Решение № 14924 от 24.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14924 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20241110101386 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С. С. Л., ЕГН ********** с постоянен адрес гp./c. София, ул./кв. Жк. Надежда 2, ...., ап. 5A, чрез пълномощника си адв. М. В. М., Пловдивска Адвокатска Колегия, с адрес па кантора и съдебен адресат: гр. Пловдив,...., тел. ***, против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София,...., представлявано от С. Я.- изпълнителен директор, и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК..., със седалище и адрес на управление гр. София, ..., представлявано от И. Ш. управител, с която са предявени установителни искове за прогласяване за нищожен Договор за паричен заем № 2821969 от 16.08.2023 г., сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД, а в условията на евентуалност- иск за прогласяване за нищожна клаузата по чл. 4, ал. 1 от Договор за паричен заем № 2821969 от 16.08.2023 г., и за прогласяване за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство, сключен към Договор за паричен заем № 2821969 между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД.

В исковата молба ищецът навежда твърдения, че с „Кредисимо“ ЕАД имат сключен Договор за паричен заем № 2821969 от 16.08.2023 г., по силата на който ответникът отпуснал заем в размер на 2198 лв. срещу задължението на ищеца да върне сумата чрез 18 погасителни вноски, при уговорен ГПР в размер на 33,26 % и ГЛП- 29,06 %. Съгласно чл. 4 от процесния договор за кредит ищецът следвало да представи обезпечение под формата на банкова гаранция или договор за поръчителство с одобрен от „Кредисимо“ ЕАД поръчител. На датата на сключване на договора ищецът и ответникът „Ай Тръст“ ЕООД подписали договор за предоставяне на поръчителство, въз основа на който ищецът дължало месечно възнаграждение на поръчителя за срока на действие на договора. Посоченото възнаграждение следвало да се заплаща на „Кредисимо“ ЕАД заедно с месечната вноска по кредита. Сочи се, че ищецът заплатил три вноски на обща стойност 373 лв. съответно на 07.10.2023 г. – 250 лв., на 09.10.2023 г. – 43 лв. и на 01.11.2023 г. – 80 лв. Поддържа, че договорната клауза, уредена в чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит възлага в тежест на кредитополучателя да предостави обезпечение под съответната форма, което било условие за сключване на договора за кредит, но и било на практика невъзможно за осъществяване от длъжника - предоставяне на банкова гаранция, респективно две физически лица поръчители.

Сочи се, че възнаграждението по предоставеното поръчителство не било включено от „Кредисимо“ ЕАД в ГПР, с оглед което е налице заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК 1 и целият договор за заем е недействителен. По този начин кредитодателят е действал в противоречие с принципа на добросъвестност, тъй като не бил предоставил коректна информация относно общия размер по кредита. Поддържа, че в конкретния случай кредитодателят не е изпълнил задължението си да направи оценка за платежоспособността на ищеца преди сключване на договора, като договорът за поръчителство с посочено от „Кредисимо“ ЕАД лице има за цел да обезщети кредитора при евентуална фактическа неплатежоспособност на длъжника. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е изначално сключен при липса на основание, тъй като в полза на потребителя не се предоставя реална услуга. Също така поддържа, че последният договор е нищожен и тъй като уговореното възнаграждение е по размер почти колкото сумата на отпуснатия кредит, което е в противоречие с добрите нрави. Заявява, че с уговорката за допълнително възнаграждение се цели едно допълнително възнаграждение на заемодателя, тъй като кредитора „Кредисимо“ ЕАД и предоставящия поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД са свързани лица, като „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД.

Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.

С исковата молба ищцата представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли да бъдат задължени ответниците да представят всички счетоводни документи на името на ищеца, които са във връзка с процесните договор за потребителски кредит и договор за поръчителство.

С молби с вх. № 260219/30.07.2025 г. и вх. № 293364/04.09.2025 г. ищецът, чрез адв. М., моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Поддържа исковата молба. Няма възражения по изготвения доклад, като моли същият да бъде обявен за окончателен. Моли да бъде прието и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза. Оспорва насрещния иск като неоснователен. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание от 18.09.2025 г. ищецът не се явява и не се представлява.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД подава отговор на исковата молба, чрез юрк. В. М., с който оспорва иска за обявяване за нищожен на договора за поръчителство поради липсата на правен интерес. По същество оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че между него и ищеца са възникнали облигационни отношения по Договор за предоставяне на поръчителство. Оспорва твърдението на ищеца, че възнаграждението е следвало бъде включено в ГПР. Оспорва сключването на договор за поръчителство да е задължително условие за получаване на кредита. Оспорва свързаността между двете ответни дружества да води до скрито оскъпяване по кредита. Счита договора за потребителски кредит за отговарящ на изискванията на ЗПК. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира присъждане на разноски.

Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД не възразява да се приемат и желаят да се ползват от представените от ищцата писмени доказателства договора за поръчителство.

С молба с вх. № 304453/17.09.2025 г. ответникът „Ай Тръст“ ЕООД моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Поддържа отговора на исковата молба. Моли да бъде прието по делото заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Не прави нови доказателствени искания и не представя нови доказателства. Оспорва насрещната страна да е материално затруднено лице. В условията на евентуалност моли, в случай че бъде уважен претендирания от ищеца иск и претенцията му за възстановяване на разноски за адвокатско възнаграждение, предвид ниската фактическа и правна сложност на производството, да се присъди такова в справедлив размер от 150 лв., като навежда на актуална съдебна практика в тази връзка на ВКС и на СЕС. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание от 18.09.2025 г. ответникът „Ай Тръст“ ЕООД не изпраща законен или договорен представител.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД подава отговор на исковата молба, чрез юрк. Т. Б.. По същество оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на облигационни отношения с ищеца по Договор за потребителски кредит № 2821969 от 16.08.2023 г., по силата на който ответникът отпуснал заем в размер на 2198 лв. срещу задължението на ищеца да върне сумата чрез 18 погасителни вноски, при уговорен ГПР в размер на 33,26 % и ГЛП- 29,06 % и общ размер на всички плащания в размер на 2752,21 лв.

Твърди, че част от отпусната сума по Договор за потребителски кредит № 2821969 от 16.08.2023 г. е разпределена за погасяването на дължимото възнаграждение за поръчител към „Ай Тръст“ ЕООД. Поддържа, че заплатените от ищеца суми, дължими за възнаграждение за поръчител, са били предадени от „Кредисимо“ ЕАД на „Ай Тръст“ ЕООД, поради което връщането на сумата следвало да бъде търсена от самия поръчител, а не от 2 кредитодателя. Оспорва, че е било вменено задължение на ищеца да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД. Сочи, че не било поставяно условие за задължително обезпечаване на кредита. Оспорва предоставянето на обезпечител да е условие по отпускане на кредита. Оспорва твърденията на ищеца, че възнаграждението за поръчител е следвало да бъде включено в ГПР и ГЛП. Излага се, че кредитодателят няма достъп до информацията относно размера на паричните задължения на потребителя към поръчителя. Сочи, че евентуалната нищожност на договора за предоставяне на поръчителство не влече недействителност на договора за кредит. Моли за отхвърляне на исковете.

С молба с вх. № 304467/17.09.2025 г. ответникът „Кредисимо“ ЕАД, чрез юрк. Тодор Богатинов, моли да не се дава ход на делото в негово отсъствие, тъй като не му е връчен препис от депозирания от страна на ищеца отговор на насрещната искова молба, като поддържа отговора на исковата молба и насрещните искови претенции. Няма възражения по изготвения проекто доклад и моли същият да бъде приет за окончателен. Иска да бъде допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение по задачата чрез формулирани поставени конкретно формирани въпроси на които да отговори вещото лице по делото. Моли да бъде прието и заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза. Оспорва насрещната страна да е материално затруднено лице.

Моли за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред НАП с което да се снабди със справка относно осигурителния доход на ищцата за периода 01.10.2023 г. – 31.01.2024г. Моли, в случай че бъде уважен претендирания от ищеца иск и претенцията му за възстановяване на разноски за адвокатско възнаграждение, предвид ниската фактическа и правна сложност на производството, да се присъди такова в справедлив размер от 150 лв., като навежда на актуална съдебна практика в тази връзка на ВКС и на СЕС. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание от 18.09.2025 г. ответникът „Кредисимо“ ЕАД не изпраща законен или договорен представител.

В срока за отговор ответникът „Кредисимо“ ЕАД с молба с вх. № 158834/15.05.2024 г. предявява насрещен иск против С. С. Л., ЕГН **********, с който моли за осъждането за сумата от 715,94 лв., представляваща непогасен остатък от падежирали главници, както следва: с падеж на 31.10.2023 г. – 93,19 лв.; с падеж на 30.11.2023 г. – 96,12 лв.; с падеж на 31.12.2023 г. - 99,10 лв.; с падеж на 31.01.2024 г. – 102.16 лв.; с падеж на 29.02.2024 г. – 105,26 лв.; с падеж на 31.03.2024 г. – 108,44 лв.; с падеж на 30.04.2024 г. – 111,67 лв. по Договор за потребителски кредит № 2821969 от 16.08.2023г., ведно със законната лихва от 15.05.2024 г. до окончателното й изплащане, а в условията на евентуалност- в случай че процесният договор за паричен заем бъде прогласен за нищожен, предявява иск за осъждане на С. С. Л., ЕГН ********** да заплати сумата от 1825 лв., представляваща чистата стойност на Договор за потребителски кредит № 2821969 от 16.08.2023 г., като от отпусната сума на кредита в размер на 2198 лв. се извади платеното от ищцата в размер на 373 лв., ведно със законната лихва от 15.05.2024 г. до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по НИМ С. С. Л., ЕГН ********** не депозира отговор, по насрещния иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на исковата претенция в тежест на ищцовата страна е указано да установи при условията на пълно и главно доказване: по исковете с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД- сключването на договора за кредит със соченото в исковата молба съдържание на оспорената клауза и сключването на договора на за предоставяне на поръчителство, както и наведените основания за недействителност на последния.

В тежест на ответника е било да установи по исковете с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД - законосъобразността на договора за кредит и на договора за предоставяне на поръчителство, сключени в съответствие със ЗПК и ЗЗП; че сочената като неравноправна клауза на договора за паричен заем е индивидуално уговорена /т.е. не е била предварително изготвена от банката кредитодател или дори да е била, то ищецът е имал възможност да ги обсъди с кредитора и да влияе върху съдържанието й/.