Решение № 112 от 13.06.2023, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Сливница, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело № 20211890100913 по описа за 2021 година

Н. Й. М. с ЕГН ********** и Г. И. А. с ЕГН **********, действащи, чрез пълномощника си адвокат Адр. Ч. - САК, са предявили срещу С. М. Б. с ЕГН **********, иск с който молят да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че саморъчно завещание, носещо дата 10.08.2014г., вписано в Агенция по вписванията — гр.

Сливница, с рег. № 15000, акт № 1, том III/2021г., дело 9/2021г., е нищожно на основание чл.

42, б. ”б” и б.”в” от ЗН.

В исковата молба се твърди, че ищците са наследници по закон на ***, с ЕГН: ***, починал на 10.08.2021г., който не е оставил преки наследници. Твърдят, че във връзка с водено друго дело, установили че на 04.10.2021г. пред нотариус ***, рег. № 391 на Нотариалната камара, се е явила ответницата, С. М. Б., която е поискала да бъде обявено оставено на съхранение при нея саморъчно завещание на ***. На 04.11.2021г., по силата на чл. 112, б. ”и” от Закона за собствеността и чл. 4, б. ”к” от Правилника за вписванията, повеляващи саморъчните завещания, с които се завещава право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, задължително да подлежат на вписване в Службата по вписвания по местонахождението на недвижимия имот, обявеното саморъчно завещание е било вписано в Агенция по вписванията — гр. Сливница, с рег. № 15000, акт № 1, том III/2021г. дело 9/2021г. От вписаното завещание е видно, че същото носи дата 10.08.2014г.

Твърдят, че оспорват автентичността на саморъчното завещание, оспорват авторството на подписа да е положен от ***, оспорват авторството на текста на саморъчното завещание да е написан лично и саморъчно от ***.

Твърдят, че завещателните разпореждания са неясни в процесното завещание, поради което те подлежат на тълкуване по правилата на чл. 20 от 33Д, като формалния характер на завещанието, тьлкуването му следва да се ограничи в рамките на писмения текст и само по изключение волята на завещателя може да се доразкрие чрез обкръжаващи факти. В тази връзка твърдят, че от текста в процесното завещание няма яснота за точното местонахождение на недвижимите имоти, поради недостатъчната и неясна индивидуализация на недвижимите имоти, следва да се приравни на липса на означение на обектите на завещателното разпореждане, водещо до нищожност на завещанието.

1

На отделно основание, твърдят че посоченото в процесното завещание „заради грижите, полагани за майка и лично за мен” води до недействителност, т.к. завещанието е безвъзмезден акт и не се извършва, за да бъде изпълнено някакво насрещно задължение, каквото задължение се вменява с вписване на цитираната клауза.

Посочват, че противоречието със закона или неговото заобикаляне са основание за нищожност относимо както към завещателните разпореждания, така и към мотива, поради който са направени .

Твърдят, че завещателно разпореждане, съдържашо клауза за „благодарност за оказани грижи и подкрепа” е нищожно, тъй като противоречи на правната му природа на едностранен и безвъзмезден акт.

В подкрепа на твърденията си представят доказателства. Претендират разноски по производството.

Ответницата, С. М. Б., чрез процесуалния си представител – адв. М. Й.- САК, е представила в срока писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, с който оспорват предявените искове, излагайки съображенията си. Представя писмени доказателства, прави доказателствени искания за изслушване на свидетелски показания и назначаване на СГЕ. Не възразява да се приемат представените от ищеца писмени доказателства. Претендира разноските по производството, включително и адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

*** умира на 18.08.2021г., като не е бил женен и не е имал деца и за свои наследници оставя Н. М. Ст. (син на починалия му брат – Й. М. Ст.), Г. И. А. (син на починалата му сестра – С. М.а А.а) и сестра си – Бл. М.а Ст..

На 04.10.2021г. пред нотариус ***, рег.№391, се явила отв. С. М. Б. да бъде обявено оставено на съхранение при нея саморъчно завещание на ***. Обявеното саморъчно завещание е било вписано в Агенция по вписванията — гр. Сливница, с рег. № 15000, акт № 1, том III/2021г. дело 9/2021г. Завещанието е от 10.08.2014г. и с него Д.М.Ст. , завещава на племеницата си , С. М. Б., подробно описани имоти и пари в банка. Завещателят е посочил, че описаните имоти и пари в завещението му, завещава на ответницата, „заради грижите полагани за майка и лично за мен“. Завещанието е изписано саморъчно, подписът е положен след датата.

От изготвеното и прието по делото заключение по изслушаната Съдебно графическа експертиза е видно че подписа за „завещател“ и ръкописния текст в саморъчното завещание от 10.08.2014г. е написан от *** с ЕГН **********.

От показанията на разпитаните в хода на производството свидетели се установява, че Ответницата е дъщеря на сестрата на *** - Бл. Ст.. *** е живеел със сестра си , първоначално в етаж от къща, находяща се в гр.Б., а след това се преместили в гр. София в апартамент на Бл. Ст., където живял до смъртта си. До смъртта му грижи за него полагала ответницата.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Саморъчното завещание е предписана от закона форма за изразяване на последна воля. Актът е личен, едностранен и съдържа волеизявлението само на завещателя. По своята същност завещанието има имуществен характер. Чрез него завещателят се разпорежда с имущественото си за след своята смърт. По силата на чл.16,ал.2 от Закон за наследството завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и придават качеството на заветник. Ако се завещава цялото имущество, завещанието е общо.

Както се посочи по-горе когато завещанието се отнася до определен имот, то има характер на завет, а когото се отнася до цялото наследство или за дробна част от него има характер на универсално и придава качеството на лицето в чиято полза е прави завещанието наследник по закон.

2

Видно от съдържанието на саморъчното завещание както и тълкувани отделните му клаузи по отделно и в съвкупност, се налага извода, че същото представлява универсално завещание тъй като чрез него завещателят завещава всичкото си имущество което има .

Посочването на няколко имота в гр.Б. и в землището на с.Г-. представлява изброяване на имотите и движимостите, които се включват в наследството му. Волята и желанието на завещателя *** по ясен и недвусмислен начин е изразена в смисъл, кое свое имущество завещава – имуществото представлява самостоятелен обект на правото за собственост и имотите са определяеми

Кога завещанието е нищожно определя чл.42 от ЗН- когато е направено в полза на лице, което няма право да получава завещание, при условията на чл. 42, б. "б" от ЗН-не е спазена предписаната от закона форма за съответния вид завещание, и при условията на чл.

42, б. "в" от ЗН, т. е., когато завещанието и единственият мотив за извършването му са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави.

По иска с правно основание чл.42, б. „б“ ЗН.

Съгласно чл.42, б."б" от ЗН, завещателното разпореждане е нищожно, когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл.24, съответно чл.25, ал.1 ЗН. Видно от събрания доказателствен материал – изготвената и приета от съда СГЕ, представеното завещание е написано ръкописно изцяло от завещателя, съдържа означение за датата, на която е съставено и е подписано от лицето, от чието име изхожда. В случая са спазени всички изисквания на чл.25, ал.1 от ЗН и е без значение дали в изложението на документа са посочени други обстоятелства, включително лични данни или документи, тъй като те не са свързани с императивните изисквания на закона.

Саморъчното завещание по същността си представлява частен диспозитивен документ, което означава, че при евентуално оспорване на неговата действителност, в това число автентичността му от лице, чиито подпис не лежи върху документа, съгласно разпоредбата на чл.193 , ал.3ГПК, лицето, което се ползва от него носи доказателствената тежест да установи, че същото действително и отговаря на изискванията на чл.25, ал.1 ЗН.

В настоящия случай ищците оспорват действителността на саморъчното завещание извършено от *** в полза на ответника по иска с твърдения, че същото не е изписано лично и не носи подписа на завещателя. Със самият факт на оспорване на предявения иск с правно основание чл.42 от ЗН, както и изрично пред съда ответникът заявява намерение да се ползва от оспорвания документ, с което той заявява, че завещанието отговаря на разпоредбите на чл.25, ал.1 ЗН, поради което нему е доказателствената тежест да установи този факт. Проведеното от ответника доказване е чрез ангажираните специални знания на вещото лице по назначената по делото и кредитирана от съда съдебно-графологична експертизи, чийто извод е категоричен, че саморъчното завещание е написано изцяло и подписано от завещателя ***.

За да формира извод за неуспешно проведено оспорване на автентичността на текста и подписа на саморъчното завещание от 04.11.2021 г. съдът се позовава на професионалните знания и преценка на вещото лице, което еднозначно и категорично открива достатъчно на брой съвпадения и в общите и в частните признаци на почерка и подписа на ***, които го определят като автор на саморъчното завещание.

Горното обуславя извода на съда, че завещателният акт е автентичен и саморъчно изписан и подписан от завещателя ***, което налага извод за неоснователност на предявения иск по чл.42, б. „б“ във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН за прогласяване на нищожността му, и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По иска с правно основание чл.42, б. „в“ ЗН.

Разпоредбата на чл.42, б.”в” ЗН предвижда нищожност на завещателното разпореждане когато то или единственият мотив, поради който е направено, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави. При буквално тълкуване на нормата е видно, че хипотезата изисква завещанието да е съставено поради един /единствен/ мотив и този мотив да противоречи на закона, морала или обществения ред. В конкретния случай, 3 ищците считат, че посоченото в саморъчното завещание „заради грижите полагани за майка и лично за мен“, е този мотив, който считат за възмезден и водещ до противоречие на закона, съответно, че саморъчното завещание е нищожно на посоченото по-горе основание.

Видно от използвания израз от завещателят, обаче, съдът намира, че той е изразил благодарността си (използвано е минало време на глагола „полага“, липсват изложени очаквания, тази грижа да продължи и за в бъдеще). Ето защо настоящият състав приема, че с този израз, завещателят е изразил благодарността си към заветника, за вече положени грижи (Решение №117/10.11.2015 по дело №710/2015 на ВКС, ГК, II г.о. ) или други морални причини, а волеизявлението не се прави при една очаквана бъдеща възмездна престация, насочена към грижи за него, което би предположило материален интерес. В тази насока съдът, намира че волята на завещателя е изразена ясно и недвусмислено.

Предвид изложеното, съдът приема, че процесното саморъчно завещание не е нищожно, поради противоречие с чл.42,б.“в“ ЗН, поради което, съдът намира предявеният иск за неоснователен, и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По отговорността за разноски:

Ответникът претендира разноски за исковото производство, като представя списък по чл. 80 от ГПК. Предвид изхода по делото, такива му се дължат от ищеца. Съгласно представеният списък на разноските се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00 лева и 350,00 лв., представляващи депозит за вещо лице. Видно от представеният договор за правна помощ и защита, платеното от страна на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв., поради и което искането за присъждане на разноски за адвокатски хонарар е доказано и следва да бъде уважено. В делото се съдържат и доказателства за внесеният от страната депозит за вещо лице, поради и което предентираните разноски са доказани и следва да бъдат уважени Мотивиран от горното, съдът