Решение № 258 от 15.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. София, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Г. Ст. Чехларов

Цветина Костадинова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20211100514679 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК

Образувано е по въззивна жалба на „Л.Т.С.“ ООД, ЕИК *******, срещу Решение № 20179034/31.08.2021г., постановено по гр. дело № 65968/2018г. по описа на СРС, II ГО, 64-и състав, с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу Ч. Н. И., ЕГН **********, искове с правно основание чл.

92 ЗЗД, чл.220, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 20 000 лева – неустойка съгласно чл.8, ал.1 и ал.3 от сключен между страните трудов договор, дължима при неизпълнение на задължение на ответника да работи по придобитата квалификация при ищеца за уговорения срок, за сумата от 4 461,36 лева – обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовия договор, както и за сумата от 766,16 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 02.02.2017г.

– 10.10.2018г. както и предявения при евентуалност иск по чл.92 ЗЗД за неустойка от 20 000 лева - неустойка по чл.5, т.3, вр. чл.4.1.7 от сключен между страните договор за квалификация поради неизпълнение на задължение на ответника да работи при ищеца по придобита квалификация в уговорения срок, както и предявените при евентуалност искове по чл.82, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 10 702 лева – обезщетение за неизпълнение на поетото с договора за квалификация задължение от страна на ответника да работи при ищеца по придобитата квалификация за договорения срок, представляващо направени от ищеца разходи за обучението на ответника 1 проведен курс за авиомеханици, сумата от 1 837,87 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 02.02.2017г. – 10.10.2018г., сумата от 5 340 лева – обезщетение за неизпълнение на поетото с договора за квалификация задължение от страна на ответника да работи при ищеца по придобитата квалификация за договорения срок, равняващо се на платени стипендии по време на обучението, както и за сумата от 917,05 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 02.02.2017г. 10.10.2018г.

В жалбата се твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен, тъй като противоречи на материалния закон, постановен е при съществени процесуални нарушения и е необоснован. Сочи се, че в процесния случай не са били налице основанията по чл. 327, ал.1, т.3 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие. Излагат се съображения, че първоинстанционния съд неправилно е приел посочените от ответната страна нарушения за доказани без последният да е провел дължимото за установяването им пълно доказване. Посочва се, че съдът е основал изводите си единствено на показанията, дадени от посочения от ответника свидетел, без да ги обсъди във връзка с останалия доказателствен материал. Обосновава се, че свидетелят е пристрастен, както и че изнесените от него твърдения са общи и не касаят конкретно правата на ответната страна. Твърди се също, че показанията му не са в състояние да опровергаят представените от дружеството документи. Във връзка с конкретните нарушения се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че дружеството не е представило графици за платен годишен отпуск, тъй като същите са приложени по делото като Приложение № 18 от исковата молба.

Относно графиците за работа се твърди, че същите не биха могли да бъдат съставяне за шестмесечен срок, тъй като командированото било осъществявано за по-кратки интервали от време. Допълва се, че същите зависят от организацията, която мениджърите в конкретното място на командироване осъществяват, като дружеството не може да носи отговорност за техните решения. Поддържа се, че по отношение отчитането на работното време на ответника въведената норма никога не е била превишавана, съответно не е имало полагане на извънреден труд от негова страна, за който да му се дължи плащане. В тази връзка заключението на вещото лице е неправилно, тъй като същото се основава на грешни изчисления, базирани на неправилна преценка на часовете „компенсация“. Въз основа на изложеното жалбоподателят отправя молба до съда първоинстанционното решение да бъде изцяло отменено, а предявените искове- уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Ч. Н. И., с който се оспорва основателността на подадената въззивна жалба. Излагат се аргументи за неправилност на изложените в нея доводи, както и възражения срещу някои от изводите на първоинстанционния съд, които макар и да не се обосновали крайния резултат, се явяват погрешни 2 според страната. Отправя се искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено, съответно подадената въззивна жалба- оставена без уважение.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 07.08.2013г. между „Л.Т.С.“ ООД и Ч. Н. И. е сключен договор за квалификация /“Договорът за квалификация“/, по силата на който дружеството се е задължило да организира и проведе курс за авиомеханици, съвместно с „Институт по въздушен транспорт“, а Ч. И., в качеството на обучавано лице, се е задължил да участва и завърши обучението в предвидения за това срок от 38 седмици, считано от 16.08.1.2013г. В чл. 3.1 са посочени задълженията на дружеството във връзка с финансирането на обучението, като е посочено, че същият следва да заплати разходите за провеждането му в размер на 10 000 лева, както и да осигури средства за издръжка на обучавания /стипендия/ в размер на 600 лева бруто, изплащани ежемесечно. В чл. 4.1.5 е предвидено и самоучастие в покриването на разходите по обучение в размер на 1 000 лева. Страните уговарят сключване на трудов договор след успешно приключване на обучението, както и срок от минимум 5.5 години, считано от подписване на трудовия договор, в който бъдещият работник се задължава да работи за дружеството /чл. 1.3/ В чл. 5.3 от договора е предвидена неустойка, в случай че лицето едностранно прекрати трудовия договор, без да е налице съществено неизпълнение от страна на работодателя или ако трудовият договор бъде прекратен преди изтичане на 5.5 години от датата на подписването му по причина, за която пряко или косвено работникът отговаря. Посочено е, че неустойката се дължи съгласно трудовия договор и предназначението е да компенсира работодателя за вредите му, включително разноските, които последният е понесъл във връзка с обучението.

От представеното по делото Удостоверение от 25.04.2014г. се установява, че Ч. И. успешно е завършил теоретичния и практически учебен курс за авиационен техник, специалност структурни ремонти. Приложени са и документи за извършените от дружеството плащания във връзка с обучението, както и за внесената като самоучастие сума от обучавания.

В изпълнение на договора за квалификация на 14.05.2014г. страните са сключили трудов договор /“Трудовият договор“/, с който Ч. И. е назначен на длъжността „авиомеханик“, считано от 16.05.2014г. Посочено е и място на работа- адреса на управление на дружеството или всяко друго място, определено от работодателя. Определено е осемчасово работно време при условията на 5-дневна работна седмица, като в чл. 4, ал.2 е уговорена възможност при необходимост работодателят да може едностранно да въвежда сменен график на работа с продължителност на работната смяна до 12 часа и сумарно изчисляване на работното време за период от 6 месеца.

Страните са уговорили в чл. 8 ал.1 от трудовия договор служителят да 3 работи при работодателя с оглед придобитата квалификация за срок от 5.6 години, като съгласно чл.8 ал.3 при неизпълнение на това задължение, същият се задължава да заплати на работодателя неустойка в размер на 30 000 лева или по преценка на работодателя неустойка в размер на всички направено от последния разходи за обучение и стипендии на служителя в срок от 14 дни от прекратяване на договора.

По делото е представен анекс към трудовия договор, сключен на 16.10.2014г., съгласно който страните са постигнали съгласие служителят да бъде изпращан за изпълнение на специфични временни задачи в едно от следните дружества, част от групата на Луфтханза Техник – Shannon Aerospace Ltd, Унгария, Lufthansa Technik Budapest Ltd, Унгария и Lufthansa Technik Malta, Малта, наричани компании-домакини. Уговорено е служителят да работи предимно в България, където ще пребивава поне 5 месеца в годината, съответно ще работи в чужбина не повече от 7 месеца в годината. Изрично е посочено, че служителят запазва трудовото си правоотношение с „Л.Т.С.“ ООД за целия период на изпращането за изпълнение на задачи без да става служител на нито една от компаниите домакини. В чл. 4.2 е посочено, че по време на всеки от периодите на задачите служителят ще получава добавка за работа в чужбина в размер на 30 евро (нето) на календарен ден, която ще се изплаща веднъж месечно заедно с месечното възнаграждение. Уговорено е също, че за времето на всеки от периодите на задачите служителят няма да бъде третиран по неблагоприятно в сравнение с други служители на компанията - домакин.

От приложените Заповед № 123/22.01.2015г. и Заповед № 112/22.07.2015г. се установява, че за периода от 23.01.2015г. до 22.07.2015г. и от 23.07.2015г. до 22.01.2016г. работодателят е въвел сумирано изчисляване на работното време съгласно поименен график, в който е включен и Ч. И..

Представени по делото са и фишове за начислени трудови възнаграждения на ответника за периода от м. 05.2014г. до 09.2015г.

От приложените отчети за периода от 16.05.2014г. до 31.12.2014г. и от 01.01.2015г. до 11.10.2015 е виден начинът, по който работодателят е отчитал реално отработените часове, както и начисляването на часовете в часовата банка. Представена е и книга за извънреден труд.

Приложена е и извадка от работни графици и графици за годишен отпуск относно Ч. И., както и електронна кореспонденция между страните във връзка с тях.

Представени по делото са и възлагателни писма за временно изпълнение на работните задължения по процесния трудов договор в Lufthansa Technik Budapest Ltd от 17.03.2015 за периода от 19.04.2015г. до 30.04.2015г., в L ufthansa Technik Malta, както следва: от 06.08.2015г. за периода от 09.08.2015г. до 31.08.2015г., от 01.09.2015г. за периода от 02.09.2015г. до 30.09.2015г. Представена е и заповед за командировка от 29.10.2014г. за обучение в Малта, проведено в периода от 02.11.2014г. до 4

30.11.2014г.

Видно от нотариална покана с вх. № 42/12.10.2015г., трудовият договор е прекратен, считано от 12.10.2015г., с отправено от служителя изявление на основание чл.327, ал.1, т.2 и т.3 от КТ поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение, както и поради неизпълнение от страна на работодателя на конкретно посочени в поканата задължения, уговорени с трудовия договор и установени в трудовото законодателство Във връзка с твърденията за извършени от дружеството нарушения са разпитани свидетелите С.С. и В.Ц..

В своите показания първата свидетелка разяснява процеса на работа на наеманите от дружеството в отдел „Корпоративно планиране“ /“Стаф агенция“/ механици. Посочва, че постъпващите на работа лица предварително бивали уведомявани относно обстоятелството, че работните им задължения ще включват пътувания в чужбина. Същите подписвали договор за обучение, а след това и трудов договор, както и анекс, с който уреждали отношенията си по повод изпращането им в чужбина. След това въз основа на конкретните нужди лицата бивали изпращани да работят в другите бази на дружеството, намиращи се извън страната, като им се подсигурявали билет, място за живеене и транспорт. За тези пътувания лицата бивали уведомявани предварително, като графикът им на работа в повечето случаи бивал получен директно при пристигането им на място. Отчитането на работното време се осъществявало от съответния чуждестранен отдел „Човешки ресурси“, като по отношение на служителите се прилагало поблагоприятното законодателство. Свидетелката допълва, че се е случвало да възникнат случаи, налагащи бърза реакция и изпращане на служители в съответната база в рамките няколко дни след уведомяването им. Разяснява, че в Малта работният график за служителите бил годишен и се задавал в началото на съответната година. Същият включвал работа в рамките на три дни и след това почивка в следващите три. При изпращане на служител за работа в Малта първо се уточнявало в кой екип същият ще попадне и на база това се определяли дните, през които той ще работи и почива. Посочва, че „дните компенсация“ представляват време, през което на служителя се заплаща като за пълен работен ден без същият да полага реален труд, като същите се отчитат накрая на периода като „минус осем часа“. Относно Ч. И. свидетелката споделя, че същият е работил около година и половина за дружеството при условията на сумирано изчисляване на работното време. То бивало отчитано с помощта на електронни машини за регистриране на влизането и излизането от работното място, наречени „Каба“, както и на база изготвения за служителя работен график. Спомня си, че Ч. И. бил изпращан да се обучава в Малта. Твърди, че преди да постъпи на работа същият е бил „механик-механик“, като е трябвало да придобие квалификацията „механик по структурата на самолета“ в процеса на работа. Описва подробно процеса на обучение и отчитането му като работа.