Решение № 18 от 09.01.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Варна, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20223100900822 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на В. П. П. с ЕГН ********** с адрес ****, чрез пълномощник адв. М. Я. АК **, с която срещу „ДЕА ТРЕЙД“ ООД ЕИК 201053901 със седалище и адрес на управление гр.Варна, Западна промишлена зона, ул. ***, представлявано от управителите В. П. и А.А. е предявен конститутивен иск с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на дружеството от 12.12.2022г., като приети в противоречие с повелителни норми на закона и учредителния договор.

Ищецът твърди, че е узнал за провеждане на ОСС от 12.12.2022г. при случайно извършена справка в Търговския регистър при АВп.

Ищецът счита, че решенията на общото събрание на съдружниците в търговското дружество са незаконосъбразни на следните основания :

На първо място, сочи, че процедурата по свикване на ОСС е опорочена, което от своя страна рефлектира върху действителността на взетите от съдружниците решения. Сочи, че не е уведомяван, съответно не е получавал покана за провеждането му в указания с разпоредбата на чл.139, ал.1 от ТЗ срок, доколкото в дружествения договор на „Деа Трейд“ ООД връчването по 1 електронен път не е предвидено като способ за размяна на кореспонденция, вкл. за връчване на покана за свикване на ОСС.

Твърди, че не са настъпили и фактите, предвидени в хипотезата на чл.138, ал.2 от ТЗ, тъй като в качеството си на управител не е бил сезиран от другия съдружник с искане за свикване на събрание в двуседмичен срок от получаване на писменото искане.

Сочи, че липсват данни, съотв.доказателства за връчване на искане към дата 17.11.2022г. Поради неспазване на процедурата по чл. 138, ал.2 от ТЗ, счита решенията на проведеното ОСС за незаконосъобразно взети.

По т.1 от протокола счита, че не е спазена процедурата по чл. 126, ал.3 от ТЗ за изключването му като съдружник. Липсват доказателства за редовно свикано и проведено ОСС, на което да е констатирано неправомерно поведение с ясно и точно посочване на нарушенията и определяне на подходящ срок за коригиране на поведението. Твърди се, че в поканата за свикване на ОСС, приложена към заявление А4 с вх. № 20221212160210 е налице предварително формирана воля за изключване на съдружника.

Оспорват се изложените в нея твърдения за отправени предупреждения посредством връчване на пет броя покани в периода от 05.09.2022г. във връзка с нарушения, посочени в поканата за свикване на ОСС на 12.12.2022г.

Оспорва, че електронния адрес, на който са връчвани предупрежденията, се използва единствено от ищеца, като липсват доказателства същите да се получени от него. Твърди, че ако и да са получени, то не му е предоставен срок да коригира поведението си.

По т.2 от протокола счита, че дялове на изключен съдружник не могат да бъдат поети от оставащите съдружници без да се извърши намаляване, съответно увеличаване на капитала, съответстващо на тези дялове. Твърди, че ако това не бъде извършено, то за съдружниците, поели дяловете, не възниква задължение за заплащането им, като последица от това дружеството може да бъде декапитализирано, тъй като зад вписания капитал не стои достатъчно имущество, с което да се обезпечат кредиторите на дружеството, съгласно изискванията на закона. А това е необходимо, доколкото при прекратяване на членственото правоотношение в полза на изключения съдружник възниква вземане към дружеството за стойността на ликвидационния му дял по реда на чл. 125, ал.3 от ТЗ.

2

Ищецът настоява за отмяна на решенията, взети на ОСС на ответното дружество, поради опорочаване на процедурата по свикването му; по т.1 от протокола, поради непровеждане на процедурата по чл. 126, ал.3 от ТЗ и липса на материалноправни предпоставки за изключването му; по т. 2, поради незаконосъобразно разпределението на дяловете на изключения съдружник, както и да му бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока за отговор на исковата молба, ответното дружество оспорва иска като неоснователен.

Въвежда подробни твърдения за извършени от ищеца фактически действия, обосноваващи наличието на материалноправни основания за изключването на ищеца като съдружник, и с които през периода от началото на 2020г. е ограничен достъпът на другия съдружник и управител до електронния сайт на дружеството; блокиран достъпът на трети лица до интернет страницата на дружеството; свалени контактите от профила на дружеството в Гугъл; предявяват се собственически претенции към съдържанието на интернет страницата; изпращат се съобщения до клиенти на дружеството, с които се разстройва търговската му дейност и предизвиква негативен ефект в отношенията с трети лица; насочват клиенти, съотв. доставчици към друга фирма, от която ищецът има личен интерес.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца относно нередовното му уведомяване, като твърди, че на ел.адреси, на които е изпратена поканата за свикване на ОСС са използвани активно от ищеца в комуникацията му с ответната страна, като конкретно използването може да се извършва само от ищеца, като лице с права върху профила по отношение на поща *******.

Твърди се, че доколкото дружествения договор не предвижда особен ред или форма за покана, то няма пречка връчването й да се извърши по всички подходящи начини.

Сочи се, че поканата е изпратена до ищеца и в качеството му на управител с възможност да я приподпише, а в условие на евентуалност при липса на активност, то свикването да се счита свикано в хипотезата на чл.

138, ал.2, изр.2 от ТЗ.

Счита се, че е налице редовно връчване на поканата, която представлява ел.изявление, като се позовава на разпоредбите на чл. 3, т.35 от Регламент ЕС № 910/2014г. и чл.4 от ЗЕДЕУУ, при наличие на адресат по смисъла на чл. 5 3 от същия закон. Намира, че на осн.чл.8, ал.1 от ЗЕДЕУУ и доколкото в кореспонденцията между страните не е уговаряно нещо специално, то на осн. чл.8, ал.1 от ЗЕДЕУУ потвърждаване на получаването на ел.изявление не е необходимо. Относно времето на изпращане и получаване се позовава на чл.9 и чл.10 от ЗЕДЕУУ.

Ответникът, като се позовава на съдебна практика, счита, че липсва необходимост от решение на ОС за отправяне на предупреждение за изключване на съдружник, като същото може да отправи от друг съдружник или управителя.

Според ответника ТЗ не задължава ООД да процедира по реда на чл.

149 вр.с чл.203 от ТЗ при изключване на съдружник; нормата на чл.149, ал.3, т.2 от ТЗ е диспозитивна, а в конкретика ГФО за 2021г. сочи положителна величина за собствения капитал, при което липсва необходимост от провеждане на процедурата по чл.149 вр.чл.203 от ТЗ порази липса от вероятност за декапитализация.

Настоява се отхвърляне на предявения конститутивен иск като неоснователен и недоказан и присъждане на сторените по делото съдебноделоводни разноски.

С допълнителна искова молба ищецът оспорва изцяло възраженията на ответника.

С допълнителен отговор, ответното дружество поддържа вече изложеното в отговора.

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите и съображенията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

При спазване на преклузивния срок, всеки член на дружеството може да предяви иск по чл.74 от ТЗ срещу едно или всички решения на ОС. Искането за отмяна би могло да се основава на процесуална незаконосъобразност на решението (решенията), състояща се в опорочена процедура по свикване или вземане на решението. Това искане би могло и/или да се основава и на твърдения за материална незаконосъобразност – противоречие на решението с материалноправна норма на устава или ТЗ.

Ищецът по иска следва да притежава качеството съдружник, което е 4 условие за надлежна процесуално активна легитимация и обуславя допустимостта на иска.

Съдът следва да прецени и специфичните условия за допустимост на иска. Искът е допустим в рамките на преклузивния срок, предвиден в чл.74, ал.2 от ТЗ – 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или е бил редовно поканен, а в останалите случаи – 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание.

От граматическото е логическото тълкуване на чл.74, ал.2 от ТЗ се налага извода, че за да започне да тече срокът за ищеца, законът изисква редовна покана или присъствие на ОС на дружеството. Под присъствие законът разбира такова, с което съдружникът е узнал за приетите решения в цялост.

Когато съдружникът е напуснал ОС преди приключването му и не е подписал протокола за проведено ОС, срокът тече от узнаване на решенията на ОС.

Ищецът е съдружник и представляващ ответното дружество към датата на вземане на атакуваните решения от 12.12.2022г., което се установява при извършена служебна справка по електронната партида на дружеството, водена в АВп ТР.

Доколкото ищецът оспорва, че е бил поканен на ОСС, съответно твърди, че не е присъствал лично или чрез пълномощник, то е налице втората хипотеза на чл.74, ал.2 от ТЗ, при която срокът за предявяване на иска е 14дневен от узнаването, но не по-късно от три месеца от деня на общото събрание, в конкретния случай – 22.12.2022г. Исковата молба е постъпила в съда на 23.12.2022г., поради което е спазен преклузивния срок по ал.2 на чл.74 от ТЗ.

Ответното дружество „ДЕА ТРЕЙД“ ООД ЕИК 201053901 е вписано в ТР при АВп с вписване № 20100217130526. Дружеството е с предмет на дейност индустриално снабдяване, производство и търговия с промишлени стоки, външна търговия, търговия с хранителни, селскостопански и други стоки, търговия със стоки на едро и дребно и др. Представлява се заедно от управителите В. П. П. и А. В.ов А.. Капиталът на дружеството е разпределен по равно като всеки от съдружниците притежава 50 дяла от него.

Между страните по делото не е спорно, че на 12.12.2022г. е проведено общо събрание на съдружниците на „Деа Трейд“ ООД, за което е съставен 5 протокол от 12.12.2022г.

В производството по иска с правно основание чл.74 от ТЗ предмет на изследване е спазени ли са изискванията на закона и устава, свързани с процедурата по провеждане на събранието и валидността на взетите решения.

В производството по иска по чл.74 ТЗ доказателствената тежест е за ответника, който черпи права и следва да докаже юридическите факти, от които следва законосъобразността на взетите решения, като проверката, която се извършва се ограничава само до посочените от ищеца основания за отмяна на решенията.

По делото е представена разпечатана електронна кореспонденция между „Деа трейд“ ООД чрез А.А., адв. Ч. като пълномощник на дружеството, упълномощен от А.А., и В. П..

Така с покана от 05.09.2022г. от „Деа трейд“ ООД чрез адв.Ч. до В. П., изпратена на ел.пощи ******* и ********, се настоява за предоставяне в седемдневен срок за съвместно ползване на интернет страници на дружеството чрез предаване на паролите за същите, както и достъпа до всички платформи, бази данни и средства за комуникации, доколкото се твърди в поканата, че считано от 2020г. П. еднолично е извършил промени в интернет страницата на дружеството като еднолично упражнява права на администратор; цялата служебна кореспонденция чрез ел.поща ****** преминава през ел. поща *******, които се контролират еднолично от П. като ел.поща за верификация била посочена негова лична поща ******* и личен телафонен номер. Сочи се, че и счетоводната система на дружеството и базата данни за клиентите била свързана с ел.поща ********, поради което дружеството нямало достъп и контрол върху системата за фактуриране. В ТР била обявена ел.поща ******, която също била лична собственост на П..

Представена е покана от 13.09.2022г. от Деа трейд ООД чрез адв.Ч. до В. П., изпратена на ел.пощи ******* и ******* с констатация за преустановяване работа на интернет страницата на дружеството *******.

Представен е констативен протокол от 14.09.2022г., съставен от Нотариус № 484, с който се удостоверява съдържанието на страницата на фирма Деа трейд ООД.