Решение № 819 от 04.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 819 гр. София, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20241110216515 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба на „ГЕРИ ТРАНС“ ЕООД против електронен фиш (ЕФ) № 8505159405, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ), с които на дружеството на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на оспорения електронен фиш. Жалбоподателят твърди, че в случая за ангажиране на административнонаказателната му отговорност за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП е следвало да бъде съставен АУАН, съответно издадено наказателно постановление. Релевира аргументи за приложение на по-благоприятен закон на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН досежно разпоредбата на чл.10б, ал. 7 от ЗП. Посочва, че в ЕФ липсват задължителни реквизити – данни за издателя на акта, мястото на извършване на нарушението и словесното му описание. Излага доводи за неспазен срок за издаване на електронния фиш, недоказаност на нарушението и нарушаване принципът на пропорционалност. Моли ЕФ да бъде отменен.

1

В съдебното заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява. В депозирана писмена молба от адв. Л. - процесуален представител на жалбоподателя, се поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на ЕФ.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. Г., счита жалбата за неоснователна, като моли същата да бъде оставена без уважение.

Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна , срещу акт, подлежащ на обжалване.

От фактическа страна се установява следното:

На 07.02.2022 г. в 05:35 ч. ППС с влекач „*****“ рег. № ******, собственост на „ГЕРИ ТРАНС“ ЕООД, с технически допустима максимална маса 19000 кг, брой оси 2 /две/, екологична категория Евро 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000 кг, се движел на територията на Столична община по път А-6 км 50+427, с посока нарастващ километър. Пътят бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. Движението на ППС по посочения сегмент от платената пътна мрежа било установено с техническо устройство № 10181, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, което се намирало на път А-6, км 50+427. Видно от становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“, НТУ, не била получена тол декларация за плащане за сегмента на рамката, където е отчетено нарушението, и няма получени маршрутни карти за ППС за датата и часа на нарушението. Таксата, която се дължала за преминаване през сегмента, била 0,14 лева.

За установеното нарушение бил издаден процесният електронен фиш № 8505159405 за нарушение на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, съобразно утвърден образец на електронен фиш, по силата на който на основание чл.

2

187, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП на дружеството-собственик на ППС била наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лв. ЕФ бил връчен на 04.09.2024 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства : извлечение от Електронната система на НТУ за историята на обработка за генериране на електронен фиш № 8505159405, снимков материал към електронен фиш № 8505159405, доклад от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, известие за доставяне на ЕФ, заповед № РД-11-4/23.01.2020 г. на председател на на УС на АПИ, протокол Nº 28765/21 от заседание на УС на АПИ, с който са утвърдени образци на ЕФ на основание чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, заповед № РД-11-983/13.09.2021 г. на председателя на УС на АПИ, протокол за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка от 15.08.2019 г., извлечение от електронната система с данни за местоположението на СКТ № 10181, карта с местоположението на СКТ 10181, извлечение от Електронната система относно историята на обработка на нарушението, по което е издаден ЕФ № 8505159405, фактура за заплатени ТОЛ такси, писмо от Областно пътно управление - гр. София и свидетелство за регистрация на МПС.

Съдът прие гореизложеното за установено с оглед разпоредбата на чл.

167а, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата. Поради това съдът кредитира приложения доклад и снимков материал, снет от електронната система, предвид което намира за изяснено безспорно посредством тях, че на посоченото време и място процесното ППС се е движело по път, включен в 3 обхвата на платената пътна мрежа. От приложените доказателства се установява, че не е била заплатена пътната такса за преминаването през процесния сегмент, а единствено за преминаванията в по-късен час на същата дата през други сегменти.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Административнонаказателната отговорност на дружествотожалбоподател е ангажирана с издаването на ЕФ по реда на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП вр. чл. 179, ал. 3б, извършено в качеството му на собственик на ППС, като му е наложена предвидената в чл.

187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП санкция за юридически лица.

Електронният фиш е издаден на основание чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП (в приложимата към датата на извършване на деянието редакция на разпоредбата - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), които ред предвижда част от нарушенията, свързани със заплащане на пътни такси, да се санкционират чрез съответно диференцираната процедура. Същевременно разпоредбата предвижда, че за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното заплащане, като атакуваният ЕФ съдържа всички предвидени реквизити.

Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на процесния електронен фиш, доколкото в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, в релевантната си спрямо относимите към делото факти редакция, не е предвидена възможност да се издава такъв при констатиране на нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Видно от нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, електронен фиш може да се издава единствено в 4 хипотезата на установено административно нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и при такова по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Законодателят ясно и категорично е предвидил с един и същи закон, че установяването на конкретно нарушение става чрез съставяне на АУАН, а за друго, също така конкретно посочено нарушение, може да се състави ЕФ. При това положение е недопустимо да се допълва съдържанието на законова разпоредба, предвиждаща административнонаказателна отговорност с аргументи от съдържанието на норми, уреждащи правомощията на държавни органи. Не може да обоснове съставянето на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б и препратката за влизане в сила на електронните фишове, съдържаща се в чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, след като в ал. 1 на нормата не е предвидена възможност за съставяне на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. След като цели административнонаказателна репресия, законодателят следва да бъде ясен, конкретен и точен при създаването на правните норми.

Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от ЗНА е недопустимо административнонаказателна отговорност да се прилага по аналогия, а именно чрез приложение на разпоредби от ЗДвП, касаещи подобни случаи. Посочените в чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, не означава, че съществува възможност за издаването на електронен фиш за това нарушение при липса на изрична норма за това. С оглед на това в случая незаконосъобразно е издаден електронен фиш за така извършеното нарушение, като вместо това, на основание чл. 189е, ал. 1 от ЗДвП е следвало да се състави АУАН и издаде НП.

Освен това налице е и допуснато процесуално нарушение, свързано с описанието на нарушението. Същото съгласно текста на ЕФ се е изразило в това, че изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, доколкото процесният тежкотоварен автомобил няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването си, без обаче да се посочи дължимият, но незаплатен размер на пътната такса, нито дори тол сегмента, за който тя се дължи, неговата начална и крайна точка или дължина, както и за която и да е от другите характеристики на пътя, заложени като критерии за определяне на дължимата пътна такса в посочената по-горе разпоредба на ЗП.

Доколкото посочената празнота касае съществен елемент от описанието на нарушението, с допускането й е препятствана възможността на съда да 5 осъществи преценка за законосъобразност на оспорения електронен фиш.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО: „Доставчиците на европейската услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“. Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., се въвеждат нови разпоредби на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които националното законодателство се привежда в съответствие с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с чл.

2, § 7 от същия и е предвидено уведомяване на собственика или ползвателя на ППС, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, в случаите на частично или непълно деклариране на тол данни, като на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати дължимата такса в срок от 14 дни от уведомяването и при заплащане на таксата в този срок не се образува административнонаказателно производство. Видно от мотивите към законопроекта, измененията имат за цел транспонирането на европейското законодателство относно заплащането на тол таксите и по-конкретно въвеждането на национална уредба, която да кореспондира на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.