Решение № 277 от 22.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Пловдив, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Магдалена Г. Танева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330106266 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Х. А. Н., ЕГН: ********** против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437 и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899, с която са предявени обективно съединени в условията на евентуалност установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 21, а. 1 ЗПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, както и осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между ищцата и първия ответник, че е сключеният помежду им Договор за паричен заем № *****/** е нищожен, поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл. 4 ал. 1 от Договора е нищожна; за признаване за установено в отношенията между ищцата и втория ответник, че сключеният помежду им Договор за предоставяне на поръчителство от ** е нижощен, като лишен от основание, както и кондикционен иск за осъждане на втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на ищцата сумата от 108, 54 лева /размерът на иска изменен в с.з. от 09.12.2025г./, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителния договор за поръчителство от ** Ищцата твърди, че сключила с „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437 Договор за паричен заем № **г., по силата на който й била отпусната в заем сумата от 2200 лева на 24 месечни погасителни вноски, при ГПР от 48, 21 % и ГЛП 40 %.

1

Сочи, че в чл. 4 от процесния договор /както и в раздел III т. 12 от ОУ/ е уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да предостави па кредитора банкова гаранция съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от „Кредисимо“ гарант поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане па кредит. В ал. 3 е посочено, че в случай, че кредитополучателя е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане, съответно одобрение е в размер на 14 /четиринадесет/ дни. /а предложението за кредит съгласно СНФ с валидно 10 дни/.

Твърди се, че на датата па сключване па договора между „Кредисимо" ЕАД и довери-тел ката ми, г-жа Н. и втория ответник са сключили договор за предоставяне па поръчителство, по силата па който „Ай Тръст" ЕООД, с ЕИК:

203508899 /чийто капитал е собственост на „Кредисимо" ЕАД/ е поело задълженията да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо" ЕАД по силата на който да отговаря пред „Кредисимо" ЕАД солидарно с потребителя за всички задължения на погреби теля, възникнали по повод договор за по треби телски кредит. Въз основа на сключения договор за предоставяне на поръчителство, Х. Н. се е задължила да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 1939,36 лв. Възнаграждението за поръчи телство се изплаща директно па „Кредисимо" ЕАД като е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит, за което след сключване па договора, от кредиторът по договора за заем се изпраща обединен погасителен план, съгласно който общото задължение е в размер на 5200 лв. Сочи се, че двата договора са недействителни.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК са постъпили писмени отговори на исковата молба от двамата ответници, с които се поддържа становище за неоснователност на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявените в условията на евентуалност установителни искове:

Страните не спорят, а и двамата ответници изрично признават в отговора на исковата молба, че между ищцата и съответно „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са сключени процесните Договор за паричен заем № ******/** и Договор за предоставяне на поръчителство от ** Тези обстоятелства се установяват по делото и от изслушаното заключение на вещото лице Д. С. по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза.

С Договор за потребителски кредит ****** г. „Кредисимо“ ЕАД се е задължило да предостави на Х. А. Н., ЕГН ********** потребителски кредит в размер и при условия, посочени в договора, размер на кредита – 2 200,00 лв. при ГЛП 40% и ГПР в размер на 48,21%, подлежащ на изплащане на 24 месечни вноски. редставено е Приложение 1 към Договор за потребителски кредит ** г. е посочен общият размер на всички плащания от 3 260,64 лв.

Ищецът, като кредитополучател, е предоставил обезпечение – одобрен 2 от кредитора поръчител, а именно „Ай Тръст“ ЕООД по силата на Договор за предоставяне на поръчителство от ** г., сключен между ищеца и дружеството-поръчител „Ай Тръст“ ЕООД. Соченото обстоятелство е безспорно, като не се спори и относно размера на възнаграждението за поръчителя. Последното се подкрепя и от представените по делото писмени доказателства.

От заключението на вещото лице С. по ССчЕ, прието като неоспорено от страните, се установява, че в счетоводството на ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД е отразено едно извършено плащане от страна на ищеца на 27.06.2022 г. в размер на 2 373,54 лв. С получената сума са погасени следните задължения по процесния кредит: 2 200,00 лв. – главница 65,00 лв. – договорна лихва 108,54 лв. – вноска по договор за поръчителство. Вещото лице сочи, че добавяйки възнаграждение по договор за поръчителство в размер на 1 939,36 лв. е изчислен ГПР в размер на 142,63 %. От „Ай Тръст“ ЕООД е представена справка за платена сума по договор за поръчителство в размер на 108,54 лв. При добавяне на възнаграждение за поръчителство в размер на 108,54 лв. е изчислен ГПР в размер на 53,45 %.

Предвид горното и с оглед съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя изложеното от ответника „Кредисимо” ЕАД в обратния смисъл. В случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.

В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Д оговор за паричен заем № *****/** и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.

Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в ал.

1, изр. 1 срок (48 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие.

Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка 3 с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит, а осигуряването на поръчител е условие за получаване на заема. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК.

Предвид изложеното процесният договор за потребителски кредит се намира за противоречащ на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият е недействителен.

В продължение на развитите по-горе мотиви следва да се посочи, че за нищожен се намира и договорът за предоставяне на поръчителство от, тъй като същият се явява лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението по поръчителството. Т.е. липсва необходимостта от сключване акцесорния договор. Същият е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото съществуване. В случая за поръчителят е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника отговорността за плащане на сумите по кредита. При тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми.

Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжникът пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен като лишен от основание. Установителните искове са основателни и ще се уважат.

Поради уважаването на главните установителни искове, не се сбъдна вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения в условията на евентуалност установителен иск за недействителност на договорна клауза, поради което съдът не дължи произнасяне по него.

По отношение на предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Видно от приетото без възражения по делото заключение по ССчЕ, което се кредитира от настоящия съдебен състав, общо заплатената сума от страна на ищеца в полза на ответника „Ай Тръст“ ЕООД по процесния договор за кредит възлиза в размер на 108, 54 лева. Предвид обстоятелството, че настоящият съдебен състав приема, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22, ал.1, т. 10 ЗПК, от което следва и недействителността на договора за поръчителство, като лишен от основание, ответникът „Ай Тръст“ ЕООД дължи връщане на полученото по 4 недействителния договор, което съвпада и с размера на исковата сума. Ето защо, основателен се явява и предявеният осъдителен кондикционен иск.

По разноските:

По предявените искове на ищеца принципно се следват разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, които видно от представения по делото списък по чл. 80 ГПК възлизат в размер на 400 лева, от които 150 лева – държавна такса и 250 лева – депозит за вещо лице.

В производството по делото ищецът е бил защитаван на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., поради което на ЕАД Д. М. се следва възнаграждение за оказаната правна помощ. Предявени са няколко кумулативно съединени иска, които обаче произтичат от едно и също правоотношение – договор за предоставяне на потребителски кредит и договор за гаранция, като защитата и по исковете е напълно идентична – с обосноваване недействителност на сключения между страните договор за предоставяне на кредит и на договора за поръчителство и при недоказване на основание за получаване на сумите от страна на ответника, ще се доведе до уважаване и на двете претенции.