Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2634 от 24.10.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1232/2022
Вид
Определение № 2634
Подписан
24.10.2022
В сила
24.10.2022
Състав
Цветко Лазаров, Нина Стойчева, Ралица Димитрова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2634 гр. София, 24.10.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20221000501232 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК

Образувано е по частна жалба с вх. № 3453/21.01.2022 г. на М. М. П., подадена срещу определение № 4801 от 03.12.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 7639/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане жалба на длъжника М. П. срещу постановление от 25.03.2021 г. на ЧСИ У. Д. за отказ от прекратяване на изп. дело № 20218580400282.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение.

Жалбоподателят поддържа, че СГС неправилно е приел просрочие на жалбата срещу действията на ЧСИ. Сочи, че по делото има писмени доказателства, от които е видно на коя дата е изпратено до ЧСИ писмо с жалбата. Моли за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на СГС за произнасяне по същество на жалба с вх. № 16185/27.04.2021 г.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпило становище от насрещната страна по жалбата „Топлофикация София“ ЕАД.

Съдът, като съобрази данните по делото, както и оплакванията на страната във връзка с обжалвания съдебен акт, намери следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, същата изхожда от надлежна страна, която има право и интерес да обжалва, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество е основателна.

За да постанови обжалваното определение, Софийски градски съд е приел, че жалбата, с която е сезиран е подадена след изтичане на преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК, поради което е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Видно от приложеното копие на изп. дело № 20218580400282, на л. 63 от същото е 1 приложено съобщение с вх. № 8904/25.03.2021 г. до длъжника М. М. П., в което е обективиран отказ на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело. Съобщението е връчено на упълномощено от длъжника лице К. П. на 12.04.2021 г., като от тази дата е започнал да тече законоустановения двуседмичен срок за обжалване на постановения отказ. В случая, срокът следва да изтече на 26.04.2021 г. Длъжникът е подал жалба срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК с вх. № 16185/27.04.2021 г. (л. 66). Към жалбата има приложения, описани в същата, като след тях на л. 74 от изпълнителното дело е приложено копие от пощенския плик с дата на пощенското клеймо – 26.04.2021 г и номер на пратката. С частната жалба пред настоящата инстанция е представено копие от разписка, с която е изпратено писмото до ЧСИ У. Д. с дата и час на изпращане – 26.04.2021 г. в 20:01 ч.

Както е прието в определение № 74 от 10.02.2005 г. по ч. т. д. № 33/05 г. на ВКС, пощенското клеймо не е единственото меродавно удостоверяване, но в случая датата на пощенското клеймо и тази на разписката за изпращане на писмото съвпадат, поради което следва да се приеме, че е спазен двуседмичният преклузивен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

При разглеждане на жалбата по същество, СГС следва да установи дали дългът е платен, като има предвид задължителната за съдилищата съдебна практика, постановена в т.

1 от ТР № 4/11.03.2019 г. по тълк. дело № 4/2017 г., ОСГТК на ВКС, а именно съществуването на изпълняемото право може да бъде проверявано при висящ изпълнителен процес и установяването на неговата първоначална липса или последващо погасяване води до прекратяване на индивидуалното принудително изпълнение /чл. 433, ал. 1, т. 1 и т. 7 ГПК/. Липсата на изпълняемо право отнема материалноправната основа на принудителното изпълнение. Тогава удовлетворяването на взискателя е лишено от правно основание и недължимо полученото подлежи на връщане. Когато несъществуването на изпълняемото право е установено при висящо изпълнително производство, последното се прекратява, а правните последици на извършените изпълнителни действия се заличават с обратна сила /чл.

433, ал. 3 ГПК/.

В заключение, неправилно СГС е приел, че жалба с вх. № 16185/27.04.2021 г. е недопустима като подадена след изтичане на законоустановения срок. Обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. СГС трябва да разгледа по същество жалбата срещу отказа на ЧСИ от 25.03.2021 г. да прекрати изпълнително дело № 20218580400282.

Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 4801 от 03.12.2021 г., постановено по ч. гр.

2 д. № 7639/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, с което е оставена без разглеждане жалба на длъжника М. М. П. срещу постановление от 25.03.2021 г. на ЧСИ У. Д., рег.№858, за отказ от прекратяване на изп. дело № 20218580400282.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, същия състав, за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените указания.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3