Присъда № 15 от 25.04.2025, Окръжен съд - Благоевград

МОТИВИ към Присъда № 15 от 25.04.2025 г. по в.н.о.х.д. № 192/2025 г. по описа на Окръжен съд Благоевград

Производството пред Окръжен съд Благоевград е образувано по подаден въззивен протест от РП Благоевград ТО Сандански срещу Присъда № 20/22.05.2023 г. по н.о.х.д. № 443/2022 г. по описа на РС – Сандански.

Настоящето въззивно производство е второ по ред и е образувано след постановяване на Решение № 66 от 10.02.2025 г. по н.д. № 731/2024 г. на ВКС на Р България, с което е отменена Присъда № 41/15.11.2023 г. по в.н.о.х.д. № 1173/2023 г. по описа на ОС Благоевград и делото е върнато за ново разглеждане на окръжния съд от друг съдебен състав.

В протеста на прокурора се излагат доводи, че постановената присъда е неправилна, поради което се иска да бъде отменена, като се постанови нова присъда, с която подс. С. Х. се признае за виновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК. В допълнителните изложения към протеста се излагат доводи за неправилност, необоснованост и нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяване на присъдата. Излагат се фактите, които според прокурора се установяват от доказателствата, на които се прави анализ, който според прокурора следва да е различен от направения в мотивите на районния съд. Иска се въззивният съд да отмени присъдата и подсъдимият Х. да бъде признат за виновен.

Пред Окръжен съд Благоевград е проведено съдебно следствие, в което са събрани писмени и гласни доказателства.

Представителят на ОП – Благоевград заявява в хода на пренията, че поддържа протеста срещу оправдателната присъда, която била незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Прокурорът изразява несъгласие с направения от районния съд анализ на доказателствата, след който е стигнал до неправилен извод за невиновност на подсъдимия. Излага в пледоарията си начина, по който следва да се приемат показанията на пострадалия св. Т., които не били единствени, съдържащи данни за отправени закани за убийство, като е следвало да се анализират задълбочено и показанията на св. Т.а, сестра на подсъдимия и съпруга на пострадалия, прокурорът сочи установеното от показанията на същата, което подкрепяло изложеното от пострадалия Т., като съдът нямало основание да приема, че тя дава недостоверни показания, изтъкват се съпружеската и родствена връзка с пострадалия и с подсъдимия. Прокурорът иска съдът да кредитира показанията на св. Т.а, да приеме за недостоверни тези на св. И. като непоследователни и при съществени противоречия. Пледира, че са неправилни разсъжденията на районния съд за възможността заканата за убийство да възбуди основателен страх за осъществяването й, като последващото поведение на пострадалия не давало основание да се счита, че 1 не е възбуден основателен страх, а и за да е съставомерно това деяние е необходимо само заканите да са от естество, че да възбудят такъв страх, което било налице в конкретния случай. Тъй като доказателствата установявали съставомерно поведение на подсъдимия се иска отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова осъдителна присъда, като се наложи наказанието, предложено в първата инстанция.

Адв. Г. като защитник на подс. Х. пледира да се потвърди присъдата на районния съд, която според него е законосъобразна, а анализът от районния съд на събраните доказателства се подчинявал на законовите норми.

Защитникът не се съгласява с предложения от прокурора анализ на показанията на св. Т.а и на св. И., защото нямал нищо общо с непосредствения им разпит пред въззивната инстанция, като сочи очевидни разминавания в показанията на свидетелите Т.и, което е било и основание ВКС да отмени присъдата, това е било и мотив на първоинстанционния съд да приеме, че не може да се разбере какво е възприела лично св. Т.а и какво пресъздава като казано впоследствие от съпруга й; сочат се разминавания във връзка с посочената дата на случилото се /25 или 21/; излага подробни съображения за това дали е имало посягане с нож и защо пострадалият ако толкова се е изплашил не е избягал, като сочи, че са неверни показанията, че е имало нож; противоречията и липсата на логически и последователни показания според защитника води до оправдаване на подсъдимия със съдебния акт. В пледоарията си адв. Г. обсъжда и присъствието на конфликта на св. Васил Х., макар и пострадалият св. Т. да отрича, че този свидетел е присъствал на скандала, като поради това се определят показанията на пострадалия св. Т. като противоречиви и неподкрепящи се от другите доказателства. Иска се потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт поради недоказаност на обвинението по несъмнен начин.

Подсъдимият Х. в хода на пренията и в последната си дума заявява, че е невинен, защото не е изваждал нож, не се е заканвал, иска оправдателна присъда.

ОС Благоевград, след като обсъди събраните в хода на проведените съдебно следствие пред районния и въззивния съд, изложените доводи в протеста, становищата на страните в хода на съдебните прения пред него и след като провери изцяло правилността на присъдата на РС Сандански съобразно правомощията си по чл. 314 НПК, намира следното от фактическа и правна страна:

С протестираната в настоящето производство Присъда № 20/22.05.2023 г. по н.о.х.д. № 443/2022 г. по описа на РС – Сандански подс. С. Х. е признат за невиновен в това, че на 21.06.2021 г., около 19:00 часа в град С. в двор на къща с административен адрес – ул. П. №20 – се е заканил с престъпление против личността – с убийство на Г. Й. Т. от град С. отправяйки следните думи „Ще те убия и ще те излежа..“, държейки кухненски нож с дървена дръжка и острие, като това заканване е могло да възбуди основателен страх у Г. Й. Т. за 2 осъществяването му, като е оправдан по обвинението за престъпление по чл.

144, ал. 3 вр. ал. 1 НК.

Непротиворечиви са събраните в производството доказателства, установяващи характеристични данни за подсъдимия С. Х. и взаимоотношенията на същия и неговото семейство с пострадалия св. Г. Т. и близките на последния. Подс. Х. към датата на обвинението е около 60годишен, живеел е тогава и към настоящия момент постоянно в град С. на ул.

*, трудово и семейно ангажиран, неосъждан. В жилищната сграда на адреса на подс. Х. както към датата на обвинението, така и към момента на провеждане на съдебното следствие от въззивния съд, на първия етаж /подсъдимият с неговите близки живеят на втория етаж/ живее пострадалият св. Г. Т. със съпругата му – св. К. Т., която е сестра на подс. Х..

От преди датата на обвинението – 21.06.2021 г., по повод ползването на общите части на имота /дворно място и общ гараж/, както и претенциите във връзка с вещи, останали в наследство от родителите на подс. Х. и св. К. Т.

/желязо и др./, имало конфликти, заради които отношенията между свидетелите Т.и и подс. Х. били свързани с напрежение в общуването, което пък било често заради живеенето в една жилищна сграда с общи части за двете страни в тези отношения.

На 21.06.2021 г. /понеделник/ около 19 ч св. Т. слязъл в двора на жилищната сграда и преместил дърва, намиращи се там, като това било по искане на подс. Х., който поискал преместването на дървата, за да замазва кабели, които били на двора. По същото време на двора бил и подс. Х., който след питане от пострадалия св. Т. дали така, както е преместил дървата, ще му пречат, подс. Х. отговорил, че няма да му пречат за това, за което е поискал преместването, но ще му пречат, когато изважда желязото. Последвал отговор от пострадалия св. Т., че „желязото не е само твое“ /спорът бил за строително желязо, закупено според свидетелските показания от починалия баща на подс.

Х. и св. К. Т., което не било поделено и се намирало в имота/. Подс. Х. се ядосал, защото според него св. Т. „иска да е собственик на моите неща … че са били негови, че са били наследство“ /вж. обяснения на подсъдимия пред районния съд/, като започнал да обижда св. Т., наричайки го „селянин“, „некадърник“, „простак“, напсувал го на майка, като между двамата започнала кавга на висок тон, която била чута от намиращите се в този момент в жилището на втория етаж зет на подс. Х. – св. И., както и от сестрата на подс.

Х. и съпруга на св. Т. – св. К. Т., която била в жилището на първия етаж, като и двамата тръгнали да слизат на двора, за да видят какво се случва. Докато тези двама свидетели слязат от жилищата си на двора конфликтът между подс. Х. и св. Т. ескалирал, като минавайки покрай мивката на двора /същата мивка била направена и ползвана само от семейството на подс. Х./ подсъдимият взел намиращ се на мивката кухненски нож /обикновен кухненски нож, около 15 см по описание от св. Т./ и тръгнал с него към пострадалия св. Т. /“тръгна към мен с острието, насочено към мен/, като викал „ще те убия и ще те излежа“.

Св. Т. тръгнал да се отдалечава от подсъдимия и да се прибира, но се обръщал 3 и назад, защото знаел, че подсъдимият е с нож, като видял как подсъдимият хвърля ножа в дървата, след което на място се появила св. К. Т., а малко след нея излязъл и св. Н. И..

Виждайки сестра си, подс. Х. започнал и нея да псува, отправил закани и към нея /“ще те убия“ – вж. показания на св. К. Т. пред въззивния и пред районния съд, както и показания на св. Т./, взел в ръката си паве, за да го хвърли по тях, като замахнал, но само го държал и после го пуснал на земята, а двамата свидетели Т.и тръгнали да влизат в къщата и се прибрали, а същевременно пристигналият на място заради чутия скандал св. И. хванал дядо му /подс. Х./, за да го прибере в къщата и да прекрати конфликта. Макар и да се уплашил от случилото се св. Т., след като се прибрал в дома си и разговаряли със съпругата му – св. Т.а, извикали дъщерята на подсъдимия /съпругата на св. Н. И./, разговаряли с нея, за да се разберат, да се извини подс.

Х., като с оглед роднинските отношения и живеенето в една къща св. Т. не сигнализирал в полицията за случилия се скандал веднага, а и с оглед проведения разговор с племенницата на св. К. Т. и дъщеря на подс. Х. свидетелите Т.и очаквали да се реши конфликтът.

Няколко дни след този случай по повод миналия на 19 юни рожден ден на св. К. Т. последната със съпруга си – св. Т., заминали за подарена им от децата почивка през уикенда в град Велинград, като заминали на 25 юни и се прибрали в неделя на 27 юни 2021 г. Тогава възникнал втори конфликт, на който свидетели бил отново зетят на подс. Х. – св. Н. И., както и братовчед на подсъдимия и на св. К. Т., който живеел в съседната къща – св. Васил Х..

Пострадалият свидетел Т. и подсъдимият Х. отново се разправяли за дървата в дворното място, като разправията била в близост до общия им гараж, където имало един тунел, св. Н. И. дошъл по времето на скандала на мястото и хванал подсъдимия, за да не се разправят, св. В. Х. тръгнал към дома си, като по стълбите на жилищната сграда, когато се прибирали, подс. Х. бил хванал за гушата пострадалия Т. и го блъснал по стълбите.

Отношенията се обтегнали още повече, живеещите в къщата роднини гледали да не общуват много, макар и това да се налагало заради общите двор, гараж, общи части на сградата, в която живеели. Св. Т. решил отново да не пуска жалба срещу брата на жена му, макар и подсъдимият Х. да казвал „ще се видим на две очи“, като започнал да избягва да се занимава с него.

Впоследствие свидетелите Т.и заминали за един ден на почивка в Гърция, като се прибрали от там /било на 11.07.2021 г. в неделя/ св. Г. Т. паркирал колата си, от която сваляли багажа, в общия двор на къщата, в която живеели с подс. Х., като искал от последния да извади автомобила си от общо ползвания тогава гараж, за да паркира св. Г. Т. колата в гаража. Подс. Х. отказал, възникнал нов конфликт късно вечерта на 11.07.2021 г., за който синът на св. Г.

Т. – Й. Т., подал сигнал на тел. 112 в 21:31 часа, като се оплакал, че вуйчо му /подс. Х./ го заплашва с побой и се карат за място в гараж /видно от събраните във въззивната инстанция доказателства от ДНС 112/. След подаването на 4 същия сигнал в РУ Сандански на място на адреса на жилищната сграда в гр. С. пристигнали полицейски служители, които установили конфликт, за който издали протоколи за предупреждения на подс. Х., св. Г. Т. и на сина на последния – Й. Т., в 21:50 часа на 11.07.2021 г. /л. 22-24 от ДП/. В проведения разговор с оператор на тел. 112 синът на пострадалия Т. се е оплакал от подс.