Решение № 18724 от 17.10.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18724 гр. София, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело № 20241110163596 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 и чл. 127а от Семейния кодекс (СК).

Образувано е по искова молба от 28.10.2024 година на С. С. Я., ЕГН ********** срещу И. П. П., ЕГН **********, с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК, за предоставяне упражняването на родителските права, определяне местоживеенето, режим на лични отношения по отношение на детето П.И. П., ЕГН ********** и определяне издръжка на последното в размер на 450,00 лева, считано от 01.07.2024 г., както и иск с правна квалификация чл. 127а от СК относно заместване съгласието на ответника за пътуване на детето в чужбина, както и за издаване на задграничен паспорт на детето. Претендират се разноски.

Ищцата твърди, че с ответника са живели на съпружески начала и са родители на малолетното дете П.И. П., ЕГН **********. Сочи, че страните са заживели заедно през април 2023г., а на 07.06.2024г. се е родил техния син Пресиян. Твърди се, че след редица проблеми и скандали в дома на родителите на ответника и след намесата на полицията ищцата и детето напускат дома на родителите на ответника на 27.06.2024 година и отиват да живеят при майката 1 на ищцата в гр. София. Твърди се, че след преместване на майката и детето в гр. София ответника не е предявявал интерес към детето.

Ответника в срока по чл. 131 ГПК е представил отговор на исковата молба, като я оспорва като неоснователна по отношение размера на месечната издръжка, както и досежно режима на лични контакти между бащата и детето.

Заявява, че не оспорва, че с ищцата са живеели на съвместни начала, както и че са се разделили от момента посочен в исковата молба. Също така не оспорва, че от съвместното им съжителство имат родено едно малолетно дете – П.И. П.. Сочи, че не оспорва искането на ищцата относно предоставянето на родителските права и определяне на местоживеенето на детето при майката.

Иска да му бъде определен режим на лични контакти, като предлага такъв с преспИ.е от петък до неделя, един месец през лятото, както за празниците.

Оспорва се и размера на претенцията за издръжка в размер от 450,00 лева, като се сочи, че не са налице специални нужди обосноваващи този размер на издръката, изразява се готовност да бъде заплащана минималната издръжка в размер от 270,00 лева, доколкото се сочи и че ответника е безработен и има кредит.

Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, ищцата заявява, че иска съда да определи режим на виждане на бащата с детето, които да съответства на потребностите на детето към момента, както е и постановения режим на виждане с постановените от съда привременни мерки. Сочи, че след навършване на по- голяма възраст на детето то може да остава при баща си с преспИ.е.

Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК ответникът поддържа, че иска сина му да приспива при него като навърши три години, за да имат повече контакти. Сочи, че определения режим по отоношение на деня през седмицата – сряда от 17:00 часа до 19:00 часа ще му е трудно да го изпълнява доколкото живее в Старозагорския край.

ДСП-Младост в депозирания по делото социален доклад с изх. № ПР/Д-С-М/29-002 о т 29.01.2025 г. в които се посочва, че основни грижи за детето се полагат от неговата майка – С. С. Я.. Сочи се, че майката има подкрепа при отглеждането на детето, включително финансова от бабата по майчина линия. Твърди се, че майката отглежда детето в наследствен тристаен апартамен, в които са създадени необходимите условия, както и че за детето 2 има обособена детска стая. Посочва се, че майката е в отпуск по майчинсво, доколкото детето е на 8 месечна възраст и получава обезщетение в 350,00 лева.

ДСП-Раднево в депозирания по делото социален доклад с изх. № ПР/Д-СТ-Р/3-001 от 05.02.2025 г., в които подробно е изложено съобщеното в хода на социалното проучване и проведеното интервю с бащата относно динамиката в отношенията между страните, като бащата е споделил, че причините довели до раздялата между страните е това, че майката на ищцата е започнала до се меси в отношенията им, изпращала пари на дъщеря си, които тя пък от своя страна скрила от ответника. Ответника пред социалните служители е споделил, че след раждането на детето С. е изпаднала в следродилна депресия, като постоянно седяла в стаята на детето и не давала на никого да го докосва, същевременно се оплаквала от липсата на помощ.

Според ответника ищцата се държала неадекватно, имала и страхове, че някои от семейството ще „сготви“ детето. Заявил е и че ищцата след раздялата го е търсила, за да ги прибере от София, тъй като не издържала в дома на майката си, както и му е изпращала съобщения да прибере сина си, тъй като е малтретиран, но той не се е отзовал, не се е сетил да подаде и сигнал до компетентните органи. Ответника е споделил пред социалните служители, че желае да упражнява той родителските права, че има нова партньорка, с която отново живеят в дома на родителите му и с която очакват дете. Констатирано е, че жилището на родителите на ответника е масивна двуетажна къща, в която освен ответника и съжителката му, живеят родителите на ответника, бабата и дядото на ответника и по малката му сестра. Жилището е добре обзаведено, има всички неообходими електроуреди за едно домакинство, електрофицирано и водоснабдено. Констатирана е и отлична хигиена.

Посочено е, че ответника работи без трудов договор като таксиметров шофьор, както и че бащата на ответника ежемесечно му изпраща пари. В доклада е отразено, че липсва изградена връзка между бащата и детето, както и че детето не познава близките си по бащина линия.

ДСП-Шумен в депозирания по делото социален доклад с изх. № ПР/Д-Н/109-001 от 17.06.2025 г. е посочено, че майката и детето се местят н гр. Шумен през месец май 2025г. като заживяват в къщата на бабата и дядото на ищцата. В доклада е посочено, че къщата се състои от три стои и кухня като ищцата и детето разполагат със самостоятелна стая в която има детска кошара, 3 както и живище е обзаведено с всичко необходимо за домакинството, електрофицирано и водоснабдедно е, както и че за детето е усигурено всичко необходимо, като дрехи, играчики и т.н. В хода на социалното проучване майката е посочила, че бащата до момента не е заплащал издръжка за детето, както и че тя желае последния да заплаща издръжка в размер на 300-350 лева месечно за покрИ.е на нужди на детето. Посочено е че ищцата работи в кол център в частна фирма „Нутра груп“, събота и неделя от 09:00 часа до 17:00 часа на минимална заплата и бонуси, както и че разчита на помощта на своите баба и дядо.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните прие за установено следното:

По делото не е спорно, но и от събраните относими към предмета на делото доказателства се установява, че страните са родители на детето П.И.

П., ЕГН **********, родено на 07.06.2024г., като последното е малолетно към датата на подаване на исковата молбата, както и към дадата на приключване на устните състезания. (удостоверение за раждане на детето - л. 9 от делото).

Не е спорно и че страните са разделени от 27.06.2024г., както и че след раздялата майката и детето живели в гр. София, ж.к. Младост 2, след което, в хода на процеса, са се преместили да живеят на територията на гр. Шумен.( л.

10 и л. 94 от делото)

Съгласно представената по делото справка от НОИ по отношение на ищцата няма данни за регистрирани трудови договори и деклариран осигурителен доход.

От представените по делото справка за актуално състояние на всички трудови договори за периода от 01.02.2023 г. до 10.02.2025 г. / л. 76 от делото/ и Справка данни за осигуряването по ЕГН за период от 01.02.2023 г. до м.12.2024г. /л.73 от делото/ ответника полагал труд по три трудови правоотношения с Б.Й.Б. и „Парафюм1“ които са били прекратени както следва на 29.02.24г. ; на 18.11.2024г. и на 10.10.24г.

В хода на производството са събрани гласни доказателства, а именно свидетеля Т. Б. М., воден от ищцата и свидетеля

Десислава Танчева Койчева, воден от ответника.

От показанията на свидетеля Койчева се установява, че ответника й е заварен син, а ищцата е живяла с ответника на семейни начала и имат дете, 4 което е родено на 07.06.2024година. Установявя се и, че страните са разделени от 27.06.2024г., както и че отношенията им са лоше в момента, а детето живее с майка си. Разказва, че отношенията между страните са се влошили преди раждането на детето, както и че на 27.06.24г. е дошла майката на ищцата да я вземе заедно с детето, както и че са дошли полицаи по някакъв сигнал.

Свидетелката заявява, че бащата не е виждал изобщо детето след раздялата му с ищцата, тъй като последната не отговаряла на обажданията им. Сочи, че къщата в която живеят е на два етажа и има пригоден детски кът за детето, както и че в нея живеят и бабата и дядото на ответника. Подържа се, че ответника работи като таксиметров шофьор в гр. Раднево за времето от 09:00 часа до 17:00 часа.

От показанията на свидетеля М., майка на ищцата се установява, че страните са живели първоначално на квартира в гр. Стара Загора, след което март- април 2024г. се местят в гр. Раднево при родителите на ответника, но поради неразбирателство на дъщеря й с родителите на ответника се разделят юни 2024г., 20 дни след раждането на детето. Свидетелката разказва, че в деля в които дъщеря и напуска дома на ответника и се е обадила, като е казала, че са я изгонили на вън и е помолила да отиде. Свидетлката сочи, че тя се е обадила на тел. 112 и е тръгнала към гр. Раднево, като след половин час полицаите са се обадили като са я уведомили, че майката е върната в къщата при детето. Слид това свидетелката е отишла в дома на семейството на ответника и е взела дъщеря си и бебето като те са живяли в дома в гр. София до 20.05.2025г. когато са се преместили в гр. Шумен в родната й къща(къщата на родителите ). Свидителката сочи, че в периода в които ищцата е живяла с нея в гр. София, основни грижи за детето Пресиян е полага именно тя, като бащата не е идвал да вижда сина си и не е помагал с нищо единствено сочи, че знае дъщеря и да е провеждала разговори с ответника след които е била разтроена. Твърди, че след преместването на дъщеря в гр. Шумен ответника ходи през деня да се вижда с детето, както и че към момента комукирата заради детето.

При преценка показанията на свидетелите, включително и по реда на чл.

172 от ГПК и предвид липсата на противоречия и взаимно изключващи се твърдения, съдът не намира пречка да ги ползва при формиране на свободното си вътрешно убеждение, още повече, че същите изцяло съответстват на 5 останалия събран по делото доказателствен материал и са въз основа на лични впечатления в обсъдената им част.

По делото други относими към предмета на доказване писмени документи не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Родителите са длъжни да се грижат и да възпитават своите деца така, че те да бъдат полезни както за себе си и за близките си, така и за цялото общество. Задължение и на двамата родители е да осигурят в пълен обем грижите, вниманието и обичта, от които децата се нуждаят. Между страните не се спори, че към настоящия момент същите не живеят заедно. Отделно от това тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на разпитания по делото свидетели, както и от изложеното пред социалните работници, се установява, че родителите са във фактическа раздяла от 27.06.2025г. и двамата не могат да постигнат съгласие по отношение на родителската отговорност на малолетното дете П.И. П., като основни спорни моменти са рижима на лични контакти между бащата и детето и размера на издръжката.

За да се произнесе по спора, съдът следва да изходи от родителските качества, възможностите за полагане на грижи и умение за възпитание, подпомагане и стимулиране на придобИ.ето на личностни, социални, трудови и образователни умения и качества у децата, моралните и човешките качества на всеки от родителите, техния социален статус, доходи, имущество, битови условия, възрастта и пола на детето, отношенията между родител и дете, възможността да се ползва помощта на близки и роднини при отглеждането и др. При определяне на мерки относно грижата за детето най-важният критерий, за това на кого от двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските права е неговият интерес, какъвто интерес е осигуряването на правилното му физическо и духовно развитие и социалното му формиране. Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложеното, събраните по делото писмени и гласни доказателства, изразената от страните воля, становището на компетентните ДСП и най-вече съобрази интереса на детето П.И. П., счита, че упражняването на родителските права по отношение на него следва да бъде предоставено на майката, при която и то да живее, като тя да полага непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му. При 6 преценка на родителските и възпитателните качества на страните, съдът счита, въз основа на събраните по делото доказателства, че майката притежава необходимия базисен родителски капацитет и може адекватно да упражнява родителските права и задължения, каквито полага самостоятелно от месец юли 2024 г. и към момента. От представените по делото социални доклади безспорно се установи, че към настоящия момент непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на малолетното дете полага неговата майка. От социалния доклад на ДСП-Шумен, които е изготвен от компетентни служители, се установи, че между майката и малолетното дете съществува близка емоционална връзка. От показанията на разпитания свидетел М. безспорно се установи, че детето изцяло се обгрижва от майката и, че същата е напълно отдадена като родител и майка. Отделно от това съдът отчита и обстоятелството, че детето е все още в крехка възраст – едва на 1 години и четири месеца, поради което всяка промяна, би създала дискомфорт и би оказала негативно влияние върху психо-емоционалното му състояние.