Решение № 8103 от 02.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8103 гр. София, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П С при участието на секретаря Й Ц като разгледа докладваното от П С Гражданско дело № 20211110144461 по описа за 2021 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№

02.05.2024 година град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ състав

РАЙОНЕН

СЪД

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На четвърти април година две хиляди двадесет и четвърта в открито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П С

Секретар Й Ц

Прокурор като разгледа докладваното от съдия П С гражданско дело № 44461 описа за 2021 година на СРС,

1 за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „М..” АД, с ЕИК .. със седалище и адрес на управление: адрес: гр. София, район „О..“, бул. ”К..в” № .. ет. 3, ап. 18, представлявано от управителя М А Я, против С. В. С., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к.

„Ов...“, БЛ.., вх. Г, ет. 7, АП.., за установяване по отношение на ответника, че С. В. С. дължи на „М..” АД сумата от 2520 лв. - главница, дължима за предоставени медицински, немедицински и административни услуги по договор за предоставяне на услуги, незаплатени от НЗОК, от 09.09.2019 г., и сумата от 380 лв. – главница, дължима за предоставени медицински, немедицински и административни услуги по договор за предоставяне на услуги, незаплатени от НЗОК, от 07.10.2019 г., със законната лихва върху главниците, считано от 13.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по повод на която било образувано гр.д. № 49361/2020 г. по описа на СРС, 155 състав.

По повод на дадени от съда указания предявява настоящата искова претенция. Твърди, че на 09.09.2019 г. В П С. и ответникът, от една страна, и от друга страна – ищецът, сключили договор за предоставяне на услуги, незаплатени от НЗОК, по силата на който договор ищецът се задължил да предостави услуги на В, С. като пациент. Съгласно чл. 2.4 от сключения между страните договор престоят по предплатените пакети се заплащали авансово при постъпване в болничното заведение, за което била издадена фактура № .. от 10.10.2019 г., подписана от ответника. Ответникът и пациентът се задължили да заплатят услуги в размер на 2 520 лв. за срок от 28 дни. След изтичане на срока по договора, на 07.10.2019 г. бил подписан допълнителен договор за удължаване на престоя на пациента с още 4 дни при цена от 95 лв. за ден или за сумата от 380 лв. За предоставените услуги ищецът издал фактура № .. от 11.10.2019 г., подписана от ответника. Излагат се твърдения за предоставяне на договорените услуги, като в резултат на неизпълнение на задължението на ответника да заплати дължимите суми, ищецът отправил покана за плащане, получена от ответника на 29.01.2020 г. Излага подробни съображения. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли съда да уважи исковата претенция, претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.

131 от ГПК от назначения на ответника С. В. С. особен представител, с който се оспорва предявеният установителен иск като неоснователен. Оспорва се сключване на договори между страните, както и валидността на договорните правоотношения. Оспорва се предоставяне на медицински, немедицински и административни услуги за 32 дни, изпълнението на услугите и техния размер. Оспорва се и подписа на ответника, положен върху договори и фактури. Ангажира доказателства.

2

В съдебно заседание назначенията на ответника особен представител оспорва исковата молба, поддържа отговора. Моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана.

Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 415, ал. 1 във връзка с чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл.

78, ал. 1 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, наМ. за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № 49361/2020 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 13.01.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която С. В. С. е осъден да заплати на „М..” АД сумата от 2 520 лв. - главница, дължима за предоставени медицински, немедицински и административни услуги по договор за предоставяне на услуги, незаплатени от НЗОК, от 09.09.2019 г., и сумата от 380 лв. – главница, дължима за предоставени медицински, немедицински и административни услуги по договор за предоставяне на услуги, незаплатени от НЗОК, от 07.10.2019 г., със законната лихва върху главниците, считано от 13.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 390,90 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 58 лв. платена държавна такса, сумата от 2,90 лв. – такса за превод и сумата от 330 лв. – адвокатско възнаграждение. По повод на дадени от съда указания, в предвидения едномесечен срок „М..” АД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск по смисъла на чл.

415, ал. 1 от ГПК.

От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от договор за предоставяне на услуги, незаплатени от НЗОК от 09.09.2019 г. се установява, че между „М..” АД, от една страна и от друга страна – В П С., наричан пациент, и С. В. С., като поръчител и съдлъжник, е бил сключен договор за настаняване на ответника в болница, с и/или без наличие на клинична пътека, като предмет на договора е оказването на професионални медицински, немедицински и административни услуги, които не са заплатени от НЗОК, описани в индивидуална оферта – пакет /Приложение № 1/, представляваща неразделна част от договора, като за предоставения пакет от услуги и грижи ответникът се е задължил да заплати сумата от 2 520 лв. за срок от 28 дни. От представения заверен препис от фактура № .. от 10.10.2019 г. се установява, че същата е издадена от ищеца на името на В П С. за сумата от 2 520 лв. с включено ДДС, с основание: Пакет 6 /тежък – 28 дни/ за периода от 09.09.2019 г. до 07.10.2019 г.

От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от договор за предоставяне на услуги, незаплатени от НЗОК от 07.10.2019 г. се установява, че между „М..” АД, от една страна и от друга страна – В П С., наричан пациент, и С. В. С., като поръчител и съдлъжник, е бил сключен договор за настаняване на ответника в болница, с и/или без наличие на клинична пътека, като предмет на договора е оказването на професионални медицински, немедицински и административни услуги, които не са заплатени от НЗОК, 3 описани в индивидуална оферта – пакет /Приложение № 1/, представляваща неразделна част от договора, като за предоставения пакет от услуги и грижи ответникът се е задължил да заплати сумата от 95 лв. за срок от 4 дни. От представения заверен препис от фактура № .. от 11.10.2019 г. се установява, че същата е издадена от ищеца на името на В П С. за сумата от 380 лв. с включено ДДС, с основание: пролежани 4 дни за периода от 07.10.2019 г. до 11.10.2019 г.

От представения заверен препис от нотариална покана от 13.12.2019 г., отправена от ищеца до ответника, се установява, че ищецът е поканил ответника в 5-дневен срок от получаването й да плати дължимите суми за предоставени услуги, като поканата е връчена на 29.01.2020 г.

От постъпилата по делото справка от НЗОК се установява, че за лицето В П С. няма данни за ползвани медицински услуги от „М...“ ЕООД за периода от 09.09.2019 г. до 11.09.2019 г.

Като доказателства по делото са приети ценоразписи за настанените пациенти в медицински комплекс „С..“, както и Общи условия за настаняване и обслужване на пациенти в „М...“ ЕООД.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото се спори за валидността на сключените между страните договори, предоставяне на посочените в договорите услуги и тяхната цена.

От приетите като доказателства договори се установява, че същите не са подписани от пациента В П С., на чието име са издадени и представените по делото фактури. От представените по делото доказателства се установява, че срещу пациент в края на договора липсва подпис на пациента. Липсата на подпис води до извод, че липсва и волеизявление от страна на пациента за получаване на предлаганите от ищеца услуги. Ето защо за съда се налага извод, че между пациента и лечебното заведение не са възникнали договорни отношения.

Съгласно с чл. 138, ал. 1 от ЗЗД поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение, а съгласно с ал. 2 поръчителството може да съществува само за действително задължение.

Липсата на волеизявление от страна на пациента, съответно липсата на действително възникнало правоотношение между кредитора – болничното заведение и пациента налага извод и за съществуване на действително правоотношение, за да се приеме, че е налице и договор за поръчителство. Ето защо предявената искова претенция съдът наМ. за неоснователна.

За пълнота на изследването следва да се посочи, че липсват документи, удостоверяващи предоставяне на твърдения пакет от услуги, не са предоставени и посочените като приложения към договорите ценоразпис на пакети и ценоразпис на допълнителни услуги към момента на сключване на договора. Не е представена и медицинска документация, която да удостовери извършените от ищеца услуги. За ищеца 4 остава открит пътя при действително предоставяне на твърдяните услуги да защити правата си по общия исков ред в случай че е настъпило неоснователно разместване на имуществени блага в имуществените сфери на страните.

С оглед неоснователността на главния иск, съдът наМ. за неоснователно и искането за заплащане на законната лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 13.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, поради което същото следва да бъде отхвърлено.

По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски в заповедното производство.

По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от законния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът наМ. същото за неоснователно, поради което разноски в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав, Р

Е

Ш

И

:

ОТХВЪРЛЯ предявените искови претенции от „М..” АД, с ЕИК .. със седалище и адрес на управление: адрес: гр. София, район „О..“, бул. ”К..в” № .. ет. 3, ап. 18, представлявано от управителя М А Я, против С. В. С., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к.

„Ов...“, БЛ.., вх. Г, ет. 7, АП.., за установяване по отношение на ответника, че С. В. С. дължи на „М..” АД сумата от 2520 лв. /две хиляди петстотин и двадесет лева/ - главница, дължима за предоставени медицински, немедицински и административни услуги по договор за предоставяне на услуги, незаплатени от НЗОК, от 09.09.2019 г., и сумата от 380 лв. /триста и осемдесет лева/ – главница, дължима за предоставени медицински, немедицински и административни услуги по договор за предоставяне на услуги, незаплатени от НЗОК, от 07.10.2019 г., със законната лихва върху главниците, считано от 13.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Съдия при Софийски районен съд: _______________________