Решение № 2995 от 07.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2995 гр. София, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20221100511775 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника В. И. Н. срещу решение от 28.07.2022 г. по гр.д. №13792/2022 г. на Софийския районен съд, 173 състав, в частта, в която е признато за установено на основание чл.124 ал.1 вр. чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД, чл.150 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София” ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот – апартамент в гр. София, жк. „*******, аб. №189626, при отчитане на обстоятелството, че със заповед №177/07.10.2020 г., издадена по ч.гр.д.

№44209/2020 г. на СРС, влязла в сила на 08.12.2020 г. по отношение на Р. Р.Н., последният отговаря солидарно за заплащане на процесните и установени като дължими по настоящето дело суми, както следва: 1937,22 лв. за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода мес.07.2017 г. - мес.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /14.09.2020/ г., до окончателното им изплащане; 309,42 лв. за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. – 03.09.2020 г.; 34,47 лв. за главница за дялово разпределение за периода мес.08.2017 г. – мес.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /14.09.2020/ г., до окончателното им изплащане; 5,01 лв. за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2017 г. – 03.09.2020 г., като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното и исковото производство.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно – постановено при погрешно тълкуване на събраните по делото доказателства и при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи, че ответникът е бил нередовно призован за проведеното о.с.з., както и че първоинстанционният съд неправилно е приел наличието на облигационно правоотношение на ищеца с ответника, тъй като последният не живее в процесния топлоснабден имот. Поддържа, че в обжалваното решение не е разграничен размерът на 1 присъдените суми – каква част от тях са дължими солидарно и каква част – разделно. Твърди също, че по делото не е установено публикуването на процесните фактури, поради което и ответникът не е изпаднал в забава. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата, в о.с.з. – оспорва същата.

Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените установителни искове за отхвърлени за разликата над посочените по-горе размери, поради което е влязло в законна сила в тази му част.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но частично неправилно поради следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са положителни установителни искове за наличието на вземания на ищеца спрямо ответника в условията на солидарна отговорност с Р. Р.Н. за доставена топлинна енергия за периода мес.05.2016 г. - мес.04.2019 г., за цена на услугата „дялово разпределение“ за периода мес.08.2017 г. - мес.04.2019 г., за имот, находящ се в гр. София, жк. *******, ап.111, и съответните мораторни лихви върху главниците за периода 15.09.2017 г. - 03.09.2020 г. и периода 11.10.2017 г. - 03.09.2020 г.

Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявените искове, като твърди, че няма качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като не живее в процесния топлоснабден имот, а същият е предоставен за ползване по силата на влязло в сила решение за прекратяване на брака на бившия и съпруг Р. Р.Н.. Оспорва количеството начислена топлинна енергия и изпадането в забава. Релевира и възражение за изтекла погасителна давност.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е доставял топлинна енергия на ответника. В негова тежест е да докаже и че за процесния период ответникът е ползвал топлинна енергия в съответното количество, равняващо се на претендираната сума.

В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.

Неоснователни са твърденията на въззивника за допуснати от първоинстанционния съд процесулани нарушения, изразяващи се проведено о.с.з. при нередовното му призоваване на същото. Видно от съдържащата се в първоинстанционното дело призовка за страна, ответникът е призован за насроченото за 12.07.2022 г. о.с.з. чрез процесуалния и 2 представител адв. Гогов, надлежно упълномощен да я представлява пред СРС по заповедното производство до приключването му пред първата съдебна инстанция, видно от съдържащото се по ч.гр.д. №10405/2021 г. по описа на СГС пълномощно. Исковото производство е продължение на заповедното такова – чл.422 ал.1 ГПК, поради което и учредената в полза на адв. Гогов представителна власт е такава до приключване на първоинстанционното исково производство.

Настоящият съдебен състав намира за установен факта, че за процесния период мес.05.2016 г. – мес.04.2019 г. страните са били във валидна облигационна връзка, по силата на която ищецът е доставял на ответника топлинна енергия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект апартамент №111, находящ се в гр. София, жк. *******, с абонатен №189626.

Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е оспорил обстоятелството, че е собственик на процесния недвижим имот през процесния период, а и това обстоятелства се установява от представените нот. акт за продажба на недвижим имот №113, т.ІІ, н.д. №300/01.04.1999 г. на нот. В.Ч. и нот. акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №14, т.ІІІ, н.д. №353/15.08.2007 г. на нот. С. Д.. От представеното по делото решение №561319/13.12.2018 г., постановено по гр.д. №22865/2018 г., влязло в сила на 13.12.2018 г., се установява, че е прекратен гражданският брак, сключен на 20.12.1987 г. между Р. Р.Н. и В. И. Н.. Разпоредбите на ЗЕ императивно установяват кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване. По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016 г., като съгласно чл.62 ал.1 от тях, клиент, който напуска семейното жилище по силата на официален документ, издаден от компетентен орган, е длъжен да уведоми писмено „Топлофикация София“ ЕАД в 30-дневен срок, като подаде заявление за промяна на партидата. Така дружеството признава възможността на лицата, които със съдебно решение са принудени да напуснат имота, да не се считат за потребители, тъй като не потребяват топлинна енергия. По делото обаче ответникът не е представил доказателства, а и няма наведени твърдения в тази насока, да е подала до ищцовото дружество такова заявление за промяна на партидата, като е ирелевантно дали ответникът е ползвала фактически процесния недвижим имот през сочения период.

Ето защо, следва да се приеме, че през процесния период ответникът е имал 3 качеството на протребител на топлинна енергия, както е правилно е приел и първоинстанционният съд, като за периода мес.05.2016 г. – 12.12.2018 г. ответникът и съпругът и Р. Р.Н. отговарят солидарно за задълженията за заплащане на потребената топлинна енергия /чл.32 СК/, а за периода 13.12.2018 г. - мес.04.2019 г. – при условията на разделност от по 1/2 част от задълженията.

За установяване количеството на доставената в процесния недвижим имот през процесния период топлинна енергия, съответстващо на претендираната цена, в първоинстанционното производство е допуснато изслушването на СТЕ, заключението на която настоящият съдебен състав кредитира напълно. Освен това, обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл.162 ГПК. В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер, за който се установява от СТЕ, че отговаря на метрологичните изисквания.

Съобразно чл.139 ал.1 ЗЕ, разпределението на отчетената от общия топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода нормативна уредба.

От заключението на СТЕ се установява, че в конкретния случай дяловото разпределение е извършено от „Т.С.“ ЕООД правилно и съобразно нормативните изисквания. От заключението на СТЕ се установява също, че за процесния период размерът на сумите за потребената ТЕ, при съобразяване със сумите от изравняване, е 2824,05 лв.

В настоящия случай услугата „дялово разпределение“ безспорно е извършена /по делото са събрани доказателства, че за топлоснабдения имот са съставени изравнителни сметки на база извършените от третото лице-помагач отчети на уредите, както и че дяловото разпределение през процесния период е извършено в съответствие с изискванията на Наредба №16-334 от 2006 г./, като съгласно заключението на ССчЕ, което съдът кредитира напълно като обосновано, компетентно изготвено и неоспорено от страните, размерът на това вземане възлиза на 34,47 лв. за процесния период.