Решение № 1787 от 06.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1787 гр. София, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория М. С.а при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20231100502082 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №2082/2023 г по описа на СГС е образувано :

- по въззивна жалба на „К.-С“ АД ЕИК **** от гр.София срещу решение №7906 от 11.07.2022 г постановено по гр.д.№26875/2021 г на СРС , 36 състав , в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.49 ЗЗД на А. В. П. ЕГН ********** от гр.София сумата от 570 лева – неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от транспортна злополука на 09.05.2016 г около 17,50 ч докато П. изпълнявала служебните си задължения като автоконтрольор в ЦГМ-гр.София по линия №54, ведно със законната лихва от 09.05.2016 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 45,60 лева разноски пред СРС ; както и да заплати по сметка на СРС на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата от 47,31 лева разноски за държавна такса

- и по въззивна жалба на А. В. П. ЕГН ********** от гр.София срещу същото решение на СРС , но в частта , в която посочения иск е отхвърлен за разликата над 570 лева до размера от 5000 лева , ведно със законната лихва от 09.05.2016 г до окончателното заплащане на сумата ; както и П. е осъдена да заплати на „К.-С“ АД ЕИК **** от гр.София сумата от 763,83 лева разноски пред СРС.

Въззивникът „К.-С“ АД от гр.София излага доводи за неправилност на решението на СРС / в обжалваната от него част/ . Превозното средство не е било управлявано по начин , че да причини нараняване на ищцата . Според св.К. шофьорът е шофирал нормално , а св.П.

1 няма спомен за самото шофиране . Дори ищцата да е била наранена това е станало от пътник в превозното средство и по вина на този пътник . По делото не е доказано дружеството да е било в трудово или гражданско правоотношение с водача на автобуса .

Въззивникът А. В. П. излага доводи за неправилност на решението на СРС / в обжалваната от нея част/ . Счита , че определеното обезщетение за неимуществени вреди от 600 лева е много занижено и не съответства на понесените болки и страдания от инцидента . Според СМЕ лечението е продължило 1-2 седмици , като ищцата е имала рана на главата и са пострадали левия й лакът и лявото коляно . Дълго време ищцата била неподвижна и приемала обезболяващи . Силните болки продължили 15-20 дни , отсъствала от работа и накуцвала .

А. В. П. е подала писмен отговор , в който оспорва жалбата на „К.-С“ АД . Доказано е , че инцидентът е станал в автобус работещ по линия №54 , която е била отдадена на концесия на ответника . С показанията на разпитаните свидетели е установен механизма на деликта и противоправното поведение на служител на ответника . Правилно е присъдено обезщетение за неимуществени вреди , макар и в много занижен размер .

„К.-С“ АД не е подало отговор на въззивната жалба на П. .

Въззивните жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 20.07.2022 г и на 24.08.2022 г и е обжалвано в срок съответно на 29.07.2022 г и на 29.08.2022 г .

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Съгласно чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи частично иска СРС е приел следното . Според неоспорения от страните доклад по делото, към датата на деликта ответинкът „К.-С“ АД е бил превозвач в градския транспорт на София за автобусите работещи по линия №54 . Ищцата е получила телесни увреждания на 09.05.2016 г около 17,50 ч докато изпълнявала служебните си задължения като автоконтрольор в ЦГМ-гр.София по линия №54 .Водачът на автобуса предприел рязко аварийно спиране . Злополуката е декларирана като трудова към НОИ .

Според СРС от посочените в исковата молба увреждания ищцата е доказала само повърхностна рана на главата . Според СМЕ ищцата е претърпяла исхемичен мозъчен инсулт . Няма доказателства за сътресение на мозъка , травма на шията , контузия на лява тазобедрена става и охлузване и контузия на ляво рамо и коляно . От повърхностната рана 2 на главата болките са отшумели за 1-2 седмици . Няма данни за съпричиняване и справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 600 лева , от която сума е приспаднато 30 лева застархователно обезщетение .

Решението на СРС е частично неправилно в обжалваната част .

Основателни са доводите на въззивника „К.-С“ АД , че ищцата не е доказала механизма на настъпване на уврежданията , както и че същите се дължат на противоправно поведение на лице , за което се носи гаранционно-обезпечителна отговорност по чл.49 ЗЗД .

Според представен към исковата молба протокол за разследване на трудова злополука от 10.04.2016 г – 12.04.2016 г , на 09.05.2016 г около 17,50 ч докато П. изпълнявала служебните си задължения като автоконтрольор в ЦГМ-гр.София по линия №54. Поради изненадващо/аварийно спиране на автобуса пътник не запазил равновесие , залитнал и с лакът ударил П. в главата , от дясната страна на слепоочието . Според писмо от 01.03.2021 г към 09.05.2016 г превозът по линия №54 е извършван от ответника „К.-С“ АД.

Механизмът на деликта , както и противоправното поведение на шофьора на процесния автобус-служител на ответника са оспорени от същия в отговора на исковата молба . За доказване на твърденията си ищцата е ангажирала свидетелски показания , но същите нито пряко , нито косвено установяват при условията на пълно доказване , че причина за уврежданията е рязко/аварийно спиране на автобуса :

-показанията на св.Пильов /съпруг на ищцата / касаят претърпените от нея болки и страдания , както и се възпроизвеждат твърденията на ищцата за инцидента . Пильов не е очевидец на инцидента и показанията ме са неотносими за механизма му ;

-св.К. е присъствала в превозното средство , но не съобщава за рязко спиране на автобуса , а възпроизвежда твърдения на ищцата веднага след инцидента . Според св.К. шофьорът шофирал нормално т.е.свидетелят опровергава твърденията на ищцата за рязко спиране и причинено от това залитане на пътник ;

-св.Жана П. , също присъствала в превозното средство , отново не съобщава за рязко спиране на автобуса , а за инцидента разбрала после от ищцата .

При тези доказателства СРС незаконосъобразно е счел за доказани твърденията на ищцата в основанието на иска - че причина за уврежданията е поведението на шофьора-служител на ответника , а именно , че поради изненадващо/аварийно спиране на автобуса пътник не запазил равновесие , залитнал и с лакът ударил П. в главата . Правилно въззивникът „К.-С“ АД посочва , че дори да е имало удар с лакът от залитнал пътник в главата на ищцата , той може да се дължи на действия/вина на трето лице - на неправомерно поведение на този пътник , който поради невнимание се е изпуснал от тръбата по време на движение , за която се е държал / и е трябвало да се държи стабилно/ . При такъв възможен - според показанията на свидетелите-очевидци много вероятен – алтернативен механизъм на причиняване на уврежданията ответникът не може да носи деликтна гаранционно-обезпечителна отговорност за уврежданията на ищцата . Не са доказани съществени елементи от фактическия състав по чл.49 ЗЗД – противоправно поведение и вина на лице , за което 3 възложителят ответник носи отговорност .

Следователно искът е изцяло недоказан и неоснователен , въззивната жалба на ищцата е неоснователна . При недоказано противоправно поведение и вина на лице , за действията на което ответникът носи отговорност по чл.49 ЗЗД , не следва да се излагат мотиви от настоящия съд по претърпените болки и страдания от ищцата и за размера на евентуално обезщетение за неимуществени вреди .

За настоящия съд остава неясно поради каква причина , при наличие на благоприятен като констатации протокол за разследване на трудова злополука , ищцата не е предявила своевременно претенция/иск срещу работодателя си по чл.200 КТ за неимуществени вреди от трудова злополука . По този състав ищцата би била обезщетена дори вината за инцидента да е била на пътника в автобуса . Вместо това – и след изтичане на давността по чл.358 ал.1 т.3 КТ – ищцата е предявила настоящия иск . Само за пълнота трябва да се посочи , че в исковата молба се твърдят напълно недоказани с медицински документи увреждания . Укрити са от ищцата съществени обстоятелства установени отприетата пред СРС СМЕ – за тежки съпътстващи заболявания на ищцата , за преживян инсулт и пр.

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени в частта , в която ответникът е осъден да заплати суми на ищцата и по сметка на СРС , както и да се потвърди в обжалваната част , в която искът е отхвърлен . Ищцата дължи допълнителни разноски пред СРС , както и разноски пред СГС .

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №7906 от 11.07.2022 г постановено по гр.д.№26875/2021 г на СРС , 36 състав , в частта , с която „К.-С“ АД ЕИК **** от гр.София е осъдено да заплати на основание чл.49 ЗЗД на А. В. П. ЕГН ********** от гр.София сумата от 570 лева – обезщетение за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от транспортна злополука на 09.05.2016 г около 17,50 ч докато П. изпълнявала служебните си задължения като контрольор в ЦГМ-гр.София по линия №54, ведно със законната лихва от 09.05.2016 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 45,60 лева разноски пред СРС ; както и „К.-С“ АД е осъдено да заплати по сметка на СРС на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата от 47,31 лева разноски за държавна такса ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ иска на А. В. П. ЕГН ********** от гр.София да се осъди „К.-С“ АД ЕИК **** от гр.София да заплати на основание чл.49 ЗЗД сумата от 570 лева – обезщетение за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от транспортна злополука на 09.05.2016 г около 17,50 ч докато П. изпълнявала служебните си задължения като контрольор в ЦГМ-гр.София по линия №54, ведно със законната лихва от 09.05.2016 г до окончателното заплащане на сумата .

ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС , в частта , в която искът е отхвърлен за 4 разликата над 570 лева до размера от 5000 лева обезщетение за неимуществени вреди , както и А. В. П. ЕГН ********** от гр.София е осъдена да заплати на „К.-С“ АД ЕИК **** от гр.София сумата от 763,83 лева разноски пред СРС .

ОСЪЖДА А. В. П. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „К.-С“ АД ЕИК **** от гр.София допълнително още 46,17 лева разноски пред СРС и 475 лева разноски пред СГС .

В останалата част решението на СРС е влязло в сила .

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5