Решение № 174 от 30.05.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Бургас, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Търговско дело № 20242100900099 по описа за 2024 година

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата претенция на „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК 831094393, против „ВГ кепитъл“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Несебър, ул.“Морска“ №9, с ЕИК 203467897, представлявано от управителя Красимира Димитрова, при участието на синдика на „А и Л корпорация“ ООД в н. с ЕИК 130136391, с искане за приемане за установено, че не съществуват вземания на „ВГ кепитъл“ ЕООД, включени в т.8 на списък на приетите вземания по чл.685 от ТЗ, одобрен с определение №260092/13.03.2024 год. по т.д.№47/21 год. на БОС, както следва: сумата от 152 775,64 лв. по договор за прехвърляне на вземане от 26.02.21 год., спогодба от 01.10.2017 год. и нот.акт за продажба на недвижим имот, вписан в СВ Самоков с вх.рег.№851/07.10.2002 год., акт №123, том 3, дело №602/2002 год.; сумата от 168 053,20 лв. – договорна лихва за периода от 01.10.2007 год. до 01.10.2018 год. и сумата от 200 000 лв. неустойка.

Ищецът твърди в исковата си молба, че с решение №260024/02.03.2022 год. по т.д.№47/2021 год. е открито производство по несъстоятелност на „А и Л корпорация“ ООД.

Твърди се, че ищецът е кредитор на несъстоятелния длъжник и в срока по чл.685 от ТЗ е предявил вземанията си, които са включени в списъка на приетите вземания.

Твърди се, че в списъка са включени и вземания на „ВГ кепитъл“ ЕООД, 1 които са били оспорени от ищеца, но с определение №260092/13.03.2024 год. възражението е оставено без уважение, което предоставя на ищеца интерес от воденето на настоящия иск.

Ищецът поддържа, че договорите, от които ответникът извлича правата си – спогодба от 01.10.2007 год. и договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 26.02.21 год. са антидатирани, без достоверна дата, съставени за целите на производството по несъстоятелност с оглед предоставяне на възможност на едно лице, което не е кредитор, да участва в производството, да шиканира процеса и да се обогати за сметка на масата, като увреди действителните кредитори на длъжника. Ищецът се позовава на ГФО на „Виго груп“ ООД и „ВГ кепитъл“ ЕООД, в които не са налице данни за предоставени заеми/ вземания от заеми. Твърди се от ищеца, че към твърдените дати вземания по договора и спогодбата не са съществували.

Ищецът поддържа, че спогодбата е сключена между свързани лице по см.на §1 от ДР ТЗ, тъй като към този момент и двете дружества са били представлявани от Ивайло Йолов.

Поддържа се, че на посочената в документа дата спогодба не е сключвана.

Твърди се, че към посочената в спогодбата дата „Виго груп“ ООД не е имало вземане от „А и Л корпорация“ ООД (с предишно наименование „Търговска къща Йолов“) за продажната цена на недвижимия имот съгласно нотариалния акт, тъй като цената е била платена. Поради тази причина не може задължението да бъде новирано и да се оформи като заем. Ищецът заявява, че страните не са имали намерение за новират задължението, защото то вече не е съществувало – било е платено, а при условията на евентуалност – било е погасено по давност. Заявява се, че спогодбата противоречи на житейската и правна логика – продавачът на имота да даде съгласие за новиране на задължението за плащане на цената, което задължение не е платено в значителен период, а падежът на новираното задължение да изтича 11 години след датата на новацията.

Заявява се, че дори и вземанията по спогодбата да са възникнали, същите са погасени по давност, доколкото не са били налице предпоставките по чл.116 от ЗЗД.

Поддържа се, че договора за цесия е с невъзможен предмет, тъй като с него се прехвърля вземане, което не съществува. Поради горното, договорът за цесия е нищожен.

Заявява се, че цената по договора за цесия не е платена и не е настъпил прехвърлителния ефект на сделката.

Твърди се, че договорът за цесия е недействителен, тъй като е сключен от лица без представителна власт.

2

Заявява се, че уговорката за неустойка по чл.6.1.3 от спогодбата е нищожна, тъй като накърнява добрите нрави – неустойката е уговорена в размер, два пъти по-висок отколкото новираното задължение. Следователно, според ищеца, тя излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции – т.3 от ТР №1/15.06.2010 год. по т.д.№1/2009 год. ОСТК ВКС.

С уточнителна молба вх.№8018/02.05.2024 год. ищецът е пояснил, че оспорва верността на спогодбата като документ и твърди, че не е подписана от представителите на страните. Моли се да бъде задължен ответника да представи оригинала на документа и да бъде назначена съдебно-графическа експертиза.

В случай, че се установи, че подписите са валидни, се заявяват твърдения за нищожност на спогодбата поради невъзможен предмет, при условията на евентуалност – поради липса на съгласие; поради абсолютна симулация, доколкото между страните е било постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правни последици; поради противоречие със закона – със сключването й се цели формиране на задължение, като се даде възможност на неистински кредитор да се удовлетвори от масата на несъстоятелността, а и поради нарушение на чл.107 от ЗЗД и чл.616 от ТЗ; поради заобикаляне на закона - заобиколени са нормите на чл.107 от ЗЗД и чл.616 от ТЗ; поради противоречие с добрите нрави – продажната цена по нотариалния акт е платена и не е възможно новиране на задължението, а оттук и формиране на задължение, което се претендира в производството по несъстоятелност.

Поддържа се твърдението за нищожност на клаузата за неустойка, съдържаща се в спогодбата, поради противоречие с добрите нрави.

Постъпил е отговор на исковата молба от „ВГ кепитъл“ ЕООД, с който се оспорват исковата молба и всички доводи и фактически твърдения на ищеца като неверни. Заявява се, че цената по договора за цесия е платена в дена на подписването му и това е удостоверено в договора, който служи за разписка – чл.3 ал.2 от същия.

Твърди се, че договорът за цесия е сключен от лица, които са представлявали дружествата, вкл.“Виго груп“ ООД, по отношение на което е открито производство по несъстоятелност след датата на договора – на 12.03.2021 год. Заявява се, че сделката не попада в обхвата на хипотезите на чл.464 от ТЗ, но и да попада не е обявена за недействителна по иск на синдика или на кредиторите на „Виго груп“ ООД.

В отговора се изразява становище, че клаузата за неустойка не е нищожна, тъй като тя има предвидените в закона обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

3

Постъпил е отговор и от синдика на несъстоятелното дружество Полина Кавръкова. Изразява се становище, че претенцията е допустима и основателна.

Заявява се, че от представените с исковата молба ГФО за 2007, 2009 и 2011 год. на „Виго груп“ ООД и ГФО на „ВГ кепитъл“ ООД за 2021 год. не са налице счетоводни данни за осчетоводени вземания в претендираните размери, ето защо твърдените вземания са антидатирани и не са съществували към датите, на които се твърди, че са съставени документите за цесията.

Поддържа се, че договорът за цесия е недействителен, тъй като е сключен от лица без надлежна легитимация, тъй като по отношение на „Виго груп“ ООД е открито производство по несъстоятелност на 12.02.2021 год.

Бургаският окръжен съд, като съобрази представените доказателства и закона, намира за установено следното:

Предявената претенция е с правно основание чл. 694 ал.3 т.1 от ТЗ.

От правна страна между страните в настоящото производство не е спорно, че ищецът е кредитор на „А и Л корпорация“ ООД, като предявените в производството по несъстоятелност на горното дружество вземания са били приети и включени в списъка на приетите вземания под №4.

Няма спор, че „ВГ кепитъл“ ЕООД също е предявило вземания, които са били приети от синдика и включени под №8 в списъка, че ищецът е депозирал възражение по приемането на горните вземания и последното е било оставено без уважение с определение №260092/13.03.2024 год. по т.д.№47/21 год. по описа на БОС.

От служебно изисканите от делото по несъстоятелност документи се установява, че „ВГ кепитъл“ ЕООД е предявил следните вземания, които са предмет и на настоящия иск: сумата от 152 775,64 лв. – главница на заемната сума по спогодба от 01.10.2007 год.; сумата от 168 053,20 лв. – договорна лихва от 01.10.2007 год. до падежа 01.10.2018 год. и сумата от 200 000 лв. наказателна неустойка. Като източник на вземането се сочат поредица от договори, както следва: нот.акт за продажба на недвижим имот, вписан в СВ Самоков с вх.рег.№851/07.10.2002 год., акт №123, том 3, дело №602/2002 год., с който „Виго груп“ ООД, представлявано по пълномощие от адв.Комарски, е продало на „Търговска къща Йолов“ ЕООД – дружество с настоящо наименование „А и Л корпорация“ ООД, недвижим имот за цена от 80 000 лв. без ДДС, платима на четири вноски; спогодба от 01.10.2007 год. сключена между „Виго груп“ ООД и „Търговска къща Йолов“ ЕООД и двете дружества представлявани от управител Ивайло Йолов, с която е постигнато съгласие чрез новиране на задълженията за заплащане на цената и за заплащане на обезщетение за забава по нотариалния акт същите да бъдат погасени и заместени с нов дълг от заемно правоотношение, видно със задължения за 4 възнаградителна лихва и неустойка; договор за прехвърляне на вземанията по спогодбата, сключен на 26.02.2021 год. между „Виго груп“ ООД и „ВГ кепитъл“ ЕООД – съдружник във „Виго груп“ ООД, притежаващ дялово участие на стойност 350 000 лв.

Ищецът е оспорил съществуването на горните документи и е поискал представянето им по реда на чл.183 от ГПК, а отделно от това е оспорил формалната доказателствена сила на спогодбата – два отделни способа, чрез които да бъде разколебана доказателствената им сила. Ответникът е бил задължен от съда да представи оригиналите на документите и е бил предупреден за последиците по чл.183 от ГПК. Представил е нотариално заверен препис на спогодбата, а от трето за спора лице е представен нотариално заверен препис на договора за прехвърляне на вземане, уведомление и потвърждение.

Съдебната практика последователно приема, че страната може да се освободи от задължението за представяне на оригинал на документа чрез представяне на официално заверен препис, доколкото официалният препис представлява сурогат на оригинала – така напр.решение №225/07.01.2019 год. по гр.д.№567/2018 год. ІІІ гр.о. ВКС. Официалният препис по чл.591 от ГПК удостоверява с материална доказателствена сила, че към датата, на която е било извършено нотариалното удостоверяване, оригиналът е съществувал и е имал съдържанието на преписа (цитираното решение). Според чл.591 от ГПК официален препис може да бъде снет както от оригиналния документ, така и от друг препис, което трябва да бъде отразено в удостоверяването, вкл. дали върху документа е имало зачерквания, добавки и пр.

От удостоверяването, поставено на гърба на последната страница на спогодбата на л.200 от делото е видно, че преписът е бил снет от друг официален препис, който е бил представен на нотариус Бакърджиева от Ивайло Йолов. Върху заверения препис от нотариус Бакърджиева, на страницата с подписите на страните, се вижда блед печат, поставен от нотариус Бисер Петров, който е заверил верността на преписа на 05.10.2007 год.

От назначената и неоспорена от страните съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписите върху спогодбата са изпълнени от Ивайло Йолов.

При така установеното съдът приема, че формалната доказателствена сила на спогодбата не е опровергана. Същата е подписана от Ивайло Йолов и неин оригинал е съществувал на 05.10.2007 год., когато е заверен първия официален препис. Представянето на официален препис от официален препис задължава съда да приеме, че такъв документ съществува в оригинал, доколкото официалният препис представлява сурогат на оригинала, а верността на нотариалното удостоверяване не е била оспорена.

5

От съдебно-счетоводната експертиза е видно, че единственият източник на информация за договорните отношения между участниците в поредицата от сделки могат да бъдат само обявените ГФО в отдалечени периоди от време.

Разпечатката съдържа 41 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/93c24b33-5ed2-4b4b-b563-333be532b452