Решение № 186 от 08.10.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Бургас, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Събина Н. Христова Диамандиева

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20242000500272 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивните жалби на П. С. С. от гр. Я. и на Прокуратурата на Република България против решение № 31/22.02.2024 г. по гр.д.472/2023 г. по описа на ОС Ямбол.

Въззивницата-ищец

П.

С. обжалва решението на първоинстанционния съд в частта му, с която е отхвърлен искът на ищцата за осъждане на Прокуратурата на РБългария да й заплати горницата над сумата от 15 000 лв до предявения размер от 80 000 лв обезщетение за причинени й неимуществени вреди от незаконно повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.353д, ал.3, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, за което престъпление П. С. е оправдана с влязла в сила присъда по НОХД № 1363/2019 г. по описа на РС Ямбол, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 20.07.2023 г. до окончателното й изплащане.

Твърди се, че в обжалваната от ищцата отхвърлителна част решението на ОС Ямбол е необосновано, неправилно и постановено в противоречие с материалноправните разпоредби.

1

По-конкретно се твърди, че са неправилни и необосновани изводите на съда, че сумата от 15 000 лв компенсира в пълна степен причинените на ищцата неимуществени вреди. Сочи се, че съдът не е обсъдил в достатъчна степен събраните по делото доказателства и не ги е съпоставил със социалноикономическите условия, стандарта на живот в страната и личността на ищцата.

Твърди се, че съдът е проявил и субективизъм, омаловажавайки доказаната връзка между преживения от ищцата стрес и появата през 2020 г. на заболяване на щитовидната жлеза, както и, че съдът не е съобразил размера на обезщетението с обстоятелството, че заболяването на щитовидната жлеза все още не е напълно овладяно и ще продължава с години.

Твърди се още, че са ирелевантни разсъжденията на първоинстанционния съд, че вследствие на наказателното производство у ищцата не е настъпил рецидив или усложнение на онкологичното й заболяване, тъй като такава претенция не е предявена.

Твърди се, че в случая критерият за справедливост е приложен в рамките на абсолютния минимум, поради което се претендира съдът да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната от ищцата отхвърлителна част и да постанови решение, с което предявеният иск бъде уважен в пълния размер от 80 000 лв. Претендират се съдебно-деловодни разноски за двете инстанции, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

Не са ангажирани нови доказателства.

Въззивникът-ответник Прокуратурата на Република България, обжалва решението на ОС Ямбол в частта му, с която Прокуратурата е осъдена да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 20.07.2023 г. до окончателното и изплащане.

Твърди се, че първоинстанционното решение в осъдителната му част е неправилно, постановено в нарушение на принципите на чл.52 от ЗЗД.

Излагат се твърдения, че присъденото обезщетение е завишено с оглед доказателствата по делото, които сочат за настъпили психични и поведенчески промени в живота на ищцата в резултат от воденото наказателно производство, които обаче не са в особено съществен интензитет. Сочи се, че показанията на свидетелите установяват, че на практика по време на разследването и съдебното производство не се е променило коренно 2 отношението на близките и приятелите към ищцата, нито са се изцяло изолирали от нея, което да е станало заради обвинението и наложените мерки за неотклонение.

Твърди се, че доколкото е било налице отдръпване на хора, с които ищцата е общувала на туристически излети и танцови групи, може да се приеме, че главна причина за евентуално причинени вреди в тази насока не е поведението на ответника, а предхождащите с няколко месеца обвинението масирани проверки на административни органи, отразяването на процеса в медиите, за които обстоятелства Прокуратурата няма вина.

Сочи се още, че приетата психиатрична експертиза установява, че не са налице данни за психически отклонения или заболявания в резултат на действията на ответника; ищцата не е осъществила медицинска консултация и не е провеждала лечение. Твърди се, че не може да се направи извод, че установената стресогенна ситуация с последващо разстройство на адаптацията, са причинени от повдигнатото на ищцата обвинение, като вещото лице не е категорично кой точно фактор е допринесъл затова предхождащите с няколко месеца административни, масирани проверки, обвинението и МНО „подписка“ или публичността на процеса, начина на главна причинна медийното отразяване на фактите от медиите, за което ответника не следва да отговаря.

Сочи се още, че от съдебно-медицинската експертиза е установено, че ищцата страда от онкологично заболяване в ремисия и такова, на щитовидната жлеза, но не са налице доказателства, че същите се дължат на действия или бездействия от ответника, като липсва причинна връзка между тях и обвинението и взетата МНО спрямо ищцата.

Твърди се, че присъденото обезщетение не съответства на принципите на чл.52 от ЗЗД и на установената съдебна практика за подобни случаи.

Претендира се съдът да отмени първоинстанционното решение в обжалваната от ответника осъдителна част и вместо това да се определите обезщетение за неимуществени в размер по-малък от уважения от ЯОС такъв от 15 000 лв като съответно се намалят и дължимите разноски по делото.

Също не се сочат нови доказателства.

Във въззивната жалба на ответника е изразено недоволство от присъдената на ищцата сума за направени разноски по делото, по което първоинстанционният съд се е произнесъл с нарочно определение по чл.248 ГПК, което е влязло в сила.

Против въззивната жалба на ответника е постъпил писмен отговор от ищцата, с който въззивната жалба на Прокуратурата се обжалва като неоснователна и недоказана.

Оспорват се твърденията на въззивника-ответник, че няма вина за претърпените от ищцата неимуществени вреди, за липсата на причинна връзка 3 между тези вреди и незаконното обвинение, както възраженията на ответника за обема и интензитета на претърпените от ищцата вреди. Изложени са подробни съображения. Претендира се потвърждаване на решението на първоинстанционния съд в обжалваната от ответника част.

Прокуратурата на РБългария не е подала в законовия срок отговор на въззивната жалба на ищцата. В съдебно заседание е заявено, че се оспорва въззивната жалба на ищцата, но не са изложени съображения.

При извършената проверка по чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че и двете въззивни жалби са редовни и допустими.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на П. С. С. за осъждане на Прокуратурата на РБългария да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв и обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лв от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което ищцата е оправдана с влязла в сила присъда на наказателния съд, ведно с законната лихва върху двете обезщетения, считано от 20.07.2023 г.

Твърди се, че по образувано ДП №43/2017г. по описа на ОД на МВР Ямбол, пр.пр.вх.№ 3139/2016 г. по описа на ЯРП, на 25.05.2018 г. с постановление на прокурор от ЯРП ищцата е била привлечена в качеството на обвиняем за извършено от нея престъпление по чл.353д, ал.3, вр.ал.2, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК за това, че в периода от 12.01.2017 г. до 20.01.2017 г. в гр. Я., на ул.„Я.“ №**, в имоти УПИ *** и УПИ ***, в кв. *** по плана на гр.

Я., собственост на „Континвест“ ООД гр. София, действайки при условията на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител с В. С. Ц., не по установения ред - без да са въведени в експлоатация от компетентен орган по чл.177, ал. 2 от ЗУТ, без разрешения за ползване, издадени от органите на ДНСК, при условия и по ред, определени в Наредба № 2/31.07.2003 г., в нарушение на чл.178, ал.1 от ЗУТ, е наредила да се пуснат в експлоатация инсталации, чието функциониране е свързано с използването на опасни вещества и смеси - хлор и производни на хлора продукти, създаващи опасност за живота и здравето на другиго - за населението, намиращо се на площ от 0,2 до 400 км. от инсталациите, както и за причиняване на немаловажни вреди по околната среда, намираща се на същата площ. Излага се, че на ищцата е била 4 взета МНО „подписка“, по отношение на нея била осъществена криминалистическа регистрация от органите на полицията със снемане на пръстови отпечатъци и фотографиране. Сочи се, че на 12.07.2018 г. прокурор от ЯРП изготвил и внесъл обвинителен акт, образуван в НОХД № 716/2018 г. по описа на ЯРС. Твърди се, че производството пред първа инстанция е продължило една година, през което време ищцата била в невъзможност на прави дългосрочни планове, предвид наложената й мярка за неотклонение, като с Присъда № 88 от 16.07.2019 г. РС Ямбол е признал ищцата за виновна в извършване на престъплението, за което била обвинена и й наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, отложено при условията н чл.66, ал.1 НК за срок от три години и глоба в размер на 5 000 лв. Твърди се, че с Решение №143 от 05.12.2019 г. по ВНОХД № 263/2019 г. ЯОС отменил първоинстанционната присъда и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, като производството по образуваното НОХД № 1363/2019 г. продължило четири години и приключило с влязла в сила на 20.07.2023 г. Присъда № 260004 от 04.07.2023 г., с която ищцата е призната за невиновна и е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършване на престъпление по чл.353д, ал.З, вр.ал.2, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК.

Твърди се, че от образуване на наказателното производство срещу ищцата, до влизане в сила на оправдателната присъда изминали повече от шест години, през което време тя е била принудена да търпи негативните последици както от взетата мярка за неотклонение, така и от негативните коментари на голяма част от обществеността. Излага, че първоначалното й осъждане отключило у ищцата основателен страх, същата заживяла с чувството, че без вина може да се окаже виновна, престанала да излиза от дома си и да общува с хората, затворила се в себе си и прекарвала ежедневието със своите тревоги и страхове. Сочи се, че делото е било отразявано от представителите на електронни медии в гр. Я. Колеги, близки и познати променили отношението си към нея, започнали да я избягват по улиците, квалифицирайки я като доказан престъпник. Сочи се, че преди привличането й в качеството на обвиняем тя се ползвала с авторитет и уважение сред обществеността, а в резултат на обвинението и на публикациите в медиите, в интернет сайтовете на гр. Я. този авторитет и уважение се сринали, хората я избягвали и тя била принудена да ограничи в максимална степен появата си на обществени места. Твърди се, че 5 емоционалните страдания и страхове отключили у ищцата прогресивно развиващи се депресивни състояния, което наложило тя да започне медикаментозна терапия, като в резултат на преживения психически тормоз и стрес през 2020 г. било установено и заболяване на щитовидната й жлеза хипотиреоидизъм, заради което била на постоянно медикаментозно лечение.

Твърди, че при наличното вече към момента на привличането й в качеството на обвиняем ********** - **********, обвинението допълнително влошило физическото състояние на ищцата.

За повдигнатото й незаконно обвинение, преживените стрес, притеснения и постоянни тревоги в хода на продължилото повече от 6 години наказателно производство, изключително негативното им отражение на психиката й, на физическото й състояние и на начина й на живот, счита, че е справедливо да бъде обезщетена със сумата 80 000 лв., а за понесените имуществени вреди (заплатено възнаграждение на защитника й в наказателното производство) претендира обезщетение в размер на 600 лв.