Присъда № 25 от 10.06.2025, Окръжен съд - Плевен

Мотиви към Присъда № 25/10.06.2025 г. по ВНОХД № 58/2025 г. по описа на Окръжен съд – Плевен.

Въззивното производство е образувано по повод въззивната жалба от адв. Р. И. от АК – Плевен, като повереник на частния обвинител Л. Д. Д., както и по протест на прокурор от РП – Плевен против Присъда №152/11.12.2024 г., постановена по НОХД №1397/24 по описа на Районен съд – Плевен.

В срока по чл. 320, ал. 4 от НПК са постъпили допълнителни писмени изложения за аргументиране на доводите, посочени в жалбата на повереника на частния обвинител, и в протеста от прокурора.

Във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционният съдебен акт е незаконосъобразен, необоснован и немотивиран. Твърди се, че обвиненията спрямо подсъдимия Й. са доказани от обективна и субективна страна, както и че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка е доказана от събраните по делото доказателства. В допълнителното писмено изложение към жалбата, повереникът на частния обвинител изразява недоволство от постановената присъда. Отбелязва, че е налице нарушение на материалния закон, тъй като районният съд незаконосъобразно и неправилно е оправдал подсъдимия по повдигнатите му две обвинения. Акцентира върху това, че основният съд, кредитирайки показания на свидетелите Г. Г. и П. И., е пренебрегнал обстоятелството, че същите на са очевидци на случилото се, а са пристигнали по-късно. По-нататък повереникът приема за неправилен и незаконосъобразен отказът на районния съд да кредитира показанията на пострадалата, като акцентира, че същата е разпитана няколкократно и изключително подробно. Посочва, че е даден превес на ирелевантни за случая факти, като например това, че пострадалата не е съобщила за заканите за убийство при обаждането до 112, както и че не съобщила на полицейските служители, посетили дома й, а също и на лекарите във Военна болница, за домашното насилие, заканите и причинената телесна повреда. По-нататък повереникът отбелязва, че незаконосъобразно не са кредитирани изцяло показанията на частния обвинител Й.ска и свидетелите П. и П. Й., които разкриват механизма на причинената средна телесна повреда и изречените закани. Повереникът акцентира, че е налице съществено процесуално нарушение, тъй като липсват мотиви относно престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК. Направил е искане за отмяна на постановената присъда и 1 постановяването на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен.

В протеста прокурорът твърди, че постановената оправдателна присъда е неправилна и незаконосъобразна. Сочи, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, обвинението е доказано по несъмнен начин. В допълнителното изложение прокурорът сочи, че РС избирателно и необосновано е кредитирал част от доказателствата, които подкрепят защитната теза, като същевременно е отхвърлил множество доказателства, сочещи за виновността на подсъдимия. Сочи, че като фактическа обстановка съдът безкритично е приел и кредитирал изцяло обясненията на подсъдимия Й. и показанията на свидетелите Г. М. Г. и П. К. И., които не са преки очевидци на инцидента. По-нататък прокурорът изразява несъгласие с възприетото от съда наличие на противоречие в показанията на пострадалата Л. Й.ска. Районният съд на първо място е посочил, че ги кредитира изцяло, освен в частта за причиненото насилие и отправени закани за убийство.

Прокурорът навежда доводи за допуснато процесуално нарушение при извършването на очна ставка между подсъдимия и частния обвинител, проведена не по правилата на НПК. На следващо място прокурорът сочи, че многократните и продължителни разпити на пострадалата, възпроизвеждащи едни и същи по своето естество факти, са в разрез с европейските стандарти за провеждане на разпит на жени, жертви на насилие. Поставя акцент върху необходимостта пострадалите от такъв род деяния лица да бъдат разпитвани еднократно и в щадяща среда, без противопоставянето им с подсъдимия.

Прокурорът също така изразява несъгласие с решението на съда да се позове на данни, придобити в хода на предварителната проверка, като отбелязва, че трябва да бъдат ползвани доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на съдебното следствие. Неразбираем за прокурора е останал изводът на съда за недоказаност от обективна страна на датата на извършване на деянията.

На следващо място, прокурорът изразява несъгласие с кредитирането и автоматичното възпроизвеждане от страна на районния съд на СМЕ, назначени и приети от друг състав на съда при предходно разглеждане на делото относно обвинението по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. Сочи още, че е налице превратно тълкуване на заключенията на СМЕ от страна на съда, тъй като от една страна е кредитирал същите в цялост относно причинените травматични увреждания, а от друга е приел съвсем 2 различен механизъм на причиняване на същите. Отбелязва още, че тези изводи на съда не почиват на събраните по делото доказателства. Прокурорът застъпва становище, че заключенията на СМЕ водят до извод, че показанията на пострадалата Й.ска следва да бъдат кредитирани изцяло. Изтъква също и наличието на причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и причинения вредоносен резултат. Посочва, че показанията на пострадалата са логични и последователни. Същите са подкрепени и от показанията на свидетелите Й. П. и П. Й..

На следващо място, прокурорът намира за неправилен извода на съда, че липсва част от обективната страна на престъплението по чл. 144, ал 3 от НК, позовавайки се единствено на разпита на вещото лице психиатър. Отбелязва, че наличието или липсата на обективните признаци на престъплението е юридически въпрос и не може вещото лице да дава мнения по такива.

Прокурорът застъпва тезата, че са установени както характерът на причинената телесна повреда, така и механизмът на получаването й и причинно-следствената връзка между действията на подсъдимия и вредоносния резултат, а също така и отправените закани с убийство и обстоятелството, че същите могат да възбудят основателен страх за тяхното осъществяване. В заключение прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивния жалбоподател и частен обвинител Й.ска се представлява от повереника си адв. Р. И., която поддържа оплакванията в жалбата и моли за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в двете престъпления и съответно наказан за всяко от тях.

Прокурорът от ОП Плевен Д. М. поддържа аргументите от въззивния проест и неговото допълнение, с които иска отмяна на протестираната присъда. Акцентира върху тезата за превратно тълкуване на доказателствата от първоинстанционния съд, което е довело до неправилни крайни изводи. В подкрепа на това се позовава и на новите доказателства, събрани пред въззивната инстанция. Моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по двете повдигнати му обвинения.

Защитникът адв. М. Б. оспорва въззивната жалба и протеста на 3 прокурора, и пледира за потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна. Намира изложените мотиви за подробни и подкрепени от доказателствения материал по делото. Акцентира върху психологопсихиатричните експертизи, които дават яснота за личността на пострадалата и на подсъдимия, които първоинстанционният съд правилно интерпретирал заедно с показанията на полицейските служители, пред които пострадалата не е заявила да е била блъскана и падала. Напротив, самата заявила, че е трудно подвижна поради заболявания и не се е наложила да й се оказва медицинска помощ. Позовава се на последната съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че счупването на прешлен L4 представлява остеопоротична прогресионна фрактура, която може да бъде получена без травматично въздействие – при рязко движение, напъване, ставане, повдигнане, дори при обикновено падане с малка енергия и или кихане. Вещите заявили, че пострадалата страда от тежка форма на остеопороза и тази фрактура е остепоротична и може да е получена и преди инкриминираната дата.

Защитникът обръща внимание на изобилната медицинска документация, сочеща на тежки заболявания, от които Й.ска се е лекувала още от 2015-та година и е постъпила в болница не заради процесната травма, а защото е имала направление за хоспитализаия още преди инцидента. Относно обвинението за извършена закана се позовава на заключението на психиатъра д-р Н. Л. и това, че при разпита й тя категорично е заявила, че не поддържа заключението си, изложено в т. 3. Оспорва изводите, направени от съдилищата по гражданските дела между страните, като се позовава отново на по-късно установената чрез справки в НЗОК здравна информация за пострадалата. В обобщение и като набляга, че обжалваната присъда е втора по ред оправдателна, иска същата да бъде потвърдена.

Въззивникът и подсъдим Х. Й. дава кратки обяснения пред въззивната инстанция, поддържа казаното от защитника му, а в последната си дума моли да бъде потвърдена оправдателната присъда, защото няма вина и заявява, че „Не се е случил този инцидент, беше капан“.

Плевенският окръжен съд като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата и протеста, становищата на страните, събраните по делото 4 доказателства и като провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, прие следното:

Настоящото производство е второ поред пред въззивна съдебна инстанция.

С Присъда № 61/30.04.2024 г. г. по НОХД № 2414/2021 г. по описа на Районен съд – Плевен подсъдимият Х. Й. Й. е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, във вр. с чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, както и в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

По въззивна жалба на частния обвинител и протест на прокурора е постановено Решение № 181/23.07.2024 г. по ВНОХД № 439/2024 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което първоинстанционната присъда е отменена изцяло и делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения при формиране на мотивите и липса на установена фактическа обстановка. Въззивният съд е подложил на задълбочена критика липсатана доказателствен анализ и яснота какво е налагало назначаването на няколко съдебно-медицински експертизи, чиито крайни изводи не били впоследствие въобще обсъдени задълбочено и комплексно.

При повторното разглеждане на делото от Районен съд – Плевен с обжалваната Присъда № 152/11.12.2024 г. по НОХД 1397/2024 г. по описа на същия съд, първоинстанционният съд е признал подсъдимия Х. Й. Й. за невинен за това, че на 21.04.2021 г. в гр. Плевен, в условията на домашно насилие, причинил средна телесна повреда на Л. Й.ска, изразяваща се в травма на гръбначния стълб, довела до трайно затрудняване движение на снагата за срок около 10-12 месеца и го е оправдал по обвинението с това да е извършил престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, във вр. с чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК; признат е за невинен и за това, че на същата дата и място, в условията на домашно насилие, се е заканил с убийство на Л. Й.ска с думите: „Ще те ликвидирам! Ще направя така, че да умреш!“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му и го е оправдал по обвинението с това да е извършил престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

В мотивите на обжалваната присъда първоинстанционният съд е приела, 5 че пострадалата Л. Й.ска и подсъдимият Х. Й. са съпрузи от 44 години и живеели в семейното им жилище в гр. Плевен. Имали две деца – свидетелите П. Й. и Й. П.. От началото на брака им имали скандали, обиди и неразбирателство помежду си, като през 2010 г. пострадалата подала молба за развод, но впоследствие оттеглила същата. Поради конфликтните отношения двамата ползвали отделни стаи в семейното жилище – тя предимно кухнята, а той – холът. В апартамента живеел и синът им П. Й., който се завърнал в жилището им след развода си и ползвал като лична стая спалнята в апартамента.

Съдът е приел, че на инкриминираната дата 21.04.2021 г. около обяд подсъдимият и пострадалата били в дома си и помежду им възникнал пореден скандал по повод предприето от подсъдимия разместване на декодери, с които били снабдени двата телевизора в стаята на всеки от тях. Пострадалата настоявала да види какво ще направи подсъдимият с устройствата и стояла да го наблюдава в неговото помещение – холът. Той от своя страна искал тя да излезе. Затова тръгнал към кухнята, където тя го последвала, след което затворил вратата и я затиснал с крак, като по този начин попречил на пострадалата да се върне в хола.