Решение № 20 от 25.01.2019, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е № . . . . гр. Велинград, 25.01.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЕЛИНГРАДСКИ

РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА И.ОВА

Секретар: Цветана Коцева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 899 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Искове по чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК и чл.109 от ЗС.

Производството е образувано по искова молба на ищците Н.Г.Н. с ЕГН ********** ***; М.Н.Н. с ЕГН ********** ***; И.Н.Н. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник К.Е.К. с ЕГН **********,***, представлявани от процесуален представител адв. Т.Г.З. от ПЗАК, със съдебен адрес ***, кантора №16, против И.Г.К. ***; Б.А.Х. *** и П.Н.М. ***.

Ищецът твърди, че регулационния план на гр. Велинград за недвижим имот пл.№2646 по кадастралния план на гр.Велинград в кв.1631 е одобрен със Заповед № РД 14-03-163/13.10.1983 г. изменение на уличната регулация от 1985 г. и Заповед №2074 от 21.12.2007 г. от МСА. Имотът е с обща площ от 506 кв. м. От имота са образувани урегулирани парцела: УПИ № ХХХ-2646 кв.м. част от имот с пл. № 2646 с площ от 70 кв.м., в кв. 1631 по плана от 1983 год. на гр. Велинград отреден за улица - тупик с осови точки: т.2281 А - 2281 Б. Взема се предвид, че необходимата площ за изграждане на обект на социална инфраструктура - публична собственост от 70 кв. м., площ от имот с пл.№ 2646 и общо площ от 506 кв.м., попада в направена и изменена през 1985 год. улица-тупик с о.т. 2281 А и о.т.

2281 Б.

В исковата молба се сочи още, че с Решение № 415/27.11.2014 г. на Общински съвет - Велинград, се одобрява ПУП - нов план за регулация на гр. Велинград, включващ кадастрален район 505 и 506 по плана на гр. Велинград и по взетото решение се изменят дворищно регулационните линии на имотите, за които не е приложена действащата регулация, попадащи в кадастрални районен 505 и 506. Твърди се и че улично регулационния план не се изменя.

Твърди се още, че е допуснато нарушение от Кмета на Община Велинград, по дадените указания в постановеното решение на Общински съвет- Велинград, а именно, че улично регулационния план не се изменя, което включвало кв. 505 и 506 и улицата тупик с основи т. 2281А и 2281 Б, осигуряваща достъп до ПИ № 2646, за който са отредени парцели: УПИ №ХV- 2646 и № ХХХ-2646 в кв. 163А по плана на гр.

Велинград. Заявява се, че улицата тупик е публична общинска собственост за осигуряване на достъп до ограничен брой урегулирани имоти и няма данни да е взето решение от ОбС - Велинград за промяна на публичната собственост на улицата – тупик. Заявява се и, че Заповед №1109/07.08.2014 год. на Кмета на Община -Велинград е незаконосъобразна. Същата е била преди вземането на решението на Общинския съвет - Велинград от 27.11.2014 г. и нямало данни за постановено решение на Общинския съвет - Велинград, по направено искане от Кмета на Община - Велинград, за промяна от публична в частна държавна собственост, съгласно ЗОС, ППЗОС, ЗДС и ППЗДС. Освен това се твърди, че Заповед № 1109/07.08.2014 г. за изменение на регулацията за улицата - тупик, не е отговаряла на изискванията на посоченото основание за изменение по § 8 , ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ и заповедта не била съобразена с Решение № 415/27.11.2014 г. Сочи се, че реализираната улица с о.т. 2281 А и 2281 Б, осигуряваща достъп на ПИ № 2646 е отредена за УПИ ХV- 2646 и УПИ № ХХХ-2646, кв.163А по плана на гр.Велинград, като ПИ № 2646 е отчуждена част за улица тупик, която е реализирана с достъп до основна улица ***с о.т.2281 А и 2281 Б по плана от 1983 г. съгласно изменението на улицата тупик от 1985 година.

Ищците твърдят, че неправилно улицата - тупик била с нанесен знак за общност „Z“, с който е приобщен само към УПИ № ХХХ-2646 и е изменен номера на поземления имот пл.№ 2646 с нов УПИ № XXX-8785 и в отредения парцел е включена площта на цялата улицата тупик с топографски знак за общност.

Освен това се твърди, че е допуснато нарушение по предходния кадастралния план с пл.

№ 2646, поставения знак за общност „Z“ от част на имот пл. № 2646 отреден за улица -тупик по ЗКИР от 2001г. Наредба № 3 /2005 г. към ЗКИР, за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралния регистър.

Издадената Заповед № 1109/07.08.2014г. за изменение на регулацията улицата-тупик, по § 8 ал.2 т.3 от ПР на ЗУТ била незаконосъобразна, съгласно представени документи за съсобствеността върху ПИ № 2646 за отредените УПИ № №ХV-2646 и УПИ № ХХХ-2646 с достъп до улицата тупик за имота. Сочи се, че за ползването на двата парцела бил осигурен достъп до незастроеното дворното място и също, че след издаване на заповедта собствениците на УПИ ХХХ-8785 затворили вратата за ползване на дворното място на УПИ № XV- 2646 от улицата- тупик и оспорвали правото на преминаване и достъп до дворното място.

Твърди се, че не е съобразена частта от имот пл.№2646 на съсобствениците наследници на общия наследодател Г.Н.Н., а именно нот. акт № 147, т. II, д. № 663 /1966 г. за собственост на В.Г.Х.и А.А.Х. върху ½ идеална част от дворно място състоящо се от 500 кв.м. съставляващо УПИ № XXX- 2646 в кв. 1631 по плана на гр. Велинград и нот. акт №117,т.IV, д.1227/ 1997 год. върху ид.ч от ПИ № 2646 с площ от 230 кв.м. в кв. 1631 по плана на гр.Велинград. По така издадените нотариални актове за имот пл.№ 2646 не била включена площта на улицата обслужваща ПИ № 2646 за достъп до парцелите.

Ищците са предявили и иск по чл.109 от ЗС и представят доказателства по представения Нотариален акт 121/ 2015 год. за покупко-продажба, с който установяват, че са собственици на УПИ № XV-2646, в който имот попада част от постройка от 43 кв.м. на един етаж в кв.163.

Сочи се, че собственици на ½ ид.ч. на парцел УПИ № XXX - 2646, 2629 по плана гр.

Велинград с Нотариален акт № 147 т.II, д.663 /1966 г. са В.Г.Х.и А.А.Х. и общата площ на съсобствения парцел е 500 кв.м. по нотариалния акт. Част от имот пл. № 2646, в който участвал в съсобствения парцел УПИ № XXX- 2629,2646 бил с площ от 186 кв. метра. Със строително разрешение № 107 от 25.08.1992 г. на Главния архитект на Община - Велинград било дадено разрешение да се построи търговски обект / заведение/ с площ от 43.00 кв.м. в кв.163 парцел ХХХ-2629,2646, като в последствие е била построена сграда-търговски обект /заведение/ попадащо частично в УПИ № XV- 2646 в кв.163 „А” по плана на гр.Велинград.

Собствениците на УПИ ХУ-2646, кв.163 с площ от 230 кв.м. установили собствеността си по Нотариален акт № 117, т.IV, д. 1227/1997 год. с който, чрез покупко-продажба, прехвърлили имота на ищците. Ищците твърдят, че част от сградата, която попадала в парцел УПИ № XV- 2646 в кв.163 „А „ им пречила да упражняват правомощията си, правото да владеят, да ползват или да се разпореждат с веща си. Фасадите на едноетажната сграда „търговски обект” били с прозорци, витрини и врата, в частта с която попадала в имота на ищците и достъпът до помещенията на масивната сграда на един етаж бил само от дворното място от собствения на ищците УПИ № XV-2646. Покривната плоча на масивната сграда част била преустроена на тераса с извършени строителни работи. Върху бетонната покривна плоча на масивната едноетажна сграда били извършени строителни работи: положени били терекотни плочи, дървени парапети и обшивки и други съоръжения. Твърдят, че не е тераса и балкон съгласно техническите нормативи. Заявяват, че изграждането й като тераса е в нарушение на строителните правила и норми. Сочат, че същата няма изградени съоръжения, които да хващат надпочвените води, мръсните води от почистването с измИ.е на терасата и всичко се изливало върху двора на ищците, което пораждало състояние опасно и вредно за живеещите в имота.

Твърди се още, че покривната плоча, наречена „тераса”, не отговаряла на изискванията на чл.87, ал.1 и ал. 2 от Наредба № 7/2003 г., а и по техническите норми не представлявала балкон на жилищната сграда, както и не била „тераса”.

Ищците твърдят, че ответниците са затворили вратата на ищците за достъп до дворното място до парцел У ПИ XV- 2446 в кв.163 А, като в случая без правно основание ответниците владеят част от имота с построената в него масивна сграда , както и възпрепятстването на достъп до дворното място от улицата - тупик , като са затворили вратата, която осигурява достъп до незастроеното дворно място.

Въз основа на така очертаната обстановка ищеца Н.Н. е предявил срещу ответниците П.М. и Б.А. искове по чл.108 от ЗС, чл. 54, ал.2 от ЗКРИ и чл.537, ал.2 ГПК, да се постанови решение, с което:

1.Да се приеме за установено, по отношение на ответниците П.М. и Б.А. , че ищеца Н.Г.Н., ЕГН-********** е собственик на 35 тридесет и метра, съставляващ ½ идеална част от дворно място с площ от 70 квадратни метра, представляващо част от ПИ № 2646 с отреждане на улица тупик с ос.т. 2281 А и ос.т. 2281 Б /публична общинска собственост/ в кв.1631 по плана на гр.Велинград, находящо се при граници и съседи: улица „Боров Парк „ с о.т. 2281 и о.т. 2281 А, УПИ № XVI – 2817, УПИ № XV- 2646, кв. 1631 по плана на гр.Велинград.

2. Да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците П.М. и Б.А. ОСИ да предоставят на ищеца Н.Г.Н., ЕГН-********** правото на ползване върху този му собствен имот.

3. Да бъде отменен Нотариален акт № 82, т.1, рег.№ 852, н.д.№ 79/22.04.2016 г. на Нотариус М. РА.а с рег.№ 650 на Нотариална камара и с район на действие РС – Велинград, за собственост върху недвижим имот.

4. Да се приеме за установено по отношение на ответниците П.М. и Б.А.ОСИ, че е допусната грешка на кадастралния план, одобрен със Заповед № 1109/07.08.2014 г. на Кмета на Община - Велинград, за изменение на приложената уличната регулация за улицата-тупик с о.т. 2281 А и о.т. 2281 Б /публична общинска собственост/ в кв.163 1 с площ общо 70 кв. м. от ПИ № 2646 собственост на общия наследодател Г.Н.Н., като неправилно е попълнена и поставен топографски знак „Z“, с което площта на улицата тупик е изцяло приобщена към имот УПИ № XXX- 2629,2645 с нов номер на УПИ № ХХХ-8785 в кв. 1631 по регулационния план на Велинград по Заповед № 1109/07.08.2014 г., като ½ идеална част с площ от 35.00 кв.м. е собственост на ищеца при граници и съседи на приобщената с. о.т. улица тупик към УПИ № XXX- : улица ******* с о.т. 2281 и о.т. 2281 А; УПИ № XVI - 2817 ; УПИ № XV-2646, кв. 163 1 по плана на гр.Велинград.

Ищците М.Н. и И. Н. са предявили против ответниците И.К. и П.М., иска по чл.109 от ЗС- да се осъдят ответниците да премахнат незаконно изградения масивен строеж - заведение от 43.00 кв.м., като част от търговския обект / заведение/, попадаща частично в УПИ № XV-2646 в кв.163 „А” на ищците, както и да освободят достъпа до дворното място, като възстановят предишното състояние на затворената вратата, с което създадено състояние и действия се осуетява или ограничава възможността на ищците М.Н.Н. и И.Н.Н., с Нотариален акт №121 т.П рег.№ 2338 н.д. № 310/09.11.2015 год. на Нотариус Г.Х.рег.№ 156 по рег. на Нотариална Камара с район на действие РС – Велинград, да упражняват и ползват пълноценно своето право на собственост, и достъпа върху дворното място от 230 кв. м. застроено и незастроено с отредения УПИ № XV -2646 в кв. 163а по плана на гр.Велинград. Претендират и разноските по делото.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И.Г.К., чрез пълномощника адвокат Д.К.. Излага съображения в няколко насоки, които са следните: На първо място счита, че молбата е нередовна. Твърди, че ищецът И. Н.Н. се представлява от пълномощник К.Е.К., с посочени ЕГН и адрес, но липсвали данни на коя от предвидените в чл.32 от ГПК хипотези отговарял пълномощника. Сочи, че не било представено пълномощно, съобразно изискванията на чл. 128, т.1 от ГПК. Заявява, че преупълномощаването на адвокат не освобождавало пълномощника да се легитимира като такъв на основание чл.33 от ГПК и съответно да удостовери в какво качество същия е упълномощен. Посочва се също, че исковата молба била нередовна поради обстоятелството, че не можело да се приеме да е налице хипотезата на чл. 210, ал.1 от ГПК. Предявените с исковата молба шест иска били между различни страни - първия и втория и третия и четвъртия иск /така както били формулирани от пълномощника/ били предявени от Н.Г.Н. срещу Б.А.Х. и П.Н.М., а петия и шестия иск /така както били формулирани от пълномощника/ били предявени от М.Н.Н. и И. Н.Н. срещу И.Г.К. и П.Н.М.. Такова съединяване на искове закона не допускал. Счита, че предявяването на исковете с една молба от различни ищци срещу различни ответници е недопустимо и същата следва да се върне, тъй като не е било възможно да се приложи хипотезата на чл.210, ал.2 от ГПК за разделяне на исковете.