Определение № 2006 от 25.04.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 661/2025
- Вид
- Определение № 2006
- Подписан
- 25.04.2025
- В сила
- 25.04.2025
- Състав
- Мария Кирилова Терзийска, Диана Колева Стоянова, Елина Пламенова Карагьозова
Цитирани разпоредби
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.64 · Граждански процесуален кодекс
- чл.64, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.64-66 · Граждански процесуален кодекс
- чл.65, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.64-66 · Граждански процесуален кодекс
- чл.66, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2006 гр. Варна, 25.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария К. Терзийска
Членове:
Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500661 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба вх. №19955/05.03.2025г. от Р. С. Г., ЕГН **********, с адрес ************** срещу определение №2477/24.02.2025г. постановено по ч.гр. дело №20243110105265 по описа на Районен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане молба за възстановяване на срока за подаване на възражение по чл.414 от ГПК срещу издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2364/08.05.2024г.
В частната жалба са въведени оплаквания за незаконосъобразност на постановеното определение поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Първоинстанционният съд не разгледал молбата в открито съдебно заседание съгласно чл.66, ал.1 от ГПК, като в това производство на основание чл.65, ал.1, т.2 от ГПК се събират доказателсва.
Молбата е допустима, тъй като е подадена в едноседмичен срок от узнаването за пропускането на срока и са подадени онези книжа, за които се иска възстановяването на срока. По същество се твърди, че молбата е основателна.
Заповедта за изпълнение е получена от управителя на дружеството – работодател на молителката, същият е прибрал документите при тези на дружеството. Това се явява особено обстоятелство и не е могло да бъде 1 предвидено и преодоляно. Действията на управителя са попречили молителката да депозира в срок възражение по чл.414 от ГПК.
Моли съдът на насрочи производството в открито съдебно заседание и след събиране на гласни доказателства да разгледа молбата по същество и да постанови определение, с което да възстанови срока за подаване на възражение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в едноседмичния срок на чл.276 от ГПК, от надлежна страна и при спазване разпоредбите на чл.278, ал.4 от ГПК, вр. чл.
260 от ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Производството по ч.гр. дело №20243110105265/2024г. по описа на ВРС е образувано по заявление по чл.410 от ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2364/08.05.2024г. срещу Р. С. Г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Заповедта е връчена на 11.07.2024г. чрез управителя на „Агая Груп“ ООД, работодател на длъжника и съгласно разпореждане №34349/20.08.2024г. е издаден изпълнителен лист на 20.08.2024г.
Срещу заповедта е подадено възражение по чл.414 от ГПК с дата 21.11.2024г. и такова по чл.423 от ГПК /образувано в.ч. гр. дело №315/2025г. по описа на Окръжен съд – Варна/.
Повдигнатият основен въпрос с частната жалба е допустима ли е молбата по чл.64 от ГПК. На този въпрос следва да бъде отговорено отрицателно.
Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите и посочената практиката от първоинстанционния съд, че чл.64, ал.2 и чл. 423, ал. 1, т. 4 ГПК от ГПК се отнасят както обща към специална норма, поради което специалната изключва общата.
Нормата на чл.423 от ГПК предвижда извънреден способ за оспорване на заповедта за изпълнение, при който при наличие на предвидените предпоставки подаденото възражението по чл.423 от ГПК има последиците на 2 такова по чл.414 от ГПК.
В нормата на чл. 423, ал. 1, т. 4 ГПК законодателят е уредил възможността за страната, която поради особени, непредвидени обстоятелства, които тя не е могла да преодолее не е могла да оспори вземането, тя може да подаде възражението пред въззивния съд. Същите са и предпоставките и за възстановяване на срока по чл. 64, ал. 2 от ГПК. За изследването, обаче на тези предпоставки в заповедното производство е предвиден различен ред от този по чл.64-66 от ГПК, поради което последният е несъвместим.
Следователно твърденията за наличие на особени, непредвидени обстоятелства, които са попречили на жалбоподателката да подаде възражение ще бъдат изследвани по реда на чл.423 от ГПК. В това производство ще бъдат събрани и гласните доказателствата в подкрепа на тези твърдения, както и ще бъде насрочено открито съдебно заседание за тяхното събиране.
Предвид формираните мотиви първоинстанционният акт подлежи на потвърждаване.
По изложените правни съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №2477/24.02.2025г. постановено по ч.гр. дело №20243110105265 по описа на Районен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3