Определение № 488 от 27.07.2022, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 488 гр. Варна, 26.07.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно частно търговско дело № 20223001000338 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба на Д.К. В., ЕГН **********, и В. Д. В., ЕГН **********, срещу Определение № 74 от 05.04.2022г. по т.д.

199/2019 г. по описа на ОС–Добрич, с което е отхвърлено искането им за изменение на Определение 260014/12.01.2022г. по същото дело, с което са осъдени да заплатят 3 108лв. разноски на ответника по делото „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“.

Частните жалбоподатели считат постановеното определение за неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не е обсъдил посочените аргументи в подадената молба по чл.248 ГПК и липса на конкретна преценка за фактическата и правна сложност на делото, която обуславя дължимото адвокатско възнаграждение. Считат, че не се дължи възнаграждение, съответстващо на цялостно проведено производство, тъй като делото срещу ответника е прекратено поради оттегляне на иска в много ранен етап – фаза по размяна на книжа. Справедлив размер за така изготвената защита на ответника смята сумата от 150 лв или 100 лв. Молят съда да отмени обжалваното определение и вместо него постанови друго, с което, ако са налице предпоставки за присъждане на разноски, да намали същите до размер от 100-150лв.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по частната жалба страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност и се иска от съда същата да бъде оставена без уважение.

Изразено е мнение, че присъдените разноски са в справедлив размер, съответстващ на фактическата и правна сложност на делото и осъществената правна защита. Адвокатското възнаграждение е формирано въз основа на минималния размер, определен с Наредба №1/9.07.2014г. за МРАВ за всеки от двата иска, заедно с 20% ДДС в общ размер на 3 108лв. Последният е 1 съобразен със сложността на делото, чийто предмет обуславя запознаването със специализирана правна материя, чуждо материално право, относимата практика на Съда на ЕС, множество правни източници и документи на чужд език. Твърди се, че ответникът не е станал повод за завеждане на делото, а дори е указал на частните жалбоподатели какви действия трябва да предприемат, за да издирят надлежния ответник и да се защитят. Ответникът е поискал възстановяване на платените от него разноски, в това число и за адвокатско възнаграждение в размер на 3 108 лв., платени авансово видно Фактура № 742 от 17.10.2019г. и извлечение от банкова сметка (л. 74-75).

Съдът след преценка на фактите по делото, намери следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

Предявени са в условията на активно субективно съединяване искове с правно основание чл. 432 от КЗ в размер на по 25 500лв. – частични, от 200 000лв., които след двустранна размяна на книжа са оттеглени предвид посочването на надлежен ответник след приключване на наказателното производство срещу водача на МПС, предизвикал процесното ПТП.

Ответникът е осъществил защита и по двата активно субективно съединени иска, предявени срещу него, като до оттеглянето на исковете е изготвил и подал отговор на исковата молба и отговор на допълнителната искова молба.

Въпреки общността и сходството на правопораждащите вземането им юридически факти и съвпадението на правното основание на претенциите, ответникът е осъществил защита по всеки един от тях предвид претърпените от всеки от ищците поотделно болки и страдания от смъртта на тяхното дете.

/ Определение № 29 от 20.01.2020г. по ч.т.д. № 2982/2019г. на ВКС, II т.о./ При частично заявена искова претенция от 25 500лв и направено възражение за прекомерност в молба вх.№ 7632/29.11.19г. – л.92 на гърба, мин.размер на адв.възнаграждение по единия иск е 1 554лв с ДДС или за двата иска – 3 108лв. Тъй като адв.възнаграждение е определено в границите на минималното такова, съдът счита за ненужно да се произнася по възражението за прекомерност и да преценява всички критерии, свързани с неговата основателност.

Липсват основания за присъждане на адв.възнаграждение по 100-150лв за всеки иск, или за двата иска заедно. Чл.6 т.т.2 и 3 от Наредба № 1/04г. за МРАВ в случая е неприложим.

Размерът на адв.възнаграждение следва да бъде изчислен за всеки иск поотделно – чл.2 ал.5 от Наредба № 1/04г. за МРАВ, а не върху сумата от 50 000лв, както предлагат частните жалбоподатели.

По изложените съображения частната жалба се оставя без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д.К. В., ЕГН

2

**********, и В. Д. В., ЕГН **********, срещу Определение № 74 от 05.04.2022г. по т.д. 199/2019 г. по описа на ОС–Добрич, с което е отхвърлено искането им за изменение на Определение 260014/12.01.2022г. по същото дело, с което са осъдени да заплатят 3 108лв. разноски на ответника по делото „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“.

Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3