Решение № 1297 от 17.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1297 гр. София, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20221000501643 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 260 257 от 20.01.2022 г., постановено по гр.д. № 5313/2020 г. от Софийски градски съд, ответникът - Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на Н. М. К., ЕГН **********, роден в гр. ***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие от незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК, което наказателно произвоство е прекратено с определение от 25.06.2015, постановено по ч.н.д. № С - 52/2015 г. от Софийски градски съд, ведно със законната лихва, считано от 17.06.2017 г.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 100 000 лева, както и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за периода от 25.06.2015 г. до 16.06.2017 г.

Първоинстанционният съд с посоченото решение, изменено в частта за разноските с определение № 263439 от 19.05.2022 г., постановено по реда на 1 чл. 248 от ГПК е осъдил ответника - Прокуратурата на Република България да заплати:

- на ищеца Н. М. К., ЕГН ********** направените деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 10 лева;

- адвокатско възнваграждание на адв. Т. М. от САК, на основание чл.

38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 352.85 лева;

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца Н. М. К., ЕГН ********** в частта, в която главният иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за разликата над уважения /10 000 лв./ до пълния предявен размер от 100 000 лева с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че присъденото обезщетение е занижено по размер и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди, вследствие на продължилото 5 години, пет месеца и 27 дни наказателно производство, от който период е бил с взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок около 7 месеца.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди, за разликата над сумата от 10 000 лева до пълния размер на предявения иск от 100 000лева, ведно с законната лихва.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски във въззивното производство.

Насрещната страна – Прокуратурата на Р. България, чрез процесуалния представител в съдебното заседание пред въззивния съд моли да се потвърди решението в обжалваната от ищеца част.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Ищецът – Н. М. К., ЕГН ********** е предявил против Прокуратурата 2 на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 30.01.2010 г. е било обарзувано досъдебно производство ЗМ № 104/2009г. по описа на Сектор „БОП“ при ОД на МВР - Пловдив, пр. пр. № 6009/2009 г. по описа на Окръжна прокуратура Пловдив.

С постановление от 30.01.2010 г., а след това с постановление от 11.05.2010 г. е бил привлечен в процесуалното качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 във вр. ал. 1 от НК за това, че в периода от месец 10.2009 г. до 29.01.2010 г. е участвал в гр.

София в организирана престъпна група, създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл. 308, ал. 2 и ал. 3 НК.

Спрямо него с определение № 95/02.02.2010 г., постановено по по ч.н.д.

№ 451/2010 г. от Окръжен съд Пловдив е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

С постановление от 18.06.2010 г. досъдебното производство е изпратено по компетентност на Софийска градска прокуратура и продължило под № 261/2010 г. на ГД „БОП“, пр.пр. № 7233/2010 г. по описа на СГП.

С определение от 19.08.2010 г., постановено по в.н.ч.д. № 328/2010 г. от Апелативен съд София е изменена мярката за неотклонение „задържане под стража“ в по – леката „парична гаранция“, в размер на сумата от 2 000лв., а впоследствие, с постановление от 05.03.2012 г. на прокурор при СГП тази мярка за неотклонение е отменена.

На 19.07.2011 г. наблюдаващият прокурор при Софийска градска прокуратура е внесъл обвинителен акт, по който е било образувано н.о.х.д. № С -522/2011 г. по описа на Софийски градски съд.

3

С разпореждане от 22.08.2011 г. делото е прекратено и върнато на СГП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

Разследването продължило под нов номер ДП № 208/2014 г. по описа на ГДКП - МВР, пр.пр. № 4 - 3173/2010 г. по описа на СГП за същото деяние и със същите обвиняеми лица, като с постановление от 09.09.2014 г. е бил привлечен като обвиняем.

Прокурор при СГП с постановление от 31.03.2015 г. е прекратил наказателното производство по отношение на него, поради недоказаност на обвинението.

С определение от 17.06.2015 г., постановено по ч.н.д. № С - 52/2015 г. от Софийски градски съд е потвърдено постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното преследване.

Определението е влязло в сила на 25.06.2015 г.

Ищецът твърди още, че наказателното производство е продължило пет години, пет месеца и 27 дни, в резултат което е претърпял неимуществени вреди, тъй като е било уронено неговото добро име в обществото и е бил компроментиран пред приятели и партньори.

Ищецът с предявените искове поискал ответика да заплати обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 100 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 25.06.2015 г.

Поискал осъждането на ответника да заплати направените деловодни разноски, както и да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Ответникът – Прокуратурата на Р. България подал отговор на исковата молба /л. 59/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че приложените писмени доказателства не установяват ищецът да е претърпял неимуществени вреди от воденото наказателно преследване.

4

Направил възражение за изтекла погасителна давност за периода от 25.06.2015 г. до 16.06.2017 г.

При условията на евентуалност поискал да определи обезщетение за неимуществените вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото.

От фактическа страна:

Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.

Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото изложението намира, че следва да се посочат основните правнозначими факти.

От събраните по делото доказателства се установява, че с постановление от 30.01.2010 г. на разследващ полицай в сектор „БОП“ при ОД – МВР – Пловдив е привлякъл ищеца в процесуалното качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 321, ал. 2 от НК за това, че в периода от месец 10.2009 г. до 29.01.2010 г. е участвал в гр. София в организирана престъпна група, създадена с цел извършване на престъпления по чл. 308 от НК.

С определение № 95/02.02.2010 г., постановено по по ч.н.д. № 451/2010 г. от Окръжен съд Пловдив по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

С постановление от 18.06.2010 г. досъдебното производство е изпратено по компетентност на Софийска градска прокуратура и продължило под № 261/2010 г. по описа на ГД „БОП“, пр.пр. № 7233/2010 г. по описа на СГП.

С определение от 19.08.2010 г., постановено по в.н.ч.д. № 328/2010 г. от 5

Апелативен съд София е изменена мярката за неотклонение „задържане под стража“ в по – леката „парична гаранция“, в размер на сумата от 2 000 лв., а впоследствие, с постановление от 05.03.2012 г. на прокурор при СГП тази мярка за неотклонение е отменена и по отношение на ищеца друга мярка не е взета.

На 19.07.2011 г. наблюдаващият прокурор при Софийска градска прокуратура е внесъл обвинителен акт, по който е било образувано н.о.х.д. № С - 522/2011 г. по описа на Софийски градски съд.

С разпореждане от 22.08.2011 г. делото е прекратено и върнато на СГП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

Разследването продължило под нов номер ДП № 208/2014 г. по описа на ГДКП - МВР, пр.пр. № 4 - 3173/2010 г. по описа на СГП за същото деяние и със същите обвиняеми лица.

С постановление от 31.03.2015 г. на прокурор при СГП е прекратено наказателното производство по отношение на ищеца, на основание чл. 243, ал.

1, т. 2 от НПК - поради недоказаност на обвинението.

С определение от 17.06.2015 г., постановено по ч.н.д. № С - 52/2015 г. от Софийски градски съд е потвърдено постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното преследване.

Определението е влязло в сила на 25.06.2015 г.