Решение № 260004 от 14.01.2022, Районен съд - Казанлък

Р

Е Ш Е

Н И Е №

К. , 14.01.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав

Председател : КЕТИ КОСЕВА при участието на секретаря Г.Гилева като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 2839/2020 година за да се произнесе взе предвид следното :

Предявени са иск за отмяна на уволнение като незаконно с пр.осн.чл.344, ал.1,т.1 КТ, иск за заплащане на обезщетение за времето, през което е без работа поради уволнението в размер на разликата между дължимото от ответника и действително получаваното след уволнението възнаграждение с пр.осн.чл.344, ал.1, т.3 КТ, иск за заплащане на трудово възнаграждение с пр. осн. чл.242 КТ, иск за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск с пр.осн. чл.224 КТ.

Ищцата К.Н.Т., ЕГН ********** моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението, извършено със Заповед № 262/24.09.2020 г. за незаконно и да го отмени; да осъди ответника да й заплати 390,17 лв., представляващи незаплатената част от трудовото възнаграждение за месец юли 2020 г.;1477,72 лв., представляващи трудово възнаграждение за месец септември 2020 г., 1261,70 лв., представляващи обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва за забава, считано от предявяване на исковата молба; на основание чл. 225, ал. 2 от КТ да осъди ответника да й заплати обезщетение в в размер на 1723,43 лв., представляващ разликата в получаваната от нея заплата при настоящия й работодател и тази, получавана при ответника преди незаконното уволнение за периода от 25.09.2020 г. до 25.03.2021 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда.

Моли съда да осъди ответника да й заплати направените по делото съдебни и деловодни разноски, вкл. тези за адвокатски хонорар.

Твърди, че работила в ответното дружество първоначално като продавач - консултант, а впоследствие управител - търговия на дребно в търговския обект в гр. К. , находящ се на бул. ***** за времето от 22.04.2016 г. до 25.09.2020 г.

Магазинът, в който е мястото й на работа е на самообслужване, с два входа, разположен на търговска площ от около 300 кв.м, с недостатъчно камери и персонал, което от своя страна създава много възможности за кражби, респективно за липси. Същевременно като практика в магазина е установено на всеки три месеца да се подписва договор за бригадна отговорност, последният от които е договор за бригадна отговорност № 37/10.06.2020 г.

Като управител в магазина, многократно сигнализирала регионалния и зоналния ръководител за липсата на камери в магазина точно на местата, от които най - често липсват стоки и е трудно доказуемо дали е клиентска или вътрешна кражба.

След като не срещнала разбиране в тази насока, уведомила и началника на ревизорите - И.Б., в резултат на което била поставена камера единствено в склада на магазина.

Твърди, че С.С. И., служителка в магазина, няколкократно откривала празни опаковки от парфюми, в немалки количества, които са описани в Предложение за отпис от 28.07.2020 г., изготвено по указание на работодателя. На 15.07.2020 г. С. И. взела 100 лева от касата, без да уведоми никого. Сложили 20 лева в касата по време на смяната на г-жа И. по начин, позволяващ това да се запише на камерите и да се следи дали И. ще ги отчете, което не се е случило. В тази връзка на 31.07.2020 г. е направена ревизия в магазина, осъществена от четирима ревизори и двама продавач - консултанти - от Ст.З. и Г., в присъствието на управителя, но в отсъствието на продавач - консултантите, работещи в магазина в К. .

Ревизорите настоявали за бързо извършване на ревизията, която е била само формално основание за реализиране имуществената отговорност на служителката С. И.. Магазинът не е бил затворен по време на извършване на ревизията, две служителки, обслужвали клиенти докато тя се извършвала. Не й дали възможност да следи какво се отбелязва от проверяващите на компютъра. Ревизията приключила с липси в размер на 27 000 лева. След тази ревизия и въпреки установените липси в такива големи размери твърди, че не са предприета действия от страна на работодателя за повторна ревизия или пък за реализиране на нейната и останалите служители, подписали договор за бригадна отговорност № 37/10.06.2020 г. бригадна отговорност.

Поискали писмени обяснения от служителите, а от нея като управител и от С. И. поискали допълнителни обяснения, след което не е последвала заповед или друго действие на работодателя за реализиране било то на дисциплинарна, било то на имуществена отговорност.

От трудовото й възнаграждение (а и на останалите служители) за месец юли 2020 г. била направена удръжка, но тъй като не е получила фиш за заплатата си (каквато е обичайната практика), няма информация за какво е тази удръжка и какъв точно е нейният размер. Трудовото възнаграждение за месец август 2020 г. й било изплатено изцяло.

На

23.09.2020 г. е направена нова ревизия в магазина на дружеството в К. , извършена през нощта - от 19:00 часа на 23.09.2020 г. до 8:30 часа на 24.09.2020 г., с резултатите от която, макар и управител, не е запозната.

Твърди, че от ревизорите й станало известно, че ревизията е завършила с излишък в размер на около 11 000 лева.

След извършване на ревизията в магазина са пристигнали И.Б. - началник ревизор, Т.Т. - търговски директор, И.Д. - човешки ресурси и М.К. - зонален ръководител, които са заключили магазина и са започнали индивидуални срещи с всяка една от служителките в склада като са ги викали поотделно, след което са ги пускали в салона, където ги е пазил зоналният ръководител. В индивидуалните разговори били принуждавани да подпишат пакет от документа, включващ предложение за прекратяване на трудовия им договор по взаимно съгласие, споразумение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение - подписана вече от управителя Б.В., Споразумение за разсрочено плащане на парични задължения и Приложение 1 към него - погасителен план.

Въпреки липсата на съгласие да подпише изготвените и предоставените й документи, ги подписала, защото докато това не се е случило не са й дали възможност да напусне магазина. Докато всички служители не са подписали посочените документи, магазинът не е бил отключен и не са ги пуснали да си отидат.

Счита, че е налице незаконно уволнение от страна на ответника спрямо нея, тъй като не са налице изискуемите от закона предпоставки за валидно и законосъобразно прекратяване на договора й по посочения от работодателя начин, а именно по взаимно съгласие.

Счита, че декларираното съгласие е само привидно и че всъщност е налице липса на такова - основание за нищожност на подписаното от нея предложение за прекратяване на трудовото правоотношение, което влече нищожност и на последвалата заповед за прекратяване на правоотношението. Твърди, че според правната доктрина и трайната и непротиворечива съдебна практика предложението за прекратяване на договора по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ представлява по своята правна същност едностранна сделка и спрямо неговата действителност се прилагат общите правила за недействителност на сделките, регламентирани в чл.

26 - 35 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗЗД нищожни са договорите, при които липсва съгласие. Счита, че в конкретния случай е налице именно посочената хипотеза. Налице е едно привидно дадено съгласие, изразено единствено чрез подписване на предварително изготвени от работодателя документи, от което следва обоснования извод, че всъщност инициативата за прекратяване на договора е на ответника, но използвайки метода на принуда постига един благоприятен за него правен резултат, при който няма да е задължен да спазва предизвестие или да заплаща обезщетения на работника.

Твърди, че не е искала това прекратяване на трудовия й договор, в противен случай тя сама би подготвила необходимите й за целта документи. Въпросът за напускане на работа не е бил обсъждан нито с ръководството на дружеството, нито с колеги.

Подписването на предоставените от работодателя документи извършила единствено и само поради осъществената спрямо нея психическа принуда. Била на работа през целия ден на 23.09.2020 г., цяла нощ е присъствала на ревизията, без да има възможност да си почине или да се прибере, след което това право й е било отказано и на 24.09.2020 г. докато не подпише изготвените документи. В това физическо, емоционално и психическо състояние, в което се е намирала, тя се подала на осъществената спрямо нея принуда и подписала документите, за да може да излезе навън и да се прибере.

По-късно всички работещи в обекта сигнализирали за това Инспекцията по труда и Прокуратурата, но до момента отговор имат единствено от Инспекцията по труда.

В случай, че не приеме аргументите й за нищожност на подписаното предложение за прекратяване на трудовото правоотношение, респективно на последвалата го заповед, моли съда да приеме, че то е унищожаемо на основание чл. 27 във вр. с чл. 30 от ЗЗД поради заплашване. Счита, че е налице такова, тъй като не само е заплашвана с дисциплинарна отговорност и реализиране по съдебен ред на имуществена отговорност, но и с това, че няма да й бъде разрешено да напусне магазина, докато не се съгласи да подпише изготвените от работодателя документи.

На следващо място, всички служители в магазина - както продавач - консултантите, така и управителя, са материалноотговорни лица, които на всеки три месеца подписват договор за бригадна отговорност. Действието на този договор е от момента на неговото подписване до подписването на следващ такъв и отговорността по него обхваща тези служители, които са го подписали като страна. Твърди, че е редно и нормално щом е установена практиката такъв договор да се подписва на всеки три месеца, то на всеки три месеца преди неговото подписване, да бъде извършвана ревизия, която да установява каква е стойността на активите в магазина, за които при установена липса при следваща ревизия ще се реализира имуществената отговорност на лицата, подписали договора за бригадна отговорност.

В магазина на ответното дружество в гр. К. такива ревизии не са правени. След като не може да се установи каква е стойността на материалните активи, за които отговаря служителя, носещ пълна имуществена отговорност - било то към момента на подписване на договора за бригадна отговорност, било то към момента на постъпване на работа, то не може да се направи преценка дали са налице липси или не на тези материални активи.

Претенцията на работодателя за имуществена отговорност е неоснователна. В магазина са извършвани кражби както от външни лица (за които има подавани сигнали в полицията), така и от една от служителките. От страна на работодателя обаче не са извършени необходимите действия да се търси отговорност именно от тези лица.

Едва от началото на месец октомври 2020 г. в магазина са поставени исканите камери - както на щандовете с по - скъпи продукти, така и на входа и в склада, увеличен е броят на служителите, които работят в една смяна, а именно - седем продавач - консултанта и един управител, докато преди това е имало случаи, в които в магазина са работели само две служителки.

Твърди, че ако действително са налице липси в магазина на ответника в гр. К. - било то в твърдения от него размер или не, то вина за това носят от една страна конкретните техни причинители и от друга страна - самият работодател, който въпреки че е уведомяван многократно за този проблем, не е предприел никакви действия за неговото отстраняване.

Намира, че вземанията й спрямо ответника за неплатено трудово възнаграждение частично за месец юли 2020 г. и изцяло за месец септември 2020 г., както и обезщетението за неползван платен годишен отпуск, е дължимо от страна на работодателя и следва да бъде платено.

На основание чл. 225, ал. 2 от КТ претендира и обезщетение за периода от 25.09.2020 г. до датата на подаване на исковата молба в съда, представляващо разликата в получаваното от нея към момента брутно трудово възнаграждение и това, което е получавала от ответното дружество преди уволнението.