Определение № 10647 от 15.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10647 гр. София, 15.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. П. като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502964 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Артема имоти“ ЕАД срещу определение № 28005/30.06.2025 г., постановено по гр.д. № 50473/2024 г. на Софийски районен съд, в частта му, с която съдът не е приел за съвместно разглеждане в производството на предявеното от „Артема имоти“ ЕАД възражение за прихващане със сумата в общ размер 220 000 лв., или по 110 000 лв. за всеки от двамата ищци, с която се твърди, че се е увеличила стойността на процесния недвижим имот след извършени от него подобрения, както и искането да се постанови право на задържане в полза на ответника в случай, че искът срещу него бъде уважен, до изплащането на посочената сума.

В жалбата се излагат възражения срещу изложените от първоинстанционния съд съображения, мотивирали го да не допуска до разглеждане в производството на направеното от ответника възражение за прихващане със стойността на извършените подобрения и за право на задържане. Изтъква се, че с оглед разпоредбата на чл. 298, ал. 4 от ГПК, предявените с възражение за прихващане насрещно вземане на ответника и компенсационното му право стават предмет на делото, с оглед на което определението, с което не се допуска съвместното му разглеждане, прегражда хода на делото и следователно – подлежи на самостоятелно обжалване. Навежда се довод, че възражението за подобрения, когато е обвързано с възражение за задържане, не може да бъде отделено за разглеждане в самостоятелно производство, тъй като диспозитивът, при евентуално уважаване на ревандикационния иск, би бил условен - за предаване на владението след заплащане на подобренията, които следвало да бъдат установени по размер в настоящия процес. По отношение на второто съображение на първоинстанционния съд, жалбоподателят изтъква, че ако родовата подсъдност се определя от цената на възражението за подобрения и задържане, а не от цената на главния иск, то е следвало цялото дело да бъде изпратено по 1 подсъдност на СГС.

Ответниците по частната жалба В. Р. А. и К. Р. Х. не са подали отговор.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 50473/2024 г. на Софийски районен съд е образувано по предявени от В. Р. А. и К. Р. Х. срещу Р.В.Н., М.В.Т. и „Артема имоти“ ЕАД, искове за признаване за установено, че са собственици на ½ ид. част, или всеки от тях на по ¼ ид. част, от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. София, одобрена със заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изп. директор на АГКК, и за осъждане на „Артема имоти“ ЕАД да предаде на ищците владението на ½ ид. част от този имот. Отправено и искане за отмяна на издадения в полза на първите двама ответници констативен нотариален акт № 72, т. І, рег. № 3972, дело № 48/2022 г. на нотариус А.И., до размера на ½ ид. част от имота. В исковата молба ищците твърдят, че са придобили правото на собственост върху ½ ид. част от описания имот на основание наследяване от баща им Р. А.. Твърдят, че първите двама ответници са инициирали процедура по извършване на обстоятелствена проверка, в резултат на която са се снабдили с нотариален акт за собственост върху целия имот, придобит по давност и наследство, а впоследствие същите продали имота на третия ответник. Ищците оспорват удостовереното в констативния нотариален акт придобиване на целия имот от ответниците Р.Н. и М.Т. с твърдение, че тези ответници не са упражнявали давностно владение върху притежаваната от ищците по наследство ½ ид. част от него и не са могли да придобият тази част на основание придобивна давност. Твърдят, че процесният имот се владее от третия ответник.

В писмения си отговор ответниците Р.Н. и М.Т. оспорват предявения срещу тях иск.

Оспорват изложеното в исковата молба твърдение, че ищците са упражнявали фактическата власт върху имота след смъртта на наследодателя им. Твърди се, че имотът е бил обитаван единствено от прекия наследодател на ответниците – баща им В. А., който го е владял като свой до смъртта си, а след това владението му е продължено от тях и те са били собственици на имота към момента на прехвърлянето му на третия ответник.

В писмения си отговор третият ответник „Артема имоти“ ЕАД оспорва исковете с довод, че ищците не са посочили доказателства за осъществявано от тях владение върху имота в периода от смъртта на общия им с първите двама ответници наследодател до момента на смъртта на наследодателя на последните. В условията на евентуалност, ако се уважат исковете на ищците, ответникът „Артема имоти“ ЕАД прави възражение – в качеството си на добросъвестен владелец на имота, за плащане на сумата 220 000 лв., съответно то 110 000 лв. от всеки от ищците, представляваща увеличената стойност на имота вследствие на направените от него разноски по опазването му и подобрения, описани по вид и стойност, както и искане за признаване на право на задържане на имота до заплащане на тази сума.

С определението си по чл. 140 от ГПК първоинстанционният съд е докладвал направеното възражението на ответника „Артема имоти“ ЕАД, направено с отговора на 2 исковата молба, като възражение за прихващане със сумата в общ размер 220 000 лв., или по 110 000 лв. за всеки от двамата ищци, с която се твърди, че се е увеличила стойността на процесния недвижим имот след извършени от него подобрения, подробно посочени в отговора, както и искането му да се постанови право на задържане в случай, че искът срещу него бъде уважен, до изплащането на посочената сума. Съдът е приел, че допускането на това възражение за съвместно разглеждане в настоящото производство съществено би затруднило разглеждането на делото, като в допълнение е посочил, че с оглед заявения размер на възражението за прихващане, същото обуславя различна родова подсъдност от тази по настоящото дело. По тези съображения съдът с обжалваната част от определението си не е приел за съвместно разглеждане на така заявеното от ответника „Артема имоти“ ЕАД възражение и искането му за постановяване право на задържане на имота.

Въззивният съд намира, че частната жалба е недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на обжалване акт.

С обжалваното определение първоинстанионният съд е отказал да приеме за разглеждане в производството по предявения иск по чл. 108 от ЗС възражението на ответника „Артема имоти“ ЕАД за извършени от него подобрения в ревандикирания имот и за правото му на задържане на имота до заплащане на подобренията. Следва да се изясни, че направеното от този ответник възражение за извършени от него подобрения в процесния имот, предвид предмета на предявения срещу него иск – ревандикационен иск и с оглед твърдението му, че е извършил подобренията в качеството си на добросъвестен владелец, по същество представлява възражение с правно основание чл. 72 от ЗС. Това не е възражение за прихващане, както го е формулирал ответникът и го е докладвал първоинстанционният съд.

Възражението за прихващане е способ за погасяване на две насрещни вземания, които са еднородни, ликвидни и изискуеми, до размера на по-малкото от тях, а възражението за подобрения е средство на извършилия подобрения в чужд имот добросъвестен владелец да получи стойността на извършените подобрения в имота, за което той има акцесорното право да задържи имота до заплащане на подобренията. Право на претенция за подобрения по чл.

72 от ЗС има подобрителят на чужд имот по предявен срещу него вещен иск за предаване на владението върху имота или иск за реституирането му. Именно такава е заявената от ответника „Артема имоти“ ЕАД чрез възражение, направено с отговора на исковата молба, претенция за извършени в качеството му на добросъвестен владелец подобрения в имота, който е предмет на предявения срещу него ревандикационен иск.

Процесуалният закон не предвижда възможност за обжалване на определението, с което съдът е отказал да приеме за разглеждане възражение на ответника срещу иска.

Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 от ГПК визира две групи определения, които подлежат на обжалване с частна жалба – тези, които преграждат по нататъшното развитие на делото, и тези, чието обжалване е предвидено изрично в закона. От разпоредбата на чл. 298, ал. 4 от ГПК следва, че претенцията за подобрения, извършени от добросъвестния владелец на недвижим имот, може да бъде заявена не само чрез насрещен иск, но и чрез възражение срещу предявен от собственика вещен иск за предаване на владението върху имота или от 3 продавача на този имот иск за реституирането му по признат за нищожен или унищожен договор. Макар и да не използва изрично термина „подобрения“, който замества с „право на задържане“, чл. 298, ал. 4 от ГПК има предвид не само акцесорната претенция по чл. 72 от ЗС за задържане на имота до заплащане на подобренията, но и самото материално право, по което се формира сила на пресъдено нещо. От тази специфика на възражението за подобрения обаче не следва, че отказът на съда да го приеме и да се произнесе по него в процеса подлежи на обжалване с частна жалба. Определението, с което то не се приема за разглеждане във висящото исково производство, не прегражда по-нататъшното развитие на делото, образувано по първоначалния иск, нито обжалваемостта на този съдебен акт е предвидена в ГПК. Предявяването на възражение за подобрения цели процесуална икономия, а не съставлява задължителен процесуален ред, и доколкото в ГПК не е предвидена изрична обжалваемост на определението за неприемането му с частна жалба, то не е налице процесуална възможност за инстанционен контрол по реда на чл. 274 и сл. от ГПК. Ако първоинстанционният съд незаконосъобразно е отказал да разгледа и да се произнесе по надлежно заявено пред него възражение за подобрения, това процесуално нарушение може да бъде релевирано от страната при обжалване на постановеното решение и съответно – да бъде отстранено във въззивното производство. Затова не може да бъде обоснована възможност за самостоятелно обжалване на определението на съда, с което отказва да приеме за разглеждане и да се произнесе по възражение за подобрения и право на задържане. Следва да се посочи за пълнота, че дори и претенцията за владелеца за подобрения в недвижим имот да е заявена чрез насрещен иск по предявен срещу него вещен или облигационен осъдителен иск за предаване на имота /ако в настоящия случай се приеме, че с отговора на исковата молба ответникът „Артема имоти“ ЕАД е предявил насрещни искове срещу ищците за осъждането им да им заплати равностойността на направените в имота подобрения/, то и в такава хипотеза определението на първоинстанционния съд, с което не се приема за съвместно разглеждане насрещния иск, не подлежи на обжалване с частна жалба, тъй като с него не се прегражда развитието на делото и не е предвидено неговото обжалване с изрична разпоредба - насрещният иск може да бъде предявен в отделно производство /арг. от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК/.

Гореизложеното налага извод, че подадената частна жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство следва да бъде прекратено.

Воден от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „Артема имоти“ ЕАД, ЕИК 202643221, срещу определение № 28005/30.06.2025 г., постановено по гр.д. № 50473/2024 г. на Софийски районен съд, в частта му, с която не е прието за съвместно разглеждане 4 релевираното от „Артема имоти“ ЕАД по предявените срещу него искове по чл. 108 от ЗС възражение за извършени подобрения в недвижимия имот, предмет на исковете по чл. 108 от ЗС, и възражение за право на задържане на имота до заплащане на подобренията.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2964/2026 г. на Софийски градски съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.