Решение № 482 от 12.02.2024, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 482 гр. Велико Търново, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр.Велико Търново – шести състав, в съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ при участието на секретаря С.А. и прокурора …………………………….., изслуша докладваното от председателя адм. дело №173 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Жалбоподателят П.Р.А. ***, чрез адв.М.И. от ВТАК, е обжалвал потвърдения с решение №21/27.02.2023 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Велико Търново ревизионен акт №Р-04000422002868-091-001 от 13.12.2022 година на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново като незаконосъобразен и нищожен.

Счита, че ревизионният акт е нищожен, тъй като в случая няма надлежно възложена ревизия, която завършва с ревизионен акт. От една страна релевира, че процесният потвърден от ответника акт е нищожен, доколкото предходен ревизионен акт, който е обхващал установяване на същите преки данъци и осигуровки за същите периоди, е обявен за нищожен от съда с влязло в сила съдебно решение, а от друга страна в настоящото производство не е възложена ревизия с оглед заповедта, с която това производство е започнало.

По същество счита, че неправилно производството по установяването на задълженията за пряк данък и за ЗОВ неправилно е протекло по особения ред, предвиден в разпоредбите на чл.122 от ДОПК. Счита, че органът по приходите не установил наличието на основанията по чл.122, ал.1, т.2 и 7 от ДОПК. Прави и конкретни оплаквания досежно непризнати от органите по приходите разполагаеми суми. Най – сетне, счита че установените от органите по приходите задължения по ЗЗО не са дължими, тъй като в тази му част ревизионният акт противоречи на Тълкувателно решение №2/2.02.2022 година, постановено по т.д. №8/2020 година на ВАС. Подробни аргументи развива в представената по делото писмена защита.

Претендира разноските по делото.

Ответникът, директорът на Дирекция “ОДОП”

– Велико Търново, чрез процесуалния си представител ***Л. заема становище за неоснователност на жалбата. Подробни аргументи за неоснователността на жалба са развити в представените по делото писмени бележки на процесуалния му представител. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно представен списък.

Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт, в частта му, потвърдена по административен ред от ответника в оспорената пред съда част, което я прави допустима за разглеждане по същество.

По същество жалбата е неоснователна по изложените по-долу съображения.

Спорът касае както установени факти, така и правната им оценка.

Ревизионното производство е било възложено със ЗВР №Р-04000422002868-020-001/8.06.2022 г., връчена по електронен път, като тази заповед е изменена със ЗИЗВР №Р-04000422002868-020-002/7.09.2022 г. и ЗИЗВР №04000422002868-020-003/4.10.2022 г.

Посоченият във въпросните ЗВР обхват е установяване на задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, както и установяване на задължения за здравно осигуряване върху същата данъчна основа, като са обхванати данъчните 2016 и 2017 години.

В резултат на развилото се производство е издаден РД № 04000422002868-092-001/15.11.2022 г., срещу предложенията на който доклад е подадено възражение. В оспорения понастоящем акт възражението е обсъдено и не е прието за основателно. Въз основа на въпросният ревизионен доклад е издаден и процесния ревизионен акт, в който – както се отбеляза - всички възражения на лицето са отхвърлени.

Видно от мотивите, които са релевантни към възражението, прието е, че за несъответствията в имущественото състояние на лицето за 2016 и 2017 години е достатъчно основание да се премине към определянето на данъчната основа за двете години в производство, проведено по правилата на чл.122 от ДОПК. Отхвърлени са и претенциите за признаване на получена по наследство сума от 50 000 лв. за 2017 година, като е посочено от приходните органи, че обясненията са частен документ, в който твърдените факти подлежат на пълно доказване, каквото липсва. Не са приети и оплакванията за игнориране на разполагаема според лицето сума от 25 000 лв., за която е представена разписка от 2014 година, като е посочено, че приходните органи са признали изцяло декларираното към началото на 2016 година салдо на разполагаемите от лицето средства в размер от 17 779 лв. посочено е най – сетне, че нито в РД, нито в РА е определено някакво начално салдо за 2013 година предвид обхвата на ревизията, който е данъчните 2016 и 2017 години.

По валидността на ревизионния акт:

Съдът счита, че ревизионният акт е издаден от органи по приходите, имащи това правомощие съобразно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, тъй като единият орган е възложилият ревизията, а вторият орган е ръководителя и, като следва да се приеме, че актът е валиден. Видно от ЗВР, както и от ЗИЗВР е, че производството е възложено от В.А.Н. като началник на сектор „Ревизии“ в дирекцията, като той е била оправомощен за това действие със заповед №1270/15.11.2021 година на директора на ТД на НАП – Велико Търново. Съответно, при завършването на производството е издаден РД, подписан от ръководителя на ревизията и другият определен със ЗВР и ЗИЗВР приходен орган, като РА е подписан от възложилия производството орган и ръководителя на ревизията, каквото е изискването на чл.119, ал.2 от ДОПК.

Неоснователно е оплакването за нищожност на ревизионният акт с оглед на отменен предходен ревизионен акт №Р-04000419005557-091-001/16.03.2020 година, установяващ същите данъци и осигурителни вноски за същите данъчни периоди на същите основания. Както правилно е посочил ответника в решението си, със съдебно решение №96/07.04.2022 година, постановено по АД №48/2022 година посоченият ревизионен акт е прогласен за нищожен поради некомпетентност на възложилият това предходно ревизионно производство орган. Съдът, на основание чл.160, ал.5 от ЗОПК е изпратил преписката на директора на ТД на НАП за определяне на компетентен да възложи ревизионното производство орган с оглед препращането на тази норма към хипотезата на чл.173, ал.2 от АПК. По този начин висящността на производството е възстановена от момента на определянето на компетентен да възложи ревизията орган, като в случая основанието за възлагане е заповед №1270/15.11.2021 година на директора на ТД на НАП – Велико Търново.В резултат на възобновената висящност на това производство е издадена нова заповед за възлагане, двукратно изменена, като производството е завършило с процесния ревизионен акт.

Неоснователно е и оплакването за нищожност на акта поради посочването в ЗВР и ЗИЗВР на данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ. Действително, така разпореденото в ЗВР е непрецизно, доколкото не съответства прецизно на изискването на чл.113, ал.1, т.5 от ДОПК /вероятно е формулировката следва някакво указание на ИД на НАП/, доколкото не сочи кой именно данък ще се определя с ревизионния акт /дали по чл.37, ал.1 от ЗДДФЛ, по чл.38 от ЗДДФЛ или по чл.48, ал.1 или ал.2 от ЗДДФЛ/, но така или иначе е посочен материалният закон, предвиждащ данъци, както периода, за който се установяват тези данъци. Същото касае и ЗИЗВР, с която е разширен обхвата на ревизията. Посочено е, че става въпрос за вноски за здравно осигуряване и периода, за който ще се установяват тези задължения.

Неточността на формулировката в посочените заповеди не води до претендираната нищожност, доколкото изрично е посочено, че става въпрос за установяване на данъци по конкретен материален закон, както и за здравноосигурителни вноски за определен период, при което следва да се приеме, че съществените реквизити на въпросните ЗВР са спазени.

Съдът констатира и, че ревизионният акт съдържа изискуемата се по чл.120, ал.2 от ДОПК писмена форма и може да се приеме като формално законосъобразен.

Всички ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА представляват от процесуална гледна точка електронни документи, подписани с квалифицирани електронни подписи от органи по приходите, които представляват от гледна точка на чл.4 от ЗЕДЕУУ автори на електронните документи. При служебна проверка съдът констатира, че подписите отговарят на изискванията на чл.13, ал.3 от ЗЕДЕУУ, като се основават на квалифицирани удостоверения за електронни подписи, отговарящи на изискванията на Приложение IV от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 910/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО.

По съществото на спора:

С процесният ревизионен акт, в потвърдената му от ответника част, са определени следните допълнителни задължения: а) данък по ЗДДФЛ за 2016 година върху обща данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в допълнителен размер от 7 257 лева и лихва върху тази сума от 4 136, 82 лв.; б) данък по ЗДДФЛ за 2017 година върху обща данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в допълнителен размер от 6 645 лева и лихва върху тази сума от 3116, 02 лева; в) изравнителни вноски за здравно осигуряване за 2016 година в размер от 2294, 40 лв. и лихви от 1 307, 91 лв. и г) изравнителни вноски за здравно осигуряване за 2017 година от 2275, 20 лв. и лихви върху тази сума от 1066,90 лв.

Както се констатира от РД и РА, при т.н. определяне на данъчната основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ревизорите са приели, че са налице основанията по чл.122, ал.1, т.1 и т.7 от ДОПК за всички ревизирани данъчни период. По отношение на вноските за здравно осигуряване заслужава да се отбележи, че в доклада и акта се претендира, че те са определени на основание чл.124а вр. с чл.122, ал.1, т.1 и 7, но както личи от изводите на ревизиращите, на практика е приложена материалноправната разпоредба на чл.40, ал.5, т.1 от ЗЗО, като е направено годишно изравняване на дължимите вноски за двете години предвид констатирания допълнителен доход, който е разпределен помесечно в акта.

1. По отношение на установения пряк данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ: а/ За данъчната 2016 година:

В доклада са изброени факторите по т.2, т.4, т.7, т.8, т.10 и т.16 от разпоредбата на чл.122, ал.2 от ДОПК, касаещи формирането на данъчната основа, като всъщност при формирането и за определянето на дохода на лицето е ползвана презумпцията по чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК.

На практика обаче ГДО за т.н. доходи с неустановен произход по чл.35, ал.6 от ЗДДФЛ представлява прилагане на презумпцията по чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК, която разписва данъчна основа, която не се формира по начина, посочен в някой от материалните данъчни закони, вкл. и в ЗДДФЛ.

Съставен е имуществен баланс на лицето за процесната година, чрез който е проследено движението на имущественото му състояние.

Констатациите в това отношение са, че реализираните парични постъпления и погасяването на паричните вземания на лицето, както и наличните му парични активи не са достатъчни, за да покрият паричните му задължения към трети лица /.

Превишаването на паричната равностойност на пасивите на лицето над доказаните му доходи и постъпления са приети от една страна като наличие на основание по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК и, от друга страна, като доход по чл.123, ал.1 от ДОПК, подлежащ на данъчно третиране и облагане.

Констатирано, че това несъответствие за 2016 г. е отрицателна величина от 72 573, 08 лв. Този доход е квалифициран по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, а на практика представляват презюмиран доход по чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК, като той е трансформиран в т.н. обща данъчна основа и за него е определен данък при прилагане на 10 процентова ставка.

Следва да се отбележи, че ответникът е споделил изводите на ревизиращите, като е посочил изрично, че основанието за определяне на основата за облагане с пряк данък е чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК.

Прието е по отношение на разполагаемите в брой средства, че към началото на тази година лицето разполага с 17 779 лева, която сума е декларирал в представена декларация, приложена към протокол за проведената среща с лицето. Посочено е впрочем, че от събраните и представени доказателства се установява получаването на средства през предходната година в общ размер от 35 544, 15 лв., като при съобразяване на извършени продажби на МПС през предходни години, липсата на придобито имущество, както и извършените разходи за закупени през предходната година МПС, както и възстановените суми от дружеството „Темпо Сервиз“ следва тази декларирана като разполагаема сума да се признае за налична.