Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 5305 от 29.10.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Наказателно дело от общ характер 3644/2025
Вид
Протоколно определение № 5305
Подписан
29.10.2025
Състав
Милена Трифонова

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 5305 гр. Варна, 29.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова

Съдебни

Галина Ст. Владимирова заседатели: Красимира В. Манасиева Д. при участието на секретаря София Н. Маринова и прокурора М. Св. Т.

Сложи за разглеждане докладваното от Милена Трифонова Наказателно дело от общ характер № 20253110203644 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:10 часа се явиха:

ПОДСЪДИМАТА С. Г. П. - редовно призована, явява се лично и с адв. С. И., редовно упълномощена.

На основание чл.272, ал.4 от НПК председателят на състава провери връчени ли са преписите и съобщенията по чл. 247в от НПК и констатира, че са връчени на Районна прокуратура – Варна на 19.09.2025 г.; на подсъдимата на 29.09.2025 г.;

Следователно срокът по чл. 247в, ал. 3 от НПК е спазен.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ.И.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на разпоредителното заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

СЪДЪТ проверява самоличността на явилите се лица:

ПОДСЪДИМАТА С. Г. П. - родена на 06.08.1983г. в гр.София, адрес гр.Варна, м. „А*“, ул. „А. Б.“ №*, българка, български гражданин, със средно образование, разведена, работи, неосъждана, EГH **********.

Председателят разяснява на подсъдимата правата й по НПК.

Председателят разясни на страните правото им на отвод, както и последствията от влязло в сила определение по въпросите на чл. 248, ал.1, т.3 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.

АДВ. И.: Нямаме искания за отводи.

ПОДС. П.: Нямам искания за отводи.

1

Съдът постави на обсъждане въпросите, посочени в чл. 248 НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема, г-жо Съдия, считам, че делото е подсъдно на настоящия съд. Не са налице основания за прекратяане или спиране на наказателното производство. Считам, че на ДП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване процесуалните права на обвиняемата. Към настоящия момент не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия и съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач, преводач на български жестов език, извършване на съдебно-следствени действия по делегация. Не е налице основание за изменение на взетата МНО. Нямам искания за събиране на нови доказателства. Ако делото се разглежда по общия ред, то моля да бъде отложено за друга дата и час.

АДВ. И.: Уважаема, г-жо Председател, съобразно правно-императивните изисквания на разпоредбата на чл.248, ал.1 от НПК, считам, че делото е подсъдно на ВРС, т.е. спазена е компетентността за сезиране на съда с обвинителния акт. Считам, че не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. По т.3 обаче считам, че е налице допуснато в ДП съществено нарушние на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на защита на обвиняемата.

Обвиняемата към този момент на ДП се е защитавала срещу обвинение за съзнателно ползване на неистински официален документ. Същото е възведено и в диспозитива на обвинителния акт. Аз си направих труда да разгледам, не в цялост, материалите по досъдебното производство. От там обаче установявавам, че всъщност на г-жа П. не са й били посочени конкретни факти, въз основа на които е счетено, че същата е представила неистински документ съзнателно, т.е. след като не са били представени такива факти, тя е нямала възможност да се защити срещу тях. В обвинителният акт е записано, т.е. по-скоро е цитирано само определението за субективната страна на деянието, в което е обвинена и за формата му. Освен това в обвинението не е посочен задължителният елемент от деянието, за което е ангжирана наказателната й отговорност, а той е какво е правилно значение, за да се счита за съставомерно това деяние. Т.е. самото представяне на документ, за който подсъдимата изрично е заявила, че едва след извършването на експертиза и други необходими проверовъчни дествия, е установила, че документът е неистиниски. Нито е твърдяно, нито се твърди понастоящем, защото и в обвинителни акт не установявам такава идентичност между обстоятелствена част и диспозитива, от която да е ясно какво е значението на евентуалния вредоносен резултат на представяне на един неистински документ във връзка с извършеното от нея. Т.е. хронологично погледнато обвинението не посочва с кои свои действия каква цел е предвиждала, знаела е, целяла е, допускала е настъпването й и въпреки това е депозирала заявлението подсъдимата. Освен това, считам, че така изложеното съставлява и основание за приемане, че обвинителния акт страда от липса на задължителни императивни реквизити съгласно постановено тълкувателно решевие от 2002 г., поради което и смятам, че обвиняемата към настоящия момент подсъдима не е била и е в невъзможност и към настоящия момент да се защитава пълноценно и адекватно срещу обвинението. Нещо повече, при липса на такива конкретни факти и самият съд е невъзможно да извърши преценка за основателност и доказаност на обвинението. По отношение на т.4 не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Не считаме и не желаем разглеждането на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия, съдебен заседател, назначаване на защитник. По отношение на предложението за преводач на български език, тъй като по т.7 ще имаме искане за събиране на нови доказателства, затова ще желаем назначаване на преводач, защото ще желаем допускането на един свидетел, с чиито показания ще установим всички факти и обстоятелства, които съответно при ДП не са били събрани, а е било необходимо затова, защото, когато е депозирано заявлението за издаване на свидетелство за правоуправление, подсъдимата е била с лицето, с което живее на семейни начала и който също е депозирал такова заявление, представил е и той такова свидетелство за правоуправление, също получено от Полша. Те са били заедно, когато са се снабдили с такива документи, които впоследствие са установили, че са неистински. И тъй като 2 същият не владее български език, ще желаем назначаването на преводач. Освен това по отношение на т.7 ще искаме и да ни се даде възможност да представим писмени доказателства, от които се удостоверява, че действително подсъдимата е била в гр.

Краков в Полша, снабдила се е с допълнителни документи, въз основа на които да получи свидетелството за правоуправление, съответно изкарала е курса –договор за наем, медицинско удостоверение и други удостоверяващи. Това са задължителните въпроси, които законодателят е визирал да бъдат разгледани в разпоредителното заседание. Желаем преводач от френски на български език. Правим искане да бъде разпитан свид. Ж. С., с който живее подсъдимата.

ПОДС. П.: Съгласна съм с казаното от адвоката ми. Поддържам нейното изявление за допуснати процесуални нарушения в хода на ДП.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема, г-жо Съдия, аз считам, че по-голямата част от изявлението на защитника беше по-скоро относно доказуемостта на обвинението, което е въпрос по същество. Дали е налице субективната страна, дали са налице обективните признаци, това е въпрос по същество. Относно това, че не били описани всички относими към престъплението, в което е обвинена признаци в обвинителния акт, аз считам, че това не отговаря на реално описаното в обвинителни акт. В него е посочено е както, че същата не притежава свидетелство за правоуправление така и, че самото свидетелство, което представя пред органите на сектор „Пътна полиция“ е неистинско такова, като считам, че всички съставомерни признаци относно извършване на престъплението са налице и са посочени в обвинителния акт, поради което и не е налице нарушаване правата на обвиняемата да разбере в какво е била обвинена. Относно това, че не била запозната с всички факти по делото, аз считам, че същата е имала е възможност да пожелае да й бъдат предявени материалите по разследването и тя да се запознае с всички събрани доказателства, поради което Ви моля да оставите без уважение тези направени от защитата възражения. Относно направеното искане по доказателствата аз не се противопоставям, само ще отбележа, че в хода на ДП обвиняемата не е посочила, че желае разпит на този свидетел, не е посочила, че е била с него. Не се противопоставям и да бъдат представени доказателства от страна на обвиняемата.

АДВ. И.: Уважаема, г-жо Председател, ако не е станало ясно, аз искам категорично и изрично да заява следното: Нито към периода на ДП, т.е., когато е било повдигнато обвинението е била разпитана подсъдимата, нито към настоящия момент моята подзащитна е разбирала или може да разбере от кои факти и обстоятелства се счита, че съзнателно е представила документа. Не говорим за това дали е той е неистински, говорим, че тя съзнателно е използвала документа. И съответно това несъответствие и между ползване и представяне не става ясно. Аз мога да използвам каквото и да е в няколко конспекта на обществения живот, но като това е свързано с реализирането на наказателна отговорност, считам, че трябва по един безусловен начин да става ясно какво точно Ви кара да мислите въз основа на какво извършено от нея Вие считате, че това нещо е извършено съзнателно. Всички знаем, че престъплението е недопустимо да бъде прието за такова при извършването на някакъв друг вид вина или пък неговата форма, това е ясно. Въпросът е Вие от от кои факти считате? Това изобщо не коментирано, само е преписано т.нар описание от четвърти курс право наказателен процес какво представлява субективната страна на деянието.

Липсват каквито и да е конкретни факти, въз основа, на които да се смята, че деянието е извършено умишлено и именно затова съставлява престъпление и именно затова изпълва абсолютно всички признаци на състава на престъплението по чл.316 от НК.

Излишно е да казвам, че никой не е дължен да знае текста дума по дума на правната норма, но именно затова е възведено като задължение на държавното обвинение, когато се повдига обвинение с конкретни обяснения с текстово описание на кои факти и обстоятелства се извежда този извод, че всъщност съзнателно го е използвала.

Изрично е заявила подсъдимата, че не е знаела и това се удостоверява от разпитите на другите свидетели. Обърнете внимание на другия полицай, разпитан в ДП, който казва: „Тя доброволно е предоставила…“. Да не влизаме там в други сфери на възможностите, говорим за конкретно описание въз основа на кои факти. Аз това не го откривам, съответно подсъдимата е разбрала или пък може да разбере, че е извършено 3 съзнателно. Дори и житейската логика насочва именно към този мой правен извод, а именно, че несъзнателно е употребен един истински документ. По-странно е да знаеш, че ще се извърши проверка на документа, който представяш от чуждата държава дали е валиден, действителен и издаден от компетентния орган и съответно, ако не е, ще бъде много бързо установено и да отговаряш пред съда с наказателна отговорност, отколкото да пробвам. Няма никаква житейска логика в това нещо, за да се приеме, че е обосновано и разбираемо, което също не е допустимо от процесуалния закон. Моля, да дадете възможност на държавното обвинение, ако желае да конкретизира. Мисля, че това е последният шанс.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема, г-жо Съдия, аз към настоящия момент няма да конкретизирам фактите, при положение, че те са подробно изложени в обстоятелсвената част на обвинителния акт, там където е разказано какво е правила подсъдимата, какви действия е извършила. Считам, че са достатъчно добре описани и не е необходимо да ги разказвам. И пак повтарям, че изложеното от защитника всъщност са разсъждения върху съставомерността на деянието. Това са разсъждение по съществото на спора, а не по това дали са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са нарушили правата й.

АДВ. И.: Разбирам от последното изявление на прокуратурата, че прокурор Терзиева е съгласна да се приеме дори несъставомерност на деянието, само и само да не се приеме, че са налице пропуски на процесуалните правила при провеждане на досъдебното производство и само и само да се гледа някакво наказателно дело срещу някакъв подсъдим.