Решение № 112 от 31.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. София, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова в присъствието на прокурора Б. В. Б. като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261000600166 по описа за 2026 година

Настоящото производство е по чл.327 вр.чл.318 и сл.НПК,като е образувано по въззивен протест вх.№135554/13.11.2025 година на прокурор от Софийска градска прокуратура , допълнен надлежно при условията на чл.323 ал.1,т.1 вр.чл.320 ал.1 НПК и по въззивна жалба вх.№138358/19.11.2025 година,допълнена надлежно,подадена от адв.В. Е. Н. от САК,с посочен съдебен адрес,защитник на подсъдимия

Б.

К.

С.,с установена самоличност,ЕГН**********,против присъда №145/11.11.2025 година, постановена по нохд №5933/2025 година по описа на Софийски градски съд.

С цитираната присъда подсъдимият Б. К. С.,с установена самоличност,роден на ******** година в гр.***,български гражданин, неженен ,с висше образование ,неосъждан, ЕГН**********е признат за виновен в това,че на 12.02.2024 година около 12,30 часа в гр.София,ул.“Железопътна“, пред № 15,при управление на моторно превозно средство- лек автомобил „Опел-Зафира“,рег.№ ********с посока на движение от ул.“Мара Бунева“ към ул.“Христо Станишев“ нарушил правилата за движение по пътищата-чл.40 ал.1 и ал.2 ЗДвП,и по непредпазливост причинил смъртта на Н. Г. Н.,настъпила на 06.03.2024 година,поради което на основание чл.343 ал.1,б.“В“ вр.чл.342 ал.1 НК и чл.55 ал.1,т.1 НК го 1 е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две /години.

С присъдата,на основание чл.343г НК и чл.37 ал.1,т.7 НК съдът е наложил на Б. К. С. наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 2/две/ години.

На основание чл.66,ал.1 НК съдът е отложил изпълнението на наложеното на Б. К. С. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години,считано от влизане в сила на присъдата.

На основание чл.189 ал.3 НПК съдът е осъдил подсъдимия Б. К. С.,с установена самоличност,да заплати направените по делото разноски в размер на 1231,56 лева по сметка на СДВР, сумата от 3000 лева на частния обвинител Я. Н. Я. за направени от него разноски за адвокатско възнаграждение,както и държавна такса в размер на 10,00 лева по сметка на съда за служебно издаване на два броя изпълнителни листа.

В подадения въззивен протест се изразява несъгласие „…срещу така постановената осъдителна присъда относно размера на наложеното наказание“.Изложени са съображения,с които се изразява несъгласие с „размера на наложеното наказание“,като се сочи,че с такава наказателна репресия не могат да се реализират целите на наказание и същата не е съобразена с нормата на чл.35 ал.3 НК и чл.54 НК.

Като се твърди,че „…определеното наказание не е справедливо,не отговаря адекватно на обществената опасност на деянието и дееца и следва да бъде увеличено“,се претендира увеличаване по размер на наказанието „лишаване от свобода“ към средния размер и отмяна приложението на чл.66 ал.1 НК за това по вид наказание.

Сторено е искане наложеното наказание на подсъдимия Б. С. „лишаване от право да управлява МПС“ да бъде увеличено,като се определи в размер на 3 години.

Не се твърдят неизяснени фактически обстоятелства в наказателно-правния спор и не се правят доказателствени искания.

С въззивната жалба,допълнена надлежно от адв.В. Н.,защитник на подсъдимия Б. К. С. се твърди,че атакуваната присъда е „…неправилна , поради неточно приложение на материалния закон,непълна и неправилна правна квалификация ,и неправилна индивидуализация на наказанието“.

Основното възражение на защитата е свързано с неправилно приложение на материалния закон,като се твърди,че необосновано и незаконосъобразно първият съд е приел правна оценка на деянието на подсъдимото лице по чл.343 ал.1 б.“в“ НК,вместо такава по чл.343а, ал.1, б.“б“ НК.Твърди се,че по делото са събрани доказателства,които категорично установяват поведение на подсъдимия С.,насочено към „..оказване на непосредствена,своевременна и ефективна помощ на пострадалата след инцидента…“,а поведението му напълно покрива критериите за това да е сторил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата. Излага фактически твърдения в тази насока,като сочи,че подсъдимият е оказал пълно съдействие на държавните органи,оставайки на местопроизшествието,а първият съд е подходил към решаването на този правен въпрос 2

„…..прекомерно стеснително,формалистично и откъснато от целта на закона тълкуване на понятието „оказване на помощ“….“.Поддържа,че макар подсъдимият да не притежава медицински знание е сторил конкретни фактически действия-останал на място,недопуснал „…случайни граждани да местят тялото на пострадалата..“,оказал съдействие при качване на пострадалата в медицинския автомобил,като така е проявил „..активно,отговорно и човешко поведение…“.

Акцентира се последващо поведение на подсъдимия С. към близки на пострадалата.

Поддържа съгласие с изводите на първия съд за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.

Претендира изменяне на атакуваната присъда с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление с правна квалификация по чл.343а,ал.1,б. „б“ НК и поддържа определяне на наказание при условията на чл.55 НК.Доказателствени искания не са правени.

Пред въззивния съд представител на САП поддържа подадения въззивен протест по изложените в него съображения и с направените искания.Приема,от една страна,че възприетото от първия съд по фактите и дадената правна оценка на деянието са законосъобразни и се основават на събраните и провеР. доказателствени източници.От друга страна намира,че наложените наказания на подсъдимото лице не могат да изпълнят целите на наказание по чл.36 НК,поради което намира основания за изменяне /заявява се искане за отмяна на присъдата/ на атакувания съдебен акт,като се увеличи по размер наказанието „лишаване от свобода“ към средния размер,отмени се приложението на нормата на чл.66 НК и се увеличи по размер наказанието „лишаване от право да се управлява МПС на три години.

Не взема становище относно въззивната жалба на защитата на подсъдимото лице.

Пред въззивния съд адв.Н.,защитник на подсъдимия С. е поддържал стоР.те с въззивната жалба оплаквания и искания.Акцентира на това,че се касае за „инцидент“,при който подсъдимият е управлявал с ниска скорост МПС и е налице „съпричиняване“ от страна на пострадалото лице.В тази насока споделя доводите на първия съд.Намира,че първият съд в недостатъчна степен е отчел поведението на подсъдимия С. при правната му оценка ,твърди да са налице условия за прилагане на привилигирован състав на такова по вид престъпление,а именно по чл.343а НК,доколкото подсъдимия е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата.Претендира изменяне на атакувания съдебен акт в тази насока с доводите,обективирани във въззивната жалба.

Иска се определяне на наказание „лишаване от свобода“ в рамките на привилигирования състав на такова по вид престъпление при прилагане нормата на чл.55НК и чл.66 НК.Касателно наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ се претендира съобразяване с характеристичните данни за подсъдимия и степента на обществена опасност на деянието.

Пред въззивния съд подсъдимият С. поддържа заявеното от защитата си.

3

Моли за справедливо решение,включително по реда на чл.333 ал.2 НПК.

Пред въззивния съд повеР.кът на частния обвинител намира атакуваната присъда за законосъобразна.Приема,че са стоР. обосновани фактически и правни изводи от страна на първия съд на основа на изяснена в пълнота фактическа обстановка.Оспорва обосноваността на въззивния протест и на въззивната жалба.

Претендира разноски,стоР. пред въззивната инстанция.

Частният обвинител Я. поддържа лично заявеното от повеР.ка си.

Съдът,като взе предвид направените оплаквания във въззивния протест и въззивната жалба на защитата на подс.С.,изложението на представителя на държавното обвинение пред настоящия съд,на защитата и подсъдимия С. пред въззивния съд,поддържаните доводи на повеР.ка на частния обвинител и заявеното от самия частен обвинител,като провери изцяло атакувания пред него съдебен акт при условията на чл.313 и чл.314 НПК,приема за установено следното:

Въззивните протест и жалба са процесуално допустими,подадени са по предвидения в Закона ред и срок,а преценени по същество са неоснователни.

Съображенията на съда са следните:

Софийска градска прокуратура е внесла за разглеждане в Софийски градски съд обвинителен акт против Б. К. С.,роден на ******** година в гр. ***,български гражданин, неженен ,с висше образование ,неосъждан, ЕГН ********** за извършено от него престъпление по чл.343 ал.1,б.“в“ вр.чл.342 ал.1,пр.3 НК.Инкриминирани са нарушения,допуснати от страна на подсъдимото лице,на правилата за движение по пътищата-чл.40 ал.1 и ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Софийски градски съд се е произнесъл по посочения по-горе начин.

Въззивният съд намира,че в хода на проведеното съдебно следствие от първия съд по реда и при условията на чл.371,т.1 НПК фактическата обстановка е изяснена в нейната пълнота.След валидно проведено разпоредително съдебно заседание,в което е конституиран като частен обвинител Я. Н. Я.,с установена самоличност и са решени въпросите по чл.248 НПК по искане на защитата и подсъдимия С.,след съответно съгласие на останалите страни в процеса първият съд е постановил съдебен акт/определение/,л.45 от делото,с който е одобрено съгласие да не се разпитват свидетелите Я. Я. и Й. Д./с изключение на св.Р.

И./.Приети са протоколите за разпит на посочените двама свидетели Я. и Д.,съответно в т.1,л.19 и л.21,както и в т.1,л.72 ДП с определение,л.46 от делото.Прието е да не се изслушват експертите по делото,като са прочетени и приети предварителна СМЕ на труп,т.1, л.33-37,СМЕ на труп,т.1,л.л.85-92 и КСМТЕ,т.1,л.л.94-112 ДП.В изпълнение на задълженията си по чл.12 НПК и чл.13 НПК,първият съдът е осигурил възможност на страните да докажат твърденията си в наказателния процес,изграждайки вътрешното си убеждение при спазване изискването на чл.14 НПК въз основа на надлежно събрани и провеР. доказателства и доказателствени средства.Фактическата обстановка по делото е еднозначно и категорично изяснена,ясно и подробно изложена в мотивите на първия съд на 4 основа надлежно провеР. и вярно оценени в хода на съдебното следствие факти и обстоятелства.Възприетите от първия съд факти и изяснената чрез анализ и оценка,включително досежно констатирани противоречия при някои от тях,в съвкупност фактическа обстановка се споделя изцяло от настоящия съдебен състав,като се приема,че не са нарушени правилата на Закона,регламентиращи дейността на съда по събиране,проверка и оценка на доказателствата.Доказателственият обем по делото е попълнен по надлежен процесуален ред с възможните за събиране и проверка доказателствени източници,вкл.по реда на чл.371,т.1 НПК,което гарантира процесуалната им годност и доказателствена удостоверителност.

Не е провеждано въззивно съдебно следствие.

Нови фактически положения въззивният съд не установява.

Безспорно в решението на въззивния съд следва да бъде изложена възприетата от него фактическа обстановка,но ако тази фактическа обстановка е идентична с приетата от първия съд,то „..въззивния съд може да възпроизведе приетото от проверявания съдР№73/20.07.2020 година по н.д.166/2020 год. на ВКС,3-то н.о.Съгласно Р№43/16.12.2021 г. по н.д.№1032/2020 год. на ВКС,1-во н.о. „…в случаите,когато въззивната инстанция споделя напълно аргументацията в мотивите на първоинстанционния съдебен акт,не е задължена да ги преповтори“.Такива доводи са изложени в Р№181/2012 г. по н.д.№486/2012 г. на ВКС,1во н.о. , Р№343/06.12.2012 година по н.д.№960/2012 година,1-во н.о. и в Р№372/01.10.2012 година по н.д. №1158/2012 година на ВКС.

Собствена оценка на фактите е сторена и от въззивния съд,като изричното им подробно преповтаряне не се налага.Както се сочи изрично в цитираното по-горе Р№372/01.10.2012 година по н.д.№ 1158/2012 година на ВКС,когато съдът се е съгласил с доказателствения анализ на първия съд,не се налага въззивният съд отново подробно да обсъжда доказателствата по делото.И това е така,доколкото първият съд е дал ясни отговори на поставените пред него възражения и въпроси.Следва да се подчертае,че същите въпроси се поставят за ново обсъждане и пред въззивния съд.Няма спор,обаче,че въззивният съд дължи винаги собствен анализ и оценка на събраните доказателства,дори когато приема изцяло приетите от първия съд факти.В конкретния случай,доколкото приетите за установени релевантни факти са поставени в основата на изведените решаващи изводи на І-инст.съд за вината на подсъдимия С., правната квалификация на деянието и наказателната отговорност на подсъдимия,и доколкото следва да се даде отговор на поставени възражения,оплаквания и искания от страна на държавното обвинение, и на защитата пред въззивния съд,то те следва да се очертаят отново.