Решение № 148 от 25.02.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Добрич, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Генов при участието на секретаря Снежина Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Любомир Генов Гражданско дело № 20223230102254 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на О. К. М. с ЕГН ********** от гр. Русе, ул.“***“ №***, вх.***, ет.***, ап.*** срещу Окръжен съд – Силистра като главен ответник и срещу Висшия съдебен съвет – София като евентуален ответник по чл.218 ал.2 от Закона за съдебната власт във връзка с чл.242 и сл. от Кодекса на труда във връзка с чл.128 от Кодекса на труда и чл.86 от Закона за задълженията и договорите за заплащането на следните суми: 1) 8626.89 лева (осем хиляди шестстотин двадесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща разликата между дължимото възнаграждение по чл.218 ал.2 от Закона за съдебната власт за периода от 01.07.2019 г. до 30.06.2021 г., през който ищецът е заемал длъжността „младши съдия“ в Окръжен съд – Силистра, и действително заплатените му през същия период суми, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба (09.05.2022 г.) до окончателното плащане. 2) 1426.27 лева (хиляда четиристотин двадесет и шест лева и двадесет и седем стотинки), представляваща сбор от обезщетенията за забава върху посочените в т.1 суми от датата на изискуемостта (от второ число на всеки следващ 1 месец) до 09.05.2022 г. Ищецът в първоначалната и поправените искови молби сочи, че през периода от 01.07.2019 г. до 30.06.2021 г. е работил на длъжността „младши съдия“ в Окръжен съд – Силистра; следвало е да получава на основание на чл.218 ал.2 от Закона за съдебната власт основно месечно възнаграждение в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт; вместо това е получавал по – ниско възнаграждение въз основа на незаконосъобразните решения на Пленума на ВСС, който в началото на всяка от посочените календарни години е определял основни заплати на младшите магистрати под посочения в закона минимум; с тези решения е утвърждавана Таблица №1 на ВСС за определянето на максималните основни месечни заплати на съдиите, прокурорите и следователите за съответните години, която на ред 7 е съдържала конкретно определен размер на основната заплата за длъжностите „младши съдия, младши прокурор и младши следовател“; на Пленума на ВСС е делегирано правомощието да определя възнагражденията на останалите длъжности в органите на съдебната власт в съответствие с чл.218 ал.3 от Закона за съдебната власт, но не и тези на изброените в ал.1 председатели на ВКС и ВАС, главен прокурор и директор на Националната следствена служба, както и на визираните в ал.2 младши магистрати; в Таблица №1 на ред 9 съвсем правилно относно възнагражденията на председателите на ВКС и ВАС, главния прокурор и директора на Националната следствена служба е записано „Съгласно ЗСВ“, а относно младшите магистрати на ред 7 е записана конкретна сума вместо законосъобразното „Съгласно ЗСВ“; с изкуственото задържане на заплатите на младшите магистрати се задържат и заплатите на районните магистрати, чиито възнаграждения също са под определения в закона минимум; след като НСИ събира и систематизира данните за средномесечната заплата в бюджетната сфера всеки календарен месец, то заплатите на младшите магистрати трябва да се актуализират на ежемесечна база; в табличен вид представя съответните изчисления за точните размери на получената разлика между дължимото и реално заплатеното трудово възнаграждение, включително допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит; лихвите са изчислени от всяко второ число на следващия месец до датата на подаването на исковата молба; през месец ноември 2019 година е бил в отпуск по болест няколко дни и изчисленията са 2 извършени при съобразяване на пропорционално отработените дни – пропорцията е 13/21 с оглед на отработените 13 работни дни и ползван отпуск по болест 8 работни дни; добавено е и допълнителното трудово възнаграждение за постигнати резултати в края на 2020 година, което е било в размер на една и половина основна заплата; ако основната заплата беше повисока, то размерът на допълнителното трудово възнаграждение за постигнати резултати щеше да бъде по-голям и затова към неначисленото и неизплатено трудово възнаграждение е добавена получаващата се разлика; настоява за осъществяването на косвен съдебен контрол относно административните актове на ВСС по приемането на по-ниски от посочените в закона размери на основни трудови възнаграждения; материалната легитимация на ответника следва от чл.128 т.1 и т.2 във връзка с §1 т.1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда във връзка с чл.229 от Закона за съдебната власт; в Решение №60319/21.12.2021 г. по гр. дело №998/2021 г. по описа на I V г.о. на ВКС изрично е посочено, че правният статут на ВСС, който произтича пряко от върховния закон, изначално изключва възможността ВСС да е „по-горестоящ“ спрямо който и да е от другите органи на съдебната власт, а за иска по чл.225 от Закона за съдебната власт чл.61 ал.2 от Кодекса на труда не се отнася; съгласно чл.229 от Закона за съдебната власт спорът по този иск е трудов и е в родовата компетентност на районен съд като първа инстанция; искът за неначислено и неизплатено възнаграждение на магистрат също е трудов, като надлежният ответник е работодателят по смисъла на §1 т.1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, а именно Окръжен съд – Силистра; настоява за уважаването на предявените искове.

В законоустановения едномесечен срок е получен отговор от ответника Окръжен съд - Силистра, в който се сочи, че предявените искове са допустими, но неоснователни; не е спорно, че между страните през процесния период е съществувало специфично правоотношение по полагане на труд, както и че ищецът като младши магистрат е престирал своя труд в Окръжен съд – Силистра; определянето на възнагражденията на магистратите се извършва от Пленума на ВСС в съответствие със Закона за съдебната власт, като относно възнагражденията на председателите на върховните съдилища, главния прокурор и директора на Националната следствена служба е налице изричната законова разпоредба на чл.218 ал.1 от Закона за съдебната власт, 3 според която основното им трудово възнаграждение е в размер на 90 на сто от възнаграждението на председателя на Конституционния съд; в чл.218 ал.2 от Закона за съдебната власт е посочено, че основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт; по своя характер магистратското възнаграждение е трудово с равнопоставени страни, в какъвто смисъл е Определение №32/15.04.2019 г. по гр. дело №12/2019 г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС; споровете относно определеното трудово възнаграждение имат трудовоправен характер и се разрешават по общия исков ред в съответствие с чл.229 от Закона за съдебната власт, който за неуредените въпроси препраща към Кодекса на труда; на 01.07.2019 г. ищецът е встъпил в длъжност, без да има възражения по размера на възнаграждението с и , а такова несъгласие изразява едва с подаването на настоящата искова молба; за Окръжен съд – Силистра не е имало друга възможност освен да изплаща утвърдените суми в Таблица №1 на ВСС за определянето на максималните основни месечни работни заплати на съдиите, прокурорите и следователите; функция на Висшия съдебен съвет е управлението на бюджета на съдебната власт, като евентуалното изплащане на по-големи суми от отделен административен ръководител би довело до нарушаване на финансовата дисциплина; в закона липсва ясно посочване коя точно база следва да се използва при определянето на средномесечната заплата в бюджетния сектор - ежегодна, тримесечна, ежемесечна или друга; след като до края на месец август всяка година съдилищата са задължени да докладват пред ВСС предвижданията си за бюджета за следващата година, а ВСС от своя страна да направи проектобюджет, който да внесе в Министерството на финансите, то няма как актуализацията на заплатите да бъде в пряка обвързаност с актуалната промяна на заплатите в бюджетния сектор; недопустимо е да се иска изчисляване на заплатите на младшите магистрати ежемесечно, което означава всеки месец да се взема различна заплата, защото получаваната от НСИ информация е на тримесечна база и се публикува в 40дневен срок от края на отчетния период съгласно Закона за статистиката и изготвената методология; не е налице последната предпоставка за уважаването на иска, а именно посоченото в акта за встъпване възнаграждение да не е изплащано правилно – всичко друго е извън 4 възможностите и компетенциите на съответния съд, който следва да преценява изплащането на трудовите възнаграждения; при липсата на своевременно оспорване от страна на ищеца единствената му възможност е търсенето на вреди в резултат на бездействието на ВСС; настоява за отхвърлянето на предявените искове срещу Окръжен съд – Силистра като неоснователни и недоказани.

В законоустановения едномесечен срок е получен отговор от ответника ВСС, според който предявените срещу него искове са недопустими, неоснователни и недоказани; липсва пасивна процесуална легитимация на ВСС, тъй като същият е специфичен колективен орган на съдебната власт и не е работодател на магистратите; след влизането в сила на решението на ВСС за назначаване административният ръководител на съответния орган на съдебната власт издава акт за заемане на длъжността, в който се посочва конкретното трудово възнаграждение, което се изплаща от органа на съдебната власт, където магистратът правораздава; от Закона за съдебната власт става ясно, че Окръжен съд – Силистра, а не ВСС е страна по материалното правоотношение на ищеца; затова исковете спрямо втория ответник са недопустими и Окръжен съд – Силистра като работодател на ищеца е единствената надлежна страна в настоящия процес; настоява за прекратяването на производството спрямо ВСС и присъждането на юрисконсултско възнаграждение; по същество заявява, че оспорва предявените искове по основание и размер, тъй като ВСС не е страна по субективното материално правоотношение; константната съдебна практика възприема становището, че предвидените в Закона за съдебната власт възнаграждения и обезщетения могат да бъдат търсени единствено от органа на съдебната власт, в който претендиращият работи или е работил; правно несъстоятелно е становището на ищеца, че възнагражденията на младшите магистрати трябва да се актуализират ежемесечно или в друг нерегламентиран от закона период, тъй като се касае до изразходването на публични финанси; процедурата по подготовка и планиране на бюджета започва една календарна година по-рано и за актуализирането на заплатите на магистратите се вземат предвид статистически данни от НСИ към предходен момент; законодателят е регламентирал размера на най-ниската магистратска длъжност, но не е въвел задължение на какъв период да се актуализира; затова единственият законосъобразен и логичен момент е това да се извърши с 5 приемането на бюджета на съдебната власт за съответната година; не може да се приложи поисканото от ищеца преизчисляване на възнагражденията по аналогия с други държавни органи; през 2019 г., 2020 г. и 2021 г. таблиците за определянето на максималните основни месечни заплати на магистратите са актуализирани с актове на Пленума на ВСС съответно от 24.01.2019 г., 30.01.2020 г. и 04.02.2021 г., което е обхванало актуализация и на заплатите на младшите магистрати; неоснователно е твърдението на О. К. М., че актовете на ВСС за определянето на възнагражденията са нищожни; действително в чл.218 ал.2 от Закона за съдебната власт не е предвидена компетентност за периодичността на определянето на размера на възнагражденията на младшите магистрати, но законът е предвидил общата материална компетентност на ВСС; актуализирането на таблицата за определянето на максималните месечни заплати на магистратите се извършва при съобразяването на административния орган с принципа за съразмерност и принципа на равенство по отношение на всички магистрати; има тримесечия, в които размерът на средномесечната заплата на заетите лица в бюджетната сфера намалява, което автоматично би довело до намаляване на възнагражденията на магистратите, каквато не е законодателната воля; предвид липсата на изрична уредба относно честотата и периодичността на изчисляването на възнагражденията за най-ниската магистратска длъжност исковата претенция е неоснователна и необоснована; в съответствие с чл.2 ал.2 от АПК актовете на Пленума на ВСС за определяне на магистратските възнаграждения не представляват годни за обжалване административни актове, тъй като са вътрешноорганизационни актове; данните на НСИ за съответните тримесечия се изготвят приблизително около месец и половина след края на съответния период; ако се докаже, че търсената искова претенция се дължи по основание и размер, то същата е неоснователна по отношение на ВСС, тъй като сумата трябва да се заплати от органа, в който ищецът е правораздавал; прави възражение за начина на изчисляване на главницата и лихвата за забава, както и за момента, от който би следвало да се дължат, а също и за момента на тяхната изискуемост; настоява за отхвърлянето на исковете и присъждането на юрисконсултско възнаграждение; искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС е недопустимо и неоснователно, тъй като формулираните от ищеца въпроси касаят единствено българското законодателство.