Решение № 10154 от 28.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10154 гр. **, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110102373 по описа за 2026 година

Образувано е по искова молба на *****, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, подадена чрез процесуалния му представител юрк. ***, срещу Ц. М. П., ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 1153.08 лева, от които: 1/ сумата от 959.79 лева - изискуема главница по Договор за потребителски кредит № *** от *** г.; 2/ сумата от 27.75 лева - изискуема договорна (възнаградителна) лихва за периода от 05.02.2025 г. до 05.04.2025 г.;

3/ сумата от 165.54 лева - обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 05.02.2025г. до 12.08.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 473/2025 г. по описа на РС - ** до окончателното изплащане. Претендират се и направените по делото разноски в заповедното и исковото производство.

В исковата молба се твърди, че процесните вземания произтичат от Договор за потребителски кредит № *** от *** г., сключен между ищеца като кредитор и ответника като кредитополучател. Твърди се, че кредитът е отпуснат целево за закупуване на конкретни стоки на обща стойност 3194.98 лв. (2849 лв. за мобилен телефон, 54.99 лв. за калъф, 269 лв. за слушалки и 21.99 лв. за протектор), както и за заплащане на избрани от потребителя допълнителни застрахователни услуги в общ размер на 409.28 лв. (застраховка Пакет B A N K ПАКЕТ 4 СМЕТКА - 119.88 лв., Пакет B A N K ПАКЕТ 4 КРЕДИТ+ УРЕД + СМЕТКА - 279.88 лв. и Пакет BANK ПАКЕТ 4 УРЕД 9.52 лв.). Ищецът посочва, че по изрично нареждане на потребителя, средствата са преведени директно по сметките на продавача на стоките и на 1 съответния застраховател/застрахователен посредник. Общата дължима от кредитополучателя сума е разсрочена на 12 погасителни месечни вноски (11 вноски по 329.19 лв. и една последна от 329.16 лв.), платими в периода от 05.04.2024 г. до 05.03.2025г. Договорени са годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 17.27% и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 18.19%, като общата дължима сума по договора възлиза на 3950.25 лева. На следващо място се твърди, че длъжникът е преустановил плащанията, допуснал е просрочие и на 05.03.2025 г. е настъпил крайният срок на договора, с което е настъпила изискуемост на всички задължения по него. С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени. С исковата молба са направени доказателствени искания и са представени писмени доказателства (договор, заявление-декларация, застрахователно удостоверение, извлечение от счетоводни книги и др.).

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото чрез процесуалния му представител адв. П. Ж. е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват изцяло по основание и размер. В тази връзка на първо място се твърди, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на ЗЗП и ЗПК и се ползва от съответната защита.

Навеждат се подробни доводи за недействителност на договора за кредит поради противоречие с императивни правни норми. Твърди се, че посочените в договора застраховки не са били доброволни, а са представлявали задължително условие за отпускане на кредита, което представлявала практика за заобикаляне на закона, като сборният размер на застрахователните премии (409.28 лв.) е бил предварително включен в главницата, която се превежда от кредитора на самия него в качеството му на застрахователен посредник, получаващ комисионна. Според ответника, рискът, който се покрива от застраховките, е рискът от неизпълнение, носещ се от банката, което обуславя нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. На следващо място се възразява, че ГПР е посочен само като абсолютна стойност (18.19%), без да става ясно какви елементи включва. Твърди се, че в ГПР не са включени застрахователните премии, по които кредиторът получава комисионни, и ако те бъдат включени, ГПР би нараснал многократно и би надхвърлил допустимия от закона праг, което е самостоятелно основание за недействителност. Наведено е и възражение, че договорът е недействителен поради използване на шрифт, по-малък от 12 пункта, в нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Въз основа на твърдяната недействителност на договора, ответникът сочи, че дължи връщане само на чистата стойност на кредита (усвоена за стоките) в размер на 3194.98 лв. Тъй като вече е заплатил 10 погасителни вноски по 329.19 лв. (общо 3291.90 лв.), ответникът счита задължението си за изцяло погасено и моли исковете да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски. С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Предявени са искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД. За основателност на иска за реално изпълнение по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД ищецът следва да докаже следните предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит, с посоченото в исковата молба съдържание; 2/ кредиторът да е предоставил, съответно, длъжникът да усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3/ Осъществяването на предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на задължението по целия кредит, както и надлежното й обявяване на длъжника; 4/ клаузите от договора да са индивидуално уговорени. В тежест на ответника, при доказване на посочените обстоятелства, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на лихвата.

В тежест на ответника при доказване на горното е, че е извършил плащане.

Безспорно е между страните, а се установява и от представените писмени доказателства, че на *** г. между тях е сключен Договор за потребителски кредит № ***. От договора се установява, че кредитът е отпуснат целево за закупуване на конкретни стоки на обща стойност 3194.98 лв. (2849 лв. за мобилен телефон, 54.99 лв. за калъф, 269 лв. за слушалки и 21.99 лв. за протектор), както и за заплащане на избрани от потребителя допълнителни застрахователни услуги в общ размер на 409.28 лв. (застраховка Пакет B A N K ПАКЕТ 4 СМЕТКА - 119.88 лв., Пакет B A N K ПАКЕТ 4 КРЕДИТ+ УРЕД + СМЕТКА - 279.88 лв. и Пакет BANK ПАКЕТ 4 УРЕД 9.52 лв.).

От сключения между страните договор за потребителски кредит се установява, че общата дължима от кредитополучателя сума е разсрочена на 12 погасителни месечни вноски (11 вноски по 329.19 лв. и една последна от 329.16 лв.), платими в периода от 05.04.2024 г. до 05.03.2025г. В съдържанието на договора са подробно индивидуализирани обектите на финансиране, съответстващи на предварителния формуляр, като са включени и 3 застрахователни пакета с цени съответно 119.88 лева, 279.88 лева и 9.52 лева.

Общата дължима сума за застраховките възлиза на 409.28 лева, като същата включва премия от 406.41 лева и данък от 2.87 лева, финансирани еднократно от отпуснатия кредит. Договорени са годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 17.27% и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 18.19%, като общата дължима сума по договора възлиза на 3950.25 лева.

От приетото по делото заключение на съдебно счетоводната експертиза се установява, че по силата на сключения между страните договор, на кредитополучателя е отпусната обща сума в размер на 3604.26 лева. Тази сума е формирана от два основни компонента включващи 3194.98 лева целево предоставени за закупуване на конкретни стоки и 409.28 лева представляващи 3 сбор от три застрахователни премии. Сумата за закупуване на стоките покрива мобилен телефон с цена 2849.00 лева калъф за 54.99 лева слушалки за 269.00 лева и протектор за 21.99 лева. Застрахователните премии са разпределени за пакети защита на сметки и уреди като сумите от 279.88 лева и 129.40 лева са преведени от банката към съответните застрахователни дружества на 18.04.2024 г.

По отношение на извършените плащания експертизата изчислява че до датата на подаване на заявлението по член 417 от Гражданския процесуален кодекс на 25.08.2025 г. ответникът е заплатил общо 3032.97 лева. Съгласно счетоводните записвания на ищеца тези средства са разпределени за погасяване на главница в размер на 2644.47 лева договорна лихва в размер на 318.24 лева и обезщетение за забава в размер на 70.26 лева. Въз основа на това разпределение вещото лице извежда че към 25.08.2025 г. остатъкът от дълга възлиза на 1153.09 лева обхващащ 959.79 лева непогасена главница 27.75 лева договорна лихва и 165.55 лева обезщетение за забавено плащане.

Вещото лице посочва, че посоченият в договора размер на ГПР от 18.19 % е изчислен като е взета предвид единствено договорената възнаградителна лихва от 17.27 процента начислена върху общата главница от 3604.26 лева, в която са включени и застрахователните премии. Вещото лице категорично посочва че при алтернативно изчисляване в което застрахователната премия от 409.28 лева се третира като разход по кредита а за чиста главница се приеме само стойността на стоките от 3194.98 лева действителният годишен процент на разходите скача драстично и достига 45.43 %. Експертизата дава отговор на въпроса какъв би бил остатъкът от дълга ако всички направени до момента плащания от 3032.97 лева се отнесат изцяло и само към чистата стойност на кредита предоставена за стоките. При този вариант на погасяване вещото лице изчислява че ответникът би дължал единствено остатък от главницата в размер на точно 162.01 лева.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху валидността на процесния договор за паричен заем съобразно наведените с отговора на исковата молба възражения. В тази насока, съдът намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския кредит "договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и "кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията, се установява, че същият представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

4

Кредитополучателката е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Съдържанието на договора сочи на съглашение, по силата на което кредиторът /банка/ се задължава да предостави на потребителя - физическо лице, кредит /потребителски кредит/ за общо ползване /за задоволяване на лични нужди/, като не са налице изключенията по чл. 4 от ЗПК. При така възприетото съдът приема, че за валидността на този договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, които имат императивен характер.

Съдът намира доводът на ответника за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради невключване на застрахователната премия в годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита за основателен. Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съдържанието на термина „общ разход по кредита за потребителя“ е изяснено с пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.