Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5267 от 22.12.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 14262/2022
Вид
Решение № 5267
Подписан
22.12.2022
В сила
19.01.2023
Състав
ТАНКА ПЕТРОВА ЦОНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.118, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • §1, т.41 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 5267 гр. София, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети деке.ри през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТАНКА П. ЦОНЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20221110214262 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на «О. Б.» ООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.“******“, ул.“*******“ № 2, . Парк, сграда 4, ет.1, помещение 411 чрез пълномощника му – адв.Д.– САК против Наказателно постановление № 589722-F589097/28.07.2021 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП- София, с което за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във вр.чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.5 вр.ал.4 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева.

В жалбата се отправя искане към съда да бъде отменено атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, тъй като твърдяното в същото нарушение не било извършено.

На първо място, в жалбата се сочи, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаряла на действителната такава. В тази връзка следвало да се вземе предвид, че в началото на проверката, когато контролните органи казали на касиерите в проверявания търговски обект да извадят паричните 1 суми в брой от касите на фискалните устройства в обекта, поради недоразумение една от касиерките не е разбрала правилно инструкциите, като е извела парите от касата чрез функцията „служебно изведени суми“, след което и физически е извадила процесната сума в брой от касата на ФУ.

Преброената налична сума в брой в касата на фискалното устройство -553,83 лева била изведена служебно чрез ФУ, поради което след направеното служебно извеждане сумата отчетена чрез ФУ било 0 лева. Фактическата наличност в касата също била 0 лева, тъй като процесната сума е била извадена от касата, за да бъде преброена. Ето защо, не бил осъществен състава на нарушението, за което била ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството –жалбоподател.

По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с решение, с което да отмени обжалваното НП. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В проведеното по делото съдебно заседание дружеството- жалбоподател се представлява от пълномощника са -адв. А., който в дадения ход по същество пледира за отмяна на издаденото наказателно постановление по изложените в жалбата аргументи за това. Сочи, че в случая се касаело за обикновена човешка грешка на млад и неопитен служител в обекта. В тази насока били и събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства.

Претендира присъждане на направените от доверителя му разноски, за които представя списък и доказателство за извършено плащане.

Административно-наказващият орган, редовно призован, се представлява от юрисконсулт И., който изравява становище за неоснователност на жалбата. Акцентира на обстоятелството, че нарушението е повторно, като АНО е приел, че извършването му не води до неотразяване на приходи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Делото се разглежда за втори път от настоящата съдебна инстанция, след като с Решение № 6433/02.11.2022 г. на АССГ, XVI кас.състав е било отменено Решение № 929/16.03.2022 г., постановено по НАХД № 16798/2021 г. по 2 описа на СРС, НО, 8 състав и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Жалбоподателят «О. Б.» ООД, ЕИК ********** стопанисвал търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС–бензиностанция, находяща се в гр.

София, Овча купел.

На 09.02.2021 г. около 11:15 часа при извършена проверка от служители на ТД на НАП в горепосочения търговски обект било установено, че наличните в касата парични средства, съгласно изваден от намиращото се в обекта и въведено в експлоатация фискално устройство, вид електронна система с фискална памет, модел “Евро шоп“- вер.11.хх-KL 03, индивидуален номер на ФУ -№ RE003086 и номер на фискалната памет № 45005135 и регистрирано в НАП с потвърджение № 4265468/21.06.2019 г., междинен финансов отчет № 0283116/09.02.2021 г. трябва да са 0 (нула) лева.

Фактическата наличност в касата на обекта била в размер на 553,83 лева, съгласно изготвен опис на паричните средства в касата от 09.02.2021 г.

Освен това, проверяващите органи установили, че фискалното устройство притежава функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми.

Констатациите от извършената проверка били отразени в протокол № 0082411/09.02.2021 г.

На база на установеното от проверката на 10.02.2021 г. против на «О. Б.» ООД, ЕИК ********** бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № F589097 за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба Н18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, във вр.чл.118, ал.4 от ЗДДС.

Актът бил предявен на упълномощено от дружеството лице, което след като се запознало със съдържанието му, го подписало без възражения.

Възражение срещу АУАН не е било депозирано в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт било издадено и атакуваното в настоящото съдебно производство наказателно постановление, в което административно-наказващият орган изцяло е възприел описаната в акта фактическа обстановка, както и правната квалификация на нарушението, 3 поради което и на основание чл.185 ал.5 вр.ал.4 от ЗДДС е санкционирал дружеството с налагане на имуществена санкция в размер на 1000 лв.

Наказателното постановление било връчено срещу подпис на пълномощник на дружеството на 18.11.2021 г.

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН - опис на парични средства в касата от 09.02.2021 г., протокол за извършена проверка № 0082411/09.02.2021 г., дневен отчет, декларация от М. М. Н., касиер в обект О. 1213, служебен бон, Заповед № ЗЦУ–1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП; както и от гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля актосъставител Г. Н. и на допуснатия при режим на довеждане -св. М. Н., които съдът възприема като обективни и достоверни.

Съдът кредитира събраната по делото доказателствена съвкупност, тъй като същата е еднопосочна и непротиворечива. В случая е налице спор по приложимото право, тъй като според процесуалния представител на дружеството –жалбоподател, последното не е извършило нарушението, за което е санкционирано, с оглед действията на касиера М. Н., която служебно е извела от фискалното устройство сумата от 553,83 лева.

Това обстоятелство се потвърди от показанията на св. Н., дадени в хода на съдебното следствие и приложената към материалите на делото собственоръчно написана декларация от св.Н. на 09.02.2021 г. Твърденията на св. Н. не бяха оспорени от свидетеля –актосъставител, който е извършил проверката в търговския обект и който добросъвестно обясни пред съда, че предвид изминалия период от време няма конкретен спомен за случилото се, като направените от него констатации били обективирани в съставения протокол за извършена проверка и приложените към него писмени доказателства.

В тази връзка следва да се отбележи, че цитираният протокол е официален свидетелстващ документ, който материализира удостоверително изявление на своя издател, т.е. отнася се до съществуването или несъществуването на определени факти /осъществени от издателя или възприети от него/. Същият разполага с т.нар. “материална доказателствена сила”- т.е. има доказателствено значение относно стоящият вън от документа факт, до който се отнася удостоверителното изявление.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е срещу административно –наказателен акт, който подлежи на въззивно съдебно обжалване.

4

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи в рамките на тяхната материална и териториална компетентност. Спазена е предвидената от закона писмена форма и реквизити, спазени са и давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на пълномощник на дружеството-жалбоподател.

Съгласно сочената за нарушена норма, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на фискалното устройство се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. По смисъла на ал.2 за фискалните устройства, които не притежават тези операции, в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в момента на извършването й с точност до минута.

В случая няма спор, че фискалното устройство в процесния обект, стопанисван от жалбоподателя притежава посочените по –горе операции.

Установена е също и разлика от 553,83 лв. в касовата наличност, но според настоящия съдебен състав в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на жалбоподателя, тъй като в АУАН и в НП не са описани всички факти и обстоятелства от значение за формиране на извод относно съставомерността на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. АНО не е взел предвид и изобщо не е подложил на самостоятелен анализ изложените обстоятелства от св. Н. в депозираната пред контролните органи писмена декларация. Твърденията на св.Н. се подкрепят както от направения опис на паричните средства в касата, така и от приложения служебен бон (л.15 от делото), видно от който на 09.02.2021 г. в 11:11:58 часа св. М. Н. служебно е извела от ФУ сумата от 553,83 лева. По този начин се нарушава изискването за пълнота на обвинителната теза и 5 адекватното упражняване на правото на защита на лицето, чиято административно –наказателна отговорност се ангажира. Установяването и анализирането на посочените по-горе обстоятелства не само е необходимо с оглед категоричното установяване на извършване на конкретното нарушение и неговото доказване, но са и пряко относими към дължимата от органа преценка и за приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Необходимо е да се уточни, че съдът не може да замести наказващия орган, като допълни липсващото му изявление по горните въпроси.

В конкретиката на казуса, при съставяне на АУАН и при издаване на НП, административно-наказващият орган е подходил формално при събиране и анализа на доказателствата, а от там и при преценката за осъществяване на инкриминираното деяние.

Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира жалбата, с която е сезиран за основателна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

При този изход на правния спор, с оглед разпоредбата на чл.63д от ЗАНН е основателно искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Ето защо и на основание чл.18, ал.2 вр.чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за разглеждане на делото пред настоящата съдебна инстанция в размер на 480 лева.