Решение № 336 от 12.08.2021, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е №336

12.08.2021 г., гр. Стара Загора

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Административен съд-Стара Загора, в открито съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесет и първа година, седми състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА

КОСТОВА-ГРОЗЕВА при секретаря Албена Ангелова и в присъствието на прокурор Петя

Драганова изслуша докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА административно дело №353 по описа на съда за 2021 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/.

Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Стара Загора, представлявано от управителя си инж. Р. Т.

Р., чрез заместник-управителя на дружеството Е. П. Е. против решение на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 /РУО на ОПОС/ от 20.05.2021 г., с което на на основание чл. 70, ал.

1, т. 9 от ЗУСЕСИФ във връзка с т.11, б.”б” от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСФ на бенефициента „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Стара Загора е определена финансова корекция, по пропорционален метод, от стойността на разходите, признати за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 г. в размер на 5% от засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране разходи по договор №Е-ДЗ-8 от 01.03.2021 г. с изпълнителя „ВиК Казанлък 2020“ ДЗЗД с предмет: “Инженеринг /Проектиране, авторски наздзор и строителство/ на вътрешна водоснабдителна и канализационна мрежа на гр. Казанлък“ и стойност от 7 954 756 20 лв. без ДДС.

Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, като издадено при неспазване на изискването за форма на административните актове, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

В жалбата се съдържат просторни и аргументирани съображения по отношение наличието на неправилен и необоснован извод на Ръководителя на УО на ОПОС 2014-2020 г. за извършени от бенефициента нарушения на чл. 70, ал. 7, т. 1, 2 и т.3, б.”б”, вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 2, ал. 2 от ЗОП, както и на чл. 70, ал. 5 изречение последно от ЗОП. В тази връзка се твърди се, че в противоречие на материалния закон административният орган е констатирал, наличие на нередност при формулиране на критерите за оценка в методиката за определяне на комплексната оценка на подадените в обществената поръчка оферти. Оспорва се изводът на РУО, че част от надграждащите компоненти, към подпоказтелите в състава на показателя П1 – „Предложение за проектиране и строителство, вкл. социални и екологични аспекти, свързани и/или произтичащи от предмета на поръчката“, формиращи избрания критерий за възлагане на обществената поръчка, съответно метода за определяне на комплексната оценка, които от своя страна са с незадължителен за участниците характер, били спорни, дискриминационни, неясни и несвързани с предмета на поръчката и в този смисъл водели до разубеждаващ потенциалните участници ефект. Жалбоподателят сочи за невярно твърдението, че чрез заложените критерии не се позволявало обективно сравнение на оферти. Това било така, тъй като се преценявали само наличието или липсата на елементи от надграждащия компонент в съответната оферта, като чрез този метод на оценяване, офертите не се сравнявали помежду си, с цел получаване на по-висока оценка и съответно нейния размер. Структурата на методиката за оценка била развита въз основа на два основни показателя П1 – „Предложение за проектиране и строителство вкл. социални и екологични аспекти, свързани и/или произтичащи от предмета на поръчката“ - максимален брой точки – 60 и П2 – „Ценово предложение“ - максимален брой точки - 40. Според РУО на ОПОС, проблемен бил показателят П1.

Показателят П1 бил изграден въз основа на два основни подпоказателя: „Предложение за проектиране и строителство“ и „Социални и екологични аспекти, свързани и/или произтичащи от предмета на поръчката“, със съответните основни /задължителни/ и надграждащи /незадължителни/ компоненти за всеки един от тях, които в крайна сметка водят до възможността за оценка на дадено техническо предложение. Чрез този показател се целяло да се оцени техническото предложение на всеки оферент, като били посочени: а) задължителни компоненти на които техническото предложение следва да отговоря, като последица от несъответствието с тях се явявала отстраняването на участника и б) надграждащи задължителните компоненти такива, като при тях последица се явявала оценката, като при наличието на дадена надграждаща част, се получавали точки. Съответно при липсата, оценката била нула. Преценката на комисията била сведена единствено до факта налице ли бил съответния елемент или той липсва, като въз основа на тази преценка се осъществява оценителната дейност по зададените предварително оценки. При този начин на оценяване нямало сравнение между офертите на отделните участници по почин, че това сравнение да водело до получаване на по-висока оценка и съответно нейния размер. Преценявало се само наличието или липсата на всяка група елементи от надграждащия компонент в съответната оферта, съответно чрез този метод на оценяване, офертите не се сравнявали помежду си. Това обстоятелство било съществено от гледна точка на твърдяната незаконосъобразност, като правна квалификация и следвало да бъде съобразено.

Подробно и последователно се оспорват доводите на РУО на ОПОС 2014-2020 г. за наличието на несъответсвия, противоречия и неясноти в отделните елементи от надграждащия компонент 1.1.Б „Организация на персонала във връзка с взаимоотношенията на страните по време на изпълнение на поръчката“ от подпоказателя „Предложение за проектиране и строителство“, като се твърди, че изложените съображения на органа не отговарят на обективната действителност и същите са формирани едностранчиво и незадълбочено. Относно надграждащия компонент 1.2.Б „Предложение за проектиране и строителство, гарантиращо срочно изпълнение в рамките на наличния бюджет се сочи, че отново е направилен изводът на адмнистративния орган за наличието на противоречие, доколото надграждащият елемент от една страна като цяло се препокривал с задължителния компонент 1.1.А „Предложение за проектиране и строителство, гарантиращо изпълнение на поръчката“, а от друга страна, изброените в него дейности представлявали основни договорни задължения на изпълнителя, за изпълнението на които, ако не се представяли гаранции в предложението за изпълнение на поръчката, то даден участник не би следвало да бъде допускан до участие в процедурата. Оспорва се и констатацията относно елемента по Т.2.2.Б.5 – „Действия за намаляване на социалното напрежение в случай на постъпили жалби, сигнали, оплаквания и други подобни от лица непосредствено засегнати от изпълнението на СМР“ от незадължителния компонент 2.2.Б „Специфични социални аспекти, произтичащи от предмета на поръчката“, като се излагат аргументи, че формулировката по никакъв начин не водела до неясно тълкуване на обхвата на предложението в тази част от офертата. В случая се касаело за предвидим риск, за който можели да се вземат предварително необходимите мерки за подготовка и организация, в случай на реализацията му, като от тази гл. т. бил необоснован изводът, че потенциалният участник не би могъл да предвиди същността и характера на евентуалните оплаквания, жалби и/или сигнали за конкретен обект.

Противно на изводите на административния орган се твърди, че била ясна и недвусмислена волята на възложителя при формиране на оценъчните критерии и подходи в одобрената методика, в която според бенефициента не можело да се разпишат всички възможни изключения или комбинации на хипотези по отношение на изискванията, посочени за всеки от надграждащите компоненти, с оглед обстоятелството, че същата не представлявала в същността си нормативен акт, при който техниката на разписване да изисквала изчерпателно изброяване на всички възможни ситуации. Навежда се също така, че методиката следвало да бъде разглеждана и тълкувана в цялост, а не чрез „изваждане“ от общия контекст на определени изисквания и да се правят твърдения, че същите не гарантирали сами по себе си качество на изпълнението.

Именно затова методиката била изградена със структура, включваща показатели, под-показатели, компоненти, елементи, тъй като в рамките на едно формулирано изискване не можело да се гарантира цялостното качествено изпълнение на такъв сложен и интегриран процес от заложени дейности, обекти, териториален и времеви обхват. В методиката за оценка на предложенията детайлно, описателно и изчерпателно бил посочен начинът за оценяване на всеки от надграждащите компоненти. В този смисъл анализът на подробно разписания алгоритъм безспорно сочел липсата на визираните от РУО на ОПОС нарушения на чл. 70, ал. 5 и 7 ЗОП.

Включените критерии и предвидените етапи за поставянето на точки давали възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите на участниците. Методиката осигурявала достатъчно информация за правилата, които щели да се прилагат при определяне на оценката по всеки показател.

В жалбата се твърди също, че РУО на ОПОС 2014-2020 г. не изложил дължимите и относими мотиви за наличие на реален или потенциален финансов ефект от твърдените нередности. Бланкетното посочване, че се касаело за нарушение „с финансово влияние“ или „с финансово отражение“ било крайно недостатъчно, за да се приеме, че административният орган се мотивирал в дължимата степен. Органът не бил изпълнил и задължението си да посочи защо е приложил пропорционалния метод при определяне на размера на финансовата корекция, при условие, че същият по правило бил субсидиарен, съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности. В разпоредителната част на процесното решение липсвал и определен размер на наложената финансова корекция, т. е. конкретен размер на задължението, тъй като в него бил посочен единствено процентният показател, определен по т. 11, б. „б“ /колона 3/ от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, което от своя страна представлявало нарушение на чл. 59, ал. 2, т.

5 от АПК, според текста на който, задължителен елемент от съдържанието на индивидуален административен акт била разпоредителната част, в която се определяли правата и задълженията, начинът и срокът за изпълнението. С оглед липсата на конкретно посочване на точния размер на финансовите последици за бенефициента, безспорно се обосновавал изводът, че издаденото решение не съответствало на законоустановеното му съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, във връзка с чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ в частта на диспозитива, защото на практика нямало определен размер на финансовата корекция. Като цяло в решението липсвали и подробни съображения относно това защо и по какъв признак РУО на ОПОС е приел и определил като дискриминационни процесните критерии за възлагане на обществената поръчка, което е обусловило и крайния извод на органа за наличето на нарушения на приложимото законодателство, квалифицирни като нередности, за които се следвало налагането на финансови корекции.

Не на последно място се твърди, че постановеното решение не съответства с целта на закона доколото според административния орган възложителят следва да притежава все пак ограничена самостоятелност при избора на критерии за оценка и формирането на следващите се от това оценителни подходи. Според жалбоподателя тълкуването, което възприемал РУО на ОПОС 2014-2020 г., било в противоречие с целта на закона и ограничавало възможностите и оперативната самостоятелност на възложителя да постави критерии, надграждащи компоненти и елементи, които отговарят на неговите потребности и на неговата субективна, но в рамките на закона преценка, под страх да не му бъде наложена финансова корекция. В този смисъл възлагащият орган бил длъжен да разполага със свобода в по-голяма степен, тъй като икономически най-изгодната оферта следвало да бъде оценена от гл. т. неговите потребности. Надграждащите компоненти били свързани с обезпечаване на конкретни елементи от технологичния и практически процес на строителството - организация на комуникацията на ключовия персонал с експертите на възложителя, организация на взаимоотношенията с подизпълнител, организация на ключовия персонал при проверки от контролиращи и одитиращи институции, организация на работата на ръководителя на екипа при одобряване на проекти пр.

Разпечатката съдържа 27 от 154 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/93c74345-af10-499c-838f-6a0bb025298d