Решение № 6654 от 21.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6654 гр. София, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100509108 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца „К.“ ЕООД, чрез адв. Е. Т., срещу решение № 4023 от 29.04.2022 г. по гр.д. № 40942/2021 г. на СРС, ГО, 177 състав, с което е отхвърлен предявеният от „К.“ ЕООД против Сдружение „Б.ф. по в.“ искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 739,56 лв., представляваща стойността на доставени лекарствени средства по фактура № 94512/11.08.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.07.2021 г. (предявяване на иска) до окончателното й изплащане, както и сумата 367,72 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 13.08.2016 г. – 07.07.2021 г.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на решението поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения – необсъждане на всички събрани по делото писмени доказателства и неправилна преценка на обсъдените доказателства. Твърди се, че ответникът е потвърдил действията по процесната покупко-продажба, тъй като не се е противопоставил веднага след узнаване на фактурата, съгласно чл. 301 ТЗ. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, с изключение на адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция.

С отговора на въззивната жалба, подаден от ответника Сдружение „Б.ф. по в.“, чрез 1 адв. И. Ш., се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение. Твърди се, че е преклудирана възможността на ищеца да се позовава на чл. 301 ТЗ за първи път с въззивната жалба. Иска се потвърждаване на обжалвания акт. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

По съществото на спора настоящият състав намира следното:

Уважаването на предявения от „К.“ ЕООД против Сдружение „Б.ф. по в.“ иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ е предпоставено от установяване на следните обстоятелства: 1) наличие на сключен между страните действителен договор за покупкопродажба на посочените във фактура № 94512/11.08.2016 г. лекарствени продукти, при твърдените от ищца условия, пораждащ за всяка от тях права и задължения; 2) изпълнение от страна на ищеца-продавач на произтичащите от договора задължения – предаване в собственост на ответника на продуктите; 3) неизпълнение от страна на ответника-купувач на задължението за заплащане на уговорената цена. В тежест на ищеца е да докаже сключването на договора и изпълнение на задължението си за предоставяне на лекарствените продукти. Доколкото ответникът не твърди да е извършил плащане по процесната фактура, същият не следва да доказва това обстоятелство.

В случая ищецът не доказва, че между него и ответника е сключен действителен договор за покупко-продажба на посочените във фактура № 94512/11.08.2016 г. лекарствени продукти, нито че е предал стоката в собственост на ответника. Съображенията за това са следните:

В константната и непротиворечива практика на ВКС (напр. решение № 96 от 26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г. на ВКС, I т. о., решение № 30 от 8.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 114 от 26.07.2013 г. по т. д. № 255/2012 г. на ВКС, I т. о., решение № 67 от 31.07.2015 г. по т. д. № 631/2014 г. на ВКС, II т. о., и др.) се приема, че фактурата може да бъде доказателство, установяващо договор за продажба, тъй като законът не изисква специално сключен писмен договор за продажба на движими вещи, но само ако съдържа всички необходими елементи, квалифициращи договора за продажба като такъв: вид и количество на закупена стока, цена, начин на плащане, имената на лицата, положили подписа си като получил и предал стоката, време и място на съставяне на фактурата. В случай, че фактурата не е подписана от получателя или от подписа, положен за получателя, не може да се направи извод, че подписалото я лице е било упълномощено от купувача да получи стоката, и фактурата не е отразена в счетоводството на купувача, не е вписана в дневниците за покупко-продажби и справките - декларации по ЗДДС на купувача, по 2 същата не е ползван данъчен кредит от задължената страна и не е извършено частично плащане, то не може да се направи извод, че между страните е бил сключен договор за търговска продажба, че купувачът е получил на стоката и е узнал за получаването на фактурата по смисъла на чл. 301 ТЗ.

В настоящия случай не може да се направи извод, че представената от ищеца фактура № 94512/11.08.2016 г. доказва сключването на сочения от ищеца договор за покупкопродажба на лекарствени средства. На първо място, фактурата не е подписана за купувач и получател на стоката от лице, упълномощено от ответника Сдружение „Б.ф. по в.“. Това е така, защото след текста „отговорен за стопанската операция:“ има положен подпис, без да е посочено името на подписалото се лице, а след текста „получател:“ е посочено името Данчо Лазаров (председател на сдружението-ответник по иска), но липсва негов подпис. На второ място, от заключението на приетата по делото съдебносчетоводна експертиза е установено, че процесната фактура не е отразена в счетоводството на ответника, не е вписана в дневника за покупки по ЗДДС на ответника, във връзка със същата не е ползван данъчен кредит от ответника. На следващо място, по делото не се твърди, нито има данни ответникът да е извършил частично плащане по фактурата.

Дори да се приеме, че фактурата е подписана от името на Сдружение „Б.ф. по в.“, от лице без представителна власт, то разпоредбата на чл. 301 ТЗ е неприложима, тъй като веднага след получаване на 29.06.2021 г. (с отправената от ищеца към ответника нотариална покана за плащане процесната сума) на процесната фактура, ответникът се противопоставил на сделката с отговор на нотариалната покана, връчен на ищеца на 05.07.2021 г. Независимо от извода за липса на основание за прилагане на разпоредбата на чл. 301 ТЗ, за пълнота на изложението следва да се посочи, че е неоснователен доводът на въззиваемата страна, че тази норма въобще не подлежи на обсъждане, тъй като ищецът не се е позовал на същата с исковата молба. Разпоредбата на чл. 301 ТЗ съдържа законова презумпция, която съдът е длъжен да приложи, ако по делото се докаже осъществяването на посочените в нормата факти.

Без значение за преценка основателността на предявения иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ е обстоятелството дали към съставянето на процесната фактура страните са се намирали в трайни търговски отношения или не – от значение е дали са сключили сочения от ищеца договор за покупко-продажба на лекарствени средства и дали е налице неизпълнение на поети със същия задължения. Поради това не следва да се обсъждат писмените доказателства, представени от ищеца за установяване на наличието на трайни търговски отношения между страните, намиращите са на л. 66 – 75 от делото на СРС.

С оглед на изложеното искът по чл. 327, ал. 1 ТЗ се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Неоснователността на главния иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ води до неоснователност и на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което последният също подлежи на отхвърляне.

Поради съвпадение на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд 3 обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, включително в частта за разноските.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на въззивника се дължи заплащане на сторените от него разноски за разглеждане на делото пред настоящата инстанция. Доколкото обаче не са представени доказателства за извършването на такива, то искането му за присъждане на разноски за настоящата инстанция не следва да бъде уважавано.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4023 от 29.04.2022 г. по гр.д. № 40942/2021 г. на СРС, ГО, 177 състав, изцяло.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4