Решение № 1278 от 14.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1278 гр. Пловдив, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Иван Г. Йорданов Въззивно гражданско дело № 20255300502400 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от Д. Г. Р., с ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат К. К. против Решение №3235 от 26.06.2025 г., постановено по гр. д. №21976/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХIII гр. с. в частта, с която e отхвърлен предявеният от ищцата Д.

Г. Р. срещу „Стик-Кредит“ АД, с ЕИК 202557159 осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 за разликата над уважения размер от 79,44 лева до пълния предявен размер от 334,44 лева за връщане на платена при начална липса на основание сума, заплатена въз основа на представена по делото разписка № 0300015097895556/02.03.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда – 18.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност на първоинстнационното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост, като се излагат подробни доводи. Отправя се искане до въззивния съд за отмяна на първоинстaнционното решение и уважаване на исковата претенция.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Стик-Кредит“ АД чрез пълномощника – адвокат Х.

М., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение, като се излагат подробни доводи в тази насока. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери

1 законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Първоинстанционното производство е образувано по повод депозирана искова молба от Д. Г. Р., с ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат К. К. против „Стик-Кредит“ АД, с ЕИК 202557159 за осъждане ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 334,44 лв. (след допуснатото увеличение на иска), като платена при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба – 18.12.2024 г. до окончателното плащане.

В исковата молба ищцата твърди, че имала множество договори за парични заеми към ответното дружество. Поддържа се, че на 02.03.2022 г. била заплатена сумата от 334,44 лв. с разписка чрез системата на „Изипей“ АД, като към тази дата ищцата нямала вече каквито и да било парични задължения към ответника, като въпреки това се претендирало заплащане на посочената сума. Предвид това плащането било без да има правно основание за това, което обуславяло правния интерес на ищцата от предявяване на осъдителен иск. Ищцата поддържа, че в случай че по делото се установи наличие на правоотношение по договор за потребителски кредит, същият е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК.

В писмения си отговор на исковата молба ответникът „Стик-Кредит“ АД счита предявения иск за неоснователен. Поддържа се, че на 15.10.2021 г. между ответника като кредитор и ищцата като потребител по смисъла на ЗПК е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №744573, по силата на който ответникът е предоставил на ищцата заемна сума в размер на 255 лв. Ответникът посочва, че договорът е сключен от разстояние като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора при спазване на изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. В отговора на исковата молба се поддържа, че на 15.10.2021 г. ответното дружество е предоставило на разположение на ищцата горепосочената сума, съгласно изразеното от нея желание на каса на „Изипей“. Излагат се доводи за сключването на договора от разстояние, както и за уговорената неустойка.

С постановеното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние с № 744573/15.10.2021г., по силата на който на ищцата Д. Р. бил предоставен кредит в размер на 255 лева, при ГПР 42, 58 % и ГЛП 36%. Приел 2 е, че сключеният договор е недействителен на осн.чл.22 от ЗПК, поради нарушаването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Установил е, че ищцата е заплатила сумата от 334,44 лв., а чистата стойност на кредита е в размер на 255 лв., поради което съдът е уважил частично предявения иск за сумата от 79,44 лв. и е отхвърлил за разликата над 79,44 лв. до пълния предявен размер от 334,44 лв.

Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред настоящата инстанция, изводите на въззивния съд почиват единствено на събрания доказателствен материал пред първата инстанция.

Към отговора на исковата молба са приложени, възпроизведени на хартиен носител преписи, заверени от ответника на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от разстояние № 744573/15.10.2021 г., ведно с погасителен план, общи условия на договора за кредит, сключен при условията на ЗПФУР. Съгласно чл. 6 от същия закон, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. По см. на § 1 от ДР на ЗПФУР финансова услуга е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а средство за комуникация от разстояние е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното присъствие на доставчика и на потребителя. Процесният договор за потребителски кредит е именно за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като има за предмет отпускане на парични средства /кредитиране/ и е сключен като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние. При договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен на докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора /чл.

18, ал.1, т. 3 от ЗПФУР/, като за доказването на електронните изявления чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР препраща към Закона за електронния документ и електронния подпис. Съгласно чл. 184, ал. 1 от ГПК електронния документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител. В случая общите условия и процесният договор за кредит са представени в заверени от страната преписи, възпроизведени на хартиен носител. Истинността на документите не е оспорена от насрещната странаищцата, не е поискано представянето им на електронен носител. Направеното от процесуалния представител на ищцата изявление в откритото съдебно заседание пред първата инстанция, че „няма подпис на нито един от документите“ по същество не представлява оспорване на истинността им, тъй като се касае за сключен от разстояние договор по реда на ЗПФУР, за действителността на който не се изисква полагане на саморъчен подпис.

3

Поради това преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от страната документи и е годно доказателство за материализираните в тях изявления. Същевременно от представената разписка за извършено плащане №2000000273598882/15.10.21 г. с наредител ответниказаемодател „Стик кредит“ АД и получател ищцата Д. Г. Р. се установява, че е предоставената от заемодателя по процесния договор на ищцата чрез паричен превод през системата на Изипей сумата в размер от 255 лева. Видно от разписката, сумата е преведена на ищцата в деня на сключване на процесния договор за кредит – 15.10.2021 г., съвпада изцяло размерът на преведената сума с уговорената в договора главница, както и в разписката изрично е посочен номерът на договора за кредит - №744573. В тази връзка неоснователни са доводите на процесуалния представител на ищцата, че последната не е кандидатствала за кредит и не е получавала заемната сума.

Още в исковата молба ищцата поддържа, че е сключвала множество договори за парични заеми с ответника, а също така и че ако се установи наличие на правоотношение по договор за потребителски кредит, същият е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК.

С оглед данните по делото въззивният съд приема за установено, че ищцата е получила сумата от 255 лева по процесния договор за потребителски кредит, с което е завършен фактическият състав на реалния договор за заем, а възраженията, поддържани и във въззивната жалба, за липсата на облигационна обвързаност между страните по посочения договор за заем са неоснователни. В тази връзка неоснователни са доводите във въззивната жалба за несъответствие между договора и погасителния план. В последния е посочено, че срокът не всеки транш е 30 дни, като падежът на вноската по първия транш е 14.11.2021 г. Съгласно чл. 13 от договора главницата и дължимата лихва следва да бъдат заплатени от потребителя на вноски в сроковете, посочени в погасителния план. Договорът е за потребителски кредит под формата на кредитна линия и поради това в погасителния план е посочен срок на кредитната линия – 12 месеца.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, по отношение на който намират приложение разпоредбите на

ЗПК.

Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Правата на потребителя по сключения потребителски кредит имат нужда от засилена закрила, поради което всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна - чл.

21, ал. 1 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тази на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

Преценявайки съдържанието на процесния договор, въззивният съд намира, че същият не отговаря на императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, поради което същият е недействителен – арг. от чл. 22 от ЗПК.

Съгласно цитираната императивна разпоредба договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Процесният договор за кредит формално отговоря на 4 изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в същия е посочен годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.