Определение № 21408 от 09.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21408 гр. С., 09.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20261110111920 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 137777/30.04.2026 г., с която от името на ЗАД „********“ АД, ЕИК ******** срещу ЗД „********“ АД, ЕИК: ******** са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 530,98 евро, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на 15.11.2020 г., в гр. Б., по вина на водача на товарен автомобил „********“, per. № ********, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при което са причинени щети по автомобил марка „********“ с регистрационен № ********, застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /30.04.2026 г./ до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 204,96 евро, представляваща мораторна лихва за периода 28.04.2023 г. – 28.04.2026 г.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника н е е депозиран отговор на исковата молба.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Към исковата молба са представени писмени писмени документи, като всички те са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.

Следва да бъде уважено искането на ищеца да бъде допуснато изслушването на съдебна автотехническа експертиза със задачите, поставени в исковата молба.

Останалите доказателствени искания на страните, следва да бъдат оставени без уважение, доколкото не са необходими за установяване на факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на делото и посредством тях се 1 цели установяване на факти и обстоятелства, който не са спорни между страните в производството.Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

На основание чл. 140 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.07.2026 г. от 14:15 часа, за когато да се призоват страните.

ІІ. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС” е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при него автомобил марка „********“ с регистрационен № ********.

В тази връзка твърди, че на 15.11.2020 г. около 10:10 ч., в гр. Б., лек автомобил марка „********“, модел „********“, с per. № ******** при маневра удря лек автомобил марка „********“, модел „********“ per. № ********, който е бил паркиран пред хотел А..

Посочва, че причините за реализиране на произшествието се дължат виновното и противоправно поведение от страна на водача на лек автомобил марка „********“, модел „********“, с per. № ********, както и че към датата на реализиране на процесното ПТП, за лек автомобил марка „********“, модел „********“, с per. № ******** е била сключена застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите в ответното дружество.

Поддържа още, че към датата на реализиране на процесното ПТП, за автомобил марка „********“ с регистрационен № ******** била сключена застраховка „Автокаско“ при ЗАД „********“ АД, ЕИК ******** със застрахователна полица №: ********, със срок на застрахователно покритие, включващо и момента на събитието.

Поддържа, че пред ищцовото дружество е заведена преписка по щета, като нанесените щети по автомобила са описани в приложения опис от застрахователя и на правоимащото лице е изплатено обезщетение в размер на 2415,87 лева.

Изпратена била покана до ответното дружество с цялата преписка по щета, с искане да заплати сумата по регресна претенция в размер на 2415,87 лева и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева или общо 2430,87 лева, като от ответното дружество било извършено частично изплащане на обезщетение, а именно на сумата от 1392,37 лева. Неплатена останала сума в размер на 1038,50 лева, като се претендира и лихва за забава върху тази сума за периода 28.04.2023 г.

– 28.04.2026 г.

Моли, да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 530,98 евро, представляваща 2 регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на 15.11.2020 г., в гр. Б., по вина на водача на товарен автомобил „********“, per. № ********, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при което са причинени щети по автомобил марка „********“ с регистрационен № ********, застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /30.04.2026 г./ до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 204,96 евро, представляваща мораторна лихва за периода 28.04.2023 г. – 28.04.2026 г.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва предявения иск единствено по размер. В тази връзка се поддържа, че с извършеното от ответното дружество извънсъдебно плащане е погасено в цялост дължимото в полза на ищеца обезщетение във връзка с вредите, причинени по автомобил марка „********“ с регистрационен № ********, застрахован по имуществена застраховка при ищеца, при процесното застрахователно събитие.

Моли се, за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 530,98 евро, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на 15.11.2020 г., в гр. Б., по вина на водача на товарен автомобил „********“, per. № ********, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при което са причинени щети по автомобил марка „********“ с регистрационен № ********, застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /30.04.2026 г./ до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 204,96 евро, представляваща мораторна лихва за периода 28.04.2023 г. – 28.04.2026 г.

3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):

ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните в производството, следните обстоятелства: че на 15.11.2020 г. около 10:10 ч., в гр. Б., лек автомобил марка „********“, модел „********“, с per. № ******** при маневра удря лек автомобил марка „********“, модел „********“ per. № ********, който е бил паркиран пред хотел А., при което на последния автомобил са причинени имуществени вреди; че ищецът е определил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка в размер на 2415,37 лева; че ищецът бил извършил разноски в размер на 15,00 лева, представляващи ликвидационни разноски; че ищецът е отправил до ответното дружество регресна покана за заплащане на обезщетение в размер на 2430,37 лева, като от ответното дружество било 3 извършено частично изплащане на обезщетение, а именно на сумата от 1392,37 лева.

4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):

По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 изр. 2 КЗ в тежест на ищеца е да установи следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие, за което ответникът носи риска – процесното ПТП, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

ІII. По доказателствата:

ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото представените с исковата молба документи.

ДОПУСКА изслушването на съдебна автотехническа експертиза със задачи, формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 220 евро, вносим от ищеца, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, по депозитна сметка на СРС. Вещото лице да отговори и на въпроса какъв е обичайният размер на ликвидационните разноски по щета.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й., адрес: гр. С., бул. „********” № 36, ******** ********, тел. ********, специалност: транспортна техника и технологии; оценител на МПС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.

IV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието

4

(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е платена услуга.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.