Решение № 122 от 04.07.2025, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Бургас, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20252000500154 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 1721/27.03.25г. на ЯОС от О. Е. Р. от гр. Б., кв. “С.“, ул. „А. Д.“ № **, с ЛНЧ: **********, съдебен адресат: адв.Т. П., с адрес: гр. Б., ул. “Т. К.“ № **, против решение № 40/13.03.2025г. по гр.д.№ 81/24г. на ЯОС в частта, с която е уважен предявеният против нея насрещен иск от М. И. М. , с ЕГН: ********** от гр.

Б., обл. Я., ул. “Х. Б.“ № **, за заплащане на сумата от 39 200 лв., с която въззивницата неоснователно се обогатила, като я получила на неосъществено основание. Твърди на първо място, че съдът неправилно преценил събраните доказателства и достигнал до погрешни крайни изводи относно дължимостта на сумата. На следващо релевира неправилна квалификация на предявения иск и счита, че искът не е с правно основание чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД, а е с правно основание чл.59 ЗЗД. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново в горния смисъл. Претендира разноски.

Въззиваемият по тази жалба - М. И. М. я оспорва, чрез процесуалния си представител адв. П.В., в надлежно депозирания отговор. Счита 1 постановеното решение на Ямболски окръжен съд за правилно и законосъобразно в тази част и моли да бъде потвърдено. Също не ангажира доказателства и претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 259 ГПК от легитимирано лице, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция и е допустима.

В обжалваната част от решението Ямболски окръжен съд е разгледал иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.

По спора относно квалификацията на иска настоящият апелативен състав приема следното: С предявения насрещен иск против О. Р., М. М. е твърдял, че превел исковата сума, по уговорка между тях да й наплати половината от стойността на процесното жилище, а тя да му прехвърли своя дял след развода, като той се задължи да изплати и целия получен от двамата жилищен кредит до пълното му погасяване. Въпреки заплащане на сумата по банков път, това не се случило, ето защо завел иска за връщане на сумата. В първото редовно проведено открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на М. - адв. С. е заявила, че страните имали уговорка М. да преведе сума в размер на 30 000 евро на Р., за погасяване на вноските по заема, като условието било Р. да няма участие в ипотечния кредит, а да бъде заместена от друго лице. В изпълнение на уговореното М. превел сумата от 39 200лв., равняваща се на 20 000 евро, но Р. останала неудовлетворена и отказала да изпълни поетия ангажимент. На въпрос на съда М. отговорил, че сумата била за погасяване на кредита към „***************“ АД, за да бъдат сигурни Р. и нейния адвокат, че изтегленият заем за апартамента ще бъде погасен.

При това положение и като съобрази Определение № 36 от 11.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2701/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева, настоящият състав също приема, че квалификацията на иска е чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а не чл. 59 ЗЗД, още повече, че с въвеждането на твърдения и доказателства за плащания по банков път, без да е установено категорично и безспорно, че впоследствие страните са сключили договор, с който се прекратява възникналата между тях обикновена съсобственост, се релевира неоснователно разместване на имуществени блага, като правната сфера на Р. е увеличена за сметка на тази на М. и то, както вече бе изложено, 2 неоснователно.

Съдът като взе предвид приложените доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ЯОС е образувано по искова молба от О. Е. Р., чрез процесуалния представител адв. Т. П., против М. И. М., с предявен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, във вр. чл. 32 СК за заплащане на сумата 27 434.65лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, която сума съставлявала припадащата се на М. част от платеното от въззивницата в полза на кредитора „*********“АД по сключен договор за банков кредит.

Твърдяла е, че през време на понастоящем прекратения им граждански брак, двамата съпрузи закупили общо жилище, находящо се в гр. Б., кв. С.

Жилището било закупено чрез кредитиране, в пълен размер на продажната цена. Твърдяла е, че им бил отпуснат кредит в размер на 63 560 лв., със срок за погасяване 235 месеца. По причина, че в момента имала финансова възможност и като преценила, че е по-изгодно да изплати кредита предсрочно, вместо да бъде погасяван ежемесечно по план и като се заплащат лихви, Р. изплатила цялата оставаща сума. Така заплатила и дължимата сума от втория кредитополучател – М. М. и на основание чл.127, ал.2 ЗЗД завела исковата молба за връщането й. Молила е за решение в горния смисъл и ангажира доказателства. Претендира разноски.

Искът е надлежно оспорен с депозирания от М.М. в срока по чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба. С отговора М. предявил срещу О.Р. насрещен иск за заплащане на сума в размер на 39 200лв., представляваща равностойността на 20 000 евро. Твърди, че с бившата му съпруга се уговорили при развода тя да му прехвърли своята ½ ид.ч. от общото жилище, като той се задължи да й наплати горната сума за пълното погасяване на нейната част от кредита, за да не фигурира като кредитополучател. Въпреки договореното, О.Р. не спазила поетото задължение и изплатила остатъка от кредита изцяло, като отказала да му прехвърли своята част от имота. Така той престирал сума с оглед бъдещо основание, което не се осъществило. Твърди неоснователно разместване на блага и претендира връщане на сумата.

Ангажира доказателства.

Насрещният иск е надлежно оспорен от О. Р., чрез процесуалния й 3 представител адв. Т. П. в приложения отговор в срока и по реда на чл.131 от ГПК. В отговора се твърди, че страните действително обсъждали Р. да прехвърли своята част от жилището, но по причина, че цените на недвижимите имоти много се били променили в сравнение с периода на закупуването му, тя се отказала. Що се отнася до сумата от 20 000 евро, равна на 39 200лв., заявява, че това са средства, които дала назаем на бившия си съпруг, след продажбата на собственото си жилище в Р. Твърди, че за да закупят жилището в гр. Б., кв. “С.“, било нужно М. да няма кредити и висящи срещу него изпълнителни производства. По причина, че имал задължения, тя му дала в заем получената продажна цена на своето жилище, макар и не наведнъж и той погасил задълженията си. След като си развалили отношенията и станало ясно, че ще се развеждат, тя поискала връщане на заема. С процесната сума М. погасил част от заетите от нея средства, но не изцяло. Ето защо отрича неоснователно разместване на имуществени блага и моли за отхвърляне на насрещния иск. Също ангажира доказателства и претендира разноски.

Пред настоящата инстанция е висящ спорът само по насрещния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.

От твърденията на страните безспорно се установява, че Р. и М. се запознали през 2019г. и в края на същата година решили да заживеят заедно и да сключат граждански брак. Не се спори, че Р. имала желание да закупят заедно жилище в гр. Б. С приложения на стр. 91, надлежно преведен на съдебния български език на стр. 106 договор за покупко-продажба на апартамент, Р. продала собственото си жилище в Р., Р. об., гр. Ш., ул. „Т.“ *, ап.

*** за сумата от 2 050 000 рубли, равняващи се към датата на продажбата приблизително на 29 000 евро, според приложената на стр. 93 извадка от официалния обменен курс за рублата спрямо еврото. Договорът носи официално удостоверена дата на регистрация 28.11.2019 г.

Също е безспорно, че страните сключили граждански брак на **.**.**** г. и с приложения на стр. 8 по гр.д.№ 957/2022г. на БРС н.акт за покупкопродажба на недвижим имот

***********************************************, гр. Б., закупили СОС с идентификатор *** по КККР на гр. Б., с административен адрес на имота: гр. Б., кв. “С.“, ул. „А. Д.“ № **, вх. *, ет. *, ап. ** за сумата от 4

33 500 евро, от които 1000 евро платени на 31.01.2020 г., преди подписване на договора за покупко-продажба и остатъкът платим със средства от банков кредит, предоставен на купувачите от „****************" АД, гр. С.

Продажната цена по договора не е спорна и в тази връзка на стр. 55 по гр.д.№ 81/24г. ЯОС е приложена „Депозитна разписка“. Видно от нея продажната цена съответства на описаната по н.акт за покупко-продажба и е в размер на 33 500 евро, от които, както вече бе посочено, 1000 евро са платени към датата на подписване на разписката - 31.01.2020 г.

С договор за жилищен кредит от 23.07.2020 г. - стр. 7, „********“ АД, гр.

С. отпуснала на М. М. и О. Р., двамата кредитополучатели, жилищен кредит в размер на 63 560 лв. – т.е. цялата оставаща сума, равняваща се на приблизително на 32 500 евро по фиксинга на БНБ.

С приложената на стр. 59 операционна бележка от 15.11.2021 г. М. М. извършил спорното плащане от 39 200лв., равняващи се на 20 000 евро в полза на О. Р. с посочено основание на плащане - „вноска по заем“.

Не е спорно, че ежемесечните погасителни вноски по кредита са изплащани по банков път, от сметка на М. М., като от получаване на кредита, до датата на превода на процесното плащане, по кредита е внесена общо сума в размер на 5 383.34лв., равняващи се приблизително на 2 752.46 евро по фиксинга на БНБ, като половината от тази сума е припадаща се част на О. Р..

Трайно установената съдебна практика безпротиворечиво приема, че по исковете с правно основание чл. 55 ЗЗД ищецът носи тежестта на доказване за разместването на имуществени блага, с което се е обеднил, а ответникът оспорил иска, следва да докаже основанието за получаване на имуществото.

С отговора срещу иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. II ЗЗД Р. твърди, че преди покупко-продажбата на жилището в гр. Б., кв. С., многократно давала суми в заем на М., с цел погасяване на дължими плащания и вземания по изпълнителни производства против него, за да му бъде отпуснат кредит за жилището. Твърди, че му дала в заем цялата получена сума от продажбата на жилището й в Р., в размер на 29 000 евро. Писмени доказателства за заемите не са приложени, но следва да се съобрази, че считано от **.**.**** г. страните са били съпрузи, в много добри отношения, които изключват изготвяне на писмени документи за получени в заем от единия съпруг лични суми на другия съпруг.

5

Ето защо съдът взе предвид всички приложени косвени доказателства, за да извърши преценка на основателността на твърденията на Р. за заемно правоотношение между двамата.

На първо място приема за установено, че към края на м.ноември, 2019 г., период, в който страните вече са се познавали и са имали намерение да заживеят заедно в Р. Б., въззивницата е имала 29 000 евро, получени от продажбата на собственото си жилище в Р.

Въззивницата твърди, че внесла сумата в Р. Б. на няколко части без да я декларира, което е разрешено от закона - чл. 2 НАРЕДБА № Н-1 от 1.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон, стига при влизане в страната сумата да не надвишава 10 000 евро.

При приложение на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК са допуснати гласни доказателства. От разпита на св. Н. С. - бивша партньорка на М.М., с когото имат *************, се установява, че въззиваемият системно не изпълнявал задължението си да заплаща издръжка на непълнолетните си деца доброволно, затова ********** били взискатели, чрез своята майка и законна представителка или лично и с нейно съгласие, по изпълнителни производства срещу баща си. Св. С. твърди, че лично „усетила“ пристигането на Р. в Р. Р. От децата разбрала, че жената идва тук с парите от бизнеса си и от продажбата на свое собствено жилище в Р. Според свидетелката, след като О. дошла, внезапно М. М. изплатил на два пъти издръжките за трите деца – сума между 6 500лв. – 7 000лв. Това се случило първия семестър на 2019 – 2020г., м.февруари. Сумата представлявала издръжката на трите деца за година и половина назад, понеже той не я бил плащал.