Решение № 789 от 02.06.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 789 гр. Плевен, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Иванова при участието на секретаря Наталия Ст. Николова като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело № 20244430102030 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Пред РС-Плевен е депозирана искова молба от “АПС Бета ***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул. „***“ №*** представлявано от *** и ***, чрез *** ***, против Й. С. П., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сума в общ размер от 4004,44 лева, формирана както следва: главница по Договор за потребителски кредит в размер на 2000 лева; договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договора за потребителски кредит в размер на 715,12 лева за периода от 29.09.2017 г. до 31.03.2019 г.; законна лихва за забава върху главницата Договора за потребителски кредит в размер на 1289,32 лева за периода от 29.09.2017 г. до 14.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в Съда до окончателно изплащане на вземанията, за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д.№375/2024г. по описа на Районен съд-Плевен.

1

Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано гр.д.№375/2024г. по описа на Районен съдПлевен, по което е издадена заповед за изпълнение. Сочи се, че на заявителя са дадени указания с Разпореждане да предяви настоящия иск.

Твърди се, че на 22.09.2017 г. ответникът Й. С. П., ЕГН **********, е сключил Договор за потребителски кредит № *** на 29.09.2017 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР с „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ***, по силата на който е получил по силата на който е получил сумата от 2000 лева, срещу което се съгласил да върне 18 броя вноски по 150,84 лева в срок до 31.03.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение №1, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Сочи се, че е бил уговорен и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%.

Ищецът излага доводи, че договорът за кредит е действителен и не противоречи на нормите на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

Позовава се на чл. 31, ал. 3 от Общите условия, че страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

Твърди се, че на 29.09.2017г., ответникът Й. С. П., ЕГН ********** е сключил електронен Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай Тръст“. Сочи се, че по силата на Договора за предоставяне на поръчителство, дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице – „Кредисимо“ и да отговаря пред „Кредисимо“ солидарно с Й.

С. П. за всички задължения по Договора за кредит с „Кредисимо“ така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него. Твърди се, че съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от „Кредисимо“.

Твърди се, че на 29.09.2017 г. „Ай Тръст“ и „Кредисимо“ са сключили договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ се е задължило спрямо „Кредисимо“ за всички задължения на Й. С. П., по Договора за кредит.

Ищецът твърди, че ответникът Й. С. П., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

2

Твърди, че „Кредисимо“ е поканило „Ай Тръст“ да плати всички изискуеми задължения на Й. С. П., ЕГН: ********** по Договора за кредит на 18.02.2021 г. Твърди, че за това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ е изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021 г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от „Ай Тръст“.

Твърди се, че на 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД е погасило дължимите от Й. С. П., ЕГН: ********** на „Кредисимо“ суми, както следва: 2000 лeвa /главница/ по Договор за кредит; 715,12 лeвa /договорна лихва/ за период 29.09.2017 г. до 31.03.2019 г.; 1289,32 лeвa /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/

Твърди се, че с извършване на посоченото плащане „Ай Тръст“ ЕООД, е изпълнил задължението си на поръчител, и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.

Твърди се, че на 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД е уведомило по електронна поща Й. П. за извършеното плащане съобразно уговореното в чл.

3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на „Ай Тръст“ ЕООД в правата на кредитора „Кредисимо“, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 0 лева, ведно със сумата от 0 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.

Сочи се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД, като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА ***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. ***, бул. „***“ № ***.

Твърди се, че съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 02.03.2021 г., страните са постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 18.02.2021 г., неразделна част от договора.

3

Твърди се, че длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща. В случай, че бъде прието, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, е отправено искане да бъде прието за надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата искова молба.

Твърди се, че ответникът Й. С. П., ЕГН **********, не е изпълнил в срок задълженията си по Договор за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Твърди се, че към настоящия момент задължението все още не е погасено.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства по опис.

Претендират се и направените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез *** адв. В. И. от АК-Плевен. Оспорва вземането на ищеца и по основание и по размер, като счита претенцията за неоснователна.

Счита, че от приложените към исковата молба писмени доказателства не може да се направи извод за възникнало валидно кредитно отношение.

Твърди, че като писмено доказателство към исковата молба е приложен Договор за потребителски кредит № *** от 29.09.2017 година, но не са представени доказателства за извършеното плащане от страна на „КРЕДИСИМО“ - АД. Излага доводи, че Договор за потребителски кредит *** от 29.09.2017 година е сключен в нарушение на чл.5, ал.2 от ЗПК.

Твърди, че ищецът не удостоверява, че по претендирания заем заемателят е запознат предварително от заемодателя с преддоговорна информация, предоставена под формата на Стандартен Европейски формуляр и Общи условия, приложими към договор за паричен заем, който има за предмет предоставяне на финансови услуги. Сочи, че стандартен европейски формуляр е представен неподписан от ответника по делото, поради което и няма как да се направи извод за съответствието му с процесния договор, респ.

- за индивидуална определеност на неговите клаузи. Счита, че ищецът не е изпълнил задълженията си по преддоговорни отношения във връзка с договаряне на т.нар. потребителски заем.

Позовава се на чл. 22 от ЗПК, че освен при неспазване на изискванията 4 на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20. Твърди, че в случая получаването от ответника на преддоговорна информация за параметрите на заема и че такава е била предоставена от ищеца не е установено чрез стандартен европейски формуляр.

Излага съображения, че не е ясно, и не е разбираемо какво точно е включено като задължение на клиента Й. С. П., какво представлява това договорно задължение, описано в погасителния план. Твърди, че същото е объркващо за потребителя. Сочи, че ако кредиторът е включил в месечната вноска някакво възнаграждение, което по същество представлява такса или комисионна, то това противоречи на установената с ал.2 на чл.10а от ЗПК забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Излага доводи, че това договорно възнаграждение представлява прикритата забранена такса за управление. Позовава се на чл.21, ал.1 ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна и като такава непораждаща права и задължения за страните по заемното правоотношение.

Излага аргументи, че изобщо не са посочени ясно компонентите в заемната сума и дали общият размер е механичен сбор от такси и услуги, за които ответникът без специални знания може да разбере.

Твърди, че остава открит въпроса дали в месечната вноска наистина са включени такси и комисионни съгласно Тарифата относима към конкретния договор за потребителски кредит.

Излага съждения, че ако в месечните вноски са включени такси и комисионни, то потребителят трябва да е предварително запознат с тях и да е дал съгласие за конкретния им размер, но и същите да са индивидуализирани в договора. Сочи, че неупоменаването им в договора предопределя неравноправност и нищожност на клаузите с чието съдържание потребителят трябва да е предварително запознат и да е наясно с тях. Твърди, че липсва подписан стандартен европейски формуляр за договорните условия, а предоставената на потребителя с договора информация е недостатъчна и непълна и целяща въвеждане в заблуждение относно условията на договора.

Излага доводи, че цитираните и оспорените клаузи не са индивидуално 5 уговорени, че не отговарят на изискването за добросъвестност, а това води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Твърди се, че исковата молба липсват приложени доказателства, от които да е видно, че предишния кредитор „АЙ ТРЪСТ“ — ЕООД е уведомил Й. С. П., ЕГН **********, поради което прехвърлянето на вземането в съответствие е разпоредбата на чл.99, ал.4 от Закона за задълженията и договорите не е породило правно действие спрямо него и същия не дължи плащане на процесната сума ищеца „АПС Бета ***“ - ЕООД, ЕИК ***.

Сочи, че в конкретната хипотеза, исковата молба не е връчена на длъжника, а на негов ***, поради което не може да се приеме, че съобщаването за цесията е извършено. Алтернативно на възражението за недължимост на исковата сума, поради неуведомяването на длъжника по реда на чл.99, ал.4 от Закона за задълженията и договорите, прави възражение за изтекла погасителна давност, по аргумент на разпоредбата на чл.111, ал.1, б.

„в“ от Закона за задълженията и договорите, тъй като счита, че вземанията по исковете за лихви са погасени по давност.

В заключение сочи, че ищецът не доказва да е превел по сметка на сумата, уговорена с кредитния договор, за да претендира връщането /възстановяването й. Счита, че разписаните с договора равни месечни анюитетни вноски индикират и за друг възможен извод- че в тези анюитети са включени освен главницата, така също- и лихвите и други такси и разноски по кредита, като това са предположения с оглед пълната неяснота на „кредитната сделка”.

Счита, че не се дължи лихва по „кредитния договор” и по причина че е договорен лихвен процент по кредита 41.24 % и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50 %, които сочи, че са явно неравноправни клаузи и като такива са нищожни.