Решение № 793 от 22.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 793 гр. София, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20231001000623 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 613а от ТЗ.

С решение № 260237/19.06.2023 г., постановено по т.д. № 2185/2018 г., Софийски градски съд, ТО, VI-5 състав, е прекратил на основание чл. 735, ал. 1 т. 2 ТЗ производството по несъстоятелност на "Б ЕНД ЕМ КОМЕРС“ ЕООД /н/, прекратил е на основание чл. 736 ТЗ правомощията на синдика на дружеството и е постановил на основание чл. 735, ал. 2 ТЗ заличаване на търговеца от ТРРЮЛНЦ.

Недоволен от постановеното решение е останал кредитора Национална агенция за приходите, която в законоустановения срок е депозирала въззивна жалба срещу него с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост и искане за отмяната му и връщане на съда по несъстоятелността за продължаването на производството по несъстоятелност на "Б ЕНД ЕМ КОМЕРС“ ЕООД /н/. Въззивникът се основава на съображения за липса на формиран от синдика на дружеството категоричен извод за пълно и трайно изчерпване на масата на несъстоятелността на дружеството-длъжник; за удовлетворяване на предплатените от тях разноски преди останалите кредитори с вземания за разноски, предвид разпоредбата на чл. 632а ТЗ; за липса на предпоставките за провеждане на заключително събрание на кредиторите и за липса на реално провеждане на същото.

Синдикът на "Б ЕНД ЕМ КОМЕРС“ ЕООД /н/ е оспорил в отговора си въззивната жалба като недопустима и неоснователна и е поискал тя да бъде оставена без уважение.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 735, ал. 4 ТЗ от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване на решението и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Съдът по несъстоятелността е прекратил производството по несъстоятелност на посоченото основание, след като е обсъдил в мотивите си заключителния доклад на синдика и данните по делото. Посочено е, че в производството не са извършени разпределения, тъй като не било установено длъжниково имущество, подлежащо на осребряване, поради което 1 и кредиторите не били удовлетворени. Осребрените събрани средства по чл. 717ж ТЗ в размер на 7080 лева били разходвани като разноски в производството по несъстоятелност.

Средствата от продажбата на недвижимия имот били изчерпани, не са останали непродадени вещи от масата на несъстоятелността, не са налице вземания, чието събиране е пропуснато или станало невъзможно в хода на производството, няма данни за учредени обезпечения от трети лица за обезпечаване на задължения на дружеството, изпълнението срещу които да не е приключило. Въз основа на констатациите съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 735, ал. 1 т. 2 ТЗ за прекратяването на дружеството в несъстоятелност.

На заключителното събрание на кредиторите от 01.06.2023 г., които били редовно уведомени с покана, обявена в ТР на 17.05.2023 г., но не се явили, е разгледана постъпилата от настоящия жалбоподател молба от 16.05.2023 г., в която са изложени съображения, идентични с тези в настоящата въззивна жалба, относно липсата на предпоставките за прекратяване на производството при провеждането на заключителното заседание на кредиторите, поради изчерпване масата на несъстоятелност, тъй като от имот собственост на длъжника е получена цена, която е достатъчна за покриване на вземането на НАП, представляващо привнесени разноски в производството, за които считат, че се удовлетворяват с привилегия съгласно нормата на чл. 632а ТЗ.

Разпоредбата на чл. 632а ТЗ създава една особена привилегия за кредитора предоставил авансово разноски за нуждите на откритото и протичащо производство по несъстоятелност, уреждайки, че тези разходи подлежат на възстановяване, когато масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно. Употребеното от законодателя изразно средство "възстановяване", а не изплащане, както е в чл. 722 ТЗ, следва да се тълкува, че това предоставяне на суми по естеството си има временен характер, а при отпадане на нуждата от това за самоиздържащото се производство по несъстоятелност, и при набиране на достатъчно парични средства в масата, тези суми трябва да бъдат върнати обратно на кредитора, без да е необходимо заявяването им по реда на предявяване на вземания в несъстоятелността и съставянето на сметка за разпределение. Трайно формираната съдебна практика по въпроса относно естеството и начина на удовлетворяването на вземането на кредитор спрямо масата за предплатени разноски, приема, че платилото ги лице има право да ги получи в момента, в който масата има достатъчно средства за покриването им, като задължение на съда по несъстоятелността е да извърши проверка във всеки конкретен случай. Целта е намалилият имуществото си кредитор, предплащайки разноски в общ интерес, да бъде гарантиран за връщането им, с преимущество спрямо всички останали кредитори на несъстоятелността, дори и привилегированите, без нужда за неговото удовлетворяване да се обременява чрез изготвяне на сметка за разпределение пропорционално, а винаги първи и изцяло, при наличието на достатъчно постъпления в масата.

Привнесените от кредитора НАП средства за разноски в производството в размер на 5000 лева на 20.07.2021 г. са преведени в особената сметка на синдика по негова молба от 04.04.2022 г. след възобновяване на производството по разпореждане на съда от 08.04.2022 г.

С молба от 03.05.2022 г. синдикът е поискал разрешение от съда да се разпореди със сумата от 720 лева за текущото си възнаграждение за м. април. С определение от 04.05.2023 г. съдът е разрешил тази операция.

В отчета от 02.06.2022 г. синдикът уведомява съда, че на проведен на 19.05.2022 г. търг е обявен купувач на недвижим имот, който е платил изцяло цената. Тази цена не е упомената в отчета. От приложения протокол се установява, че цената от продажбата е 7080 лева.

С нарочна молба от същият ден 02.06.2022 г. синдикът е поискал разрешение от съда да се разпореди със сумата от 720 лева за текущото си възнаграждение за м. май, както и за възстановяване на задатъците на участниците в търга. С определение от 06.06.2023 г. съдът е разрешил тези операции. В тази молба няма информация за постъпилата сума от продажбата в размер на 7080 лева.

2

Би следвало след изплащане на двете възнаграждения на синдика за месеците април и май 2022 г. от привнесените от кредитора НАП 5000 да са останали налични по особената сметка 3560 лева, и ако към тях се добавят получените от продажбата 7080 лева, то разполагаемата сума следва да е към 10640 лева. Постановлението за възлагане на продадения на търга имот е издадено от съда на 16.06.2022 г. с изрично отбелязване, че цената от 7080 лева е платена.

С молба от 05.07.2022 г. синдикът е поискал разрешение от съда да се разпореди със сумата от 720 лева за текущото си възнаграждение за м. юни. С определение от 06.07.2023 г. съдът е разрешил тази операция. Периодично съдът е разрешавал по молба на синдика разпореждане със сумата от 720 лева за текущото му възнаграждение, като последното е от 08.06.2023 г. Обжалваното решение на съда за прекратяване на производството и заличаване на търговеца е от19.06.2023 г.

Изложеното налага извод, че през месец юни 2022 г. по особената сметка на синдика е била налична сума в размер поне на 5000 лева, при увеличена след продажбата маса в размер до повече от 10 000 лева. Този факт не е отчетен и привнесената сума от 5000 лева не е възстановена на кредитора, независимо, че е било налице предвиденото в нормата на чл.632а от ТЗ. Задържането на тази сума и разходването и в производството би могло да послужи като основание на ощетения кредитор за ангажиране отговорността на синдика съгл. предвиденото в нормата на чл.633, ал.4 ТЗ.

Това обстоятелство, обаче не може да промени заключението, че маса на несъстоятелността е изчерпана. Видно от данните по делото, налично имущество не съществува. От информацията, съдържаща се в документите по делото, не може да бъде направен извод, че е останало непродадено и налично имущество на длъжника, което би могло да бъде осребрено, за да се продължило производството с цел по-пълно удовлетворяване на кредиторите с неудовлетворени вземания, най-малкото, за да се възстанови привнесената сума на ощетения кредитор НАП. Също така и в самата въззивна жалба липсват направени в този смисъл твърдения.

Изчерпаната масата на несъстоятелността, по арг. от чл.733 ТЗ е предпоставката за провеждане на заключителното събрание на кредиторите, поради което и възражението против провеждането му, при представен окончателен доклад от синдика с тази констатация е неоснователно.

Не обуславя различен от направения от съда по несъстоятелността краен извод и фактът, че жалбоподателя не е присъствал на заключителното събрание на кредиторите.

Този факт е ирелевантен, доколкото съдът не е обвързан от присъствието на кредиторите на събранието, след като са редовно уведомени за това, тъй като за постановяването на решението той преценява обективното наличие на законоустановените предпоставки за прекратяване на производството.

Разписаните в закона предпоставки за постановяването на решение за прекратяване на производството по реда на чл. 735, ал. 1 т. 2 ТЗ са: надлежно сезиране на съда от синдика с изготвени и представени от него отчет за дейността и окончателен доклад за извършените разпределения на суми, събрани при осребряването и за останалите неплатени вземания; проведено заключително събрание на кредиторите на несъстоятелността и изчерпана маса на несъстоятелността. При наличието им съдът би могъл да откаже да прекрати производството единствено ако установи хипотезата на чл.

735, ал. 2 ТЗ, която в случая не е налице.

По тези съображения постановеното от Софийски градски съд решение по чл.

735, ал. 1 т. 2 ТЗ, следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, САС

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260237/19.06.2023 г., постановено по т.д. № 2185/2018 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-5 състав.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му при наличие на основания за допустимост на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4