Решение № 4 от 05.01.2022, Административен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 4/5.1.2022г. гр. Пазарджик

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД Пазарджик, ХIII-ти състав в открито заседание на двадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Съдия: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ при секретаря

ЯНКА ВУКЕВА, като разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 499/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.294 и сл.от АПК и е образувано по жалба на С.М.Б., подадена чрез адв. Х.С. против Заповед №682 от 13.04.2021 г. на кмета на Община Пазарджик за премахване на незаконен строеж „пристройка и надстройка /тераса/ към жилищна сграда“, попадащ върху част от улица – публична собственост с о.т.о.т. 43-41 и в поземлен имот с идентификатор *** по КККР гр.Пазарджик, участващ в УПИ XVI-общ. в квартал 32 по плана на с,Мокрище, общ.Пазарджик с административен адрес ул. „30-та“ №42а извършен от С.М.Б. и Д.Г.Б., издадена на основание чл.225а, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ вр.чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ.

Твърди се в жалбата, че в оспорената заповед е издадена без да се притежава компетентност за това от органа, собственик на имота не е С.Б., а Д. Г., установява се липса на мотиви на оспорения акт, не е посочено коя материална норма е нарушена. С оглед на това се оли да се отмени обжалваната заповед и да се присъдят разноските по делото.

При направената от съда служебна проверка за редовност и допустимост на исковата молба ПАС установи, че същата се явява редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

В открито съдебно заседание ищцата се представлява от адв. С., който иска да се уважи жалбата и да се отмени оспорената заповед като незаконосъобразна, сочи, че е доказано, че С.Б. не е възложител и изпълнител на процесния строеж, иска се и присъждане на разноските по делото.

Ответникът, редовно призован, се представлява от гл.юрисконсулт В., която моли да се отхвърли жалбата, прави искане за присъждане на разноските по делото. В указания срок представя писмени бележки.

Съдът, след запознаване с изпратената административна преписка, жалбата и становищата на страните, установява следното от фактическа страна :

На 12.02.2021 г. била входирана жалба до РДНСК гр.Пазарджик от С.Л.Д., в която се сочело, че е изпълнено незаконно строителство до имотната граница от С. Б.а, като са изградени 3 броя незаконни веранди – тераси, които опират на масивния му дувар. На 25.02.2021 г. жалба подала С.М.Б. срещу С. Д., тъй като същият незаконно удължавал гаража си.

Във връзка с получената жалба от С. Д. била извършена проверка на място на 23.02.2021 г. била извършена проверка на място – с.Мокрище, общ.Пазарджил, ул. „30та“ №42а от служители на Община Пазарджик – В.И. и Л.Х.. На проверката жалбоподателят по настоящото дело С.Б. не присъствала. На 16.03.2021 г. бил съставен констативен акт №13, в който било отразено констатираното при проверката. В графата с подписите на присъствалите лица било отразено, че С.Б. и Д. Г. отсъстват, а копие от съставения констативен протокол му било връчено на 17.03.2021 г. чрез залепване на имота и на табло в Община Пазарджик. При проверката било установено, че в УПИ XVI-общ., кв.32 по плана на гр.Мокрище, с административен адрес гр.Мокрище, ул. „30та“ №42а като от северната фасада на 2мж построена в сочения имот е изпълнена стоманобетонна плоча с дебелина 10 см върху стоманобетонни колони. Плочата е с размери 5.20/3.10 м и височина 2.60 м. Върху плочата е обособена тераса с размери 1.70/3.10 м., като на парапета са изпълнени 5 бр.дървени колони, върху който ляга дървен навес покрит с керемиди. Оставен отвор на терасата за достъп върху плочата, за да се ползва като веранда. Строежът е в груб вид с още не свален кофраж от плочата. Строежът е изпълнен на 1.0 метра от имотната граница с УПИ ХV – общ. В съставения констативен протокол се сочело, че липсва одобрен инвестиционен проект, няма разрешение за строеж, липсва учредено право на строеж в чужд имот, без съгласие на съсобствениците, нарушен е задължителния сервитут към страничната регулационна линия. Сочело се, че не е необходим строителен надзор, както и че са нарушени разпоредбите на чл.148, чл.182, чл.183, ал.2 и чл.31, ал.1, т.1 от ЗУТ.

На 01.03.2021 г. Д. Г. придобил от майка си С.М.Б. самостоятелен обект в сграда, намиращ се на 2 етаж от посроената в процесния имот сграда.

На 02.04.2021 г. Л. Г. подписала декларация, че като собственик на първи етаж от изградената в процесния имот сграда дава съгласието си Д.Г.Б. да запази построеното от него съоманобетоново стълбище и тераса към втория етаж на сградата.

На 24.03.2021 г. било изпратено писмо изх. № 17-00-24-004/24.03.2021 г. на кмета на Община Пазарджик, в което се описвали констатациите на проверяващите на 23.02.2021 г. и било посочено, че е стартирало производство по чл.225а, ал.2 от ЗУТ за принудително премахване.

Писмото било получено от С.Б. на 26.03.2021 г. и от Костадинка Иброва на същата дата /видно от известия за доставяне/.

На 13.04.2021 г. била издадена процесната заповед, в която кмета на Община Пазарджик наредил да се незаконен строеж „пристройка и надстройка /тераса/ към жилищна сграда“, попадащ върху част от улица – публична собственост с о.т.о.т.

43-41 и в поземлен имот с идентификатор *** по КККР гр.Пазарджик, участващ в УПИ XVI-общ. в квартал 32 по плана на с,Мокрище, общ.Пазарджик с административен адрес ул. „30-та“ №42а извършен от С.М.Б. и Д.Г.Б., издадена на основание чл.225а, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ вр.чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ.

В хода на съдебното производство е назначена и изготвена съдебнотехническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице процесният обект не е нанесен и отразен в КК и КК на с.Мокрище. Установено е при проверка на място на лицето на имота и на границата към съседен ПИ с №470 да е изпълнена стоманобетонна конструкция на навес/тераса/ към северната фасада на сградата, която представлява бетонна плоча с размер 3.07/5.10 л.м. и дебелина от 0.10 л.м., поставена на 5 бр. вертикални бетонови колони и отстояща на 2.56 м.л. от нивото на прилежащия терен. Върху бетоновата плоча е поставен навес от дървена конструкция с 5 бр.вертикални дървени колони и едноскатен покрив, покрит с керемиди с размери 3.15/2.10 м.л. и височина 2.40 м.л. и ограден от три страни с цокъл от тухлена зидария с височина 1.00 м.л. Стоманенобетоновата конструкция е със застроена площ 15.67 кв.м. и е изпълнена на мястото на съществуващи преди външни бетонови стълби за обслужване на жилищната сграда и бетонова площадка към тях. Част от площадката на площ от 4.50 кв.м. не е разрушена и е включена в площта на новата бетонова плоча /тераса/ към жилищната сграда. На място се ползва за гараж с достъп от улицата през двукрила метална врата с ширина до 2..80 м.л. Тази конструкция покрива изискванията на чл.120 от Наредба 5 от 1977 г. /отм. 1995 г./за ПНТСУ и чл.46, ал.2 от ЗУТ, а изграденият навес над бетоновата плоча попада извън посочените норми. Процесният обект има характер на допълващо застрояване с обслужващо предназначение към сградата и отговаря на изискванията на чл.42, ал.2 от ЗУТ, чл.112, ал.4 от ППЗТСУ и чл.121, ал.2 от Наредба 5 за ПНТСУ от 1977 г. /отм.1995 г./. Същата може да се разполага на уличната регулация, но при изготвянето на строителни книжа и документи с указване на точни мерки, коти, разстояния и условия за разполагане с покриване на калкан или плътна ограда към съседния имот. За да бъде изпълнена в съответствие с разпоредбите на ЗТСУ /отм./, ППЗТСУ, Наредба 5 за ПНТСУ и Строителните правила и норми за изграждане на населените места, когато не е предвидена с действащия ПУП се допуска от главния архитект на общината с виза за проектиране и проучване, ако постройката се изпълнява свързано с постройка за допълващо застрояване само между двата съседни УПИ и същото се отразява служебно в действащия ПУП.

Процесната постройка не отговаря на тези изисквания, тя представлява нов строеж – конструкция на пристройка с предназначение за гараж към сграда от основното застрояване съгласно т.38 от §5 на ДР на ЗУТ и е допустим по действащия план и по правилата и норМ. на ЗУТ. Стоманобетонната конструкция на навес /тераса/ представлява строеж пета категория, а поставения навес от дървена конструкция не представлява строеж. Заключението на вещото лице не се оспорва от страните по делото, прието е и се кредитира с доверие от съдебния състав.

Изготвено е заключение и на допълнителна техническа експертиза, като е прието че изградената стоманобетонова конструкция е изпълнена допълнително и долепена до съществуващата жилищна сграда, не е предвидена в одобрения архитектурен и конструктивен проект и при премахването няма да нанесе щети. За обслужване на 2 етаж е изградено външно еднораменно бетоново стълбище от запад, разположено след процесния строеж и същото не е функционално и конструктивно свързано с него. Вторият етаж може да се ползва по предназначение, ако се разруши и премахне процесния строеж. Плътната ограда между двата съседни имота е материализирана на терен с пълнеж от керамични и бетонови тухли между вертикални стоманобетонови колони и ивична бетонова стена, като оградата е поставена изцяло в съседния имот 470 и няма навлизане в процесния имот. В одобрения проект за строеж на двуетажна жилищна сграда от 1980 г. е предвидено обслужването да се извършва от един външен самостоятелен вход от изток към първия етаж и през коридора към вътрешно двураменно стълбище да се достига до втория етаж и избите на сградата, което не е било изпълнено. Обслужването на втория етаж, преди изграждане на процесния строеж се е извършвало от север – външно бетоново стълбище, като същото е премахнато и част от него е вградено в новия строеж. Заключението на вещото лице не се оспорва от страните по делото, прието е и се кредитира с доверие от съдебния състав.

В хода на делото са разпитани като свидетели съпругата на Д. Г. – св.Ш. М., собственичката на първия етаж от имота – св.Л. Г., както и собственика на съседния имот – св.С. Д. и съпругата му М.

Д.а. От показанията им се установява, че физически строежа е изпълнен основно от Д. Г.. Спор между свидетелите има дали в строежа е помагала и жалбоподателката С.Б. – майка на Д. Г. или не, както и кога точно е осъществен строежа – преди придобиване на втория етаж от къщата от Д. Г. на 01.03.2021 г. или след това. Показанията на св.Г. и М. са противоречиви, поради което и отчитайки писмените доказателства по делото – подадената жалба от св.С. Д. през месец февруари 2021 г. и писмото на кмета на Община Пазарджик от 24.03.2021 г. следва да се приеме, че строежът е осъществен преди прехвърлянето правото на собственост от жалбоподателката С.Б. на Д. Г..

При така установените факти съдът счита, че подадената жалба е основателна по слените съображения :

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ това е кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице. При издаването на обжалваната заповед административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Заповедта е мотивирана, като в мотивите органът е посочил както фактическите основания за издаването й - наличие на незаконен строеж, без строително разрешение, така и правните основания за издаване - чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ. Съдът намира, че обжалваният акт не противоречи и на материалноправните разпоредби по издаването му. Установените в хода на административното производство релевантни за спора юридически факти се подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства.