Определение № 753 от 29.11.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 753 гр. Монтана, 29.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско дело № 20241600500538 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 577 от ГПК, образувано по частна жалба на О Берковица против определение от 23 октомври 2024 г. на съдията по вписванията при РС – Б за отказ да впише договор за продажба на недвижим имот.

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалвания отказ и е направено искане за отмяната му. Частният жалбоподател твърди, че отразените в приложената Справка за задължения на прехвърлителя Община Б към 23.10.2024 год. задължения към ДФЗ в общ размер на 1 609 235,23 лв. не са ликвидни, тъй като по реда на чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) се обжалват актовете за установяването им.

Вземанията не са безспорно установени по основание и размер и не са изискуеми публични вземания. В образуваните пред Административен съд – Монтана производства Общината е направила искане за спиране на изпълнението, но те са оставени без уважение.

МОС като обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с доказателствата, представени пред съдията по вписванията, намира за установено следното:

О Б предсатвлявана от кмета Р. Н е представила пред съдията по вписванията при БРС договор за продажба на недвижим имот и е заявила искане за вписването му.

В изпълнение на вмененото му с чл. 264 от ДОПК задължение съдията по вписванията е направил справка за наличие на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлителя О Б и е установил, че О дължи общо 1 609 235,23 лв на ДФ „ххххВземанията са установени с решения на ДФЗ за финансови корекции по реда на ЗУСЕФСУ. При наличието на публични 1 задължения съдията по вписванията законосъобразно е отказал да извърши исканото вписване на договор за продажба на недвижим имот и съдът намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно.

Съдията по вписванията е осъществил проверка в пределите на своите правомощия по чл. 32а от ПВ и съгласно т. 6. от ТР № 7/2012 на ОСГТК на ВКС относно това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Нормата на чл. 264 от ДОПК има императивен характер и въвежда още едно задължение за съдията по вписванията при изпълнение на функциите му по вписване на договори за продажба на недвижими имоти.

Преди изменението на разпоредбата на чл. 264 от ДОПК (ДВ бр. 66 от 2023 г., в сила от 3.05.2024 г., доп., бр. 36 от 2024 г., в сила от 3.05.2024 г.) прехвърлянето на вещни права върху недвижими имоти се допускаше след представяне на писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. След изменението прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след проверка, извършена от нотариуса, съдията по вписванията, длъжностното лице по регистрация по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или длъжностното лице по вписванията по Закона за особените залози по електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.

Следователно законодателните промени относно извършваната проверка преди прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти не влияе върху значението й за извършваното прехвърляне, а касае единствено начина на извършване на самата проверка. Граматичното тълкуване на израза "се допуска след“ в разпоредбата на чл.

264 от ЗОПК и в двете й редакции, налага извод, че резултатът от извършената проверка е от значение за допустимостта на вписването и настъпване на вещнопрехвърлителния ефект. Доколкото изменението на разпоредбата не засяга последиците от извършваната проверка, законодателят е запазил положението, че наличието на непогасени публични задължения възпрепятства извършването на сделката.

В този смисъл твърдението в частната жалба, че Общината е представила декларация за липса на публични задължения и съдията по вписванитяа е бил длъжен 2 да се съобрази с нея, а не със справката в регистъра на НАП, е неоснователно.

МОС намира за неоснователен и втория довод на жалбоподателя – че вземанията не били ликвидни. След като са постановени решения на ДФЗ за налагане на финансови санкции по чл. 73 от ЗУСЕФСУ, то вземането е ликвидно, т. е. то е определено по основание и размер. Вземанията са и изискуеми, защото съгласно чл.

73, ал. 4 във вр. с чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕФСУ оспорването на акта не спира изпълнението му. Законът е предвидил изключение от общото правило вземането да стане изискуемо след влизане в сила на акта, с който е установено, поради което Общината дължи изпълнение на решенията на ДФЗ въпреки обжалването им. От това следва, че са налице ликвидни и изискуеми публични вземания на О Б , които са основание да се откаже вписване на договора за продажба на недвижим имот.

Обжалавният отказ на съдията по вписванията при БРС е правилен и законосъобразен, затова МОС го потвърждава.

На основание горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на О Б БУЛСТАТ 000320559, представлявана от Кмета на Общината Ра Г Н против Определение № 8 от 23 октомври 2024 г. на съдията по вписванията при Районен съд - Берковица за отказ за вписване на Договор за покупко-продажба на недвижим имот вх. №хххххот 15.10.2024 год. по заявление за вписване с вх. № 1224/23.10.2024 г.

Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3