Решение № 31 от 19.02.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Сливница, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Маркова при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно наказателно дело № 20231890200323 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Б. Х. Б., с ЕГН **********, законен представител на „.............“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. ......................, обжалва електронен фиш серия „К”, № 4391742, издаден от ОДМВР София, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за това, че на 01.01.2021 г. в 16.54 часа на ПП -I-8, с. Хераково, общ. Божурище, мах.“Кантона“, с посока на движение от гр. Сливница към гр. София при ограничение на скоростта в населено място 50 км.ч., се движел със 70 км./ч. с МПС – л.а. „Пежо”, модел „307“, с рег. № ............., нарушението е установено с АТСС ARH CAM S 1 № 11743с1, насочено към гр. Сливница, на основание чл. 189 ал. 4, вр. чл. 182 ал. 2, т. 2 ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

Изложени са твърдения за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш с искане да бъде отменен. Жалбоподателят поддържа, че електронният фиш е издаден при допуснати съществени нарушения. На първо място поддържа, че АТСС е използвано в нарушение на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., защото липсва снимков материал за позиционирането на уреда, което прегражда възможността да се установи дали е мобилно или стационарно устройство и съответно да се извърши контрол за законосъобразното му използване. Твърди, че липсва потокол за използването му съобразно чл.10 от Наредбата. Счита, че техническото средство, с което е заснет автомобилът, не е от одобрен тип средство за измерване, както и, че липсват доказателства, че е преминало последваща проверка. Посочва, че липсва и снимков материал за мястото на нарушението.

На следващо място поддържа доводи за пороци на електронния фиш, изразяващи се в 1 липсата на издател, дата на съставяне, непосочване на възможността за обжалване, несъответствие на образеца на ЕФ на ЗЕДЕП, липсата на относимите към съдържанието на НП реквизити, след като с него се налага административно наказание. Заявява, че в ЕФ са посочени както неговото ЕГН, така и ЕИК на дружеството, което представлява, което води до неяснота на кое лице е наложено административно наказание. При тези съображения се иска отмяна на електронния фиш. Претендира разноски.

Административнонаказващият орган изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли ЕФ да бъде потвърден, като съдържащ всчки изискуеми по закон реквизити.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

На 01.01.2021 г. в 16.54 на ПП -I-8, с. Хераково, общ. Божурище, мах.“Кантона“ с АТСС ARH CAM S 1 № 11743с1 е заснет лек автомобил, марка л.а. марка „Пежо”, модел „307“, с рег. № ............. да се движи със скорост от 70 км./ч. при въведено ограничение на скоростта от 50 км./ч. в населено място. С това водачът е нарушил чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. За нарушението е съставен електронен фиш серия „К”, № 4391742, издаден от ОДМВР София. С издадения ЕФ за установеното нарушение е наложена глоба на жалбоподателя Б., тъй като същият е управител на „.............“ ЕООД, което е собственик на автомобила. В срока по чл. 189 ал. 5 от ЗДвП, жалбоподателят не е представил декларация с данни за лицето, което е управлявало цитираното МПС на установената дата и място. Ето защо в конкретния случай не са налице основания за анулиране на така издадения фиш.

Безспорно е установено също така, че в района на ПП-I-8, с. Хераково, мах.“Кантона“ се е осъществявал контрол на скоростта на движещите се МПС с АТСС ARH CAM S 1 № 11743с1. Техническото средство било валидно към датата на която е било установено нарушението, видно от приложения по делото протокол от проверка № 63-СИСИС/28.09.2020 г., поради което по безспорен начин е установена и скоростта, с която автомобила се е движил, както и точният час на нарушението. Посочените в обжалвания фиш данни съдът възприема за безспорно установени и с оглед разпоредбата на чл. 189 ал.

15 от ЗДвП.

От приложената по делото справка за собственост на лек автомобил марка „Пежо”, модел „307“, с рег. № ............. се установява, че същият е собственост на „.............“ ЕООД, представлявано от управителя Б. Х. Б..

При така описаната фактическа обстановка, съвпадаща с възприетата от административнонаказващия орган, настоящия съдебен състав намира, че атакуваният електронен фиш е законосъобразен и правилен и следва да бъде потвърден изцяло.

За да бъде ангажирана административно – наказателна отговорност спрямо едно лице е необходимо да са налице няколко кумулативно предвидени от закона предпоставки: На първо място следва да е извършено административно нарушение (действие или бездействие), което нарушава установения ред. То следва да е извършено виновно и да е 2 обявено от закона за наказуемо с административно наказание по административен ред. На второ място, отговорността в административно – наказателното производство е лична, от което се налага извода, че по безспорен и категоричен начин е необходимо да бъде установено авторството на деянието. На трето място е необходимо да са спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН, относно предпоставките за образуване на административно наказателно производство и сроковете за завършването му, както и издадените фишове да отговарят на формалните изисквания и да съдържат предвидените в закона реквизити.

Тези обективно дадени предпоставки обуславят наличието, или не на съответното административно нарушение.

В конкретния случай съдът намира, че представения по делото електронен фиш, издаден от ОДМВР София, от формална страна съдържа изискуемите реквизити и отговаря на изискванията на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, именно: съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, или мястото на доброволното й заплащане, а също така образецът на електронния фиш съответства на утвърдения от министъра на вътрешните работи. Законодателят е определил точно какви елементи съдържа този специфичен административен акт.

Електронният фиш няма характеристиките на АУАН и в този смисъл по отношение на него не намират приложение разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН.

Съкратеното производство за административно наказателна отговорност, чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл. 189, ал. 4 ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП.

Във връзка с доводите за приложимост на разпоредбите на ЗАНН по отношение на електронни фишове следва да се има предвид, че електронният фиш се отличава както от административните актове по смисъла на АПК, така и от актовете за установяване на административно нарушение по смисъла на ЗАНН и по отношение на него не съществува законово разписано задължително съдържание извън изброените в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр.второ от ЗДвП реквизити, т.е. пълно приравняване между електронен фиш и наказателно постановление не може да има нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Не може да се приеме и че всички изисквания по ЗАНН относно реквизитите на наказателното постановление са приложими по отношение на електронния фиш. Действително в процесния електронен фиш няма дата на издаване на същия, но такава не се изисква от разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Доколкото в тази специална норма са посочени реквизитите, които следва да съдържа електронен фиш за налагане на глоба, общата норма за реквизитите, които следва да съдържа едно наказателно постановление, за да е законосъобразно, не намира приложение. След като датата на 3 издаване на електронния фиш не е посочена като задължителен реквизит от специалната норма, това какво счита наказаното лице за необходимостта на този реквизит в издадения електронен фиш е без правно значение.

В случая е без значение и типа на техническото средство – мобилно, или стационарно. По делото са налични доказателства (удостоверение за одобрен тип средство за измерване) от които се налага извода, че техническото средство с което е била измерена скоростта на движение и е заснет автомобила управляван от жалбоподателя е годно техническо средство по смисъла на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП. Законовият текст не разграничава техническите средства на мобилни и стационарни, а единственото условие е, че нарушението е установено от самото техническо средство в отсъствие на контролен орган и нарушител. Логичното тълкуване на този текст предполага, че при установяване на нарушението, контролният орган (дори да се приеме, че присъства на място) не спира движещият се автомобил и не му съставя АУАН, т.е. изключва се човешкият фактор, както от страна на контролния орган, така и на нарушителя. Различно от изложеното тълкувание, води до нелогичната интерпретация, че се издава електронен фиш и се санкционира лице, без да е налице извършител, което противоречи както на правната, така и на житейската логика.

В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S 1 № 11743с1, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.

Според решаващия съдебен състав на първо място безспорно е установено по делото, че на конкретния пътен участък е наличен ограничаващ скоростта на движението знак В-26, въвеждащ задължителна максимална скорост на движение от 50 км./ч. В случая не е задължително и наличието на указателна табела даваща разяснение, че на този участък се извършва контрол на скоростта на движението.

От съдържащият се в делото доказателствен материал може да се направи обоснован извод, че на посочените в обжалвания фиш, дата, час и място, жалбоподателят е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно, както правилно е посочено там – чл. 21 ал.1 от ЗДвП, като вместо със скорост от 50 км.ч. се е движил със скорост от 70 км./ч. или е превишил максимално допустимата скорост с 20 км.ч. поради което подлежи на санкция на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП в размер на 50 лева. В случая АНО е наложил именно предвидената в цитираната разпоредба глоба, поради което не се налага 4 нейното изменение.

Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като автомобилът е заснет с мобилна камера за превишена скорост и снимката е приложена по делото, като върху нея са посочени датата и часът на нарушението. Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП указва, че собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС. Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП предвижда, че когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на МПС. Очевидно, изискването на закона, когато е извършено нарушение при управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание да се налага на неговия законен представител, не е абсолютно и безусловно. Правната норма предвижда алтернативната възможност, предвиденото в закона наказание да се налага на лицето, посочено от законния представител на юридическото лице, на което е предоставил управлението на МПС. От приложената справка АИС-КАТ „Първоначална регистрация на МПС“ е видно, че регистриран собственик на процесния лек автомобил е юридическо лице „.............“ ЕООД, а негов законен представител като управител е жалбоподателят Б.. От така ангажираните писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че процесното МПС е предоставено за ползване на жалбоподателя. Предвиденото наказание е наложено според правилата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП на законния представител на юридическото лице собственик на автомобила, който не е упражнил правата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в срок, като депозира декларация с данни на лицето извършило нарушението.