Решение № 14197 от 18.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14197 гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б. С. при участието на секретаря А. А. като разгледа докладваното от Б. С. Гражданско дело № 20211110136175 по описа за 2021 година

Производството е за съдебна делба във фазата по извършването .

С решение № 14545/14.12.2021г. съдът е допуснал извършването на съдебна делба между М. Т. К., ЕГН **********, Т. Б. К. ЕГН **********, Р. Б.

К. ЕГН ********** и тримата с адрес: гр. С......., Р. Д. К. - С. ЕГН ********** с адрес: гр. С..... и В. Д. И. ЕГН ********** с адрес: гр. С.... на недвижим имот представляващ самостоятелен обект с идентификатор ********* по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-32/01.04.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, намиращ се в сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ********* и представляващ АПАРТАМЕНТ №14, с площ 59,87 кв.м., находящ се в гр. С...., заедно със зимнично помещение и с 1.264% ид. части от общите части на сградата, при съседи на същия етаж *********.9.15, *********.9.13, под обекта *********.9.11 и над *********.9.17. при следните квоти:

1/9 ид.ч. за М. Т. К.;

1/9 ид.ч за Т. Б. К.;

1/9 ид.ч за Р. Б. К.;

1/3 ид.ч за Р. Д. К. - С.;

1/3 ид.ч за В. Д. И. в качеството на процесуален субституент на Р. Д. К.

- С.;

С решението Р. Д. К. - С. е осъдена да заплаща на М. Т. К., ЕГН **********, Т. Б. К. ЕГН **********, Р. Б. К. ЕГН ********** и тримата с адрес: .......... по 51,88 лева на всеки месечно за ползване на процесния съсобствен имот като искът е отхвърлен а за разликата над 51,88 лева до пълния предявен размер от по 100,00 лв., както и исканията за разпределяне на 1 ползването на имота.

Решението е влязло в сила на 30.01.2023 г.

В първото по делото съдебно заседание от фазата по извършване на делбата е прието искане по реда на чл. 349, ал.2 ГПК, (заявена с писмена молба от 28.11.2023 г., и поддържана в проведеното на 22.01.2024 г. открито съдебно заседание) на ищците Р. Б. К. и Т. Б. К. за възлагане в техен дял на процесния апартамент -*********, област София (столица), община Столична, гр. С...., ап. 14, вид собств. Частна, тип Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, бр. нива 1, площ по документ 59.87 кв. м, зимнично пом. и 1.264% ид.ч. от общ.ч. на сгр., Заповед за одобрение на КККР № РД-18-32/01.04.2016 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК.

В първото по делото съдебно заседание е прието и искане на чл. 349, ал.2 ГПК депозирано от Р. Д. К. - С. във връзка с което е депозирана в съдебно заседание нарочна молба.

Р. Д. К. - С. е направила и искане по чл. 346 ГПК за осъждане на М. Т.

К., Р. Б. К. и Т. Б. К. за заплащане на сумите от по 2446,37 лева във връзка с извършени строително-монтажни работи с които се е увеличила стойността на процесния имот.

Р. Б. К. и Т. Б. К. са направили искане по чл. 346 ГПК за осъждане на Р.

Д. К. - С. 316,44 лева представляващи заплатена сума за В и К услуги.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК и във връзка с доводите на страните, намира за установено следното:

По отношение на способа за извършване на делбата.

Съгласно приетото от съда като доказателство по делото и неоспорено от страните, в тази му част заключение по СТЕ, допуснатия до делба имот е реално неподеляем видно от заключението по допуснатата експертиза.

Основен способ за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство, когато се касае до неподеляем имот, е изнасянето му на публична продан. По изключение, ако се касае до неподеляем жилищен имот и са налице другите изисквания на закона, съсобствеността може да се ликвидира чрез поставянето му в дял на някой от съделителите - чл. 349, ал. 1 и, ал. 2 ГПК.

В случая възлагателни претенции са заявили Р. Б. К. и Т. Б. К. от една страна и Р. Д. К. - С. от друга.

Съгласно чл. 349, ал. 2 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да му бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Видно от законовата разпоредба приложимостта на възлагането в тази хипотеза е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки:

1/ жилището да е неподеляемо, 2/ съделителят да няма собствено жилище, 3/ съсобствеността върху него да е възникнала единствено по силата на 2 наследяване, и 4/ съделителят да е живял в него към момента на откриване на наследството - така ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС.

По отношение на възлагателната претенция на Р. Б. К. и Т. Б. К. съдът намира, че се установи от доказателствата по делото че съсобствеността върху процесният недвижим имот е възникнала на база наследяване. Установява се от свидетелските показания на разпитаната свидетлка на ищците – И. Т. А. че Р. Б. К. и Т. Б. К., са живели в апртамента до смъртта на баща им, Б но след това напуснали и се преместили в друго жилище.

В случая съсобствеността възниква не от откриването на наследството на Б К., а от откриване на наследството на В. К.. В настоящото производство ищците са наследници по заместване именно на В. К..

Ето защо не се установява към откриване на наследството те да са живели в процесното жилище.

Не се установява и последната предпоставка. От събраните по делото доказателства не може да се установи това е единственият жилищен имот на Р. Б. К. и Т. Б. К.. Те не са ангажирали доказателства в тази насока, а тежестта на доказване е била тяхна, предвид характера на производството.

По изложените съображения тази възлагателна претенция следва да бъде отхвърлена.

По отношение на възлагателната претенция на Р. Д. К. - С..

Установява се, че съсобствеността възниква по наследство, установява се че жилището е неподеляемо, установява се от свидетелските показания на разпитаната свидетелка на ищците И. Т. А., че Р. Д. К. - С. е живяла в процесния имот към откриване на наследството.

Тук съдът държи да подчертае, че показанията на свидетеля М. С. не следва да се кредитират поради две обстоятелства, първото че е съпруг на Р.

Д. К. - С., поради което следва да се отчита вероятността да е заинтересован от изхода на производството и обстоятелството, че в проведеното съдебно заседание беше констатирано че Р. Д. К. - С. му го насочва към отговорите на въпросите, което обстоятелство беше надлежно отбелязано в протокола.

Действително, насочването се касае за контролиращи въпроси, но същото не може да бъде пренебрегнато от настоящия състав.

По делото е представено доказателство – удостоверение от Агенция по вписванията от която е видно, че ответницата не разполага с друг недвижим имот жилище поради – налице е вписване единствено на покупката на 1/3 идеална част на настоящия имот.

При това положение делбата на процесният имот следва да се извърши по реда на чл. 349, ал.2 ГПК като се постави в дял на Р. Д. К. - С..

На Р. Д. К. - С. следва да бъде указано че следва да изплати на съделителите стойността на дяловете им.

На останалите съделители следва да бъде указана възможността, че ако желаят могат да впишат ипотека за сумите за уравняване на дяловете.

Пазарната стойност на имота, съгласно заключението на в.л. възлиза на 3

168 600 лв.

Дяловете на М. Т. К., Т. Б. К. и Р. Б. К. възлиза на сумата от по 18 733,34 лева които суми Р. Д. К. - С. следва да бъде осъдена да заплати.

По отношение на исканията за сметки.

Заявените по реда на чл. 346 ГПК претенции по сметки представляват обективно съединени във втората фаза на делбеното производство осъдителни искове, свързани с отношенията между съсобствениците по повод управлението, стопанисването и използването на съсобственото имущество, което е предмет на делбата. Претенциите следва да бъдат разглеждани на основанието, на което са заявени, т.е. да бъдат квалифицирани с оглед изложените в обстоятелствената част на молбата фактически обстоятелства.

По отношение на претенциите претендирани от Т. Б. К. и Р. Б. К..

Тяхната претенция е с правно основание чл. 30, ал.3, пр.2 ЗС за заплащане на сума за В и К услуги.

Съдът намира, че в случая претенцията по сметки следва да се остави без уважение, доколкото видно от доказателствата по делото с квитанция от 111138/23.09.2020г. са погасили наследствено задължение на наследодателката, а не разходи за текущо поддържане на общия имот.

Ето защо само на това основание претенцията за сметки на Т. Б. К. и Р. Б.

К. подлежи на отхвърляне само на това основание.

На следващо място следва да се държи сметка, че дори да се приеме, че те са заплатили тежест във връзка с имота то се установява, че те са заплатили само тяхната част от задължението.

По отношение на претенцията по сметки на Р. Д. К. - С..

Нейната претенция за сметки е с основание чл. 31, ал.3, пр.2 ЗС чл. Чл.72 от ЗС

На първо място Р. Д. К. - С. твърди, че е извършено плащане на сумата от 1309,42 лева с която заплатила разходи за доставена топлинна енергия – претенция за заплащане на разходите за текущо поддържане на общата вещ.

Видно от представеният изпълнителен лист претендираната сума представлява нейната част от задължението за доставена топлинна енергия, поради което не е покрила задължения на Т. Б. К. и Р. Б. К..

При това положение тази претенция също подлежи на отхвърляне.

Разпоредбата на чл. 72, ал.1 ЗС дава право на добросъвестния владелец на вещта да иска от собственика заплащане на подобренията, които е направил, в т.ч. и сумата, с която се е увеличила стойността на вещта следствие на тези подобрения. Чл.74 от ЗС от своя страна предвижда възможност за обезщетяване на недобросъвестния владелец.