Решение № 2598 от 05.12.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2598 гр. Бургас, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ В. КИСИМОВА при участието на секретаря СТАНКА Д. Д.А като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело № 20242120101415 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: *, представлявано от *, чрез процесуален представител юрк. М.

Т., срещу Община Созопол, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявана от Т.Я. – кмет, с която се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 566,60 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и на сумата в размер от 138,95 лева – мораторна лихва, за периода от 14.01.2022 г. до датата на депозиране на исковата молба.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на полица №0312210460002791 от 01.02.2021 г., ищцовото дружество е застраховало със застраховка пълно каско на МПС лек автомобил марка „*“, с рег. № *, собственост на З. Й. Й., със застрахователно покритие от 05.02.2021 г. до 04.02.2022 г., съгласно „Общи условия” към нея.

Твърди се, че на 24.08.2021 г., по време на движение, по пътя между гр.

Созопол и къмпинг „Градина“, З. Й. Й. – водач на застрахования лек автомобил, е преминала през необозначено и необезопасено препятствие на пътното платно - издадена шахта над нивото на пътната настилка. Вследствие на реализираното пътнотранспортно произшествие, са настъпили щети по 1 застрахования автомобил. Образувана е ликвидационна преписка по щета № 210927132. Предявената главница представлява сбора от дължимото застрахователно обезщетение, определено в размер на 551,60 лв. и изплатено на Й., на 01.09.2021 г., както и на 15 лв. – реализирани от ищеца ликвидационни разноски. Сочи се, че с плащането на собственика на лекия автомобил, ищецът е встъпил в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне, които следва да се заплатят от ответника, поради обстоятелството, че ПТП е осъществено в пряка връзка с неизпълнението на Община Созопол – ответник по настоящото производство, на задължението си да поддържа общинския път в изправно състояние.

Изложени са твърдения, че с регресна покана изх. №

310012935/23.12.2023 г., връчена на ответника на 29.12.2021 г., ответникът е поканен да заплати претендираната сума на ищцовото дружество, което не е сторено, поради което същата се претендира в настоящото производство.

Моли за уважаване на исковете. Претендира сторените разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 Кодекс на застраховането и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като същите са допустими.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез процесуален представител адв. Ю. Б., е подал писмен отговор на исковата молба, с който изцяло оспорва предявените искове по основание и размер.

Сочи, че не носи отговорност за вредите от настъпилото ПТП, тъй като не Община Созопол, а „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, следва да поддържа и ремонтира шахтата, като част от каналната подземна мрежа на гр.

Созопол, по силата на чл. 2.1. (а) и чл. 2.2 от сключения с ответника Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги от 25.02.2016 г., което се потвърждава и от представеното Удостоверение изх.

№ 08-00-1280 (1) от 23.11.2018 г. на Областен управител на Област Бургас.

Сочи, че задължението следва и от разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и аналогичния чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата).

Оспорва твърденията, че е настъпило застрахователно събитие, тъй като то не се доказва от представените писмени доказателствени средства, както и че липса нарочен официален документ за неговата констатация. Отделно от това от представените доказателства не се доказва наличието на връзка между вредите и причиняването им на твърдяната дата 13.01.2021 г. и на посоченото от ищеца място, което е допълнително обстоятелство за липсата на отговорност на ответника.

2

Навеждат се твърдения за несъобразяване на скоростта с пътната обстановка и условия на движение на водача на лекия автомобил, поради което се сочи, че водачът на управлявания лек автомобил има изключителна вина за настъпилото ПТП, а в условията на евентуалност за съпричиняването му.

Възразява, че на ответника му е редовно връчена поканата за заплащане на сумата, като евентуално при уважаване на иска за главницата, оспорва иска за лихвата за забава, тъй като ответникът не е поставен в такава. Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски. Оспорва представените от ищеца писмени доказателства.

В съдебно заседание ищовото дружество не изпраща представител.

Депозира молба, в която изразява становище, преди откритото съдебно заседание.

В съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Б., който оспорва предявения иск и претендира отхвърлянето му.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена и приета като писмено доказателство полица №0312210460002791/01.02.2021г. - Комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“, сключена между ищеца и И. Р.В., с период на застрахователно покритие – 05.02.2021г. – 04.02.2022г. На 21.05.2021г. е изготвен Добавък №1 към горепосочената застрахователна полица, с който е отразена промяна в собствеността на застрахования автомобил, по силата, на която като нов собственик е записана З. Й., управлявала автомобила в деня на настъпване на процесния инцидент. Представен е и Добавък №2 към полицата, с който е променен регистрационния номер на МПС, отразен в полицата.

Представено е искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ от 25.08.2021г., направено от водача на увредения автомобил до ищеца, в което е описан процесният инцидент.

Представени са и приети като писмени доказателства: опис-заключение за вреди на МПС по застраховка „Каско“; становище от „Муни-93“ ЕООД; опис-заключение по претенция; ликвидационен акт от 31.08.2021г. и преводно нареждане от 01.09.2021г. за сумата от 551,60 лв.

Представена е и регресна покана до ответника, получена от него на 29.12.2021г., с която ищцовото дружество кани ответника да му заплати горепосочената сума в 15-дневен срок от получаването на поканата.

От ответника, във връзка с възраженията му, направени в отговора на исковата молба е представен Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на водача, управлявал автомобила, на който са нанесени щети – З. Й., която заявява, че 3

ПТП-то се е случило в тъмната част на денонощието, нямало видимост, като при излизане от един завой на пътя попаднала в дупка, след което последвал удар в нещо твърдо на пътя. Сочи, че впоследствие установила, че това е шахта, изпъкнала над асфалта. Били спукани две гуми на автомобила вследствие на удара.

Свидетелката сочи, че е нямало трафик, нито коли в непосредствена близост, както и че движението в този участък е двупосочно.

Според Й. шахтата се е намирала в дясно на пътя, над нивото на асфалта, била е покрита, не е била сигнализирана или обезопасена, не е имало пътни знаци за неравност по пътя.

Свидетелката заявява, че се е движела с около 30 км/ч., тъй като самият път не позволявал движение с по-висока скорост. Свидетелката сочи, че след удара е разбрала, че има шахта, тъй като е била след завой, както и че двете гуми на автомобила били спукани, а за джантите не може да каже.

Посочва още, че е карала на фарове, като осветителната система на автомобила й е била в пълна изправност, но е било много тъмно и почти нищо не се е виждало на асфалта като издатина, тъй като шахтата се е намирала след завой.

По делото е изготвена съдебна авто-техническа експертиза, от чието заключение се установява, че е възможно щетите по автомобила, да са настъпили в резултат на процесното ПТП, при посочения механизъм и на посоченото място, но е малко вероятно, защото видно от предоставения снимков материал по делото, шахтата се намира в дясното платно на разстояние около 100-130см. от края на му, т.е. за да се увреди предна дясна гума/джанта от външна страна, на тази шахта е било необходимо автомобилът да се е движел в посока обратна на посоката на снимката и да е изпреварвал със скорост значително по-висока от съобразена за този участък от пътя, като в същото време левите му гуми са излизали от очертанията на пътя.

Според заключението средната пазарна цена, необходима за отстраняване на щетите по автомобила е била 550 лв. На следващо място вещото лице сочи, че всеки застраховател сам определя цената на ликвидационните разноски в зависимост от количеството труд вложен от негов служител/и за огледи, описи, фиксиране и документиране на щетата, но обичайно варира между 15 лв. и 30 лв.

В съдебно заседание вещото лице е дало подробни уточнения, съгласно които, от твърдения от ищеца механизъм би могло, но е много малко вероятно да се получи увреждането на автомобила, тъй като по снимковия материал уврежданията са на дясната част на гумите, към външната част на гумата.

Според вещото лице увреждането би могло да се получи и по челно преминаване през неравност и чрез странично докосване чрез преплъзване и срязване, но ако това е твърдяната шахта, шансът е минимален да се получи това увреждане. Вещото лице сочи, че около 30 м е достатъчно разстояние, за да се забележи тази неравност, както и че в конкретния случай, пътят е в 4 много лошо състояние и би следвало скоростта да е съобразена с това.

Вещото лице е категорично, че ако това е мястото на ПТП, ако това е шахтата, възможността е минимална, почти нулева, да се получат уврежданията така, както са заявени в исковата молба.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.410 от КЗ предвижда, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение.

За да бъде уважен така предявеният иск, в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че е страна по валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” с обект на застраховане посочения в исковата молба лек автомобил; настъпване в срока на застрахователно покритие на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск – твърдяното ПТП, вследствие което са причинени имуществени вреди на автомобила; вида и обема на вредите, изплащане от ищеца на застрахователно обезщетение за причинените вреди; механизма на ПТП, т.е. че вредите са следствие на виновното и противоправно поведение на причинителя на вредата, размера на претенцията си, включително на размера на ликвидационните разходи.

В настоящия случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” с обект на застраховане посочения в исковата молба лек автомобил. Установи се, че в срока на застрахователното покритие е настъпило ПТП. Установи се също така, че са причинени имуществени вреди на застрахования автомобил, чиито вид и обем също се установи.

От събраните по делото доказателства се доказа и изплащането от ищеца на застрахователно обезщетение за причинените вреди. Установиха се и размерът на претенцията както и този на ликвидационните разходи.