Решение № 2485 от 18.06.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1368/2026
- Вид
- Решение № 2485
- Подписан
- 18.06.2026
- В сила
- 15.07.2026
- Състав
- Добрина Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл.150 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2485 гр. Варна, 18.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20263110101368 по описа за 2026 година
Предявен е иск с правно основание чл.150 от СК от В. И. Й. чрез неговата майка и законен представител Ц. В. Я. срещу Ж. Й. Й. за увеличаване размера на присъдена издръжка с решение по гражданско дело №16849/2022г. на Варненски районен съд, от сумата 153,39 евро /300 лева/ месечно на 400 евро, с падеж всяко 5-то число /пето/ на месеца, за който се дължи, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за тяхното изменение или прекратяване.
В молбата се излага, че майката от предишно съжителство има още едно малолетно дете – Н.В.Р.. Заедно с децата живее в притежаваната от нея и брат й къща в с. П.. Не притежава друго доходоносно движимо или недвижимо имущество.
Твърди се, че детето В. е родено с вродена цепнатина – субмукозно небце и цепнатина на увулата. В резултат на това има затруднения в говора и в храненето, нужда от ортодонтско лечение, посещения при логопед и психолог. През м. април 2022 г. претърпява операция за корекция на цепнатината, фарингопластика на горно краче тип Sanvenero – Roselli и затваряне на носна фистула. В последствие се налага и втора интервенция, заплатена изцяло от майката. През същата година започва и ортодонтско лечение с миофункционален апарат, а в началото на 2025 г. – с маска на Делер. Това лечение продължава и понастоящем, с поставяне на брекети в горната зъбна дъга, а вероятно ще се наложи и поставянето им в долната челюст. Разходите за консумативи и интервенции са доста сериозни, а след раздялата на родителите, се поемат изцяло от майката.
Сочи, че детето В. е ученик със СОП в редовна форма на обучение във втори клас в ОУ „**“ – гр. Варна. Ноторно известен е факта какви разходи са необходими за посрещането на един ученик – за униформи, допълнителни помагала, ученически пособия, средства за изхранване в училище и за транспорт. Детето посещава и занимания по интереси – група „Борба“ и група „Волейбол“ към училище, които са безплатни, както и тренировки по футбол към ФК „Динамо“ – гр. Варна, за които майката заплаща по 70 евро месечно и отделно закупува лятна и зимна екипировка, както и поема разходите за участие в турнири и подготвителен лагер. Отглеждането на дете като В. - със специфични нужди и здравословни 1 проблеми, изисква много отдаване, време, ресурси и е предизвикателство за родителите.
Ищецът сочи, че ответникът не заплаща дължимата от него издръжка и са образувани изпълнителни дела. Сочи, че не му е известно дали ответникът упражнява трудова заетост на постоянен трудов договор, както и дали притежава доходоносно движимо или недвижимо имущество. Майката е преустановила трудовите си правоотношения от 01.02.26г. и е безработна. Претендира съдебно –деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът изразява становище, като оспорва иска.
Счита, че при първоначалното определяне на издръжката на детето В. страните са съобразили всички текущи и бъдещи негови нужди, свързани със здравословните му проблеми, и заедно са приели, че е достатъчно бащата да заплаща издръжка в размер от 300 лв. месечно. Въпреки това същите тези нужди се изтъкват от ищеца като нови обстоятелства в настоящия съдебен процес, поради което доверителят ми оспорва, че е налице изменение в нуждите на детето, респ. че са налице нови обстоятелства, които да са настъпили след постановяване на предходното решение. Безспорно е, че с израстването на детето нуждите му се увеличават, но оспорва, че за изминалия тригодишен период тези нужди са нараснали два пъти и половина.
Ответникът не оспорва, че детето В. понастоящем е ученик във втори клас, което обстоятелство обаче не кумулира извънреден разход за дете на неговата възраст, а се включва в базовите му потребности. Освен това учебниците и учебните помагала за учениците от І до XII клас са безплатни, съгласно Постановление № 79 на МС от 13.04.2016 г. за осигуряване за безвъзмездно ползване на познавателни книжки, учебници и учебни комплекти, с последно изменение от 01.01.2026 г., като включително им е осигурен безплатен достъп до онлайн учебници и помагала в сайта на МОН. Разхода за учебни пособия /химикали, моливи, чертожни инструменти и др./ са еднократен годишен разход за всяко българско домакинство, в което се отглежда дете и са предвидени да бъдат задоволени с предоставената от двамата родители издръжка. Относно средствата за изхранването детето В. в училище и за транспорт, ответникът оспорва, че такива се разходват от неговата майка, тъй като тези нужди се осигуряват безплатно от училището и от общината за дете на неговата възраст. Възразява срещу закупуването на „скъпоструващи“ или „луксозни“ дрехи и обувки, каквито обичайно се продават във веригите на ZARA.
Ответникът възразява срещу предявената искова претенция, поради невъзможността му да осигурява издръжка в претендираните размери. Той твърди, че за него ще представлява особено затруднение да заплаща издръжка на детето В. в размер на 400 евро месечно. Излага, че не притежава недвижимо имущество, съответно не получава доходи от такова. Същевременно получаваните от него доходи през последните три години са нередовни и недостатъчни за покриване, без особени затруднения за него, претендираната от ищеца издръжка.
Ответникът посочва, че има алиментни задължения не само към детето В. Й., но и към своето второ дете Й. Ж. Й. роден на **** г., на което също е длъжен да осигури дом, храна, облекло, лекарства и като цяло битовите му, здравни, образователни и социални потребности.
Моли, искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
ДСП Варна изразява становище за основателност на исковете, като по отношение на размера, предоставя на съда.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С решение по гражданско дело № 20223110116849 по описа за 2022 година на ВРС, са предоставени упражняването на родителските права по отношение на детето В. Ж. Й. на майката Ц. В. Я., като определя и местоживеенето на детето при нея, на основание чл. 127, 2 ал. 2 от СК.
Определен е режим на лични отношения на бащата. Осъден е Ж. Й. Й. да заплаща в полза на детето В. Ж. Й., чрез неговата майка Ц. В. Я., с ЕГН ********** в размер на 300.00 /триста/ лева, считано от месец ноември 2022 г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, на падеж 5 /пето/ число на месеца за който се дължи, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска от падежа до окончателното изплащане на задължението .
От приетото по делото удостоверение за раждане се установява, че родители на детето В. Ж. Й., роден на **** г., са Ц. Я. и Ж. Й..
От приетото по делото удостоверение за раждане се установява, че родители на детето Н.В.Р., родено на **** г., са Ц. Я. и В.Р..
Видно от Служебна бележка № УД-04-333/30.01.2026г. ОУ ** В. Й. е ученик със СОП във ІІд клас за учебната 2025/2026г.
За установяване финансовите потребности на детето В. Й. са представени Финансов план за ортодонтско лечение; фактура № ********** от 14.01.2026г., фактура №
0100002545 от 14.01.2026г., ведно с фискален бон; фискалени бонове.
За установяване възможностите на ответника да заплаща издръжка са приети писмо вх. № 35738/05.05.2026г., а именно справка от АИС КАТ – 1 лист, писмо вх. № 39446/19.05.2026г., справка за трудови договори по ЕГН, справка данни за осигуряване по ЕГН и справка за изплатени доходи , Служебна бележка № 2/108.05.2026г. и Разпореждане № 031-00-830-1 от 23.02.2026г. от НОИ – Варна, Декларация от Ж. Й. от 11.05.2026г.;
Служебна бележка № 139/21.04.2026г., вносна бележка от 14.01.2026г. за сумата от 1 79,10 евро; вносна бележка от 14.04.2026г. за сумата от 156,40 евро; вносна бележка от 22.04.2026г. за сумата от 156,40 евро; справка № 634346/11.05.2026г. от АВ; нот.акт № ****г., ведно със Скица на ПИ № 15-213009/10.05.2017г. от СГКК – Варна.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК е предвидено задължението на родителите да осигуряват издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Не е предвидена възможността за освобождаването на родителя от отговорност, предвид ниските му материални възможности, напротив - издръжка се дължи винаги, когато родителят разполага с възможност да осигури такава, след като се отчетат средствата необходими за задоволяване на елементарните нужди за неговото съществуване - чл. 140, ал. 2 СК. След извършване на тази преценка, следва да се обсъди въпроса относно размера на издръжката, като релевантни за определянето му са възможностите на лицето, която я дължи, както и нуждите на лицето, което има право на издръжка, като в чл. 142, ал. 2 СК е установен минималния размер на издръжката, а именно - 1/4 от размера на минималната работна заплата за страната.
Възможността за изменение на първоначално определения размер на издръжката е предвидена в чл. 150 СК и се обуславя от настъпила промяна в обстоятелствата, релевантни при определянето й.
Детето В. Ж. Й. е навършло 9 години на ****. Живее със своята майка, която полага непосредствените грижи за него. Въпреки възприетото в практиката, че потребностите на децата от гледна точка на обичайните разходи /облекло, храна, отопление, транспорт и други подобни/ са по-ниски от тези на възрастен, то в действителност това не е така. Децата имат нужда от разнообразна храна, средства за закупуване на облекло, като в повечето случаи детските дрехи са по-скъпи от тези за възрастен човек, а и с оглед процеса на израстване на детето се налага да се подменят по-често. Нуждите на детето от издръжка трябва да бъдат задоволени така, както ако родителите живеят заедно.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК минималната издръжка на едно дете е 3 равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Към настоящия момент минималната работна заплата за страната е в размер на 1213 лв. (620,20 евро) от 1 януари 2026 г. съответно минималната издръжка от 155,05 евро.
Размер на дължимата от В. Ж. Й. издръжка е определен през м. октомври 2023г. със съд.решение по гр.д.№16849/22 г. на ВРС, като от тогава до настоящия момент е изминал период от време от повече от три години. Съдът приема, че през този период от време са настъпили промени в потребностите на ищеца станал е ученик. Логично е разходите за издръжка на детето да са нараснали, предвид настъпилата промяна в потребностите му и формираните интереси. Предполагат се възникнали нови допълнителни разходи за непълнолетния ищец във връзка с осигуряване на необходимите учебни пособия, дневни пари и извънкласни занимания. Съдът приема тези факти за установени от съвсем нормална житейска логика и доколкото не са оспорени от ответника. Установи се от представените по делото мед.документи, че е необходимо ортодонтско лечение.
От друга страна, при определяне размера на издръжката, та дори и увеличен такъв, следва да се вземат предвид и възможностите на всеки един от родителите да осигури такава.
Нуждите на ищеца В. Ж. Й. безспорно са нараснали през изминалия период от време от определяне на последната издръжка, предвид неговото израстване, развитие - появили са се нужди свързани с уроци, джобни, както и за развлекателни дейности изменила се е и социално икономическата обстановка в страната.Детето В. Й. е и със СОП.
Крайният извод на съда е, че промяната е трайна, което обуславя необходимост от увеличение на издръжката в полза на В. Ж. Й..
При преценка възможностите на бащата съдът съобразява, че същият има задължения да издръжка друго непълнолетно лице Й. Й.. Въпреки което ответникът е в работоспособна възраст и може да реализира доходи от трудова дейност над средните за страната. Не се установи да е трудоустроен или да страда от друго хронично заболяване.
Разпечатката съдържа 37 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/93b658c9-0349-47f0-968e-30b8a42ed624