Решение № 87 от 21.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Пловдив, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Радослав Георгиев Въззивно гражданско дело № 20255300502456 по описа за 2025 година

Делото е образувано по въззивна жалба от „******* против Решение № 2644/28.05.2025г., постановено по гр. д. № 8192/2024 г., с което се ОТХВЪРЛЯ предявения от жалбоподателя против Я. З. К. иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 538,11 лв. главница, представляваща неплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в гр.

*********за периода от 27.03.2008 г. до 05.07.2021 г., ведно със законната лихва от 27.11.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 184,71лв. - обезщетение за забавено плащане от 30.06.2008 г. до 30.09.2023 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по ч. г. д. 17253/2023 г. на ПРС.

Жалбоподателят оспорва извода на районния съд, че ответникът не притежава качеството на потребител на В и К услуги, тъй като не е бил собственик или ползвател на имота, обект на инкасиране. Неправилно било прието, че качеството на наемател не е основание за откриване на партида на лицето. Напротив – наемателят на имот, по отношение на който се предоставяли услугите, могъл да бъде потребител на В и К услуги. Облигационното правоотношение между страните възникнало въз основа на публично известни ОУ за предоставяне на В и К услуги на потребителите, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-027/09.06.2006г. Сочи, че в чл. 3 от Наредба №4 от 14.09.2004г. се предвиждало, че потребители на В и К услуги били собственици или притежатели на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдените имоти. На следващо място, в пар.1, т.2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ било посочено, че „потребители“ по смисъла на този закон били юридически или физически лица собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, като законът не препращал изрично към ЗС, от което се прави извод, че 1

„ползвател“ могло да бъде лице по облигационно правоотношение, в случая наемно такова. Позовава се на разпоредбата на чл. 2, ал.3 от ОУ на В и К оператора, одобрени от КЕВР с решение №ОУ от 11.08.2014г., съгласно която потребител могъл да бъде и наемателят на имот, за който се предоставят услугите, при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота лично декларирал съгласието си пред В и К оператора. Това съгласие било видно от подписана декларация-съгласие от кмета на ******, която касаела всички възникнали наемни правоотношения, включително и заварените правоотношения при подписване на декларацията. Съдът неправилно изтълкувал нормата на чл.3 от Наредба №4, като приел, че под „ползвател“ следвало да се разбира само за притежателите на вещни права, напротив – терминът касаел и лица, за които възникнало облигационно правоотношение да ползват съответния имот. Тези лица били потребители на В и К услуги. Излагат се твърдения и относно начина на отчет в имота. Искането е за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срок е постъпил и отговор от адв. В. К., като процесуален представител на Я. К., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че ответникът нямал качеството на „потребител“ по смисъла на чл.3 от Наредба №4/14.09.2004г. и чл. 2, ал.1 от ОУ на В и К оператора. Потребителите били собствениците или носителите на вещни права върху имота, а настоящият случай не бил такъв. К. ползвал имот, но като наемател по облигационно правоотношение с община П., като законът не предвиждал възникване на отношение между наемателя и оператора, освен ако нямало изрично съгласие от собственика на имота, каквото не било представено по делото. Липсвала изрична писмена декларация на собственика по реда на чл.2, ал.3 от действащите ОУ. Тълкувателно решение №2/17.05.2019г. по т.д.

№2/2017г. на ОСГК не било приложимо. Между ответника и оператора не било възникнало облигационно правоотношение. Ищецът не доказал и начина на отчитане, размера на потреблението, както и как е формирано задължението.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, предявена по реда на чл. 422 ГПК от „******** против Я. З. К. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на дружеството сумата от 538.11 лв., главница, представляваща неплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в гр. ******** за периода от 27.03.2008г. до 05.07.2021г., ведно със законната лихва от 27.11.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 184,71 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 30.06.2008 г. до 30.09.2023г. Изложени са твърдения в исковата молба, че ответникът бил наемател на водоснабден имот, стопанисван от ОП Жилфонд, поради което и имал качеството на потребител, съгласно Наредба №4 от 14.09.2004г. и ОУ за предоставяне В и К услуги. Отчетът в имота на ответника бил извършен съгласно чл.

25, ал.8 и чл. 23, ал.5 ОУ, одобрени от КЕВЕ с решение №ОУ-09/11.08.2014г., тъй като било налице негодно измервателно устройство. Потребителят имал задължение да монтира в имота си годно измервателно устройство, като поради липсата на такова, в настоящия случай служебно било начислено потребление по 10 куб.м. месечно за двама обитатели. Сочи се още, че ответникът подписал споразумение за разсрочване на задълженията си, което не било спазено. Налице била и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните вземания.

В срок е постъпил отговор от Я. К., чрез проц. представител адв. К., с който се взема становище за неоснователност на така предявения иск. Оспорва се наличието на облигационно правоотношение между страните. Липсвали доказателства, че ответникът сключил договор с оператора или пък, че партидата му била прехвърлена.

Не се установявало и как дружеството начислило количеството изразходвана вода.

Представените с исковата молба карнети не съдържали подпис на ответника.

2

Фактурираното количество вода не било реално използвано. Липсвали доказателства за връчено на ответника известие за нередовен водомер, не било ясно и как дружеството определило колко души обитавали обекта за процесния период. Оспорва се и наличието на сключено между страните споразумение. Релевира се и възражение за изтекла погасителна давност на претендираните суми.

За да постанови обжалваното решение Районният съд е приел, че ответникът бил наемател на имота, по отношение на който се твърдяло да са доставяни услугите.

Посочено е, че за да възникне задължение за наемателя да заплаща В и К услугите, то той трябвало да поеме задължение в този смисъл спрямо собственика на имота – община, а също и спрямо доставчика на услугите. Такова поемане на задължение не се установявало по делото, поради което и претенцията на ищцовото дружество била неоснователна. На следващо място, вземането, което се претендирало, било определено служебно поради неизправен водомер, а от събраните доказателства не се установявало поемането на задължение от настаненото лице към собственика на имота за подмяна на водомера. Било релевирано и възражение за погасителна давност, като съдът е достигнал до извод, че начислените от дружеството задължения за потребление за период от три години преди подаването на заявлението, а именно от 27.03.2008г. до 26.11.2021г. били погасени по давност. По изложените съображения искът се явявал недоказан и като такъв подлежал на отхвърляне. Недължимостта на главницата водела и до недължимост на обезщетение за забава.

Настоящият състав, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страната, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК, съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След извършена проверка съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част. Същото се явява и правилно с оглед правния резултат, но по различни съображения за неоснователност на предявения иск, а именно:

Основният спор в настоящата инстанция е концентриран около въпроса притежава ли ответникът качеството на потребител на В и К услуги, респ. следва ли да отговаря за така начислените задължения за доставена вода.

Преди всичко обаче следва да се посочи, че претенцията на дружеството против Я. К., наведена с исковата молба, е да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сума от 538.11 лв., която представлява неплатена цена по консумирана питейна и отведена канална вода за обитавания от ответника обект, която парична сума се претендира за периода от 27.03.2008г. до 05.07.2021г. В тази връзка още с отговора на исковата молба ответната страна е релевирала възражение за погасителна давност, като именно това е и едно от основанията, които са послужили на Районния съд да отхвърли претенцията. Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Кои плащания са периодични е разяснено в Тълкувателно решение № 3/2011г. от 18 май 2012г. на ОСГТК на ВКС, като в мотивите е посочено, че вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. В настоящия случай вземането на В и К оператора се погасява с кратката тригодишна давност. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 27.11.2023г., поради което всички вземания до 26.11.2020г.

3 са погасени по давност. Поради това и искът се явява неоснователен за вземанията за периода от 27.03.2008г. до 26.11.2020г., тоест периодът, който не е обхванат от последиците на давността е 26.11.2020г. - 05.07.2021г., до която дата се претендират сумите от ищеца.

Отчетът на количествата консумирана вода, съобразно твърденията на ищцовото дружество, е извършен служебно съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал.5 от Общите условия, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014г. Посочено е, че при условията на негодно измервателно устройство били начислявани количествата вода. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 8 от Общите условия "При липса на индивидуални водомери, месечното количество изразходвана питейна вода се определя, както следва: 1. По 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. – при нетоплофицирано жилище за всеки обитател; 2. По 0, 1 куб. м. за всеки куб. м. застроен обем сграда за сезонно ползване (вила, бунгало и др.), жилища и офиси, в които няма постоянен обитател; 3. По 0, 5 куб. м. за всеки куб. м. застроен обем на сграда – за сгради в строеж. " В чл. 33, ал. 1 е предвидено, че В и К операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация или служебно начислени количества.

Съгласно чл. 33, ал. 2 потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми в 30дневния срок след датата на фактуриране.

От събраните по делото доказателства не се установява по какъв начин са начислени претендираните от дружеството суми в посочения размер, съответно как са правени отчетите. На първо място ще се посочи, както бе отбелязано и по-горе, в задължение на оператора е да издава ежемесечни фактури, включително и когато служебно начислява количествата доставена вода. В настоящия случай по делото не са представени никакви фактури за процесния период, не се установи ищецът да е изпълнил задължението си да съставя ежемесечни фактури, за да може да се провери правилно ли е изчислено количеството служебно начислена вода, респ. лихвата върху нея. В исковата молба е инкорпорирана разбивка на съответните задължения по месеци, наименувана „описа на фактури по дело“, а също и представена и справка на задължения на абонат от 11.04.2025г. за неплатени задължения за период от 27.11.2020г. до 27.11.2023г., но така представените справки, включително и тази, която се отнася за непогасени по давност суми, нямат каквито и да било реквизити, от които да могат да се установят релевантните обстоятелства.