Решение № 105 от 24.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Пловдив, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Б. Рангелова

Членове:

Елена Й. Захова

Веселин Д. Хаджиев при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Иван Г. Даскалов като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600021 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. Е. Н.- защитник на подсъдимия Н. П. Б., срещу присъда № 8/09.03.2022г., постановена по НОХД № 1409/2020г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, с която подсъдимият Н. П.

Б. е признат за виновен и осъден както следва:

1. за извършено в периода 01.08.2019г. - 09.08.2019г. в землището на с.К., област П., и в гр. С. престъпление по чл.354в, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.

20, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което при условията на.чл.54 от НК му е наложено наказание две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лв.

2. за реализирано в периода 09.08.2019г. - 10.08.2019г. в гр.С., област П., престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2 вр. ал.1, пр.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което при условията на чл.54 от НК е осъден на пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лв.

1

На осн. чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Б. е наложено общо най-тежко наказание в размер на пет години лишаване от свобода, като на осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е определено да го изтърпи при първоначален „общ“ режим. На основание чл.23, ал.3 от НК към него е присъединено и наказанието глоба в размер на 20 000 лв.

На осн. чл.59, ал.1 и ал.2 от НК от наложеното наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което подсъдимият Б. е бил задържан по чл.63 от ЗМВР, по чл.64 от НПК с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 13.08.2019г. до 24.03.2021г.

Със същата присъда и подсъдимият С. П. К. е признат за виновен в това, че в периода 01.08.2019г. - 09.08.2019г. в землището на с.К., област П., в съучастие като съизвършител с Н. П. Б., е извършил престъпление по чл.354в, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което и във вр. с чл.54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лв.

На осн. чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното му наказание две години лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от четири години.

На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК е приспаднато времето, през което е бил задържан по чл.63 от ЗМВР, по чл. 64 от НПК с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 10.08.2019г. до 16.12.2019г.

На основание чл.354а, ал.6 от НК са отнети в полза на Държавата, с цел унищожаването наркотичните вещества, предадени на съхранение в *.

Веществените доказателства, оставени на съхранение при домакина на отдел "*" при О. на М. гр. П. - марихуана с нето тегло 2080 грама, марихуана с нето тегло 24,900 грама, марихуана с нето тегло 72,084 грама, 159 броя сухи стъбла от зелени тревисти растения, след ръчно отстранени листа и съцветия - е постановено да се унищожат от комисията, сформирана по заповед на директора на О. на М. гр. П. на основание чл.6б, ал.1 от Наредба за условията и реда за съхраняване и унищожаване на наркотични вещества, растения и прекурсори, както и за вземане на представителни проби от тях.

Първоинстанционният съд се е произнесъл и за останалите веществени доказателства.

2

Подсъдимите са осъдени да заплатят направените разноски по делото в размер на по 786,32 лв. за всеки един от тях.

Във въззивната жалба и в допълнението към нея на адв.Е. Н.защитник на подсъдимия Б., са заявени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционната присъда, постановяването й при съществени нарушения на процесуалните правила, несправедливост на наложеното наказание. Отправени са алтернативни искания за отмяна на присъдата и връщание на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд; за постановяване на оправдателна присъда; за изменението й, като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и деянието се преквалифицира по чл.354а, ал.1 от НК, след което да се намали размерът на наказанието лишаване от свобода, а изпълнението му да се отложи по реда на чл.66 от НК.

Подс. С. П. К. не обжалва присъдата, не се възползва и от правото си по чл. 320, ал. 6 от НПК да се присъедини към обжалващия подсъдим.

В пледоариите пред настоящия съд представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Атакуваната присъда намира за правилна, законосъобразна и обоснована, поради което предлага да се потвърди. Счита, че наложеното наказание е справедливо. Излага подробни аргументи, че не са налице заявените от подс. Б. и защитника му нарушения на процесуалните правила.

Становище за потвърждаване на присъдата отстояват подс. К. и защитникът му адв. Ш..

Подсъдимият Б. и защитникът му адв. Н. поддържат въззивната жалба и допълнителното изложение към нея, като излагат още аргументи в подкрепа на наведеното оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не поддържат първоначално заявеното искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При условията на алтернативност поддържат искането присъдата да бъде отменена изцяло, като подсъдимият Б. бъде признат за невинен и оправдан по възведеното обвинение /в който случай това следва да се приложи и за подс. К./ или да се измени присъдата с преквалификация на деянието по чл.354а, ал.1 от НК, за намаляване на 3 размера на наказанието лишаване от свобода с прилагане на чл.55 от НК и чл. 66, ал. 1 от НК.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като обсъди събраните доказателства, прецени доводите и съображенията на страните и провери служебно правилността на присъдата, прие жалбата за частично основтелна.

Съдът взе предвид процесуалното развитие на делото, което е следното:

Първоинстанционното производство, в което е постановена обжалваната присъда, е второ по ред и се е развило след отмяна( с решение по в.н.о.х.д. № 266/20г. по описа на АСПловдив) на присъда № 27/18.05.2020 г. по н.о.х.д. № 357/2020г. на ПдОС поради съществени процесуални нарушения.

При повторното разглеждане на делото от друг състав на същия съд е постановена подлежащата на проверка присъда.

Тя е била обект на въззивен контрол по ВНОХД №273/2022 г. на Пловдивския апелативен съд, по което с Решение е № 147 от 14.08.2024 г. присъдата е изменена, като: наказанието глоба, наложено на подсъдимите Б. и К. за престъплението по чл. 354в, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и чл. 20, ал. 2, вр. с ал.

1 НК, е намалено от 5000 лева на 4000 лева,

- в частта относно приложението на чл. 59 НК спрямо Б..

В останалата част присъдата е потвърдена. Въззивният съд е възложил направените във въззивното производство разноски в тежест на подсъдимия Б..

По касационна жалба на адв. Н.- защитник на подс. Б., е било образувано к.н.д. 972/2024г. по описа на ВКС. С решение № 12 / 14.01.2025г., постановено по същото дело, въззивното решение е отменено и делото е върнато на Пловдивския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.

В изпълнение на това е образувано и ВНОХД №21/2024г.

4

И настоящият съдебен състав приема, че въззивната жалба е допустима, тъй като е депозирана от легитимна страна, в срока за обжалване на съдебния акт.

І. По наведените във въззивната жалба доводи за допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на процесуалните правила, неотстраними от настоящия съд и повеляващи отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-Пловдив.

Макар да не се поддържа това искане, то с оглед задължението на съда по чл. 313 и чл. 314 от НПК за цялостна проверка на обжалваната присъда, заявените в тази насока оплаквания следва да намерят изричен отговор, тъй като са свързани с правилното формиране на вътрешното убеждение на съда, достоверността на фактическите изводи, вярната интерпретация на доказателствата.

Възражението на защитника на подсъдимия Б., че обжалваният съдебен акт е постановен от незаконен съдебен състав, който не отговаря на стандартите за безпристрастен съд, е неоснователно.

Нарушаването на изискването за безпристрастност винаги е приемано от съдебната практика като съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.3, т. 3 от НПК, поради постановяване на присъдата или решението от незаконен състав. В настоящия случай се отстоява виждане за отсъствие на безпристрастност на съдебния състав поради двукратно санкциониране на защитника от първостепенния съд.

От материалите по делото е видно, че в проведеното на 17.11.2020г. съдебно заседание пред първоинстанционния съд защитникът на подс. Б. е бил двукратно санкциониран за нарушаване на реда в залата. Съдържанието на съдебния протокол сочи, че санкционирането не се е отразило на упражняваните от защитника функции- той е продължил активно да реализира предоставените му процесуални права. Упражнил е и правото си по чл. 266, ал. 4 от НПК, като с молба от 01.12.2020г. е обжалвал разпореждането на председателя на съдебния състав и е поискал отмяна на наложените глоби. Молбата не е била своевременно разгледана от състава на съда, който не се е произнесъл в проведените на 17.12.2020г. и 08.03.2021г. съдебни заседания. Следва да се отбележи, че в чл. 266, ал. 4 от НПК не е указан както срок за обжалване на разпореждането по чл. 266, ал. 2 от НПК, 5 така и срок за разглеждане на евентуално депозирана жалба за отмяна на наложена глоба. Съставът на съда се е произнесъл едва на 07.07.2021г., като е оставил молбата без уважение.

Обсъдените обстоятелства не формират извод за упражнен натиск върху защитника, с което да са ограничени било неговите права, било тези на подсъдимия Б.. Направите множество доказателствени искания от защитника на подс. Б. в преобладаващата част са уважени, а за неуважаването на останалата част са изложени аргументи, позволяващи да се провери вътрешното убеждение на съда. В резултат на това събраните в хода на съдебното следствие материали и по обем, и по съдържание съществено надвишават тези, които са били намерени за достатъчни от прокурора за внасяне на обвинителния акт. Усърдието на окръжния съд за събиране и проверка на относимите към предмета на делото доказателства оборва твърдението, че той не е отговарял на обективния и субективен критерий за безпристрастност.

Предубеденост на съдебния състав не може да се извлече и от неуважената молба на защитника за изготвяне на звукозапис на съдебните заседания. В чл.311, ал.3 от НПК е предвидена възможност, но не и задължение на съда да разпореди изготвяне на звукозапис на съдебните заседания.

Неоснователно е и оплакването на защитника на подсъдимия Б., че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК.

Извършената от настоящия съд проверка на процесуалният документ, поставящ началото на съдебното производство сочи, че той съдържа достатъчно факти, които са относими към съставомерността на престъпленията, за които подс. Б. /а и подс. К./ е предаден на съд. В случая се критикува становището на прокурора, споделено и от окръжния съд, че и двете престъпления са извършени при усложнената престъпна форма на чл.

26, ал. 1 от НК. Това не ограничава правото на защита на подс. Б., за когото се твърди да е държал, респ. отглеждал инкриминираните растения и вещества на различни места. Дали е налице продължавано или продължено престъпление е въпрос по същество, а обвинителната теза и досежно подкрепящи я факти, и относно съставомерността на деянието подлежи на преценка от съда.

6

При осъществения въззивен контрол не се констатираха допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения, които да водят до отмяна на присъдата на процесуално основание. Доводите в тази насока, касателно дейността на първостепенния съд по оценката на доказателствата и съотносимостта им към възприетата фактическа обстановка са частично основателни. Но, в съответствие с изискванията на чл.335, ал. 2, предл. 2 от НПК , такива нарушения въззивният съд има задължението да отстрани сам.