Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1945 от 07.10.2013, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 1671/2012
Вид
Решение № 1945
Подписан
07.10.2013
В сила
05.03.2014
Състав
ТАТЯНА ВАЛЕНТИНОВА ВЪЛЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.84 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.1, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

№

07.10.2013 год, гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и тринадесета година в състав :

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА ВЪЛЧЕВА при секретаря К.Г. като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1671 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото първоначално е образувано по предявени от „БГ МАРКЕТ“ ЕООД в условията на субективно кумулативно съединяване на следните искове: отрицателен установителен иск срещу ответниците - Д.Л.Е., с постоянен адрес ***, Д.Л.Е.,***, П.Л.Е.,***, А.Л.Е.,***, К.Й.Е.,***, Р.Л.Е., с постоянен адрес в с. Ст.О., община Д. ч., М.Л.Е., с постоянен адрес в с. Ст. О., община Д.ч. и Б.Л.Е., с постоянен адрес с. С. О., община Д. Ч., че същите не са собственици общо на 8/144 идеални части, а поотделно - за всеки един от по 1/144 идеална част, от недвижим имот, представляващ: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. В., с административен адрес: гр. В., ул. „Ш." № **, с площ от 888 кв. м., при граници: ПИ с идентификатори ***; ***; ***;

***; ***; ***; ***; *** и *** и намиращата се в поземления имот триетажна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 241 кв. м., както и осъдителен иск срещу ответника - Община В.да заплати на дружеството сумата от 964 370 лева /съобразно допуснато изменение на иска/, претендирана като обезщетение за ползването на същия недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. В., с административен адрес: гр. В., ул. „Ш." № ** , с площ от 888 кв. м., при граници: ПИ с идентификатори ***;

***; ***; ***; ***; ***;

***; *** и *** и намиращата се в поземления имот триетажна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 241 кв. м., за периода от

01.07.2009г. до 01.08.2012г., включително добивите, които ответника е могъл да получи за този период, както и за ползите, от които е лишено дружеството в същия период, ведно с обезщетение за забава в общ размер на 162 620 лева /съобразно допуснато изменение на иска/ до датата на предявяване на настоящата искова молба, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на настоящия иск - 02.08.2012г. - до окончателното плащане на задължението.

С определение № 855/18.03.2013 г. производството по делото е прекратено по предявения отрицателен установителен иск срещу ответниците физически лица, поради липса на правен интерес. Срещу определението са депозирани частни жалби вх.№ 2898 и 2899/31.05.2013 год. като същите са оставени без разглеждане от въззивната инстанция поради липса на правен интерес от предприетото въззивно обжалване, като образуваното въз основа на тях в.ч.грд. № 282/2013 год. на ВАпС е прекратено и влязло в законна сила.

С решение № 1217/07.06.2013 г. производството по делото е прекратено частично по отношение на предявения осъдителен иск срещу Община В. относно претенцията на ищцовото дружество за периода от 01.07.2009 г. до 31.06.2010 г., а именно за сумата от 312 768.60 лева, както и относно претендираната мораторна лихва в размер на 95 317.29 лева. Със същото решение ВОС е осъдил „БГ МАРКЕТ” ЕООД да заплати на Община Варна сумата от 8 487.60 лева, представляваща съответната част от минималния размер на юрисконсултско възнаграждение и е отхвърлил претенцията за разликата над присъдената сума до 23 493.90 лева, на основание чл.78, ал.3 от ГПК. За да прекрати производството по иска на ищцовото дружество срещу Община В. за сумата от 312 768.60 лева, претендирана като обезщетение за ползите, от които е лишено дружеството за периода от 01.07.2009 год. – 31.06.2010 год. осъществявайки фактическа власт върху процесния имот, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на предявяване на иска – 01.08.2012 год. до окончателното й заплащане, както и по претенцията за обезщетение за забава в размер на 95 317.29 лева за посочения период, решаващия състав е приел, че е налице колизия между заявената претенция по общия исков ред и претенцията по специалния ред – чл.1, ал.2 от ЗОДОВ /предмет на висящо адм.дело/ и е прекратил производството в тази част като недопустимо.

С определение № 421/25.07.2013 г. и допълнително определение 447/19.08.2013 г. по ч.гр.д. № 366/2013 по описа на Апелативен съд – В. е отменено решение № 1217/10.06.2013 г. по гр.д. № 1671/2012 год. по описа на ВОС в прекратителната му част по иска за заплащане на обезщетение за ползването на недвижим имот без правно основание за периода от 01.07.2009 год. до 31.06.2010 год. и делото е върнато за произнасяне по същество, както и е допълнил определение № 421/25.07.2013 год. по в.ч.гр.д. № 366/2013 год. на АпС – Варна като е отменил решението на ВОС и в осъдителната част за сумата от 8 487.60 лева, представляваща разноски по прекратената част от иска и е указал след връщане на делото за изпълнение на указанията, дадени с определение № 421/25.07.2013 год. първоинстанционния съд да се произнесе и в частта за разноските в зависимост от изхода на спора в отменената част на решението. В мотивите си АпС – В. е приел, че не е налице колизия между общ и специален закон, тъй като в случая всяка от предявените претенции произтича от различни правопораждащи факти.

Доколкото указанията на

Апелативен съд са задължителни, първоинстанционното производство е висящо по същество на спора по отношение на предявения осъдителен иск, касаещ периода 01.07.2009 год. –

31.06.2010 год. за сумата от 312 768.60 лева, относно обезщетението за забава в размер на 95 317.29 лева за процесния период, вкл. и в частта за разноските.

Претенциите са основани на твърденията на „БГ МАРКЕТ” ЕООД за това, че е лишено от възможността да ползва собствения си недвижим имот поради обстоятелството, че ответникът - Община Варна осъществява фактическа власт върху него без правно основание. Дружеството твърди, че е правоприемник на реституирани собственици, които са се легитимирали като такива с решение № 979/18.12.2007 г. по адм.д. № 464/2007 год. по описа на ВОС, влязло в законна сила на 11.01.2008 г., постановено по реда на ЗВСВНОИ. В исковата молба /л.60 по делото/ се твърди, че след завършване на фактическия състав на реституцията е съставен констативен нотариален акт, с който праводателите на дружеството са се легитимирали като собственици при сключване на сделката – покупко-продажба, въз основа на която дружеството е придобило правата на собственост върху имота на 15.01.2008 г. Твърди се, че въпреки възстановяване на собствеността, Община Варна не е предала владението върху имота и осъществява фактическа власт върху него, за което е била поканена с писмо вх. рег. № РД – 8-94-Б/2/13.07.2009 г. от „БГ МАРКЕТ” ЕООД в качеството му на частен правоприемник на възстановените собственици и последващ собственик на процесния имот. Твърди се, че към момента на предявяване на исковете ответника продължава да държи имота без правно основание като лишава ищцовото дружество от ползите от имота, включително и наема, който иначе би получавал ищеца по силата на сключен договор с трето за спора лице – „Зл.” ЕООД. В хода на съдебното производство ищцовото дружество представя влязъл в законна сила съдебен акт разрешил спор за собственост между страните в настоящото производство.

Претенцията на дружеството е конкретизирана по период както следва – от 01.07.2009 г. до 01.08.2012 г., а по размер - с първоначалната искова молба в размер на 60 000 лева, като претендирана за ползите от които е било лишено дружеството и обезщетение за забава в размер на 500 лева до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 02.08.2012 г. – /видно от молба вх. № 24607/02.08.2012 год. на л.57 – 63 по делото/ до окончателното изплащане на главницата.

С протоколно определение от 21.02.2013 год. год., съдът на основание чл.214 от ГПК е допуснал изменение в петитума на исковата молба по предявени - иск срещу Община Варна относно размера, като същия следва да се счита за предявен за сумата от 964 370 лева главница, а по отношение обезщетението за забава в размер на 162 620 лева. Доколкото съдът с решение № 1217/07.06.2013 год. се е произнесъл по основателността на претенцията за периода от м.юли 2010 до м.юли 2012 г., както и по отношение на сумата от 67 302.71 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от м.юли 2010 год. – м.юли 2012 год. вкл., както и в частта за разноските, и съобразно задължителните указания на АпС – В., то предмет на настоящото производство е претенцията по чл.73 от ЗС за периода от 01.07.2009 г. до 31.06.2010 г. за сумата от размер на 312 768.60 лева, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска, както и по отношение на претендираната мораторна лихва в размер на 95 317.29 лева, както и по отношение на разноските в производството.

В съдебно заседание исковете се поддържат от ищцовото дружество чрез процесуалния му представител. В дадения ход по същество, моли ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми.

Ответната страна в писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК освен направеното възражение за недопустимост /по което АпС – В. е дал указания на ВОС/ заявява, че счита себе си за собственик на имота, независимо от цитираното от ищеца реституционно решение, констативен нотариален акт и сключената разпоредителна сделка. Твърди, че за установяване на своите права е предявила иск по гр.д. № 118 по описа на ВОС за 2010 г.

В условията на евентуалност ответникът е направил второ възражение по основателността на иска, в което е развил доводи, че ищецът е собственик само на ид. части от имота, позовавайки се на решение №

13919 от 19.11.2010 г. по адм.д. № 4216 по описа на

ВАС за 2010 г. – ІV-то гр.отделение. Твърди се, че обект на реституция са само 723/888 ид. части от дворното място и само едноетажната сграда съществувала към датата на отчуждаването със застроена площ от 170 кв.м. Оспорени са твърденията на ищеца, че е собственик на имота, че праводателите му са собственици, че е сключен договор за наем между ищеца и ЕООД „Зл.“ за периода от

01.07.2009 г. до 01.07.2014 г. за месечна наемна цена в размер на 29 388 лева, че е налице идентичност между процесния имот и ПИ № 16 в кв. 6, обект на решение № 464/2007 г. на ВОС.

В открито съдебно заседание ответника чрез процесуален представител оспорва иска изцяло. В даден ход по същество моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, установи от фактическа страна следното:

Видно от решение №

70/13.01.2012 год. по гр.д. № 118 по описа на ВОС за 2010 г., влязло в законна сила на 21.01.2013 г., са отхвърлени предявения от Община В., представлявана от Кмета - К. Й., отрицателен установителен иск за собственост с искане - да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответното дружество „БГ МАРКЕТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. В., ул.„В.” №

* , вх.*, ет.*, ап.**, не е собственик на недвижим имот с административен адрес – гр. В., ул. „Ш.” №** , представляващо дворно място, цялото с площ от 888 кв.м., съставляващо ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна, идентичен с имот пл. № 16 в кв. 6 по плана на 8 – ми подрайон на гр. Варна по КП от 2003 г., при граници ПИ с идентификатори ***, …226, 227,

228, 232, 233, 235, 239, ведно с построената в него триетажна масивна сграда с идентификатор *** по КК на гр.В., със застроена площ на първи етаж – 341 кв. м., на втори етаж 235 кв. м., на трети етаж /тавански/ 253 кв.м. и сутерен с площ от 341 кв. м., с правно основание чл. 124 от ГПК, както и предявения в условията на евентуалност от

Община Варна, представлявана от Кмета - К. Йорданов отрицателен установителен иск за собственост с искане да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответното дружество „БГ МАРКЕТ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр. В., ул. „В.” №*

, вх.*, ет.*, ап.**, не е собственик на 165 /сто шестдесет и пет/ кв.м. ид. части от дворно място, цялото с площ от 888 кв.м., съставляващо ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна , идентичен с имот пл. № 16 в кв. 6 по плана на 8 – ми подрайон на гр. В. по КП от