Решение № 926 от 15.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 926 гр. Пловдив, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Анна Ив. Иванова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20255300501943 по описа за 2025 година

Производството е по чл.435 ал.2 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от длъжника по изпълнението Г. Б. П., ЕГН ********** с адрес гр.П., ул.“С*** против действията на ЧСИ П. И., рег.№ **, район на действие ОС Пловдив, постановени по изпълнително дело № 20168210401498, а именно против насочването на изпълнението срещу недвижим имот в гр.П., ул.“**“ №**** кв.м., ет.* с идентификатор №***.

Твърди се, че изпълнението не може да се насочи срещу този единствен и несеквестируем имот - жилище на длъжника. Иска се отмяна на насочването на изпълнението срещу горния недвижим имот.

Въззиваемата страна взискател «Банка ДСК» АД, със седалище и адрес на управление в гр.София, ЕИК *** , намира жалбата за неоснователна, като иска да бъде отхвърлена със законовите последици.

Съдебният изпълнител е дал писмени мотиви по обжалваното действие, в които е посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна по съображения посочени в нея свързани с тълкуване на закона.

ОС Пловдив след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено 1 следното:

Жалбата е подадена в срок и същата е против обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435 ал.2 от ГПК, платена е дължимата държавна такса, като жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Изпълнително дело № 20168210401498 на ЧСИ П. И., рег.№ **, район на действие ОС Пловдив е образувано на ***. по молба на взискателя «Банка ДСК» АД, със седалище и адрес на управление в гр.С., ЕИК *** по представен изпълнителен лист от 04.08.2016г., издаден по ч.гр.д. №1317/2016г. на Асеновградски РС, с която солидарния длъжник Г. Б. П. е задължен като такъв да плати на взискателя сумата от 298 723,37 лева, представляваща неплатена главница по договор за кредит №72/27.02.2013г., ведно с договорна и наказателна лихва.

Изпълнението по това изпълнително дело е било насочено срещу имота на длъжника Г. Б. П. в гр.П., ул.“С*** кв.м., ет*, спрямо което има наложена възбрана. Постъпила е молба на взискателя да се извърши опис и публична продан на горепосочения възбранен недвижим имот. Като описът на имота е насрочен за 13.05.2025г. На 12.05.2025г. е постъпила до съдебния изпълнител молба от длъжника Г. Б. П. за отлагане на насрочения опис, поради което опис на имота не е извършван. След което длъжникът П. подава настоящата жалба по реда на чл.435 ал.2 и сл. от ГПК, срещу насочването на изпълнението срещу този негов имот – жилище, в което той живее.

Възражението на длъжника по изпълнението Г. П., за незаконосъобразност на насочването на изпълнението към процесния имот е неоснователно. Безспорно е по делото, че процесния имот в гр.П., ул.“** не е единствения на длъжника и неговото семейство. Видно от представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот от *** длъжника Г. П. е придобил по дарение 1/3 идеална част от от парцел от 394 кв.м. и от жилищна сграда с обща площ от 125 кв.м., състояща се от 4 стаи за живеене, лятна кухня, изба и съотвената част от стопанска сграда от 23 кв.м. По делото е представена и скица на жилищния имот.

При тези безспорни факти по това изпълнително дело правния въпрос който се поставя е свързан с въпроса дали отпада несеквестируемостта на жилището на длъжника ако той притежава идеални части от друго жилище, без да е едноличен собственик на същото. По този правен въпрос ВКС се е 2 произнесъл с решение в което се приема, че жилището на длъжника е несеквестируемо, когато то е едниствено, докато той не се сдобие с друго жилище или идеална част от друго жилище /решение №104/09.03.2011г. по гр.д.№160/2010г. на ВКС, 1 г.о./ Това правно решение е възприето и с определение №222/29.03.2018г. по гр.д. №3893/2017г. на ВКС, в което е разгледан въпроса допустимо ли е идеална част от недвижим имот /дворно място и жилищна сграда/ да се приравни на „друго жилище” по смисъла на чл.444 т.7 ГПК. Като отговора на този въпрос е положителен и се приема, че друго жилище по смисъла на чл.444 т.7 ГПК е и жилище на длъжника в съсобственост с трето лице, независимо от неговата големина и от възможността за обособяването му в два дяла по реда на чл.39 ал.2 ЗС.

Въззивният съд намира, че следва да се съобрази с това решение на проблема по настоящия казус и приема, че независимо от размера на идеалните части на длъжника от жилището в гр.Ч. и възможността там да се обособи самостоятелно жилище за длъжника и неговото семейство, то това представлява друго жилище за него, при което отпада несеквестируемостта за жилището му в гр.П. към което е насочено изпълнението по това изпълнително дело.

Освен това както е посочено в определение №107/04.03.2013г. по ч.гр.д.

№1094/2013г. на ВКС, 1 г.о. длъжника, който извлича благоприятни последици, следва да докаже предпоставките на чл.444 т.7 от ГПК, а именно, че той и членовете от семейството му, с които живее заедно нямат друго жилище, като това следва да стане при предприемане на действия по принудителното изпълнение в рамките на изпълнителния процес. Тези предпоставки за приложението на нормата на ГПК обаче изискват да се докаже и факта, че никой от членовете от семейството на длъжника, с които живее заедно нямат друго жилище. В тази насока обаче в становището на взискателя по изпълнителното дело «Банка ДСК» АД се сочи, че съпругата на длъжника Н. П. П. през 2010 година придобива соственост върху недвижим имот в гр.П. с идентификатор ***, като дали това е жилище или друг обект на собственост по делото не е напълно доказано и ясно. Но доказването на тези факти е в доказателствена тежест на длъжника, който той не е доказал, а не са предпоставки за приложението на чл.444 т.7 от ГПК, което е още едно и отделно основание да се откаже приложението на горната несеквестируемост на процесния имот. Предвид на горното настоящата инстанция намира 3 жалбата за неоснователна и като такава същата следва да се остави без уважение.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от длъжника по изпълнението Г.

Б. П., ЕГН ********** с адрес гр.П., ул.“С*** против действията на ЧСИ П.

И., рег.№ *, район на действие ОС Пловдив, постановени по изпълнително дело № 20168210401498, а именно против насочването на изпълнението срещу недвижим имот в гр.П., ул.“**. ***“ №**кв.м., ет.* с идентификатор № ***

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4