Определение № 47850 от 24.11.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 47850 гр. София, 24.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №

20221110131489 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 83 и 130 ГПК.

Образувано е по предявен от Е. Д. М. осъдителен иск срещу ПРБ за сумата в размер на 20000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени в резултат на бездействие по пр. пр. № 2380/2021 г. по описа на Специализирана прокуратура, която е прекратена без да са събрани всички доказателства, а именно разпит на свидетелите Н.Ц.Г.

Д.Г.Г., Е.Д.П., И. В. Ю. и изискване на обвинителния акт по пр. пр. № 431/2023 г. на СНП и мотиви към съдебни актове по ВНОХД № 102/2019 г. и КНОХД № 1018/2019 г. на ВКС.

С исковата молба е направено искане ищецът да бъде освободен от задължение за внасяне на държавна такса по делото, тъй като от 24.11.2023 г. е безработен, търпи наказание „лишаване от свобода“ и не получава доходи.

По направеното искане по чл. 83 ГПК съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като по направеното искане съдът взема предвид доходите на лицето и неговото семейство, имуществено състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възрастта и други конкретни обстоятелства. Съгласно задължителните разяснения дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.

На съдът е служебно известно, че ищецът търпи наказание „лишаване от свобода“, поради което и с оглед събраната информация относно материалното и гражданско състояние на лицето, искането за освобождаване от задължение за внасяне на такси в производството следва да бъде уважено.

Съдът намира, че предявеният иск е недопустим, поради следните съображения:

С предявяването на настоящия иск ищецът не преследва легитимен интерес и действието представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал.1 от Конституцията, чл. 17 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи/ по 1 аналогия от чл. 35, т.3, б.“а“от конвенцията/ и само на това основание искът се явява недопустим. Съгласно член 35, § 3 (а) – Условия за допустимост от Европейската конвенция за правата на човека съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, подадена на основание член 34, когато счете, че жалбата представлява злоупотреба с правото на жалба.

Понятието „злоупотреба“ по смисъла на чл. 35, § 3 (а) се разбира в обичайното му значение според общата правна теория, а именно – като зловредно упражняване на едно право за цели, различни от целите, за които то е създадено. Съответно всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено от Конвенцията, и което спъва правилното функциониране на Съда и точното провеждане на производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба./ в т. см. Miroļubovs and Others v.Latvia/. Приема се, че жалбоподателят злоупотребява с правото на жалба, когато отново и отново подава досаждащи и явно неоснователни жалби до Съда, подобни на жалба, подадена по-рано и вече обявена за недопустима./ в т.см. M. v. the United Kingdom и Philis v.

Greece, и двете Решения на Комисията/. Не може да бъде ангажимент на Съда да разглежда поредица от необосновани и дразнещи оплаквания или други явно неправомерни действия на жалбоподателите или техните упълномощени представители, които създават неоправдана работа на Съда, несъвместима с реалните му функции в съответствие с Конвенцията ./ в т. см. Bekauri v. Georgia (предварителни възражения), § 21; Migliore and Others v. Italy ; SimitziPapachristou and Others v. Greece/.

На 11 април 2024 г. е приета Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета. Същата има за цел да предостави защита на физическите и юридическите лица, ангажирани в публично участие спрямо съдебни производства, с които се злоупотребява било то чрез съдебни тактики, предприети от ищеца и използвани недобросъвестно, като тактики, отнасящи се до избора на юрисдикция, предявяване на един или повече изцяло или частично неоснователни иска или на прекомерни искове, използване на тактики за забавяне на производството или искания за прекратяване на делото на късен етап от производството, започване на множество съдебни дела по сходни въпроси и причиняване на непропорционални разноски за ответника по производството. Директивата се прилага само относно граждански и търговски дела с трансгранично значение установява минимални правила, като по този начин дава възможност на държавите членки да приемат или запазят разпоредби, които са по-благоприятни за лицата, ангажирани в публично участие, включително национални разпоредби, с които се установяват по-ефективни процесуални гаранции. Принципно предявяването на един иск за цели различни от разрешаването на гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо следва да бъде третирано като недобросъвестно упражняване на правото на иск. Макар и с тесен предметен обхват Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета предлага следните индикации за производства, с които се злоупотребява: а)непропорционалният, прекомерен или неразумен характер на иска или на част от него, включително прекомерната стойност на спора; б)наличието на множество производства, започнати от ищеца или от свързани страни във връзка със сходни въпроси; в)сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца или неговите представители преди или по време на производството, както и сходно поведение на ищеца по сходни или паралелни дела; г)недобросъвестното използване на процесуални тактики, като например забавяне на производството, търсене на най-юрисдикция чрез злоупотреба или измама или недобросъвестно прекратяване на делата на по-късен етап от производството. Неизчерпателно посочените индикации не са чужди за националната съдебна практика. Например в Разпореждане № 321 от 04.12.2018 г. по ч. гр. д. № 3772 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение е посочено, че многократното сезиране на съда с едни и същи жалба, когато те са процесуално недопустими не води до упражняване на предоставените от законодателя процесуални права в съответствие със закона, чиято цел е споровете да намират своето разрешение. В практиката си ВКС нееднократно/ например в определения № 761 от 30.11.12г. по ч.т.д.№ 497/12г. на І т.о.на ВКС и № 376 от 10.05.10г.по ч.т.д.№ 350/10г.на І т.о.на ВКС/ е посочвал , че последователно създаваната верига от частни жалби, съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК. Законодателят не е въвел ограничение на броя частни жалби, които могат да бъдат 2 подадени срещу акт на съда за връщане на недопустима жалба. Липсата на подобно ограничение обаче не означава, че това може да се прави до безкрай. Нормите се създават при презумпцията, че адресатите им са добросъвестни. Общият разум на закона изключва осигуряване на възможност на страната да подава неограничен във времето брой нередовни или недопустими жалби. Когато превратно се упражняват права, увреденият може да иска и следва да получи преустановяване на увреждащата го злоупотреба. Съгласно приетото в постановено по реда на чл.290 от ГПК Решение № 257 от 14.07.2011г. по гр.д.№ 1149/09г.на ІV г.о. на ВКС – превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защита им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно или обезщетение, или преустановяване на увреждащата злоупотреба, или и двете. Съдът, от друга страна, има задължението да поддържа баланса между страните и да гарантира, че всяка от тях ще получи справедливо изслушване, разглеждане и произнасяне. В този смисъл, съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото, в разумен срок, вкл. да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право.

В процесният случай следва да се посочи, че ищецът е един от т.нар. „масови ищци“, който със завеждането на съдебни искове не преследва разрешаване на гражданскоправен спор. Така например за периода от 01.05.2021г. до 10.07.2024г. ищецът е завел в Софийския районен съд следните дела : Гр.д. 29869/2021 г. 176 с-в; Гр.д. 43357/2021 г. 174 с-в; Гр.д.

47497/2021 г. 159 с-в; Гр.д. 54380/2021 г. 154 с-в; Гр.д. 57014/2021 г. 39 с-в; Гр.д. 57017/2021 г.

125 с-в; Гр.д. 57019/2021 г. 85 с-в; Гр.д. 63684/2021 г. 118 с-в; Гр.д. 65380/2021 г. 88 с-в; Гр.д.

65381/2021 г. 31 с-в; Гр.д. 65954/2021 г. 175 с-в; Гр.д. 66830/2021 г. 143 с-в; Гр.д. 66831//2021 г. 150 с-в; Гр.д. 71463/2021 г. 42 с-в; Гр.д. 71465/2021 г. 166 с-в; Гр.д. 71467/2021 г. 142 с-в;

Гр.д. 71998/2021 г. 166 с-в; Гр.д. 85/2022 г. 30 с-в; Гр.д. 1877/2022 г. 49 с-в; Гр.д. 3194/2022 г.

128 с-в; Гр.д. 3196/2022 г. 85 с-в; Гр.д. 3197/2022 г. 38 с-в; Гр.д. 3200/2022 г. 50 с-в; Гр.д.

3201/2022 г. 88 с-в; Гр.д. 3304/2022 г. 45 с-в; Гр.д. 3306/2022 г. 169 с-в; Гр.д. 3307/2022 г. 90 св; Гр.д. 5047/2022 г. 26 с-в; Гр.д. 5048/2022 г. 169 с-в; Гр.д. 5050/2022 г. 125 с-в; Гр.д.

5052/2022 г. 34 с-в; Гр.д. 9521/2022 г. 127 с-в; Гр.д. 9522/2022 г. 33 с-в; Гр.д. 9523/2022 г. 143 с-в; Гр.д. 9525/2022 г. 42 с-в; Гр.д. 9529/2022 г. 36 с-в; Гр.д. 9559/2022 г. 39 с-в; Гр.д.

9594/2022 г. 28 с-в; Гр.д. 11791/2022 г. 28 с-в; Гр.д. 14565/2022 г. 36 с-в; Гр.д. 14567/2022 г. 50 с-в; Гр.д. 14849/2022 г. 30 с-в; Гр.д. 15335/2022 г. 165 с-в; Гр.д. 15888/2022 г. 118 с-в; Гр.д.

15890/2022 г. 43 с-в; Гр.д. 16369/2022 г. 42 с-в; Гр.д. 16372/2022 г. 151 с-в; Гр.д. 16373/2022 г.

165 с-в; Гр.д. 16376/2022 г. 118 с-в; Гр.д. 16378/2022 г. 29 с-в; Гр.д. 16379/2022 г. 27 с-в; Гр.д.

16382/2022 г. 154 с-в; Гр.д. 16787/2022 г. 46 с-в; Гр.д. 18204/2022 г. 51 с-в; Гр.д. 18205/2022 г.

140 с-в; Гр.д. 18206/2022 г. 32 с-в; Гр.д. 18393/2022 г. 33 с-в; Гр.д. 20058/2022 г. 182 с-в; Гр.д.

20062/2022 г. 173 с-в; Гр.д. 20645/2022 г. 48 с-в; Гр.д. 21715/2022 г. 142 с-в; Гр.д. 21801/2022 г.

29 с-в; Гр.д. 21803/2022 г. 26 с-в; Гр.д. 23111/2022 г. 165 с-в; Гр.д. 23113/2022 г. 38 с-в; Гр.д.

24123/2022 г. 46 с-в; Гр.д. 24126/2022 г. 42 с-в; Гр.д. 24588/2022 г. 175 с-в; Гр.д. 24591/2022 г.

169 с-в; Гр.д. 26191/2022 г. 142 с-в; Гр.д. 26623/2022 г. 50 с-в; Гр.д. 27567/2022 г. 159 с-в; Гр.д.

27570/2022 г. 34 с-в; Гр.д. 28070/2022 г. 174 с-в; Гр.д. 28075/2022 г. 127 с-в; Гр.д. 28077/2022 г.

50 с-в; Гр.д. 28080/2022 г. 32 с-в; Гр.д. 29626/2022 г. 45 с-в; Гр.д. 30858/2022 г. 42 с-в; Гр.д.

31487/2022 г. 120 с-в; Гр.д. 31488/2022 г. 162 с-в; Гр.д. 31489/2022 г. 127 с-в; Гр.д. 34108/2022 г. 143 с-в; Гр.д. 41019/2022 г. 165 с-в; Гр.д. 43316/2022 г. 167 с-в; Гр.д. 43319/2022 г. 175 с-в;

Гр.д. 43322/2022 г. 127 с-в; Гр.д. 44823/2022 г. 26 с-в; Гр.д. 44825/2022 г. 32 с-в; Гр.д.

44826/2022 г. 143 с-в; Гр.д. 44827/2022 г. 118 с-в; Гр.д. 44828/2022 г. 48 с-в; Гр.д. 44829/2022 г.

150 с-в; Гр.д. 44830/2022 г. 150 с-в; Гр.д. 44831/2022 г. 39 с-в; Гр.д. 44832/2022 г. 155 с-в; Гр.д.

44833/2022 г. 29 с-в; Гр.д. 44834/2022 г. 151 с-в; Гр.д. 44835/2022 г. 48 с-в; Гр.д. 44836/2022 г.

41 с-в; Гр.д. 44837/2022 г. 171 с-в; Гр.д. 44838/2022 г. 169 с-в; Гр.д. 44839/2022 г. 43 с-в; Гр.д.

44840/2022 г. 35 с-в; Гр.д. 44841/2022 г. 34 с-в; Гр.д. 44842/2022 г. 142 с-в; Гр.д. 44843/2022 г.