Решение № 54 от 02.05.2023, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Б.С. 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С. II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тихомир Ив. Вельовски при участието на секретаря Ивка М. Вълкова като разгледа докладваното от Тихомир Ив. Вельовски Административно наказателно дело № 20231410200013 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Т. К. Д., с ЕГН **********, с адрес гр.Б.С. обл.Враца, ул.”А.” № 107, е обжалвал НП № 190248-000553/19.03.2019г. на Началник РУ-Бяла Слатина към ОД–МВР гр.Враца, с което са му наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 - 63 ЗАНН.

В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното НП, като се прави искане за отмяна на същото. В с.з. тези съображения се поддържат от жалбоподателя чрез процесуалния му представител, който прави искане за отмяна на атакуваното НП.

Въззиваемата страна РУ - Б.С. редовно призована, не изпраща представител в с.з. и не взема становище по жалбата.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание и надлежна страна. Разгледана по същество тя е основателна.

От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 23.01.2019г.

1 жалбоподателят управлявал лек автомобил „ВАЗ 21074”, с рег.№ ЕН 7017 АР, в гр.Б.С. обл.Враца, по ул.„С.”. В това време, около 17.20ч., в гр.Б.С. на същата улица, служителите при РУ-Бяла Слатина – свидетелят И. В. В. и свидетелят П. Д. Я., които били на работа по контрол на автомобилното движение, съгласно утвърден план, спрели за проверка водача на автомобила. Служителите извършили проверка на документите на водача и на автомобила.

Свидетелите направили справка в ОДЧ при РУ Б.Слатина за редовността на документите, от която констатирали, че предстоящ собственик на автомобила е бил И. Ц.А. от с.П., обл.Враца и управляваният автомобил е със служебно прекратена регистрация на 18.12.2018г., поради непререгистриране в законоустановения срок при сключване на договор за покупко-продажба от 20.04.2010г. За това нарушение на място св. В. съставил против жалбоподателя АУАН. Материалите били изпратени в Районна прокуратура – Б.С. която след направена проверка отказала да образува наказателно производство срещу жалбоподателя. Въз основа на постановлението на РП-Бяла Слатина било издадено и атакуваното НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства – АУАН № 69/23.01.2019г., НП № 19-0248-000553/19.03.2019г., Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 18.03.2019г., справка по история на регистрацията на лек автомобил, справка за водач-нарушител, Заповед № 8121з515/14.05.2018г. на МВР, както и от гласните доказателства – показанията на разпитаните в с.з. свидетели И. В. В. и П. Д. Я..

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като обективни, безпристрастни, логически последователни, изцяло подкрепящи се от приобщените по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, който към датата е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, в предвидените от ЗАНН срокове. В тази връзка са неоснователни направените в жалбата и в с.з. възражения.

При преценка на субективната страна на административното нарушение, съдът съобрази и разпоредбата на чл.143 ал.15 ЗДвП, съгласно която служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. За тези действия на контролните органи собственикът не се уведомява, като в случая задължението е за последния. В случая жалбоподателят е само водач на МПС и за него няма задължение да регистрира ППС и да знае за това задължение. Доказателствата сочат, че към момента на проверката жалбоподателят не е бил собственик на управлявания от него автомобил, тъй като не е имал сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите по чл.144 ал.2 ЗДвП.

Управляваният от него автомобил, въпреки служебно прекратената регистрация, бил с регистрационни номера и притежавал съответните документи. Към момента на твърдяното нарушение 23.01.2019г. Д. не е бил юридически собственик на автомобила по смисъла на тази разпоредба, поради което няма задължение да регистрира на свое име закупен 2 автомобил. Липсват доказателства собственикът И. Ц.А. да е уведомил ползвателя на автомобила Д., че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.15 ЗДвП, която разпоредба указва служебно прекратяване на регистрация на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобИ.ето не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Очевидно собственикът Атанасов не е изпълнил това си задължение, поради което последвало служебно прекратяване на регистрацията на 18.12.2018г., без това обстоятелство да е известно на ползващият автомобила към 23.01.2019г. жалбоподател. Към момента на проверката автомобилът е бил с поставени регистрационни номера, като ползвателят Д. е разполагал с всички други необходими документи за него и не е уведомяван от собственика на автомобила или от друг за служебното прекратяване на регистрацията, тъй като в информационните масиви на КАТ той не се е водил като собственик. Това обстоятелство изключва субективния елемент на възведеното нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП, задължаващо ползвателите на автомобили да ги управляват по пътищата за обществено ползване, след като са регистрирани. Незнанието на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация води до категоричен извод, че вмененото умишлено нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП не е извършено от него виновно по смисъла на чл.6 ЗАНН, тъй като вината е субективно отношение на дееца към извършеното от него нарушение. Незнанието на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП, изключват умисъла относно това умишлено нарушение – арг. от чл.14 ал.1 НК вр.чл. 11 ЗАНН относно обстоятелствата изключващи отговорността. Подобна теза прокурорът е застъпил и в постановлението за прекратяване на наказателното производство от 18.03.2019 г. При тези доводи, след като процесното нарушение не е извършено виновно от жалбоподателя, то неправилно за него е ангажирана административно наказателната отговорност.

Следователно съдът намира, че НП, издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в предписаната от закона форма, следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Следва да се отбележи, че е неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че наложените наказания са погасени, поради изтичане на давността за изпълнение.

След като наказателното постановление не е влязло в сила, то и сроковете по чл.82 от ЗАНН са неприложими. В случая НП е издадено на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН и Постановление на прокурор при РП Бяла Слатина за отказ да се образува наказателно производство, като са спазени сроковете за издаване на НП по чл.34, ал.3 от ЗАНН.

Процесното наказателно постановление е издадено от наказващия орган в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, а е връчено на 22.12.2022г. Предвид датата на извършване на процесното деяние – 23.01.2019г., то към момента на постановяване на съдебния акт, абсолютната давност от четири години и половина не е изтекла.

Предвид този изход на спора съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН жалбоподателят има право на разноски. Същият е доказал заплащането на 1000 лева адвокатски хонорар.

Предвид направеното възражение за прекомерност /направено с писмото, с което е 3 изпратена административнонаказателната преписка/ на разноските от въззиваемата страна и като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, вида и размера на наложеното наказание (глоба и лишаване от права), както и обема на извършените процесуални действия и приключване на делото в едно съдебно заседание, в което са разпитани двама свидетели, съдът намира, че така уговореният и заплатен размер на адвокатско възнаграждение се явява прекомерен и следва да бъде намален в рамките съгласно чл. 18 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения жалбоподателят има право на разноски в размер на 500 лева, като за разликата над 500 до 1000 лева претенцията му следва да се отхвърли. Разноските следва да бъдат поети от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

Водим от гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 19-0248-000553/19.03.2019 год. на Началник РУ-Бяла Слатина към ОД– МВР гр.Враца, с което на Т. К. Д., с ЕГН **********, с адрес гр.Б.С. обл.Враца, ул.”А.” № 107, са наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Враца да заплати на жалбоподателя Т. К. Д., с ЕГН **********, с адрес гр.Б.С. обл.Враца, ул.”А.” № 107, направените по делото разноски в размер на 500.00 лева – разноски за адвокатска защита по настоящото АНД.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на жалбоподателя за разноски за разликата над 500 лева до пълно претендирания размер.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС, по реда на АПК в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________ 4