Решение № 260457 от 01.04.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№…………….

Година 2021 Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд двадесет и седми състав

На тридесет и първи март Година две хиляди двадесет и първа В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 851 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Наказателно постановление №021/29.01.2021 год. издадено от Зам. -кмет на Община Варна, с което за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50/петдесет/ лева.

В жалбата се моли за отмяна на НП, като се сочи, че същото е необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Сочат се допуснати в хода на АНП съществени процесуални нарушения, като НП било издадено и при неизяснена фактическа обстановка.

В съдебно заседание въззивникът не се явява, а се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено на посочените в жалбата основания, като навежда и нови такива. Претендира присъждане на разноски, като представя договор за правна помощ, сключе на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Възиваемата страна, редовно призована не изпраща представител и не ангажира становище по делото.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 16.01.2021г. около 09,10 часа служители на Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона” при Община – Варна, след които и свидетелят С.К., работещ на длъжност инспектор репатриране, при изпълнение на служебните си задължения установили, че на кръстовището на ул.“Райко Жинзифов“ и ул.“Пирот“, гр.Варна бил паркиран л.а."Волво" с рег.№ В9726ТА, ползван от въззивника. Автомобилът бил паркиран след очертанията за допустимо паркиране в рамките на синя зона, върху поставена жълта маркировка. За установеното служителите на Община Варна съставили констативен протокол №048237/16.01.21г. и изготвили четири броя фотоснимки. Автомобилът бил репатриран и отведен на общински паркинг под Аспарухов мост. Там констативният протокол и фотоснимките били предоставени на служител при Общинска полиция -Варна- св.Д.Р.. По-късно същия ден възз. отишъл на паркинга за репатрирани автомобили и изразил претенции, като посочил, че неправилно му е бил репатриран автомобила. Поради това св.Р. съставил срещу него АУАН, в който описала допуснатото на 16.01.2021г. нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на нарушителя, който го подписал с отбелязване, че има възражения и че автомобилът му е репатриран неправилно.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение и като преценил събраните в хода на АНП данни, АНО издал атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което възприел изцяло посочените в него фактически и правни констатации и на основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от същия закон определил на Антонова административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.

Наказателното постановление било връчено лично на въззивника на 14.05.2018г..

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповеди, констативен протокол, справка за нарушител и др., както и веществените такива - четири броя фотоснимки, които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на свидетелите Р.- актосъставител, Л.- свидетел по акта и св.К.-очевидец на нарушението, тъй като същите са последователни и са в пълен унисон със събраните по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира и останалите писмени и веществени доказателства приложени по делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП / на 23.02.2021г. видно от поставения вх.номер / и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложените по делото заповеди, в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено. Нарушението е описано в достатъчна степен от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал в какво точно е бил обвинен. Налице е единствено между фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба, които са формулирани ясно и недвусмислено. В тази връзка не се споделят възраженията на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът не констатира нарушения ограничили правото на защита на наказания субект.

В НП са посочени и данни позволяващи индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен- посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесния лек автомобил, които безспорно данни позволяват да се индивидуализира въззивника. Непосочването в НП на обстоятелството кой е собственика на автомобила, не е процесуално нарушение от категорията да опорочи издадените АУАН и НП, тъй като не рефлектира пряко върху правото на защита на нарушителя, който е санкциониран не като собственик, а като водач на автомобила.

На въззивника е наложено адм. наказание за извършено от него административно нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба забранено е престоят и паркирането на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. Фактите са отнесени правилно към нарушената правна норма и към тази, регламентираща санкцията и правилно е определен субекта на нарушението. Въззивника не оспорва, че именно лекият автомобил л.а."Волво" с рег.№

В9726ТА управляван от него е бил паркиран на 16.01.2021г. около 09.10ч. в гр.Варна, на оспорва и че той го е паркирал. Не оспорва, че на мястото посочено в АУАН и НП - има кръстовище. Съгласно параграф 6, т.8 от ДР на ЗДвП "Кръстовище" е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. Чрез показанията на св. К. се установява, че автомобила на възивника е бил паркиран в районна на кръстовище и на по-малко от 5 метра от него. Това е видно и от приобщените по делото четири фотоснимки, изготвени при репатрирането на автомобила. На тях безспорно е видно, че на мястото, където е паркиран автомобилът, управляван от възз. са се пресичали два пътя. От изготвените фотоснимки е видно и че автомобилът е бил разположен изцяло върху жълта маркировка, указваща и невъзможност за паркиране, но тъй като няма повдигнато обвинение за нарушение на пътна маркировка, съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Затова съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение, тъй като безспорно същият е паркирал в районна на кръстовището на ул.“Райко Жинзифов“ и ул.“Пирот“, гр.Варна, като безспорно от гласните и писмени доказателства е видно, че паркирането е било в района на кръстовище и на по-малко от 5 метра от кръстовището.

Предвид горното съдът намира за безспорно установено от обективна и субективна страна, че той е осъществил състава на вмененото му административно нарушение, поради което правилно е била ангажирана административно наказателната му отговорност.

В АУАН и НП е посочено, че въззивника е паркирал в кръстовище, като създава пречки за преминаването на останалите участници в движението. С неточността посочена в АУАН и НП, че се създават пречки за преминаването на останалите участници в движението, за съда не е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като за въззивника е пределно ясно за какво нарушение е наказана - затова, че е паркирал в кръстовище. Без значение за съставомерността на нарушението е обстоятелството, дали е било затруднено преминаването на останалите участници в движението, т.к. това не е съставомерен елемент, нито факт, относим към съставомерните елементи на нарушението. Затова и съдът намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, рефлектиращо върху правото на защита на въззивника, с посочването , че се създават пречки за останалите участници в движението.

За горепосоченото нарушение санкция е предвидена в нормата на чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП, която предвижда налагане на наказание „глоба“ в размер на 50лв. за водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище. Съдът намира, че нарушената правна норма е правилно отнесена към санкционната такава, като наложеното наказание е определено от законодателя като абсолютна стойност, поради което за съда не съществува възможност да променя неговия размер. Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй като въззивника като водач на МПС от 1999г /т.е. от повече от двадесет години, видно от справката за нарушител/водач на Сектор ПП-Варна/ би трябвало да знае правилата за движение, както и забраната да паркира в кръстовище и на по-малко от 5 метра от него, но въпреки това не се е съобразил с разпоредбите на закона. Наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението, тъй като след като автомобилът е бил паркиран в кръстовище безспорно се препятства възможността на останалите участници в движението да извършват маневри и преминават безпрепятствено района на кръстовището.

Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които нормата на чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП e призвана да гарантира, а именно гарантиране на безпрепятствено преминаване през района на кръстовища. Отделно от това видно от справката нарушител /водач изискана и приложена по делото, това не е инцидентна проява на въззивника- същият е санкционирани и за други нарушения на ЗДвП- с НП и с глоба с фиш. Прави впечатление, че в периода от 2015г. до 2020г. спрямо него са налагани общо 12 глоби с фиш, сред които и такива налагани с електронен фиш за превишена скорост, което безспорно отличава възз. като системен нарушител на разпоредбите на ЗДвП. Ето защо налагането на санкция на конкретния водач, за конкретното нарушение е напълно справедливо и адекватно на обществената опасност на деянието и нарушителя. Само така , според настоящия състав, биха се изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към изискванията на българското законодателство, като зачита правата и на останалите участници в движението.

С оглед изложеното, подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваното наказателно постановление – законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

От въззиваемата страна не е направено за присъждане на разноски. От друга страна от процесуалния представител на въззивника се претендират разноски, като е представен договор за правна защита и съдействие с правно основание чл.38 от ЗА. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде потвърдено/ е неоснователно и се отхвърля от съда.