Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 31737 от 31.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 14761/2026
Вид
Определение № 31737
Подписан
31.08.2026
Състав
АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31737 гр. София, 31.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20261110114761 по описа за 2026 година

Производството е делбено във фазата по допускането на делбата - чл.341-чл.355 ГПК.

Образувано е по предявени от ищцата П. И. И. против ответниците М. И. Н. , Венцислав И. Т. и Д. И. Т. искове за съдебна делба на позмлен имот и три построени в него сгради.

Към исковата молба са приложени само кадастрални скици за имотите , но не и надлежни писмени доказателства за правата на собственост върху всеки от тези имоти .

В представения с исковата молба нотариален акт № 148 , том ХХI , нот. дело № 668 /1995г. на нотариус при СНС към СРС е вписано , че е признат за собственик И.Н И. на 365/830 идеални части от имот , чиято правна и фактическа връзка с делбените имоти не е доказана. Според посоченото в исковата молба ищцата и ответниците са съсобственици на делбените имоти като наследници по закон на И.Н И..

Софийски районен съд , 68 състав след като разгледа и прецени процесуалното естество на предявените искове за делба , достигна до следните юридически изводи :

От твърденията в исковата молба и от вписаното в единствения представен документ за собственост – нотариален акт № 148 , том ХХI , нот. дело № 668 /1995г. на нотариус при СНС към СРС се установява , че ищцата претендира допускане на делба на 365/830 идеални части от имотите , които са образувани от имота , посочен в нотариалния акт № 148 , том ХХI , нот. дело № 668 /1995г. на нотариус при СНС към СРС

С разпореждане № 79628/30.06.2026г. на ищцата е указано да посочи кои са съсобствениците на останалите 465/830 идеални части от имота , описан в нотариален акт № 148 , том ХХI , нот. дело № 668 /1995г. на нотариус при СНС към СРС, както и да уточни какви са правните и фактическите връзки между този имот и процесните четири 1 делбени имота , описани в исковата молба. Срокът за изпълнение на тези указания е изтекъл на 24.08.2026г. , до когато е бил продължен този срок по изричмно искане на ищцовата страна. Нито до тази дата , нито по –късно указанията не са изпълнени.

Предявените искове за делба са НЕДОПУСТИМИ. Това е така по следните причини :

НА ПЪРВО МЯСТО : Исковата молба е НЕРЕДОВНА по смисъла на чл.341, ал.1, т.2 ГПК , тъй като към нея не са приложени надлежни писмени доказателства за собствеността на четирите делбени имота . Имотът , описан в представения от ищцата нотариален акт № 148 , том ХХI , нот. дело № 668 /1995г. на нотариус при СНС към СРС е различен от четирите делбени имота , като въпреки отправените й указания, ищцата не е посочила правните и фактическите връзки между този имот и четирите делбени имота.

НА ВТОРО МЯСТО : Ако се приеме ,че четирите дебени имота са образувани от имота , посочен в нотариален акт № 148 , том ХХI , нот. дело № 668 /1995г. на нотариус при СНС към СРС /което нито се твърди от ищцата , нито е доказано – бс./ това означава , че ищцата претендира допускане на делба на 365/830 идеални части от имотите , които са образувани от имота , посочен в нотариалния акт № 148 , том ХХI , нот. дело № 668 /1995г. на нотариус при СНС към СРС.

Принципно е недопустима делба на идеални части от вещно право, т.е. само на част от съответните вещи - движими или недвижими. Този принцип логично следва от основното материално-правно изискване за действителността на делбата, установено в чл.75,ал.2 ЗН във връзка с чл.34,ал.2 ЗС - задължителното участие на всички съсобственици при поделянето на съответните права. Забраната за изключването на някой съсобственик от делбата означава , че от поделянето не може да бъде изключена и притежаваната от него идеална част от съответното вещно право , т.е. че може да се дели само цялата вещ , но не и отделни части от нея.

Според гражданско процесуалната доктрина делбата на идеална част от вещ е допустима само по изключение в два случая , които при това не нарушават общия принцип , посочен по-горе : 1) след делбата с другите съсобственици на другата идеална част или 2) заедно с цялата вещ , когато един от съделителите притежава останалата идеална част (изрично в този смисъл - проф. Живко Сталев, "БГПП", изд. 2001г. , стр.600).

Материално-правният принцип , установен в чл. чл.75,ал.2 ЗН във връзка с чл.34,ал.2 ЗС , намира процесуално изражение в съдебното делбено производство- това е т.нар. съвместна процесуална легитимация на съделителите , обуславяща тяхното т.нар. задължително другарство в делбения процес. Съвместната процесуална легитимация на съделителите и задължителното им другарство налагат необходимостта искът за делба да бъде предявен против всички съсобственици, а следователно и за цялата вещ , като условие за редовността на исковата молба по чл.341 ,ал.1 ГПК и като процесуално изискване за допустимостта на делбения иск и на делбеното съдебно производство , за наличието на които съдът следи служебно и чието неспазване обуславя прекратяване на съдебния процес (изрично в този смисъл - проф. Живко Сталев , "БГПП", изд. 2001г. , стр.161, стр.386 и стр. 601).

2

Задължителното участие на всички съделители в съдебното делбено производство (т.е. задължителното включване в делбената маса на цялата вещ , а не само на идеална част от нея) е условие и за действителността на съдебната делба (проф. Живко Сталев, "БГПП", стр. 601). Очевидно е , че предявяването на иск за делба на идеални части от вещи , съсобствени само между страните в съдебния процес , като се "изключат" от делбата останалите идеални части от същите вещи и другите техни съсобственици (както е в разглеждания случай) е нарушаване на посочените процесуални изисквания за допустимостта и за действителността на поисканата делба. Такъв делбен иск е недопустим поради неспазване на съвместната процесуална легитимация на всички съсобственици и на тяхното задължително другарство.

Разпоредбата на чл.345 ГПК установява процесуално правило, което е изключение от посочените по-горе основни процесуални принципи за съвместната процесуална легитимация на съделителите и за задължителното им другарство, доколкото допуска да се води съдебно делбено производство без участие на всички съсобственици (сред които са и т.нар. трети лица,притежавали наследствени имоти заедно с наследодателя на страните в процеса) до съставянето на разделителния протокол. Следователно тъй като регламентира изключение от основни процесуални правила , разпоредбата на чл.345 ГПК не може да се тълкува разширително , а само стеснително. Това означава , че тя е приложима само при делба на съсобственост , възникнала в резултат от наследяване (тъй като това е хипотезата , описана в чл.345 ГПК) , но не и относно други имуществени общности, възникнали от други юридически факти (обикновена съсобственост, бивша съпружеска имуществена общност и др.). В т.4 от ППВС № 4/30.10.1964г указанията по прилагането на чл.283 ГПК/1952г. – отм./ , който е идентичен с чл.345 ГПК/2007г./ също са отправени само във връзка с делба на наследствена делбена маса , но не и относно делбите на други видове имуществени общности. Съдържащото се в чл.34, ал.2 ЗС нормативно препращане се отнася само до материално-правните разпоредби за делбата (чл.69-чл.80 ЗН), но не и относно процесуалните правила в делбеното съдебно производство, каквото е това, устоновено в чл.345 ГПК.

Правилото на чл.345 ГПК дава основание да се допусне делба на наследствен имот без участието на всички съсобственици (т.е. без участието на т.нар. трети лица спрямо сънаследниците) , но не и да се допусне делба на идеални части от съответните имоти.

Според чл.345 ГПК и според съдебната практика (ППВС № 4/1964г.; 2453-60-І; 764-91-І и др.) по приложението на чл.283 ГПК/1952г.-отм./ и на този законов текст в случаите, за които се отнася тази разпоредба, следва да се допусне делба на ЦЕЛИЯ ИМОТ, а не само на идеалната част , съсобствена на сънаследниците. И ако до съставянето на разделителния протокол не се извърши делба между сънаследниците и т.нар. трети лица , от поделяемата маса се изключва целият имот , а не само идеалната част, съсобствена с третите лица (1651-69-І). Следователно дори и чл.345 ГПК не обосновава допускане на делба на идеални части от вещ, каквото е искането на ищцата по настоящото дело.

3

Изключението, установено в чл.345 ГПК, дава само основание да се допусне делба на имот без участието на всички съсобственици , но такава делба се допуска на целия имот , а не само на негови идеални части. Процесуалната доктрина не обосновава други изводи, различни от посочените (проф. Живко Сталев -"БГПП", изд. 2001г. , стр.612).

Тъй като по посочените причини предявените с исковата молба искове за делба на 365/830 идеални части от правата на собственост върху имотите са НЕДОПУСТИМИ , съдебното производство следва да бъде прекратено като недопустимо.

Правото на делба на ищцата на всеки от описаните в исковата молба имот и следва да бъде упражнено в отделно съдебно производство, по което да бъдат конституирани всички съсобственици, и чийто предмет да бъдат целите имоти,а не само 365/830 идеални части от тях.

НА ТРЕТО МЯСТО :Ишцата нито сочи твърдения , нито представя доказателства , че процесните сгради са законни строежи с оглед чл..225,ал. 2 ЗУТ , нито , че са търпими строежи по смисъла на §16 ПР на ЗУТ.

Фактическото построяване на процесните сгради в поземления имот и тяхното нанасяне в кадастъра не заместват издаването на строителни книжа за построените сгради или на удостоверения за търпимост по смисъла на §16 ПР на ЗУТ.

Съгласно правната доктрина и съдебната практика съдебна делба на незаконен строеж е недопустима. Според съществуваща съдебна практика на ВКС – например решение № 109/08.04.2014г. по гр.д. № 7365/2013г. на ВКС , Гражданска колегия , Първо отделение, „по предявен иск за съдебна делба съдът е длъжен да приложи императивните правни норми на §127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ/2012г./ и §16 ПР на ЗУТ, според които строежи , които са незаконни и нетърпими по смисъла на ЗУТ, не могат да са предмет на прехвърлителна сделка , а незаконните , но търпими строежи , могат да са предмет на такава сделка след представяне на удостоверение за търпимост , издадено от компетентните органи”, като делбеният съд трябва да следи за „установяване законността или търпимостта на сградата – предмет на иска за делба”.

Гореизложеното означава , че е недопустима съдебна делба процесните сгради с принадлежащите към тях идеални части от парцела, защото тези сграда са без строителни книжа , а парцела , в който са построени сградите , не подлежи на самостоятелна делба (защото е в режим на т.нар. хоризонтална етажна собственост поради наличието и на сградите ), както е недопустима принципно и делба на реални или идеални части от парцела.

Тъй като предявените искове за делба са НЕДОПУСТИМИ , съдебното производство следва да бъде прекратено като недопустимо.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо съдебното производство по гр.д. № 14761/ 2026г.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в 7-дневен срок от съобщението до ищцата.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на ищцата и препис от насотящото определение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5