Решение № 187 от 07.07.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. П., 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА Въззивно наказателно дело от частен характер № 20234400600349 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е по реда на чл.313 и следващите от НПК.

Въззивното производство е образувано по подадени въззивни жалби от адв.Г.Г. в качеството и на защитник на подсъдимия Д. С. Ц. и адв.А.К. в качеството и на повереник на тъжителя М. Н. Б. срещу присъда №2 от 04.01.2023г. постановена по нчхд № 176/2022г. по описа на РС-П..

С жалбата на повереника на тъжителя– адв.К. се прави искане присъдата да бъде отменена, подс.Д. Ц. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, да му бъде наложено справедливо наказание и да се уважи в пълен размер предявения граждански иск. В допълнението към жалбата се излагат доводи, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се и възражения, че присъдата не била постановена от безпристрастен съд, тъй като възприетата от съда фактическа обстановка била невярна и несъответна на доказателствата по делото, тъй като не се базирала на показанията на свидетелите очевидци- приятели на тъжителя, на показанията на свид.Ж.Т. – 1 също очевидец. Това обстоятелство според повереника води и до извод, че тъжителя бил лишен от справедлив процес.

С жалбата на подсъдимия Д. Ц. се изразява недоволство от гражданската част на присъдата, като се излагат доводи, че съдът не бил съобразил конкретно обективно съществуващи факти при определяне на обезщетението по смисъла на чл.52 от ЗЗД – не било взето предвид,че са били опровергани твърденията на тъжителя за негативни преживявания,страх, уплаха, че дни след инцидента бащата на тъжителя е търсил подсъдимия и му предлагал обезщетение за побоя който нанесъл на подсъдимия. Иска се отмяна на присъдата в гражданската част и отхвърляне на предявения срещу него граждански иск като неоснователен и алтернативно – намаляване на размера на присъдената сума.

По делото е постъпило и писмено възражение от адв.Г. в качеството и на защитник на подс.Д. Ц. срещу подадената въззивна жалба от тъжителя М.Б.. Изразява се съгласие с мотивите на съда относно кредитираните свидетелски показания, като правилен бил изводът на съда, че деянието формално осъществява състава на престъпление по чл.131,ал.1,т.4 вр.чл.130, ал.2 от НК, но неговата обществена опасност е явно незначителна, като във възражението се прави подробен анализа на събраните по делото гласни доказателства, сочи се, че правата на всички страни в процеса били защитени и същите са имали възможност да изложат своите становища, да сочат доказателства, да правят искания, да участват в процеса.

С обжалваната присъда подсъдимият Д. С. Ц. е признат за невиновен за това, че на 04.05.2021г. в гр.П., в близост до ресторант „***“ причинил на малолетния М. Н. Б., роден на 20.08.2007г. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на: червеникаво кръвонасядане в задната част на шията на площ около 4/5см., червеникаво кръвонасядане 4/4см., в горната трета на шията в ляво с множество плитки червеникави драскотини под нивото на околната тъкан с дължина от 1 до 3см., червеникаво кръвонасядане с площ 5/3,5см. в долната половина на лявата буза, близо до ъгъла на долната челюст с разляти граници и няколко плитки повърхностни драскотини по кожата върху него, довели до болки и страдание с разстройство на здравето, като е оправдан в извършването на престъпление чл.131,ал.1,т.4 вр.чл.130, ал.1 от НК на основание чл.9,ал.2 от НК, тъй като деянието макар и формално да 2 осъществява състава на соченото престъпление, неговата обществена опасност е явно незначителна. С присъдата съдът се е произнесъл по предявения граждански иск, като осъдил подс.Ц. да заплати на частния тъжител М. Б. със съгласието на неговата майка Б. Б. сумата от 200 лева като обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието, предмет на частната жалба, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането -04.05.2021г. до окончателното и изплащане, като за разликата над уважения размер искът е отхвърлен като неоснователен. С присъдата съдът се е произнесъл за разноските по делото като е осъдил подсъдимия Д.

Ц. да заплати на М. Б. със съгласието на неговата майка Б. Б. сумата от 150 лева за сторените по делото разноски съразмерно с изхода на настоящото производство, а частният тъжител е осъден да заплати на подсъдимия сумата от 700 лева за сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Пред П.ски окръжен съд не е поведено съдебно следствие и не са събрани доказателства.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител поддържа въззивната жалба и допълненията към нея на сочените в тях основания. Прави се искане да бъде отменена обжалваната присъда и да бъде постановена нова, с която подс.Ц. бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.

Защитникът на подсъдимия, заявява в хода на съдебните прения искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като излага съображения за нейната обоснованост и законосъобразност. Излага съображения за неоснователност на жалбата на тъжителя и моли да се уважи жалбата на подсъдимия относно гражданската част на присъдата, като се намали размера на присъдената сума.

П.ски окръжен съд, при спазване на изискванията на чл.314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбите по които е образувано настоящото производство са подадени в срока по чл.319,ал.1 НПК и са процесуално допустими.

За да постанови обжалваната присъда, П.ски районен съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д. С. Ц. е роден на ***г. в гр.П., живее в град П., ул.“***“ 3

№*** ЕТ. *** АП. ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН **********.

В следобедните часове на 04.05.2021 година шестдесет и седем годишната свидетелка Ж.Г.Т. се прибирала към дома си, находящ се в жилищен блок в гр. П., ул. „***“*** ВХ. "*". Пътят и минавал през района на ресторант „***“, където преминавайки през намиращият се в близост до входа на посочената жилищна сграда тунел забелязала компания от три момчета, сред които тъжителят М. Н. Б., който в този момент уринирал и приятелят му - свидетелят К.Д.К.. Поведението на тъжителя възмутило свидетелката Т. и същата му се скарала. В създалата се суматоха, М. Б. побягнал, но бил спънат от Т. и паднал, при което ожулил десните си лакът и коляно. Свидетелката се притеснила за състоянието на момчето и изпуснала шишето с вода, което носела. Изчакала да види какво е състоянието му и изпитала облекчение от факта, че се изправил и нямал видими, сериозни наранявания. Забелязала също така, че връхната му дреха била протрита в областта на единия лакът. В този момент свидетелят К., който бил на около два метра и казал: „Ти го уби ма, ти го спъна, ти нарочно го направи“, след което заедно с тъжителя започнали да се държат арогантно с нея като с язвителен тон и казвали: „Мършо, мъртва си, ти не знаеш какво направи.,.200,00 лева за якето“ и независимо от факта, че им казала, че е възрастна и страда от диабет и сърдечно заболяване в продължение на около четиридесет минути не и позволявали да се прибере в дома си, обикаляйки в кръг около нея. Свидетелят К. започнал да и отправя заплахи, че ще и се случи случка, а тъжителят М. Б. започнал да хвърля камъни. След като успяла да се измъкне от тунела двамата продължили да вървят след нея като и казвали: „Ха-ха-ха. Я да видим какво ще направиш сега“., а тя незабавно се упътила към ресторант „***“, за да потърси помощ. По това време подсъдимият Д. Ц., който работел в посоченото заведение се намирал в градината на ресторанта заедно с клиенти и именно към него се обърнала за помощ разтревожената, възрастна жена като накратко му описала ситуацията.

Същият откликнал на молбата и за да я защити отишъл до тунела където по това време се намирали тъжителят и приятелят му - свидетелят К. и им казал, че не може да се държат така, след това хванал Н. за врата и го стиснал, но той успял да се отдръпне и уведомил за случващото се своя баща - свидетелят Н.П. Б., тъй като изпитал чувства на застрашеност и уплаха. Подсъдимият тръгнал да се връща към ресторанта, но в този момент по-надолу спрял бял на цвят лек автомобил, М.а „***“, от който слязъл около двайсетгодишен младеж - брат на тъжителя и започнал да разговаря с Ц.. По това време в близост до мястото спрял и черен джип, от който слязъл по-възрастен мъж свидетелят Н. Б. и двамата започнали да бият подсъдимия, в резултат на което същият паднал на земята и в резултат на последвалите удари и ритници бил окървавен и със счупени очила. На място пристигнали медицински и полицейски екипи, които предприели необходимите действия. Тъжителят М.

Н. Б. продължил да посещава учебни занятия в училището, в което учел, а 4 именно ОУ „***“ в гр. П.. Същият нямал проблеми с дисциплината, завършил учебната година с отличен успех и същевременно участвал в спортни състезания. Впоследствие нееднократно бил забелязван в района от свидетелката Ж. Д., която виждала, че е усмихнат и се забавлява с приятели.

За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка, районният съд се е позовал на следните събрани в хода на съдебното следствие доказателства: показанията на свидетелите Ж.Т., К. Д., М. А., Л. Р., медицинско удостоверение №***/2021 година, резултат от образно изследване и амбулаторен лист, заключението по назначената в хода на проведеното наказателно производство съдебно-медицинска експертиза.

Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите за изясняването на предмета на делото доказателства и не е ограничил страните при упражняване на процесуалните им права да правят относими доказателствени искания.

Първоинстанционният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения и при обсъждането на доказателствата по делото и е формирал фактически изводи, които въззивният състав споделя.

Първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си за всестранно, обективно и пълно изследване на доказателствата по делото, като задълбочено е обсъдил показанията на свидетелите Н.П. Б. и К.Д.К., отчитайки факта, че първият е баща на тъжителя и не е очевидец на случилото се, а вторият е приятел на тъжителя. В мотивите към присъдата са констатирани и подробно обсъдени частите от показанията на свидетелите Н. Б. и К. К., които са били вътрешно противоречиви и несъответстващи на други от доказателствата по делото, като е направено разграничение между тях и останалите части от показанията на същите свидетели, които по последователен и еднопосочен с останалите доказателствени източници начин установяват относими факти.

Въззивният съдебен състав също счита, че от показанията на Н.Б. и К.К. по съответстващ на останалите събрани по делото доказателства начин се установяват обстоятелствата по времето и мястото на инкриминирания инцидент, забележката от страна на свидетелката свид.Т. затова, че Б. уринира в тунела до ресторанта, че тя го спънала, при което паднал на земята, както и че в последствие подс. Ц. хванал М. Б. за врата, обстоятелството че М. Б. е изпитвал притеснение и е изживял негативни емоции, вследствие на развилата се ситуация и е потърсил съдействие от баща си. Настоящият въззивен състав счита, че обосновано районният съд е приел, че само тези части от показанията на свидетелите Н.Б. и К.К. по еднопосочен и безпротиворечив начин с показанията на свидетелите Т., Д., А. и Р. установяват действията на тъжителя и подсъдимия по време на инцидента и емоционалното и психическо състояние на тъжителя след инцидента.

Първоинстанционният съд обосновано е констатирал противоречия между събраните по делото доказателства относно обстоятелствата каква е била съпричастността на подс.Ц. към причиняването на инкриминираната 5 телесна повреда на тъжителя, както и по какъв механизъм същата е била причинена. В тази насока, правилно в мотивите към обжалваната присъда съобщеното в тъжбата и показанията на свид.К. са подложени на обстоен анализ и съпоставяне със заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебно медицинска експертиза. Въззивният състав също счита, че заключението на СМЕ, както в писмената му част, така устната част, заявена от разпитаното в съдебно заседание вещо лице по обоснован начин е установила както характера на причинените на тъжителя телесни увреждания, и обосновано по убедителен начин и механизма на причиняване на същите.