Решение № 89 от 03.04.2025, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. гр.Велинград, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20235210101273 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на В. П. П. с ЕГН **********, чрез адв. Ч. Ч., АК Пазарджик срещу Е. П. П. с ЕГН **********, за допускане до делба на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на гр.Велинград, одобрени със ЗАПОВЕД РД-18- 1214/06.06.2018г., на Изп. директор на АГКК, който обект се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор *** разположена в поземлен имот с идентификатор

№*** с предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение със застроена площ от 105,60 кв. м., на 1 /едно/ ниво, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта:

***; над обекта: няма, при квоти, както следва: 3/4 ид. ч. В. П. и 1/4 ид. ч. за ответника Е. П..

Ищецът твърди, че с нот. акт за дарение на недвижим имот № 14, том 2, дело 490/1996 г., по описа на PC-Велинград П.В П. и В.А П.а - родители на страните са им дарили дворното място, върху което е построена сградата, в която е разположен процесния СОС, ведно с пропорционалните им общи части по чл. 38 от ЗС, а СОС е придобит от съделителите по силата на приращение.

Сочи, че още преди това с нот. акт за учредяване на право на строеж № 131, том 1, дело 303/1984 г., по описа на PC-Велинград Цветана Илиева П.а и П.В П. - баба и баща на страните са учредили на В. П. правото да построи втори жилищен етаж над съществуващата сграда, съгласно утвърден 1 архитектурен проект на негово име, който построил същият и станал изключителен собственик на изградения през същата година 1984 г. втори жилищен етаж, ведно с припадащите му се общи части от сградата по чл.38 от ЗС, изрично упоменато в учредената му суперфиция. Имало издадени разрешение за строеж и строителен протокол за определяне на строителна линия и ниво, а по-късно и удостоверение за търпимост № 538/11.06.2021г. за цялата сграда.

Намира, че съсобствеността е била установена категорично и с влязло в законна сила Решение №124 от 25.05.2022 г., постановено по гр.д.№655/2021 г. на PC-Велинград, с което били отхвърлени претенциите на ответника, че е изключителен собственик на имота на основание давностно владение.

Моли съда да допусне до делба горния имот, за който твърди, че представлява СОС към момента на предявяване на исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Е. П.. Намира иска за допустим и частично основателен, като претендира, че квотите при делбата са по 1/2 ид. ч. за всеки един от тях.

Твърди, че третият етаж е построен от него, като е платили всички разходи по него и само той го е ползвал. Сочи, че ищецът първоначално спорел, че имотът не е бил самостоятелен обект на правото на собственост, но след това оспорвал, че ответникът не го е придобил на основание давностно владение, като съдът бил отхвърлил иска му като неоснователен.

Твърди, че в резултат на развилите се производства двамата били станали съсобственици на СОС, не възразява да бъде извършена делба, но счита, че трябва да бъде при квоти по 1/2 ид. ч. за страните.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 34 от ЗС – за делба на съсобствен недвижим имот.

След преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните съдът приема следната фактическа обстановка:

С нотариален акт № 131, том 1, дело 303/1984 г., по описа на Велинградски районен съдия Цветана Илиева П.а /баба на страните по делото/ и П.В П. /техен баща/ учредяват на ищеца В. П. П. суперфиция, която с обем построяване на втори етаж над тогава съществуващата къща на Цветана и П.

П.и в парцел трети, отреден за имот пл. № 3540 /три хиляди петстотин и четиридесети/ в кв. 180 /сто и осемдесети/ по плана на гр. Велинград, в кв.

Лъджене, по утвърден архитектурен проект на името на правоимащия, който ще бъде изключителен собственик на втория етаж с общи части. Между страните не е спорно обстоятелството, че този втори жилищен етаж е изключителна собственост на ищеца В. П., по силата на упражненото право на надстрояване.

С нотариален акт № 14, том 2, дело 490/1996 г. по описа на Велинградски районен съдия, съпрузите П.В П. и В. Ангелова П.а подаряват на синовете си – страните по настоящото дело В. и Е. П.и П.и при равни права 2 за двамата следния имот, находящ се в гр. Велинград, кв. Лъджене, дворно място, застроено и незастроено от 252 кв. м., съставляващо парцел № 3, отреден за имот пл. № 3540 /три хиляди петстотин и четиридесети/ в кв. 180 по плана на гр. Велинград, ведно с приземния и жилищния етаж от намиращата се в него масивна къща на 103 кв. м., с общи части по чл. 38 от ЗС.

Страните не спорят, че след построяването на втори жилищен етаж от ищеца В. П., е бил построен още един етаж, за който не е учредявано право на надстрояване на нито един от съделителите. Към момента на постояването на процесния СОС нито един от съделителите не са били сключили граждански брак.

На 11.06.2021 г. е издадено Удостоверение за търпимост на строеж по пар. 16, ал. 1 от ЗУТ на Е. П., в уверение на това, че в имот с идентификатор *** с площ от 535 кв. м. за сграда с предназначение жилищна сграда многофамилна, брой етажи – три, със застроена площ от 107 кв. м. са налице условията на пар. 16, ал. 1 от ЗУТ. Сградата е търпим строеж и не подлежи на събаряне и забрана за ползване.

Не е спорно също, че между страните са се развили две граждански производства. Образувано е било гражданско дело № 805/2020 г. по описа на РС Велинград, с предмет делба на поземления имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, ведно с първи жилищен етаж, втори жилищен етаж и тавански етаж /както и други второстепенни постройки/, като в съдебно заседание е оттеглен иска за поземления имот и втори жилищен етаж, поради което производството по делото в тази част е било прекратено. С Решение от 15.03.2021 г. по гр. д. 805/2020 г. е допуснат до делба между Е. П.

П. и В. П. П. СОС с идентификатор *** – първи жилищен етаж, ведно с други второстепенни сгради, при квоти по ½ ид. ч. за всеки от съделителите. Със същото решение е отхвърлен иска за делба на тавански етаж от жилищна сграда с идентификатор ***, построена в дворно място с площ от 535 кв. м., с идентификатор 10450.509 по ККР на гр.

Велинград. Съдът основава своя извод на това, че самостоятелен обект на правото на собственост с идентификатор *** е заличен от КККР, поради което подпокривното пространство е обща част и като такава се подчинява на общия режим на общите части по смисъла на чл. 38 от ЗС. При този извод и на основание чл. 38, ал. 3 от ЗС искът за делба на тавана е отхвърлен. На съдът е служебно известно и постановяването на решение по извършване на делбата от 08.02.2023 г., като в дял на Е. П. е възложен СОС с идентификатор *** – първи етаж от жилищната сграда.

По иск на Е. П. е било образувано и гр. д. № 655/2021 г. по описа на РС Велинград. Постановено е Решение № 124/25.05.2022 г., с което е отхвърлен предявения от Е. П. установителен иск срещу В. П. П., с който се иска да се приеме за установено, че Е. П. е собственик на трети жилищен етаж с идентификатор ***, на основание изтекла в негова полза придобивна давност. Съдът е приел, че имотът, предмет на установителния 3 иск е самостоятелен обект в сграда, но искът е отхвърлен поради недоказано владение в продължение на 10 години, на което ищецът основава своите права.

Всички гореописани решения са влезли в сила към настоящия момент.

От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява следното: СОС с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, тип – жилище, апартамент, брой нива 1, с площ от 105,60 кв. м., съгласно Заповед за одобрение на КККР РС – 18-1214/06.06.2018 г., издадена от ИД на АГКК, при граници на СОС с идентификатор *** и представляващ тавански етаж, разположен в подпокривното пространство, ограничен частично от покривните плоскости в сградата, отговаря на изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗУТ и на чл. 110, ал.

1 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ за самостоятелен жилищен обект – има самостоятелен вход, три жилищни помещения: кухня, кухненски бокс, баня и тоалетна и складово помещение, разположено в полуподземния етаж.

Светлата височина на жилищните помещения отговарят на нормите, посочени в чл. 72, ал. 3 от Наредбата – жилищните помещения в подпокривното пространство на жилищните сгради трябва да имат светла височина най-малко 2,30 м. в 50 на сто от площта им и най-малко 1,50 м. в най-ниската част.

Измерена на място светлата височина е най-малко 2,30 м. в 66 на сто от площта им и най-малко 2,00 м. в най-ниската част. Таванският етаж отговаря на нормите за допустими светли площи в жилищата, съгласно чл. 93а от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, действала към 1984 – 1985 г., като са подробно описани в заключението на вещото лице. Прието е също, че таванският етаж отговаря на нормите на чл. 99, ал. 2 от Наредба № 5 за ПН по ТСУ – жилищните помещения, ателиетата, стаите за научна, творческа и друга дейност в подпокривното пространство на жилищните сгради трябва да имат светла височина най-малко 2,30 м. в 50 на сто от площта им. На място е измерено светла височина наймалко 2,30 м. в 66 на сто от площта. Вещото лице установява също, че не са му представени и сам не е открил строителни книжа и документи или акт за узаконяване на извършения строеж.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Съдът намира, че по настоящият спор не е формирана сила на пресъдено нещо, въз основа на влезлите в сила решения, постановени по гр. д. № 655/2021 г. и гр. д. № 805/2020 г. по описа на РС Велинград. Действително предмет на делото за делба по гр. д. № 805/2020 г. е бил тавански етаж, построен в жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, който иск в тази част е отхвърлен поради липсата на самостоятелен обект на правото на собственост. Решението в тази част е постановено на 15.03.2021 г. и същото е влязло в сила като необжалвано. Видно от приложеното по в. ч. гр. д. № 110/2024 г. по описа на ОС Пазарджик е, че със Заповед от 21.10.2020 г. на основание чл. 54, ал. 4 от 4

ЗККР е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Велинград, като е променена етажността на съществуващия обект, като е заличена схема на СОС с идентификатор ***, която заповед е била отменена с Решение № 536/27.06.2022 г. на Административен съд Пазарджик, постановено по адм. дело № 737/2021 г., което решение е влязло в сила на 08.02.2023 г.

Т. е. настъпилите изменения относно регулационния статут на СОС и придаването му от КККР на гр. Велинград на самостоятелен обект на право на собственост следва да се отчете като факт, настъпил след приключването на съдебното дирене по гр. д. № 805/2020 г. на РС Велинград. От приложената по делото схема на процесния имот е видно, че последно изменение на КККР засягащо самостоятелен делбен обект е от 30.11.2023 г., като е дадена характеристика на имота към момента на издаване на схемата – самостоятелен обект, намиращ се на трети етаж в сграда и идентификатор ***, с предназначение многофамилна жилищна сграда, като изрично е записано предназначение на СОС – жилище, апартамент. В приложената по делото данъчна оценка характеристиките на имота съвпадат с дадените в схемата.

Настъпилите изменения в кадастралната карта не могат да бъдат пренебрегнати от съда при произнасянето му по настоящото дело.

Постановеното решение по гр. д. № 655/2021 г. по описа на РС Велинград пък има за последица отхвърляне на иска на Е. П., че същият е индивидуален собственик на процесния имот на основание давностно владение. Предмет на това дело никога не е било установяване на съсобственост по силата на приращение, поради което съдът намира, че дължи произнасяне по сезиращия го иск по същество.